През март 1978 той се разминава с полета и всяка

През март 1978 той се разминава с полета и всяка година празнуваше датата като второ рождение

Почина Николай Данаилов, единият от тримата, избавили се по знамение от най-голямата и най-странна самолетна злополука в историята на българското въздухоплаване, заяви сестра му Мариана. На 16 март 1978 година Ту-134 на тогавашния български авиопревозвач „ Балкан “, извършващ постоянен полет от София до Варшава, се разрушава в дере край врачанските села Тлачене, Върбица и Габаре.

В салона му пътуват полски и български юноши спортисти. Сред тях са и министърът на културата и изкуствата на Полша Януш Вилхелми, двама полски режисьори и световноизвестната треньорка и председателка на Българската федерация по художествена гимнастика Жулиета Шишманова. Николай също е имал билет за полета, само че го изпуска в последния миг, тъй като от касата в предприятието му не съумяват да му обезпечат валута за командировката.

Още тогава казусът се трансформира в голяма мистерия. Освен че комунистическите медии процеждат единствено пет реда, в които даже не загатват имената на починалите, има още нещо, което десетилетия наред остава необяснимо. След злополуката не остава нито един мъртвец. Всички пътували в самолета изчезват. Личните им движимости са налице, само че управляващите отхвърлят да кажат къде са отведени пасажерите. Близките схващат, че са погребали празни ковчези, в които е имало единствено тенекии с пясък, когато след време отварят гробовете, с цел да поставят други отишли си близки.
Тялото на световноизвестната гимнастичка и треньорка Жулиета
Шишманова в никакъв случай не е предадено на околните ѝ, с цел да го погребат. След най-новите
разкрития към този момент се знае, че комунистическите управляващи са наредили да бъде изхвърлено с
останалите починали в обща киселинна яма край Перник.
В устрема си да крият до последно истината, управляващите впрягат и баба Ванга, която лъже роднините на починалите, че техните хора са отвлечени, само че живи и здрави, и скоро ще се върнат. Така комунистическата върхушка се надява, че вярата ще държи околните на починалите кротки и те няма да са склонни да правят притеснителни за комунистическата страна прояви. На роднините на починалите поляци, при които Ванга няма по какъв начин да огрее, пък са изпращани анонимни писма с внушения, че хората им са отвлечени.
Януш Вилхелми (с очилата) е бил назначен за краткотрайно изпълняващ
длъжността министър едвам от два дни, когато умира в злополуката. В предишното той е
бил партизанин в известната прозападна Армия Крайова, само че откакто в Полша се
настанява комунистическа тирания, той се прекатурва в болшевик.
Едва предходната година, откакто бяха разкрити доста от документите към злополуката, и след признанията на някои някогашни чиновници на Държавна сигурност, тази тайнственост най-накрая. Оказва се, че самолетът е станал жертва на похищение. На борда му е имало двама араби - иракчанинът Ахмед Симан и кувейтецът Фахад ал Бадер, чиято идентичност Държавна сигурност съумява да скрие и посмъртно му я сменя с нова - на измислената англичанка Джоузи Найтингейл.

Целта е да се скрие истината и от руските проверяващи, пратени у нас да нищят случая. След като арабите подреждат на водача да завие към Югославия, част от пасажерите се нахвърлят против арабите, а те стартират да стрелят. Сред пътувалите има партийни служащи, а полският министър е и някогашен партизанин, което изяснява безстаршното им държание. Причина за него е и като цяло дребната информираност на хората в комунизма какво би трябвало да се прави при похищение - че пасажерите би трябвало да си кротуват по местата.
Заслужилата майсторка на спорта Нешка Робева и златното ѝ момиче
Илиана Раева (тогава на 15) театралничат за сп. „ Жената през днешния ден “ през 1978 година Раева не се качва
на самолета, тъй като подвига необяснима температура вечерта преди полета.
Властите на комунистическа България за нищо на света не желаят някой да узнава какво се е случило на борда, по тази причина подреждат телата с забележимите по тях рани от пукотевица да бъдат изхвърлени в обща киселинна яма край Перник, където бързо да се разложат, с цел да не останат никакви доказателства. На околните в България и Полша са изпратени заковани празни ковчези, цялостни с кутии с пясък.

Самите араби са били в България за оръжейни покупко-продажби със основаната от Държавна сигурност компания „ Кинтекс “, която се занимава главно с контрабанда на оръжия и опиати. През 1975 година Николай Данаилов приключва първи випуск Информатика в Политехническия институт във Вроцлав. Три години по-късно, когато е на 26, му следва пътешестване отново до Полша. Трябва да се качи на същия злощастен аероплан. Но е роден под щастлива звезда. Той е един от тримата, близнати от ориста, които се разминават със гибелта.
Албена Петрова е извикана от Варна на мястото на Илиана Раева и умира.
Другите двама са гимнастичката Илиана Раева, в този момент председателка на Българската федерация по художествена гимнастика, и състезателят от полския олимпийски тим по колоездене Лешек Сибилски. Г-жа Раева ненадейно подвига необяснима температура преди полета, която изчезва на сутринта на идващия ден. Това кара треньорката ѝ Нешка Робева да я размени с варненската гимнастичка Албена Петрова (15 г.), която умира в злополуката.

Лешек Сибилски пък не съумява да пътува до България, тъй като има изпити в университета. По това време в Полша няма закрити колоездачни писти и спортистите през зимата летят до България, където климатът е по-мек, с цел да упражняват.
Лешек Сибилски (в средата) пропуща полета поради изпити. Вляво от него е
Марек Колаша, вдясно - Кшищоф Отоцки, и двамата са измежду починалите край Габаре
полски колоездачи.
Данаилов работи като инженер в Завода за здравна инсталация във Враца – от дълго време разграбен и закрит. Трябвало служебно да лети за Варшава, а оттова - към Бидгошч, откъдето да достави елементи за български медицински апарати. Часове преди полета счетоводителка от бившето обединяване „ Приборостроене и автоматизация “ отхвърля да му брои преводни рубли за командировъчните – нямало в наличност, по тази причина се налагало да изчака един ден.

По това време в дома на Николай нямало нито тв приемник, нито радио. Слушали новините от радиоточка – феномен на предишния век, който съставлява представител в кутия, обвързван към кабелно радио, предаващо единствено една стратегия, нормално съществуващата и през днешния ден „ Хоризонт “.
Паметникът край с. Габаре в памет на починалите в най-голямата
самолетната злополука в България.
„ Прибрах се с влака и бях към този момент в къщи, когато в 18:30 по радиоточката оповестиха, че самолетът от София за Варшава се е разрушил в каменните кариери край с. Габаре, Врачанско. Това беше моят полет. Изтръпнах и цяла нощ не мигнах, само че същинският потрес пристигна на идващия ден, когато отидох на работа в завода. Сварих бюрото ми отрупано с цветя, а сътрудниците ми ме оплакваха “, спомня си приживе инженерът.

Той остава жив, само че тъй като е измежду лицата закупили билети за полета, му издават смъртен акт. Отменен е няколко дни по-късно. Години наред по-късно Данаилов не пропуща на злокобната дата да почерпи счетоводителката, оказала се негова спасителка. Николай е умрял на 5 март след неравна битка с израстък в мозъка.