През май 1967 г. слънчева буря изправя света на ръба

През май 1967 година слънчева стихия изправя света на ръба на нуклеарна война. Сега, когато Слънцето навлиза в интервал на нараснала интензивност в границите на 11-годишния си безоблачен цикъл, специалистите разискват дали би трябвало да се притесняваме от втори сходен случай.

През 1967 година светът е в плен на, а тогава слънцето изригва доста мощно. Причинява една от най-големите слънчеви стихии, следени в миналото по това време. Освободен е грамаден радиоизблик, който съумява да наруши информационните услуги тук, на Земята.

Военните на Съединени американски щати незабавно са обезпокоени от това радиосмущение на тяхната радарна система. Започват да го поясняват като тенденциозен опит за заглушаване от страна на задграничен съперник. Подобен ход би могъл да се смята за евентуален акт на война. Съединени американски щати разполагат с радарна система за ранно предизвестие за разкриване на ракети, с цел да се защитят от Съветския съюз.
За благополучие, до злополука по този начин и не се стига
Военновъздушни сили на Съединени американски щати има нужните благоприятни условия за разбор на галактическото време и синоптиците съумяват да се намесят. Убеждават военните, че слънцето е провинен, преди да бъдат издадени каквито и да било прибързани заповеди.
Но не и преди бомбардировачите да са готови за излитане
Доклад за събитието е оповестен в списание Space Weather през 2016 година. Там се споделя, че полковник К. К. Андерсън и неговият екип за слънчеви прогнози са имали заслуга за даването на нужната информация. Тя задържа самолетите на земята, въпреки и с работещи мотори, до момента в който гладко не са върнати в по-лек режим на подготвеност.

Бурята, довела до този случай, през днешния ден щеше да бъде измерена като рискова стихия от клас G5. По скалата на геомагнитните стихии на Националната океанска и атмосферна администрация това е най-тежкият вид.

В отчета от 2016 година се споделя, че бурята от 1967 година е довела до по-силна поддръжка за актуалното прогнозиране на галактическото време. Днес то включва спътници, наблюдаващи. Правим точни прогнози за слънчеви изригвания и други евентуално разрушителни събития.
Въпреки това, допустимо ли е през днешния ден да се повтори сходно нещо?
Морис Коен, доцент по електрическо и компютърно инженерство в Техническия университет в Джорджия и ръководител на Секцията за атмосферно и галактическо електричество към Американския геофизичен съюз, съобщи пред Newsweek, че съгласно него е „много малко вероятно“.

Дори и през 1967 година, когато нашата информираност за галактическото време беше в начален етап, казусът, който съвсем докара до подправена офанзива, не беше в научната област. Беше във военната командна верига и потреблението на научната информация“, сподели той.

 

Въпросът беше дали командването на нуклеарната енергетика е било наясно с тази информация и за благополучие по това време те бяха наясно – въпреки и може би на косъм преди да е прекомерно късно.
Коен показва няколко обстановки, в които галактическото време може да „причини“ военна атака
Една от тях би била, в случай че връзките бъдат изключени от слънчево изригване, както през 1967 година Друга би била, в случай че мощно слънчево изригване, наречено изхвърляне на коронарна маса (CME), извади от строя електрическите мрежи. Третият вид би бил дестабилизиране на сигналите от GPS спътниците, което би могло да се отрази на финансовите транзакции и мрежите за мобилни телефони.

Рисковете от военно комплициране, породено от слънчево изригване, може би са намалели през последните десетилетия. Слънчевата интензивност обаче продължава да носи опасности.