През март 1943 г. един 25-годишен норвежец ще успее да

През март 1943 година един 25-годишен норвежец ще успее да се трансформира в легенда и да напише своята лична история вечно във вечността. Името му е Жан Балсруд и в екип с още трима командоси и осем моряка ще се впусне в едно от най-незабравимите завършения. Заедно с екипа си би трябвало да замине до северния арктически кръг за крайната дестинация остров Шетланд.

Бойците употребяват прикритието на рибарската лодка Братхолм. Екипът от четирима души би трябвало да събере разузнавачи в региона и да помогне за подсилването на партизанското придвижване в Норвегия. Основната им задача е обвързана със саботажи и заличаване на вражеските съоръжения. След осъществяването на една офанзива, командосите би трябвало да се реалокират на друга инцидентна и да продължат дейностите си. След провеждането на офанзива на о-в Шетланд, идната им цел е остров Тромсо, който се намира на към 500 километра от арктическия кръг.

По пътя си вършат единствено една неточност и осъзнават, че към този момент са изложени на риск. По пътя си вършат една спомагателна спирка, с цел да се срещнат с контакта, на който да предадат информация по отношение на придвижването на интервенциите. Командосите не подозират, че са объркали лицето, тъй като заговарят един магазинер, който явно няма никаква визия какво му споделят непознатите. Осъзнали грешката си, сътрудниците са побързали да избягат. Жан не е сигурен дали магазинерът няма да се свърже с немските управляващи, с цел да ги издаде или по-лошо да бъде подложен на разпити и да признае всичко. Бързат да се качат на борда и да се скрият в намерено море.

Подозренията не са инцидентни, на 30 март немски военен транспортен съд открива рибарската лодка. Преди вражеския кораб да ги приближи, командосите към този момент са сложили експлозиви в каютата си, с цел да не оставят никаква информация. Целият екипаж стига до крайбрежията и преди да успее да избяга, немците откриват огън, мнозина са убити, само че капитанът на кораба, както и двама от норвежките партизани са хванати. Успява да избяга единствено Жан. След като съумява да изплува на брега, отвръща на огъня и убива един немски офицер и ранява боец.

Шансовете му за оцеляване клонят към нулата. Войникът е влажен до костите си, няма никакво съоръжение и мунициите са на изчерпване. Лутайки се самичък в незнайна точка на Северна Норвегия, Жан стартира да чака най-лошото. Не може да се довери на безусловно никого, а и знае, че немските позиции в района са изключително засилени. Спасението идва под формата на две тийнейджърки, излезли на разходка в гората.

Жан няма различен избор и ги моли за помощ. Момичетата го водят незабавно вкъщи си, срещат го с родителите си и го конфигурират пред камината. Намират му сухи облекла, приготвят по-здрава вечеря и прибавят сухи зимни обувки. За по-голяма сигурност, един от синовете на семейството ще преведе командоса до остров Рингвасоя, където различен родственик би трябвало да го скрие за известно време, а по-късно да го преведе с лодка до централното командване на Норвегия. За страдание въпросният мъж по този начин и не е открит.

За него се знае, че е напуснал дома си рано сутринта и не се е върнал. Жан продължава своя поход самичък и пътува единствено през нощта, до момента в който денем търси скривалище при локални норвежци, които са подготвени да му оказват помощ. Островът не е толкоз огромен, само че немското наличие е засилено. Командосът знае, че го търсят, а всеки, който помогне, се заплашва със гибел. Норвежците са инати северни хора, които мъчно биха могли да преклонят глава пред своите нападатели, затова вършат всичко допустимо, с цел да продължат борбата на Жан.

Един риболовец ще го заведе до норвежка земя и му дава чифт ски, с които да се движи по-лесно.

За страдание Норвегия е враждебна освен към немците, само че и към своите лични хора. Командосът се озовава в лавина, която чупи едната ска. Хранителните ресурси също са отнесени от снежната маса. В идващите четири дни ще би трябвало да оцелява единствено на пост и молитва, да се ориентира по звездите и да търси помощ. Съдбата е милостива и на зазоряване ще забележи комин на плантация. Със снежна слепота, прегладнял от апетит, той е разказан от норвежкото семейство като жив труп, който даже не можел да приказва от мраз. По-приятната вест е, че Жан се озовава в семейство, което има директни връзки със съпротивата.

На 12 април спасители идват с лодка, с цел да вземат бедстващия Жан и да го извозят до Лингенфьорд, където да бъде лекуван в хижа, кръстена от самия него – „ Хотел Савой “. Въпросната е секретна и труднодостъпна локация, превърната в санитарен пункт за бойци от съпротивата. По това време норвежецът към този момент е считан за същински воин, само че остава надалеч от гордостта. Болката в краката му е нечовешка, а също така палците на краката са  придобили сиво-черен цвят. С първи признаци на гангрена, не са изненада. За да не изгуби и двата си крайници, боецът вади своето ножче и изрязва болните пръсти и на двата си крайници. Прави всичко това самичък, само че по-късно лекарите ще потвърдят неговата диагноза.

На 24 април бунтовниците ще приберат Жан и с шейна ще го закарат до планините Ревдал, където би трябвало да се срещне с друга група, която да го закара в Швейцария. Пристигайки на мястото, групата на Жан не открива контакта. Отдават закъснението на обстоятелството, че времето е неприятно, само че откакто знаят, че ще има среща, оставят Жан в шейната и го скриват в околните скали, като му споделят и каква е паролата, когато дойдат приятелите.

Изборът е извънредно подобаващ, тъй като е подслон и след четири дни в очакване, групата по приемането на ранения боец съумява да се изкачи. Изпращат известие, че VIP-ът е здрав и подготвен да потегли. На 11 май Жан е прикрит в пещера, в която остава цели 17 дни. Лекарската помощ закъснява и по мемоари продължава да изрязва пръсти на краката си. Най-накрая е премахнал цели седем пръста, с цел да може да спре утежняването на положението си.

Последният курс е изработен благодарение на двама доброволци, които са подготвени да употребяват по-мекото време, с цел да реалокират Жан в Швейцария. Качват го на шейна, теглена от северни елени. Немски патрул ще ги забележи, до момента в който се пробват да влязат в страната и ще стреля, само че няма да има провали. След близо 63 дни блуждаене в окупирана Норвегия, командосът най-сетне се озовава в болница. Лекарите питат кой е ампутирал пръстите, а хирургът е шокиран, когато схваща, че боецът самичък е прибягнал до тази интервенция. Именно там схваща, че и неговите бойни приятели са били изтезавани и екзекутирани по извънредно безсърдечен метод.

Командосът в никакъв случай повече не вижда дейни дейности, изключително откакто не е в положение да води никакви други сражения. Завръща се в Норвегия, когато е освободена, а малко по-късно получава и орден „ Свети Олаф “ за заслуги по време на военни дейности. Дори и на смъртния си одър, той ще подсети на всички, че не е воин. Жан умира на 30 декември 1988 година Винаги ще твърди, че е избавен от хората в района и тъкмо те са същинските герои. Всяка година през юли, локалните се събират и вършат похода от 270 километра, който пресъздава цялото бягство на норвежеца към свободата.

На негово име е кръстена улица в родния му град – Колботн.