Холокоста между световната наука и историята за вътрешна употреба
През март 1943 са избавени над 8000 български евреи от старите лимити на Царство България. Заедно с това други 11 343 евреи от анексираните Беломорие, Вардарска Македония и Пирот са предадени на нацистите и убити. Но и до през днешния ден част от българските историци пропущат втория факт. Анализ на С. Дечев.
" Имаме преди години призната декларация на Народно събрание, където тези проблеми са дискутирани. Като обществена институция, несъмнено, ние сме в обстановката да пазиме формалната държавна позиция, и то напълно аргументирано, защото огромна част от историците в България са декларирали своите мнения, своето мнение и по тази причина планираме ново събитие, което да покаже тази позиция на гилдията историци в България и която да опише детайлно и в детайли за същината на събитията, които са се случили в тези трагични години ".
Тези думи са изречени от ректора на Софийския университет Георги Вълчев при започване на април 2024 година
Поводът е проваленото събитие „ Патология на едно честване “, което си бе сложило за цел да направи разбор на отбелязването през 2023 година в тоталитарен жанр и с замяна на историята 80 годишнина от мартенските събития през 1943 година
Тогава, с помощта на дейностите на напълно съответни и добре известни хора над 8000 български евреи от старите лимити на Царство България Треблинка, с цел да намерят там гибелта си.
Заедно с това обаче други 11 343 от анексираните към Царството елементи на Беломорието, Вардарска Македония и Пирот са предадени на нацистите и убити.
Какво можем да кажем една година по-късно
Четейки след година горните неубедителни редове, човек се чуди защо да се захване по-напред. Първо, декларацията на Народното събрание от 8 март 2013 година не е писана от историци, защото няма нищо общо със случилото се през март 1943 година и го замита „ под килима “.
Това, че по-късно са мобилизирани постфактум и историци в нейна поддръжка, не прави написаното в нея истина.
Второ, няма никакво обвързване на университета да пази „ формалната държана позиция “, в случай че ректорът или историците в него не решат, че първо идват отговорностите им към страната, а след това към науката и морала.
Трето, да се каже, че „ огромна част от историците в България “ са декларирали позиции по мартенските събития от 1943 година, оцеляването на евреите от старите лимити на Царството и депортацията от така наречен „ нови земи “ е прекомерно пресилено.
По-точно е да се каже, че някои от тях са декларирали позиции тук и там, без да познават добре събитията и антисемитската политика на страната след 1940 година
Четвърто, „ ново събитие “ отдадено на тематиката в Софийския университет по този начин и не беше проведено до ден сегашен, само че даже и сходно да се случи, то напълно няма да показва „ гледната точка на гилдията историци в България “. То ще свидетелства само по какъв начин част от историците са още веднъж административно мобилизирани в работа на неистината (по сходство на политиката на асимилация против помаците и турците от 60-те до 80-те години на XX в.).
Мартенските събития от 1943 година
Поне към този момент авторитетната историческа просвета в света тотално се разминава с напудрената картина за „ спасяването на българските евреи “, дело на българската историография.
Историческа просвета в света тотално се разминава с напудрената картина за „ спасяването на българските евреи “, дело на българската историография
Една част от тези, които в България поддържат същите мнения на сериозната и авторитетна историческа просвета по света щяха да вземат участие в на практика осуетеното (но не по избор на самите тях) събитие от 3 април 2024 година
И защото тези позиции не са доста известни на нашата общност и не стигат до основните медии в страната ни заради абонираните участници в тях по тематиката, дано ги напомним.
След края на 1940 година съгласно авторитетната историческа просвета по света, ръководещите в България водят антисемитска политика, която е облечена и в съответното законодателство, което опонира на Търновската конституция.,, интелектуалци, писатели, лекари и така нататък, се борят в тези години против антиеврейските ограничения на страната.
През февруари 1943 година към 20 000 евреи са поискани от службите на немския Райх и контрактувани за депортиране от българското държавно управление с посредничеството на немската легация в София. Организацията на „ повдигането “ се реализира от основаното още в края на август 1942 година Комисарство по еврейските въпроси (КЕВ) с началник Александър Белев.
Сключена е конвенция сред него и СС-хауптщумфюрер Теодор Данекер. Спогодбата (през последните години се напъват да я изкарат фалшива) е последвана от няколко постановления на българското държавно управление с министър-председател проф. Богдан Филов , които категорично се базират на нея и приготвят „ повдигането “ на евреите и предаването им на нацистите скрито от Народното събрание.
Сериозната историческа просвета няма никакви подозрения, че самото решение за депортирането и на над 8000 евреи от старите лимити на Царство България и включването им в листата предвид на военно-времената конюнктура не би могло да се случи без знанието освен на Ал. Белев и вътрешния министър Петър Габровски, само че и без първичната одобрителна глоба на цар Борис III и проф. Богдан Филов (от 1937 година и ръководител на БАН).
Често се пропуща още веднъж откритото от сериозната просвета събитие, че в началото самите кюстендилски евреи са тези, които научават за проектите да бъдат задържани и депортирани. Ето за какво те се свързват с кюстендилските първенци и ги молят за помощ.
Благодарение на дейностите на народния представител Петър Михалев, юриста Иван Момчилов, търговеца Асен Суичмезов, учителя Владимир Куртев, дупнишкия депутат Димитър Икономов, подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, някои депутати от парламентарното болшинство, подписали писмото му, митрополитите на Българската православна черква (БПЦ), измежду които се открояват изключително Стефан и Кирил, депортацията на над 8000 евреи от старите лимити на Царство България е прекратена.
Всички до един международни създатели и авторитетни историци са изцяло безапелационни за българското съучастничество (българските локални управляващи, български офицери, бойци и служители на реда, Български държавни железници) в депортирането на евреите от Беломорието, Вардарска Македония и Пирот, вследствие на което 11 343 намират гибелта си в лагера Треблинка.
По този метод няма по какъв начин да се оспори, че българската страна взе участие, въпреки и отчасти, в реализирането на нацисткото „ дефинитивно решение “. Разбира се, служещи от немската полиция вземат присъединяване в експортирането на конвоите към Треблинка. Гестапо пък следи и краткотрайните лагери за задържане.
Случилото се на 9 март 1943 година в старите лимити на Царството, се разказва от авторитетната историческа просвета като „ преустановяване на „ повдиганията “ на евреи “. Решението нито е несъмнено, нито е дефинитивно, а още по-малко е резултат от някаква авансово замислена политика на страната за „ избавяне “.
Точно заради тази към момента неустановеност и неизясненост към бъдещата орис на евреите подпредседателят на Народното събрание Димитър Пешев написа и известното си писмо, като стартира да събира подписи от депутати единствено от държавното болшинство, предвид на реализиране на по-сигурен резултат. В последна сметка прекъсването на " повдиганията " е резултат точно от натиска, който идва изпод.
Той е извършен от напълно съответни хора, които имат имена и които изброихме нагоре. Включването на видните държавни последователи единствено усилва силата и резултатността на акцията.
За всеки безпристрастен историк е ясно, че в тези условия и при характера на тогавашния властнически режим в страната нито вписването на 8000 евреи, нито изваждането им от листата би могло да стане без глоба от най-високо място. Но без натиска изпод, който трансформира първичните планове, над 8000 евреи от старите лимити на Царството отиваха на сигурна гибел в Треблинка.
Историята за вътрешна приложимост
На този обмислен и неутрален роман на авторитетната просвета по света, която регистрира обстоятелствата, се опълчва, изключително през последните петнадесетина години, разкрасеният роман на български деятели и привлечени към тях по-късно историци с дипломи.
За страдание, в последно време той става се по-изпълнен с нелепи изказвания и мечти. Те са нормално същите по дух, прийом и функционалност с тези, които преди години служеха на политиката на асимилация на помаците и турците в България. И тогава, в случай че се изразим с думите на ректора, имаше „ публична държавна позиция “, подккрепяна, най-малко публично от „ огромна част от историците в България “ и се представяше като „ позиция на гилдията историци в България “.
Според този настоящ напудрен роман още от самото началото на Втората международна война в България е налице премислена държавна политика за избавление на евреите. Отново съгласно този роман режимът в страната въобще не е провеждал някаква антисемитска политика.
Самите евреи в България въобще не са били дискриминирани. Приетият Закон за отбрана на нацията (ЗЗН) е само ловка маневра на управляващите с цел да се спасят евреите.
Организираните трудови лагери, където те са изпратени, са още веднъж част от маневрите на властта, с цел да реализира авансово замислената политика на избавление. Дори самото съглашение Белев-Данекер било най-обикновен фалшификат и в никакъв случай не е съществувало такова.
Едва ли не и без дейностите на кюстендилската група, Д. Пешев, депутатите от болшинството, депутатите от опозицията и БПЦ, евреите отново са си щели да бъдат избавени, защото и самата политиката на страната е била политика на избавление.
Може би в скоро време би трябвало да чакаме и написването на някаква нова политическа декларация (и без това от март 2013 година не е имало) в този дух и с сходни послания. Но и всички парламентарни групи да я подпишат, тя няма да се трансформира в истината за събитията от март 1943 година и ще остане единствено за вътрешна приложимост.
Още по-малко ще върне предадените в Лом и Скопие на нацистите евреи от Беломорието, Вардарска Македония и Пирот, за които отговорността на българската страна няма по какъв начин да се скрие.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
" Имаме преди години призната декларация на Народно събрание, където тези проблеми са дискутирани. Като обществена институция, несъмнено, ние сме в обстановката да пазиме формалната държавна позиция, и то напълно аргументирано, защото огромна част от историците в България са декларирали своите мнения, своето мнение и по тази причина планираме ново събитие, което да покаже тази позиция на гилдията историци в България и която да опише детайлно и в детайли за същината на събитията, които са се случили в тези трагични години ".
Тези думи са изречени от ректора на Софийския университет Георги Вълчев при започване на април 2024 година
Поводът е проваленото събитие „ Патология на едно честване “, което си бе сложило за цел да направи разбор на отбелязването през 2023 година в тоталитарен жанр и с замяна на историята 80 годишнина от мартенските събития през 1943 година
Тогава, с помощта на дейностите на напълно съответни и добре известни хора над 8000 български евреи от старите лимити на Царство България Треблинка, с цел да намерят там гибелта си.
Заедно с това обаче други 11 343 от анексираните към Царството елементи на Беломорието, Вардарска Македония и Пирот са предадени на нацистите и убити.
Какво можем да кажем една година по-късно
Четейки след година горните неубедителни редове, човек се чуди защо да се захване по-напред. Първо, декларацията на Народното събрание от 8 март 2013 година не е писана от историци, защото няма нищо общо със случилото се през март 1943 година и го замита „ под килима “.
Това, че по-късно са мобилизирани постфактум и историци в нейна поддръжка, не прави написаното в нея истина.
Второ, няма никакво обвързване на университета да пази „ формалната държана позиция “, в случай че ректорът или историците в него не решат, че първо идват отговорностите им към страната, а след това към науката и морала.
Трето, да се каже, че „ огромна част от историците в България “ са декларирали позиции по мартенските събития от 1943 година, оцеляването на евреите от старите лимити на Царството и депортацията от така наречен „ нови земи “ е прекомерно пресилено.
По-точно е да се каже, че някои от тях са декларирали позиции тук и там, без да познават добре събитията и антисемитската политика на страната след 1940 година
Четвърто, „ ново събитие “ отдадено на тематиката в Софийския университет по този начин и не беше проведено до ден сегашен, само че даже и сходно да се случи, то напълно няма да показва „ гледната точка на гилдията историци в България “. То ще свидетелства само по какъв начин част от историците са още веднъж административно мобилизирани в работа на неистината (по сходство на политиката на асимилация против помаците и турците от 60-те до 80-те години на XX в.).
Мартенските събития от 1943 година
Поне към този момент авторитетната историческа просвета в света тотално се разминава с напудрената картина за „ спасяването на българските евреи “, дело на българската историография.
Историческа просвета в света тотално се разминава с напудрената картина за „ спасяването на българските евреи “, дело на българската историография
Една част от тези, които в България поддържат същите мнения на сериозната и авторитетна историческа просвета по света щяха да вземат участие в на практика осуетеното (но не по избор на самите тях) събитие от 3 април 2024 година
И защото тези позиции не са доста известни на нашата общност и не стигат до основните медии в страната ни заради абонираните участници в тях по тематиката, дано ги напомним.
След края на 1940 година съгласно авторитетната историческа просвета по света, ръководещите в България водят антисемитска политика, която е облечена и в съответното законодателство, което опонира на Търновската конституция.,, интелектуалци, писатели, лекари и така нататък, се борят в тези години против антиеврейските ограничения на страната.
През февруари 1943 година към 20 000 евреи са поискани от службите на немския Райх и контрактувани за депортиране от българското държавно управление с посредничеството на немската легация в София. Организацията на „ повдигането “ се реализира от основаното още в края на август 1942 година Комисарство по еврейските въпроси (КЕВ) с началник Александър Белев.
Сключена е конвенция сред него и СС-хауптщумфюрер Теодор Данекер. Спогодбата (през последните години се напъват да я изкарат фалшива) е последвана от няколко постановления на българското държавно управление с министър-председател проф. Богдан Филов , които категорично се базират на нея и приготвят „ повдигането “ на евреите и предаването им на нацистите скрито от Народното събрание.
Сериозната историческа просвета няма никакви подозрения, че самото решение за депортирането и на над 8000 евреи от старите лимити на Царство България и включването им в листата предвид на военно-времената конюнктура не би могло да се случи без знанието освен на Ал. Белев и вътрешния министър Петър Габровски, само че и без първичната одобрителна глоба на цар Борис III и проф. Богдан Филов (от 1937 година и ръководител на БАН).
Често се пропуща още веднъж откритото от сериозната просвета събитие, че в началото самите кюстендилски евреи са тези, които научават за проектите да бъдат задържани и депортирани. Ето за какво те се свързват с кюстендилските първенци и ги молят за помощ.
Благодарение на дейностите на народния представител Петър Михалев, юриста Иван Момчилов, търговеца Асен Суичмезов, учителя Владимир Куртев, дупнишкия депутат Димитър Икономов, подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев, някои депутати от парламентарното болшинство, подписали писмото му, митрополитите на Българската православна черква (БПЦ), измежду които се открояват изключително Стефан и Кирил, депортацията на над 8000 евреи от старите лимити на Царство България е прекратена.
Всички до един международни създатели и авторитетни историци са изцяло безапелационни за българското съучастничество (българските локални управляващи, български офицери, бойци и служители на реда, Български държавни железници) в депортирането на евреите от Беломорието, Вардарска Македония и Пирот, вследствие на което 11 343 намират гибелта си в лагера Треблинка.
По този метод няма по какъв начин да се оспори, че българската страна взе участие, въпреки и отчасти, в реализирането на нацисткото „ дефинитивно решение “. Разбира се, служещи от немската полиция вземат присъединяване в експортирането на конвоите към Треблинка. Гестапо пък следи и краткотрайните лагери за задържане.
Случилото се на 9 март 1943 година в старите лимити на Царството, се разказва от авторитетната историческа просвета като „ преустановяване на „ повдиганията “ на евреи “. Решението нито е несъмнено, нито е дефинитивно, а още по-малко е резултат от някаква авансово замислена политика на страната за „ избавяне “.
Точно заради тази към момента неустановеност и неизясненост към бъдещата орис на евреите подпредседателят на Народното събрание Димитър Пешев написа и известното си писмо, като стартира да събира подписи от депутати единствено от държавното болшинство, предвид на реализиране на по-сигурен резултат. В последна сметка прекъсването на " повдиганията " е резултат точно от натиска, който идва изпод.
Той е извършен от напълно съответни хора, които имат имена и които изброихме нагоре. Включването на видните държавни последователи единствено усилва силата и резултатността на акцията.
За всеки безпристрастен историк е ясно, че в тези условия и при характера на тогавашния властнически режим в страната нито вписването на 8000 евреи, нито изваждането им от листата би могло да стане без глоба от най-високо място. Но без натиска изпод, който трансформира първичните планове, над 8000 евреи от старите лимити на Царството отиваха на сигурна гибел в Треблинка.
Историята за вътрешна приложимост
На този обмислен и неутрален роман на авторитетната просвета по света, която регистрира обстоятелствата, се опълчва, изключително през последните петнадесетина години, разкрасеният роман на български деятели и привлечени към тях по-късно историци с дипломи.
За страдание, в последно време той става се по-изпълнен с нелепи изказвания и мечти. Те са нормално същите по дух, прийом и функционалност с тези, които преди години служеха на политиката на асимилация на помаците и турците в България. И тогава, в случай че се изразим с думите на ректора, имаше „ публична държавна позиция “, подккрепяна, най-малко публично от „ огромна част от историците в България “ и се представяше като „ позиция на гилдията историци в България “.
Според този настоящ напудрен роман още от самото началото на Втората международна война в България е налице премислена държавна политика за избавление на евреите. Отново съгласно този роман режимът в страната въобще не е провеждал някаква антисемитска политика.
Самите евреи в България въобще не са били дискриминирани. Приетият Закон за отбрана на нацията (ЗЗН) е само ловка маневра на управляващите с цел да се спасят евреите.
Организираните трудови лагери, където те са изпратени, са още веднъж част от маневрите на властта, с цел да реализира авансово замислената политика на избавление. Дори самото съглашение Белев-Данекер било най-обикновен фалшификат и в никакъв случай не е съществувало такова.
Едва ли не и без дейностите на кюстендилската група, Д. Пешев, депутатите от болшинството, депутатите от опозицията и БПЦ, евреите отново са си щели да бъдат избавени, защото и самата политиката на страната е била политика на избавление.
Може би в скоро време би трябвало да чакаме и написването на някаква нова политическа декларация (и без това от март 2013 година не е имало) в този дух и с сходни послания. Но и всички парламентарни групи да я подпишат, тя няма да се трансформира в истината за събитията от март 1943 година и ще остане единствено за вътрешна приложимост.
Още по-малко ще върне предадените в Лом и Скопие на нацистите евреи от Беломорието, Вардарска Македония и Пирот, за които отговорността на българската страна няма по какъв начин да се скрие.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ