Куба: Да гласуваш с краката си
През март кубинците ще гласоподават за своето национално заседание - органът, който безрезервно утвърждава спуснатите му решения. Не очаквайте огромни промени в еднопартийната страна. През 2021 година жителите всеобщо излязоха на улицата, с цел да приканват за по-добри стопански условия и политически свободи. Много от тях получиха огромни затворнически присъди. Правителството отговори, като даде малко повече пространство за частния бранш в стопанската система, само че политическият живот остава толкоз крепко следен от комунистическата партия, колкото и преди.
Кубинците имат думата единствено в най-ранните стадии на изборите. Половината от членовете на Народното събрание се предлагат от общинските събрания, чиито членове преди този момент са били определени след срещи на общността. Останалите кандидатури на национално равнище се оферират от публични организации като синдикати, фермерски групи, женски и студентски асоциации. До отпечатването на бюлетините за национално заседание има по един претендент за всяка позиция. Всички те биват одобрявани от партията и се нуждаят от нормално болшинство, с цел да заемат местата си. Впоследствие те ще одобрят избора на партията за президент. Това сигурно ще бъде настоящият Мигел Диас-Канел, който е на поста от 2019 година
Кубинците могат да се въздържат от гласоподаване или да отхвърлят претенденти, с цел да покажат неодобрението си. Те знаят, че политическите промени не са резултат от избори, а от вътрешнопартийни схеми (народното заседание се събира единствено два пъти годишно). Тук съвсем няма смяна - позволена е единствено комунистическата партия, а политическите акции са противозаконни. Но нещата може да станат по-интересни с отдръпването на остарялата армия. Фидел Кастро умря през 2016 година и брат му Раул пое най-влиятелния пост, този на първи секретар на партията. През 2021 година той направи Диас-Канел първи секретар наред с ролята му на президент. За първи път от революцията през 1959 година някой, който не е от рода Кастро, застава отпред, най-малко на хартия. Диас-Канел е предан член на партията, само че е роден след революцията - обстановка, която ще стане нещо всекидневно.
През 2023 година икономическите тествания евентуално ще владеят мозъците на кубинците, а не политическите свободи. Поредица от тежки удари се струпаха през последните години, от урагани до срутва на Венецуела, чийто субсидиран нефт оказва помощ на кубинското държавно управление. Американските наказания, наложени от Доналд Тръмп, и последвалата пандемия от ковид-19 навредиха на туризма и паричните потоци. Слабото ръководство на държавното управление утежни нещата.
Реклама
Резултатът е инфлация и дефицит на храна. Правителството евентуално ще разхлаби още малко икономическите правила, само че не задоволително, с цел да удовлетвори хората. Рекорден брой към този момент са напуснали. Между октомври 2021 и август 2022 година близо 200 000 кубинци бяха хванати, пробвайки да преминат границата на Мексико със Съединени американски щати. Още доста ще ги последват. Лишени от опцията да изразят мнението си, като гласоподават, те ще продължат да демонстрират избора си, като си потеглят.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор The Economist
Кубинците имат думата единствено в най-ранните стадии на изборите. Половината от членовете на Народното събрание се предлагат от общинските събрания, чиито членове преди този момент са били определени след срещи на общността. Останалите кандидатури на национално равнище се оферират от публични организации като синдикати, фермерски групи, женски и студентски асоциации. До отпечатването на бюлетините за национално заседание има по един претендент за всяка позиция. Всички те биват одобрявани от партията и се нуждаят от нормално болшинство, с цел да заемат местата си. Впоследствие те ще одобрят избора на партията за президент. Това сигурно ще бъде настоящият Мигел Диас-Канел, който е на поста от 2019 година
Кубинците могат да се въздържат от гласоподаване или да отхвърлят претенденти, с цел да покажат неодобрението си. Те знаят, че политическите промени не са резултат от избори, а от вътрешнопартийни схеми (народното заседание се събира единствено два пъти годишно). Тук съвсем няма смяна - позволена е единствено комунистическата партия, а политическите акции са противозаконни. Но нещата може да станат по-интересни с отдръпването на остарялата армия. Фидел Кастро умря през 2016 година и брат му Раул пое най-влиятелния пост, този на първи секретар на партията. През 2021 година той направи Диас-Канел първи секретар наред с ролята му на президент. За първи път от революцията през 1959 година някой, който не е от рода Кастро, застава отпред, най-малко на хартия. Диас-Канел е предан член на партията, само че е роден след революцията - обстановка, която ще стане нещо всекидневно.
През 2023 година икономическите тествания евентуално ще владеят мозъците на кубинците, а не политическите свободи. Поредица от тежки удари се струпаха през последните години, от урагани до срутва на Венецуела, чийто субсидиран нефт оказва помощ на кубинското държавно управление. Американските наказания, наложени от Доналд Тръмп, и последвалата пандемия от ковид-19 навредиха на туризма и паричните потоци. Слабото ръководство на държавното управление утежни нещата.
Реклама
Резултатът е инфлация и дефицит на храна. Правителството евентуално ще разхлаби още малко икономическите правила, само че не задоволително, с цел да удовлетвори хората. Рекорден брой към този момент са напуснали. Между октомври 2021 и август 2022 година близо 200 000 кубинци бяха хванати, пробвайки да преминат границата на Мексико със Съединени американски щати. Още доста ще ги последват. Лишени от опцията да изразят мнението си, като гласоподават, те ще продължат да демонстрират избора си, като си потеглят.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор The Economist
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ