Проф. Николай Овчаров: Как през 14 век Видин станал за малко Унгарски град
През май 1365 година стартира огромен поход на унгарските рицари против Видинското царство
Днес България и Унгария са междинни по величина европейски страни и сред тях няма граница. Преди седем епохи обаче те били огромни средновековни империи, които постоянно воювали между тях за надзор по междинното течение на Дунав и за огромни територии в днешна Сърбия и Румъния.
В края на XIII в. Българското царство губи вечно региона на днешната сръбска столица Белград, който още от IX в. бил изконна българска земя. Именно тогава унгарците все по-често стартират да атакуват региона на Видин, изключително когато към средата на XIV в., там се обособява княжеството на скаралия се с татко си Иван Александър негов наследник от първия брак, Иван Срацимир.
Виждайки слабостта му, мощният маджарски крал Лайош І Велики (1342-1382) слага ултиматум да му стане васал. Когато той не приема, през май 1365 година стартира огромен поход на унгарските рицари против Видинското царство. Обсадата на основния град почнала на 30 май и траела единствено четири дни, като на 2 юни той паднал.
Историята на краткотрайната окупация на Видин и региона му от маджарите е прекомерно забавна. Според унгарските кралски грамоти, евентуално първоначално Лайош І съхранил известна българска самостоятелност, осигурявайки си поддръжка от някогашния примикюр Георги, който нарекъл „ воевода на България ” и му съхранил цялата благосъстоятелност.
Сребърна аспра на цар Иван Срацимир с облика му.
Още през 1365 година обаче действителната власт във Видин към този момент се държала от унгарци и Иван Срацимир е покорен дружно със фамилията си. Дворцовият историк на краля Йоан Кюкюлей споделя по какъв начин „...[Лайош І] атакува с огромна армия подчиненото на свещената унгарска корона Българско царство и като завладя престолния град на царството Видин, си го подчини. Като плени владетеля му на име Срацимир, който се наричаше цар на българите и го води в Унгария. “
Така някогашната област на Видин, родовото гнездо на династията на Шишмановци, е превърнато в унгарска провинция с името Български Банат. Наместници на крал Лайош І там стават братята Бенедикт и Петер Химфи, които стартират всеобщо покатоличване на православните българи от покореното Видинско царство. Главна роля в това незаконно действие играят нападателните монаси от Ордена на францисканците.
Според някои документи насилени да одобряват католицизма били 200 000 души, а измежду тях са даже Иван Срацимир и фамилията му. Отчаянието на българите от тази акция доста добре се усеща в приписката на братята Драган и Райко в един ръкопис от епохата: „ Написа тази брошура многогрешният и несмисленият по разум Драган, дружно с брат си Райко в дните, когато маджарите владееха Видин и огромна тъга бе за народа по това време. ”
Цар Иван Александър не можел да остави без последици тези дейности, без значение от комплицираните връзки със своя наследник от първия си брак. От маджарски документи се схваща, че сред Българското царство и Унгарското кралство почнали военни дейности. В писмо от 20 октомври 1366 година Петер Химфи моли брат си, „ капитана на Видин и България ” Бенедикт Химфи, да му прати подкрепления против Иван Александър, „ княза на България ”.
Сраженията се водели към крепостта Белоградчик, която маджарите назовават Фехервар. Тя била втора по мощ твърдина във Видинското царство, а Иван Срацимир неотдавна я бил укрепил с втора двойна стена. Бойните дейности дълго време били без победител, до момента в който на 11 ноември 1366 година крал Лайош І подрежда на Бенедикт Химфи да спре войната и да се яви при него в Буда. А с писмо от 2 април 1367 година кралят благодари на Петер Химфи за проявената смелост в борбите с българите при Белоградчик.
Междувременно се случило събитие, което в допълнение заплита интригата на Балканите. През 1365 година византийският император Йоан V Палеолог отпътува за столицата на Унгария, Буда, с цел да търси съюз против османското настъпление. Той идва по Дунав през февруари 1366 година и остава там шест месеца, преговаряйки с крал Лайош І.
Унгарският крал Лайош I Велики (1342-1382) в миниатюра от епохата.
В същото време в Рим бил изпратен Георги Маникаит, с цел да търси подпомагане и от папата. Така почнала да се оформя коалиция сред Византия от една страна и Унгария, Папството, Савойското графство и други Преговорите обаче се стягат, тъй като западните сили били мощно резервирани към Йоан V Палеолог и поставяли условия за цялостно послушание на православната черква на Рим.
Тези диалози са забавни с някои изявления, показващи какви са били българо-византийските връзки през този интервал и за какво цар Иван Александър имал тогава толкоз мощно враждебно отношение към ромеите. По мотив на безчинствата на францисканците във Видин, Йоан V Палеолог се изказал пред Лайош І одобрително: „ Добре прави кралят, че покръства тези славяни [българите], тъй като те не следват нито гръцката, нито римската форма на вярата. ” А някои византийски монаси напряко поощрявали францисканците. Според тях българските духовници „...не са свещеници, а кучета, нито пък кръщават някого същински. ”
Резултатите от траялите половин година договаряния не са изключително приемливи за Йоан V Палеолог. През август 1366 година той потегля по противоположния път, оставяйки в Буда сина си Мануил. Този път императорът избира сухоземния маршрут, който водел през българските земи. И точно тук става историческо тосъбитие, трансформирало и историята на Българското царство.
Достигайки до Видин, василевсът бил заставен да спре, тъй като цар Иван Александър не му разрешил да мине нататък. Историците и до през днешния ден не могат да дадат явен отговор за какво се случва по този начин. Някои историци преекспонират потреблението на турски наемници от цар Иван Александър в един българо-византийски спор от 1364 година Те считат, че той сключил дълготраен контракт с османците и се противопоставил на готвената коалиция, само че за подобен акт на Търновград няма никакви исторически сведения.
По-вероятно е реакцията на Иван Александър да е обвързвана с вековното съмнение сред българи и ромеи. Той имал учредения за съществени терзания от провежданите в Буда диалози – нали през същото време водел бойни дейности с маджарите. Най-сетне от това време има данни за секрети договаряния на Иван Александър с неговия шурей, византийския престолонаследник Андроник ІV Палеолог, който намерено заговорничел против татко си.
Така или другояче, Йоан V Палеолог е блокиран за месеци във Видин. Той е напълно обезкуражен, когато му идва непредвидена помощ. И това е флотът на неговия първи братовчед, владетеля на Савоя, Амедей VІ (1343 -1383). Наричали го Зеления граф, поради навика му да носи единствено зелени облекла и даже доспехи. А другояче се отличавал с огромна храброст и рицарска неукротимост, която неведнъж демонстрира през идващите години. Тръгнал да се бие с турците, графът се насочва с корабите си към българското крайбрежие, с цел да окаже напън върху цар Иван Александър.
Днес България и Унгария са междинни по величина европейски страни и сред тях няма граница. Преди седем епохи обаче те били огромни средновековни империи, които постоянно воювали между тях за надзор по междинното течение на Дунав и за огромни територии в днешна Сърбия и Румъния.
В края на XIII в. Българското царство губи вечно региона на днешната сръбска столица Белград, който още от IX в. бил изконна българска земя. Именно тогава унгарците все по-често стартират да атакуват региона на Видин, изключително когато към средата на XIV в., там се обособява княжеството на скаралия се с татко си Иван Александър негов наследник от първия брак, Иван Срацимир.
Виждайки слабостта му, мощният маджарски крал Лайош І Велики (1342-1382) слага ултиматум да му стане васал. Когато той не приема, през май 1365 година стартира огромен поход на унгарските рицари против Видинското царство. Обсадата на основния град почнала на 30 май и траела единствено четири дни, като на 2 юни той паднал.
Историята на краткотрайната окупация на Видин и региона му от маджарите е прекомерно забавна. Според унгарските кралски грамоти, евентуално първоначално Лайош І съхранил известна българска самостоятелност, осигурявайки си поддръжка от някогашния примикюр Георги, който нарекъл „ воевода на България ” и му съхранил цялата благосъстоятелност.
Сребърна аспра на цар Иван Срацимир с облика му.
Още през 1365 година обаче действителната власт във Видин към този момент се държала от унгарци и Иван Срацимир е покорен дружно със фамилията си. Дворцовият историк на краля Йоан Кюкюлей споделя по какъв начин „...[Лайош І] атакува с огромна армия подчиненото на свещената унгарска корона Българско царство и като завладя престолния град на царството Видин, си го подчини. Като плени владетеля му на име Срацимир, който се наричаше цар на българите и го води в Унгария. “
Така някогашната област на Видин, родовото гнездо на династията на Шишмановци, е превърнато в унгарска провинция с името Български Банат. Наместници на крал Лайош І там стават братята Бенедикт и Петер Химфи, които стартират всеобщо покатоличване на православните българи от покореното Видинско царство. Главна роля в това незаконно действие играят нападателните монаси от Ордена на францисканците.
Според някои документи насилени да одобряват католицизма били 200 000 души, а измежду тях са даже Иван Срацимир и фамилията му. Отчаянието на българите от тази акция доста добре се усеща в приписката на братята Драган и Райко в един ръкопис от епохата: „ Написа тази брошура многогрешният и несмисленият по разум Драган, дружно с брат си Райко в дните, когато маджарите владееха Видин и огромна тъга бе за народа по това време. ”
Цар Иван Александър не можел да остави без последици тези дейности, без значение от комплицираните връзки със своя наследник от първия си брак. От маджарски документи се схваща, че сред Българското царство и Унгарското кралство почнали военни дейности. В писмо от 20 октомври 1366 година Петер Химфи моли брат си, „ капитана на Видин и България ” Бенедикт Химфи, да му прати подкрепления против Иван Александър, „ княза на България ”.
Сраженията се водели към крепостта Белоградчик, която маджарите назовават Фехервар. Тя била втора по мощ твърдина във Видинското царство, а Иван Срацимир неотдавна я бил укрепил с втора двойна стена. Бойните дейности дълго време били без победител, до момента в който на 11 ноември 1366 година крал Лайош І подрежда на Бенедикт Химфи да спре войната и да се яви при него в Буда. А с писмо от 2 април 1367 година кралят благодари на Петер Химфи за проявената смелост в борбите с българите при Белоградчик.
Междувременно се случило събитие, което в допълнение заплита интригата на Балканите. През 1365 година византийският император Йоан V Палеолог отпътува за столицата на Унгария, Буда, с цел да търси съюз против османското настъпление. Той идва по Дунав през февруари 1366 година и остава там шест месеца, преговаряйки с крал Лайош І.
Унгарският крал Лайош I Велики (1342-1382) в миниатюра от епохата.
В същото време в Рим бил изпратен Георги Маникаит, с цел да търси подпомагане и от папата. Така почнала да се оформя коалиция сред Византия от една страна и Унгария, Папството, Савойското графство и други Преговорите обаче се стягат, тъй като западните сили били мощно резервирани към Йоан V Палеолог и поставяли условия за цялостно послушание на православната черква на Рим.
Тези диалози са забавни с някои изявления, показващи какви са били българо-византийските връзки през този интервал и за какво цар Иван Александър имал тогава толкоз мощно враждебно отношение към ромеите. По мотив на безчинствата на францисканците във Видин, Йоан V Палеолог се изказал пред Лайош І одобрително: „ Добре прави кралят, че покръства тези славяни [българите], тъй като те не следват нито гръцката, нито римската форма на вярата. ” А някои византийски монаси напряко поощрявали францисканците. Според тях българските духовници „...не са свещеници, а кучета, нито пък кръщават някого същински. ”
Резултатите от траялите половин година договаряния не са изключително приемливи за Йоан V Палеолог. През август 1366 година той потегля по противоположния път, оставяйки в Буда сина си Мануил. Този път императорът избира сухоземния маршрут, който водел през българските земи. И точно тук става историческо тосъбитие, трансформирало и историята на Българското царство.
Достигайки до Видин, василевсът бил заставен да спре, тъй като цар Иван Александър не му разрешил да мине нататък. Историците и до през днешния ден не могат да дадат явен отговор за какво се случва по този начин. Някои историци преекспонират потреблението на турски наемници от цар Иван Александър в един българо-византийски спор от 1364 година Те считат, че той сключил дълготраен контракт с османците и се противопоставил на готвената коалиция, само че за подобен акт на Търновград няма никакви исторически сведения.
По-вероятно е реакцията на Иван Александър да е обвързвана с вековното съмнение сред българи и ромеи. Той имал учредения за съществени терзания от провежданите в Буда диалози – нали през същото време водел бойни дейности с маджарите. Най-сетне от това време има данни за секрети договаряния на Иван Александър с неговия шурей, византийския престолонаследник Андроник ІV Палеолог, който намерено заговорничел против татко си.
Така или другояче, Йоан V Палеолог е блокиран за месеци във Видин. Той е напълно обезкуражен, когато му идва непредвидена помощ. И това е флотът на неговия първи братовчед, владетеля на Савоя, Амедей VІ (1343 -1383). Наричали го Зеления граф, поради навика му да носи единствено зелени облекла и даже доспехи. А другояче се отличавал с огромна храброст и рицарска неукротимост, която неведнъж демонстрира през идващите години. Тръгнал да се бие с турците, графът се насочва с корабите си към българското крайбрежие, с цел да окаже напън върху цар Иван Александър.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ