През май 2018 година Приморският съд оправда рускинята Галина Каторова,

През май 2018 година Приморският съд оправда рускинята Галина Каторова, която по-рано бе наказана на три години затвор за „ съзнателно причиняване на тежко увреждане на здравето.” В нощта на 11 март 2017 година Галина се скарва със своя мъж Максим, който е пийнал. В гнева си мъжът се пробва да удуши дамата с въже (до този миг той няколко пъти я е бил). Защитавайки се, Каторова хваща нощ и нанася на брачна половинка си 11 удара, един от които е гибелен. Срещу дамата е възбудено дело за съзнателно ликвидиране. Защитата съумява да промени обвиняването, а по-късно са анулира присъдата. Руското издание Meduza.io интервюира Галина. Ето какво споделя дамата за своите прекарвания.
Казваше ли ви някой по време на следствието или на делото, че вие сте отговорна за всичко?
Да. Когато беше основана петиция в моя поддръжка мнозина зададоха този въпрос: Защо е търпяла? Сама си е отговорна. Сама разбирам, че е трябвало да си потегли по-рано и да не се стига до тази развръзка.
Значи въпросът ви се коства логически?
Зная, че нямах различен излаз от тази обстановка. Ако той беше останал жив, щерка ми щеше да остане без майка. Как трябваше да работя? В този ден той нямаше да ме остави намира – не зная какво му стана тогава, за какво точно в този ден имаше толкоз експанзия в него. Жал ми е за Максим, по тази причина върша извод за себе си, че е трябвало да се разделя с него по-рано, да обърна страницата.
Случвали ви се да сънувате този ден?
Не сънувам това. След случилото се престанах да сънувам, евентуално поради напрежението.
Това ли беше единственият метод да запазите живота си?
Да. Не зная по какъв начин можех да се освободя от него. Никой не можеше да го спре. Повиках съседа ни, само че той неразбираемо за какво не идваше – стоеше на балкона. Когато стартира да ме души, блъска, влачи за косата аз виках, само че той се ядосваше още повече. Казваше ми: „ Млъкни, ще те убия.”
Когато ви душеше, разбирахте ли, че сте на крачка от гибелта?
За нищо не можех да мисля. Последното, което видях преди да ми „ причернее”, да кашлям и да не мога да вдишвам, беше детето – дъщерята. След това не помня нищо.
Как обяснявате привързаността си към Максим?
Това беше и взаимозависимост, и страдание – непрестанно ми беше жалост за него. И вярата, че в миналото всичко ще се промени, любовта.
А за какво ви беше жалост за него?
Той не е имал обикновено детство, в никакъв случай не е виждал обикновено семейство. Не е имал образец по какъв начин да откри фамилни връзки. Понякога всичко беше наред, а след това всичко се скапе – като че ли нещо не му доближаваше, някаква експанзия... Той не можеше да одобри, че всичко е наред.
Какво ви притегли в него, когато се запознахте?
Той беше доста радостен, жизнеспособен, разговорлив. Имаше доста сила, нищо негативно. Не демонстрираше яд. Не можех и да си помисля, че по-късно ще стане по този начин. Той ме ухажваше доста красиво, опитваше се да ме отбрани, насърчаваше ме, повдигаше ми настроението. Ходихме на разнообразни места, разхождахме се, подаряваше ми дарове. Занимаваше се с индустриален алпинизъм и на един мой рожден ден се спусна от покрива, почука на прозореца и ми подари цветя.
За първи път ви е блъснал в навечерието на сватбата ви?
Това беше първия път, когато той прояви експанзия. Тогава се разделихме за известно време. В навечерието на сватбата той имаше ергенско празненство, а аз трябваше са взема роклята си. Прибрах се, а той беше пийнал и му направих забележка. Това не му хареса. Нямаше нечовечен побой, той просто ме блъсна и ме удари по главата.
Какво правеше, с цел да му простите откакто ви е протегнал ръка?
Не ме оставяше намира. Пишеше, звънеше. Тогава още учех – идваше пред института, дебнеше ме. В началото не желаех да го виждам, само че го обичах, сред нас имаше толкоз хубави моменти. Помислих си, че се разкайва, молеше ме за амнистия, извиняваше се, споделяше, че съжалява.. Поддадох се и простих.
С времето изблиците на експанзия зачестяваха ли?
Тях ги имаше, само че без да ми протяга ръка. Когато бях бременна и кърмех, той не ме е докоснал. Бях в майчинство, той работеше, може би му се искаше да излиза по-често с приятелите си. Понякога се прибираше пийнал и хващаше ножа. Тичаше да „ коли узбеките” – по този начин ми споделяше. Имаше доста негативно отношение към гастарбайтерите. Два пъти се пробвах да подам тъжба против него, само че всякога в полицията ме убеждаваха да не го върша. Казваха ми: „ Сега ще се сдобрите и ще го прибереш назад.”
Как се държеше с щерка ви?
Той я обичаше. Никога не я е удрял, играеха си, разхождаха се, помагаше – като естествен любящ татко.
Това е вторият случай, в който съветски съд оправдава жена, умъртвила мъжа си при самоотбрана. В началото на месеца Яна Гурчева бе оправдана , откакто убива мъжа си в опит да се отбрани от него.
От 2016 година побоите над близки родственици в Русия се квалифицират като административно, а не наказателно правонарушение. От тогава броят на жалбите от страна на дамите е повишен 34 пъти. Това може да се дължи или на обстоятелството, че мъжете са се почувствали безнаказани, или че дамите по-често се обръщат за отбрана.
Превод: Евгения Гигова за Actualno.com