Forbes: Лятната офанзива на Русия е спряна от нерешен дългогодишен проблем
През май 2022 година Украйна унищожава цяла съветска батальонна тактическа група при опита ѝ да премине през река Сeверски Донец. Въпреки че съветските сили са постигнали известни триумфи на бойното поле посредством нови тактики и технологии, способността им да правят секване на реки не се е подобрила. Този непрекъснат минус се трансформира в сериозна накърнимост, която дейно стопира няколко огромни интервенции в актуалната лятна атака. По-специално, съветските сили неколкократно се провалиха в неотдавнашните си опити да преминат реките Днепър и Оскoл, написа Викрам Митал в коментар за Forbes.
Руски опити за секване на река Днепър
Река Днепър, изключително там, където се влива в Черно море покрай Херсон, е стратегически център на тази война. В началото на спора съветските сили управляват и двата бряга на реката. През ноември 2022 година Украйна си възстановява западния бряг по време на контраофанзивата си, когато съветските сили изоставят град Херсон. След това през октомври 2023 година Украйна навлиза през реката и открива плацдарм на източния бряг, само че след това се отдръпва от тази позиция и открива мощна отбранителна позиция на западния бряг.
Оттогава насам съветските войски неколкократно се пробват да възстановят позициите си по западния бряг в опит да си върнат Херсон и близките региони. През март 2024 година съветски разследващи елементи се пробват да преминат покрай Антонивския мост, само че са отблъснати под обстрел по средата на реката. Русия също по този начин се пробва да откри надзор над островите в устието на реката, с цел да си обезпечи предни зони за разполагане на артилерия, безпилотни самолети и логистика. През декември 2024 година тя подхваща огромно нахлуване с присъединяване на 300 лодки, с цел да превземе няколко от тези острови, само че в последна сметка е отблъсната от украинската артилерия и удари с дронове.
В рамките на актуалната си атака съветските сили възобновяват опитите си да завладяват Херсон и западната част на Днепър. През юни 30-и корпус на морската пехота на Украйна заяви, че съветските елементи са почнали ежедневни набези на островите и по западния бряг, като са употребявали поддръжка от безпилотни самолети и средства за електронна война. Въпреки това украинските сили не престават да поддържат огнен надзор над региона, като прекъсват тези десанти с пряк огън, координирана артилерия и лични офанзиви с дронове. Без опция за напредване на забележителен брой войски или бронирани машини през реката Русия няма да може да реализира значими триумфи по тази ос.
Руски опити за секване на река Оскол
В Харковска област река Оскол също се е трансформирала в жизненоважна отбранителна линия за Украйна, изключително за отбрана на Купянск и околните логистични коридори. Преминаването на река Оскол би осигурило на съветските сили достъп до основни пътни мрежи и би разрешило флангови интервенции към Купянск от север и изток. Поради това обезпечаването на тази речна линия е от значително значение за всяко трайно съветско нахлуване в района.
Усилията на Русия да премине Оскол стартират в края на декември 2024 година с набези край Дворечна, Новомлинск и Тополи. Всички те са отблъснати. През март 2025 година Русия ползва нова тактичност, като употребява безпилотни самолети за идентифициране на украинските позиции и съгласуване на огъня в поддръжка на пехотно прекосяване. Въпреки това адаптиране интервенцията в последна сметка се проваля заради украинските системи за противопоставяне на дронове и неналичието на съгласуваност сред прехода и артилерийската поддръжка.
В рамките на сегашната си лятна атака Русия усили напъните си западно от река Оскол, като се концентрира върху регионите сред Купянск и Дворечна. Към средата на юни геолокационни фрагменти удостоверяват, че съветските войски са обезпечили плацдарм наоколо до Красне Перше. Въпреки това те не съумяват да употребяват плацдарма, с цел да трансферират тежко съоръжение през реката. В средата на юли съветските сили се пробват да изградят понтонен мост, с цел да преминат през Оскол, само че и това изпитание се проваля. Макар че някои съветски бойци минаха реката, невъзможността да транспортират бронирани единици мощно ограничи настъпателния им потенциал и предотврати всевъзможен действен пробив в североизточната част на страната.
Оперативните провокации, блокиращи съветското прекосяване на реката
Преминаването на река, без значение дали по мост или със сал, е измежду най-трудните военни интервенции. Войниците би трябвало да преминат през открит терен с лимитирано прикритие, постоянно върху платформи, които лимитират придвижването и оферират слаба отбрана. Мястото на секване се трансформира в тясно място, което концентрира войските в уязвими позиции и лимитира способността им да реагират на противников огън. Дори откакто силите доближат далечния бряг, в началото единствено дребен брой бойци са разполагаем, с цел да обезпечат предмостието, постоянно против окопани бранители с превъзходна огнева мощност и височина.
Русия се пробва да употребява технологиите за решение на доста от своите провокации на бойното поле. Въпреки това не съществуват директни софтуерни решения за облекчение на това предизвикателство. Мостовете или саловете благодарение на роботи към момента оставят бойците изложени на доста от същите опасности. Единственият благонадежден способ за реализиране на триумф е бързото напредване със мощ, бързото превозване на бойците през реката и последващото нахлуване за обезпечаване на основни цели на далечния бряг. Този метод изисква добре подготвени, сплотени единици, способни да извършват комплицирани маневри под огън.
На този стадий от войната съветските елементи като цяло не разполагат с нужната групова подготовка за осъществяване на такава интервенция. Високият % на загубите принуди Русия да разчита в огромна степен на заместващи войски, които постоянно получават минимална подготовка. Тези нови бойци нормално нямат опит и са имали малко благоприятни условия да се образоват дружно с придадените им елементи, което прави извънредно мъчно провеждането на координирани интервенции като секване на реки. Предвид настоящия дефицит на персонален състав и желанието на Русия да поддържа настъплението си, армията не е в положение да изтегли частите за групови тренировки. Този дефицит е явен по целия фронт, където доста съветски офанзиви се организират на равнище дребни единици, а не като част от по-големи, координирани интервенции.
С продължаването на войната провокациите пред съветските сили, свързани с пресичането на реки, ще се усилват. Нарастващата флотилия от украински безпилотни самолети за наблюдаване и офанзива играе решаваща роля в идентифицирането на концентрации на съветски войски, подготвящи се за прекосяване на реките, и насочването на артилерия и муниции против тях. Освен това новите безпилотни самолети са оборудвани със датчици, които могат да виждат през пушек и други затъмнения, предопределени за прикриване на преходите. Украйна разполага и безпилотни надводни кораби, които патрулират по речните пътища и следят съветската интензивност.
Въпреки че руско-украинската война постоянно се свързва с бързото въвеждане на нови технологии, обичайни провокации като пресичането на реки не престават да оформят бойното поле. Многократните неуспехи на Русия в тези интервенции доведоха до обилни загуби и в този момент стоят като съществена спънка за триумфа на лятната ѝ атака.
Руски опити за секване на река Днепър
Река Днепър, изключително там, където се влива в Черно море покрай Херсон, е стратегически център на тази война. В началото на спора съветските сили управляват и двата бряга на реката. През ноември 2022 година Украйна си възстановява западния бряг по време на контраофанзивата си, когато съветските сили изоставят град Херсон. След това през октомври 2023 година Украйна навлиза през реката и открива плацдарм на източния бряг, само че след това се отдръпва от тази позиция и открива мощна отбранителна позиция на западния бряг.
Оттогава насам съветските войски неколкократно се пробват да възстановят позициите си по западния бряг в опит да си върнат Херсон и близките региони. През март 2024 година съветски разследващи елементи се пробват да преминат покрай Антонивския мост, само че са отблъснати под обстрел по средата на реката. Русия също по този начин се пробва да откри надзор над островите в устието на реката, с цел да си обезпечи предни зони за разполагане на артилерия, безпилотни самолети и логистика. През декември 2024 година тя подхваща огромно нахлуване с присъединяване на 300 лодки, с цел да превземе няколко от тези острови, само че в последна сметка е отблъсната от украинската артилерия и удари с дронове.
В рамките на актуалната си атака съветските сили възобновяват опитите си да завладяват Херсон и западната част на Днепър. През юни 30-и корпус на морската пехота на Украйна заяви, че съветските елементи са почнали ежедневни набези на островите и по западния бряг, като са употребявали поддръжка от безпилотни самолети и средства за електронна война. Въпреки това украинските сили не престават да поддържат огнен надзор над региона, като прекъсват тези десанти с пряк огън, координирана артилерия и лични офанзиви с дронове. Без опция за напредване на забележителен брой войски или бронирани машини през реката Русия няма да може да реализира значими триумфи по тази ос.
Руски опити за секване на река Оскол
В Харковска област река Оскол също се е трансформирала в жизненоважна отбранителна линия за Украйна, изключително за отбрана на Купянск и околните логистични коридори. Преминаването на река Оскол би осигурило на съветските сили достъп до основни пътни мрежи и би разрешило флангови интервенции към Купянск от север и изток. Поради това обезпечаването на тази речна линия е от значително значение за всяко трайно съветско нахлуване в района.
Усилията на Русия да премине Оскол стартират в края на декември 2024 година с набези край Дворечна, Новомлинск и Тополи. Всички те са отблъснати. През март 2025 година Русия ползва нова тактичност, като употребява безпилотни самолети за идентифициране на украинските позиции и съгласуване на огъня в поддръжка на пехотно прекосяване. Въпреки това адаптиране интервенцията в последна сметка се проваля заради украинските системи за противопоставяне на дронове и неналичието на съгласуваност сред прехода и артилерийската поддръжка.
В рамките на сегашната си лятна атака Русия усили напъните си западно от река Оскол, като се концентрира върху регионите сред Купянск и Дворечна. Към средата на юни геолокационни фрагменти удостоверяват, че съветските войски са обезпечили плацдарм наоколо до Красне Перше. Въпреки това те не съумяват да употребяват плацдарма, с цел да трансферират тежко съоръжение през реката. В средата на юли съветските сили се пробват да изградят понтонен мост, с цел да преминат през Оскол, само че и това изпитание се проваля. Макар че някои съветски бойци минаха реката, невъзможността да транспортират бронирани единици мощно ограничи настъпателния им потенциал и предотврати всевъзможен действен пробив в североизточната част на страната.
Оперативните провокации, блокиращи съветското прекосяване на реката
Преминаването на река, без значение дали по мост или със сал, е измежду най-трудните военни интервенции. Войниците би трябвало да преминат през открит терен с лимитирано прикритие, постоянно върху платформи, които лимитират придвижването и оферират слаба отбрана. Мястото на секване се трансформира в тясно място, което концентрира войските в уязвими позиции и лимитира способността им да реагират на противников огън. Дори откакто силите доближат далечния бряг, в началото единствено дребен брой бойци са разполагаем, с цел да обезпечат предмостието, постоянно против окопани бранители с превъзходна огнева мощност и височина.
Русия се пробва да употребява технологиите за решение на доста от своите провокации на бойното поле. Въпреки това не съществуват директни софтуерни решения за облекчение на това предизвикателство. Мостовете или саловете благодарение на роботи към момента оставят бойците изложени на доста от същите опасности. Единственият благонадежден способ за реализиране на триумф е бързото напредване със мощ, бързото превозване на бойците през реката и последващото нахлуване за обезпечаване на основни цели на далечния бряг. Този метод изисква добре подготвени, сплотени единици, способни да извършват комплицирани маневри под огън.
На този стадий от войната съветските елементи като цяло не разполагат с нужната групова подготовка за осъществяване на такава интервенция. Високият % на загубите принуди Русия да разчита в огромна степен на заместващи войски, които постоянно получават минимална подготовка. Тези нови бойци нормално нямат опит и са имали малко благоприятни условия да се образоват дружно с придадените им елементи, което прави извънредно мъчно провеждането на координирани интервенции като секване на реки. Предвид настоящия дефицит на персонален състав и желанието на Русия да поддържа настъплението си, армията не е в положение да изтегли частите за групови тренировки. Този дефицит е явен по целия фронт, където доста съветски офанзиви се организират на равнище дребни единици, а не като част от по-големи, координирани интервенции.
С продължаването на войната провокациите пред съветските сили, свързани с пресичането на реки, ще се усилват. Нарастващата флотилия от украински безпилотни самолети за наблюдаване и офанзива играе решаваща роля в идентифицирането на концентрации на съветски войски, подготвящи се за прекосяване на реките, и насочването на артилерия и муниции против тях. Освен това новите безпилотни самолети са оборудвани със датчици, които могат да виждат през пушек и други затъмнения, предопределени за прикриване на преходите. Украйна разполага и безпилотни надводни кораби, които патрулират по речните пътища и следят съветската интензивност.
Въпреки че руско-украинската война постоянно се свързва с бързото въвеждане на нови технологии, обичайни провокации като пресичането на реки не престават да оформят бойното поле. Многократните неуспехи на Русия в тези интервенции доведоха до обилни загуби и в този момент стоят като съществена спънка за триумфа на лятната ѝ атака.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ