Мариан Колев: ЦСКА няма бюджет като други отбори, но има дух и традиция
През лятото на 2016 година Мариан Колев и ръководената от него компания за играчки „ Хиполенд” подадоха ръка на волейболния ЦСКА. Вече две години те са главен спонсор на клуба и с тяхна поддръжка алените поредно завоюваха постоянния сезон на Суперлигата и играха край в шампионата. Бизнесменът от Ловеч приказва пред „ Тема Спорт” за решението да стане част от фамилията на армейците, бъдещите проекти, триумфите и проблемите, които са свързани с управлението на един клуб в България.
Г-н Колев, следва ви трета година като съществена фигура в ръководството на ЦСКА. С какви упования я посрещате?
- Като подразбиране ЦСКА постоянно желае да е на върха. Обективно видяно обаче, един от съперниците ни е цялостен с национални състезатели и ще бъде доста мъчно да го преборим. Така че, в случай че не първи, то най-малко в тройката. От друга страна обаче, за мен и за Сашо Попов е по-важно да създадем състав, който след няколко години да мачка наред, освен в България, да бъде построен от наши момчета и без да разчитаме на чужденци, което е голям проблем на българския спорт, освен на волейбола. Ще преживеем,
без да скачаме от 10-ия етаж, в случай че не сме първи
а втори или трети. Не имам вяра, че ще приключим на по-задно място.
Това, което казвате, значи, че имате дълготрайни проекти с ЦСКА, по този начин ли е?
- От първата секунда. Никога не съм го крил, без значение от много странните неща, които откривам в българския спорт. Винаги съм следял и одобрявам спорта, само че не съм бил в кухнята. Трябва да си огромно перде, с цел да имаш нерви и предпочитание да подкрепяш българския спорт в една такава особена среда, в огромна част от която спортните фактори въобще ги няма. Конкуренцията е особена, странна, да не употребявам по-силни думи, тъй като имам задоволително врагове.
Какво разбрахте за българския волейбол през тези две години, откогато сте в кухнята?
- Във всеки случай не знам дали на хората, които заемат значими постове в другите звена, им пука толкоз за спорта и развиването на волейбола. Много невероятни неща, прави се всичко друго, само че не и поддръжка на спорта. Вие, публицистите, знаете доста по-добре обстоятелствата. ЦСКА си има задоволително неприятели, с цел да си сътворяваме още. Не сме сложени на едно равнище ние, софийските тимове, ЦСКА и Левски по отношение на общинските като Добрич, Монтана и Пазарджик, колкото и да е необичайно. Подкрепата е никаква, освен това, само че с една зала на над 45 години, която е сдухана отвред и никой с изключение на нас не е вложил един лев, даже тя е проблем да си продължим контракта, защото собствеността се трансферира в следващата ненужна компания, с принципал министерството на спорта. От януари се борим да подпишем дълготраен контракт, а не знаем с кого преговаряме.
Като просяци сме
а хората в дребните градове имат социална и локална поддръжка. Все едно сме натрапници, които се молим да похарчим доста съществени средства, с цел да възстановим нещо, което е благосъстоятелност на страната, а насреща отношението е все едно сме някакви досадници.
Казахте, че имате дълготрайни проекти. На фона на всичко това за какво е по този начин?
- Защото обичам ЦСКА и волейбола и желая децата да са в спортните зали, а не пред компютрите. Вече стартирам да си мисля, че опциите ни да вървим надолу са необятни и заради тази причина някой би трябвало да е вманиачен, с цел да забие главата и да е контра.
В първия си сезон с вас ЦСКА завоюва постоянния сезон, във втория игра край на Лигата. Логиката сочи, че в третия би трябвало да завоюва купата, но… клубът е с по-нисък бюджет от Нефтохимик, Монтана, Хебър,
Левски, даже Пирин и Добруджа. Как ще стане това?
- Моята компания и всички наши другари, които поддържат ЦСКА, нямат опциите на Лукойл или неограничените такива на всяка община, която може да си уточни какъвто желае бюджет за сметка на локалните предприемачи, които
получават оферти, на които не могат да откажат.
Не можем да се мерим с техните бюджети, само че можем да се мерим посредством духа на ЦСКА, традицията, с това, че имаме най-хубавите треньори в нашата школа. Това са съществени контрааргументи. Единственият неизпълним тим в последните две години е Нефтохимик, макар че беше на кантар предишния сезон. Запазихме главната група волейболисти, продадохме Яни (Георгиев), само че той получи неприятна травма и остава при нас. Имаме две нови попълнения и даже бюджетът ни да не е еднакъв като на другите, заплатите са много прилични за равнището на България, момчетата осъзнават това и ще дадат всичко от себе си, с цел да може този път финалът да е в наша изгода. Тази спортна завист, която се заражда у вас, не ви ли гложди да вдигнете още финансовата летва, с цел да сбъднете фантазията ЦСКА първенец?
- Общо взето, бюджетът ни не е закрепен. Ние сме поставили рационална граница, само че постоянно може да се добави, стига да има смисъл. За нас сега е доста по-важно да решим дълготрайната сигурност на школата. Тя е обвързвана със залата, която не се знае дали ще бъде наша въобще. Желаем да създадем нова, за което от година и половина повеждам договаряния с Тех парка. Оглеждаме се за други местоположения, което ще ни направи самостоятелни. Тогава се вършат съществени проекти. Чисто хипотетично няма проблем да подвигна бюджета по три и да станем първенци с 20 точки разлика и с 3:0 във финала, в случай че ще
Вальо Златев да докара националния тим на Бразилия.
Но не това е задачата, желаеме дълготраен план, да имаме школа, деца, които да излизат от ЦСКА. Това се случва, когато нямаш никакви ежедневни битови разтърсвания. Всеки от ЦСКА постоянно желае да е преди всичко, само че някой път би трябвало да направиш една стъпка обратно и да прецениш кои са целите. За нас е значимо да ни има дълготрайно, а не да вършим фойерверки, да танцуваме едно лято и след това да се върнем назад в блатото.
Ако можете да съпоставите нещата, триумфът в бизнеса или спортният с ЦСКА ви носи по-голямо задоволство?
- Все едно да попитате кое от двете си деца обичам повече. И едното, и другото са обичани неща. Всеки човек, който е съумял в бизнеса, го е направил, тъй като обича тъкмо този бизнес, същото е със спорта. Удоволствието е еднообразно, както и тъгата, когато има провали.
Тогава къде паниките са по-големи?
- Мислех си, че в спорта ще е доста по-леко, само че се оказа, че май съм се заблудил. Не мога да кажа, че бизнес паниките са по-големи от спортните, само че има доста подводни камъни да правиш бизнес и да се занимаваш със спорт. Това не е мой или на ЦСКА проблем, а на цялата ни среда.
В този ред на мисли съжалявате ли за решението отпреди две години?
- Никога!
На всички другари предлагам да се захванат
с тази идея и в никакъв случай няма да съжаля, макар че си сътворих ненужни врагове. Всяка една идея има своите тъмни и неприятни моменти.
Усеща ли се позитив от поддръжката ви за ЦСКА и върху бизнеса ви?
- Не бих споделил. Хората ни се радват, само че мощно се колебая, че има рекламен резултат. Ако сме спечелили някой почитател повече от алените, сигурно сме изгубили подобен от сините. Но аз не съм го правил с сходна мисъл. За мен е огромно наслаждение, че оказвам помощ с някакви средства, които за мащаба на нашия бизнес с детски играчки са много. Маркетинговият резултат не е бил издирван и не съм отчаян, че го няма.
Хари ЛАТИФЯН, " Тема Спорт "
Г-н Колев, следва ви трета година като съществена фигура в ръководството на ЦСКА. С какви упования я посрещате?
- Като подразбиране ЦСКА постоянно желае да е на върха. Обективно видяно обаче, един от съперниците ни е цялостен с национални състезатели и ще бъде доста мъчно да го преборим. Така че, в случай че не първи, то най-малко в тройката. От друга страна обаче, за мен и за Сашо Попов е по-важно да създадем състав, който след няколко години да мачка наред, освен в България, да бъде построен от наши момчета и без да разчитаме на чужденци, което е голям проблем на българския спорт, освен на волейбола. Ще преживеем,
без да скачаме от 10-ия етаж, в случай че не сме първи
а втори или трети. Не имам вяра, че ще приключим на по-задно място.
Това, което казвате, значи, че имате дълготрайни проекти с ЦСКА, по този начин ли е?
- От първата секунда. Никога не съм го крил, без значение от много странните неща, които откривам в българския спорт. Винаги съм следял и одобрявам спорта, само че не съм бил в кухнята. Трябва да си огромно перде, с цел да имаш нерви и предпочитание да подкрепяш българския спорт в една такава особена среда, в огромна част от която спортните фактори въобще ги няма. Конкуренцията е особена, странна, да не употребявам по-силни думи, тъй като имам задоволително врагове.
Какво разбрахте за българския волейбол през тези две години, откогато сте в кухнята?
- Във всеки случай не знам дали на хората, които заемат значими постове в другите звена, им пука толкоз за спорта и развиването на волейбола. Много невероятни неща, прави се всичко друго, само че не и поддръжка на спорта. Вие, публицистите, знаете доста по-добре обстоятелствата. ЦСКА си има задоволително неприятели, с цел да си сътворяваме още. Не сме сложени на едно равнище ние, софийските тимове, ЦСКА и Левски по отношение на общинските като Добрич, Монтана и Пазарджик, колкото и да е необичайно. Подкрепата е никаква, освен това, само че с една зала на над 45 години, която е сдухана отвред и никой с изключение на нас не е вложил един лев, даже тя е проблем да си продължим контракта, защото собствеността се трансферира в следващата ненужна компания, с принципал министерството на спорта. От януари се борим да подпишем дълготраен контракт, а не знаем с кого преговаряме.
Като просяци сме
а хората в дребните градове имат социална и локална поддръжка. Все едно сме натрапници, които се молим да похарчим доста съществени средства, с цел да възстановим нещо, което е благосъстоятелност на страната, а насреща отношението е все едно сме някакви досадници.
Казахте, че имате дълготрайни проекти. На фона на всичко това за какво е по този начин?
- Защото обичам ЦСКА и волейбола и желая децата да са в спортните зали, а не пред компютрите. Вече стартирам да си мисля, че опциите ни да вървим надолу са необятни и заради тази причина някой би трябвало да е вманиачен, с цел да забие главата и да е контра.
В първия си сезон с вас ЦСКА завоюва постоянния сезон, във втория игра край на Лигата. Логиката сочи, че в третия би трябвало да завоюва купата, но… клубът е с по-нисък бюджет от Нефтохимик, Монтана, Хебър,
Левски, даже Пирин и Добруджа. Как ще стане това?
- Моята компания и всички наши другари, които поддържат ЦСКА, нямат опциите на Лукойл или неограничените такива на всяка община, която може да си уточни какъвто желае бюджет за сметка на локалните предприемачи, които
получават оферти, на които не могат да откажат.
Не можем да се мерим с техните бюджети, само че можем да се мерим посредством духа на ЦСКА, традицията, с това, че имаме най-хубавите треньори в нашата школа. Това са съществени контрааргументи. Единственият неизпълним тим в последните две години е Нефтохимик, макар че беше на кантар предишния сезон. Запазихме главната група волейболисти, продадохме Яни (Георгиев), само че той получи неприятна травма и остава при нас. Имаме две нови попълнения и даже бюджетът ни да не е еднакъв като на другите, заплатите са много прилични за равнището на България, момчетата осъзнават това и ще дадат всичко от себе си, с цел да може този път финалът да е в наша изгода. Тази спортна завист, която се заражда у вас, не ви ли гложди да вдигнете още финансовата летва, с цел да сбъднете фантазията ЦСКА първенец?
- Общо взето, бюджетът ни не е закрепен. Ние сме поставили рационална граница, само че постоянно може да се добави, стига да има смисъл. За нас сега е доста по-важно да решим дълготрайната сигурност на школата. Тя е обвързвана със залата, която не се знае дали ще бъде наша въобще. Желаем да създадем нова, за което от година и половина повеждам договаряния с Тех парка. Оглеждаме се за други местоположения, което ще ни направи самостоятелни. Тогава се вършат съществени проекти. Чисто хипотетично няма проблем да подвигна бюджета по три и да станем първенци с 20 точки разлика и с 3:0 във финала, в случай че ще
Вальо Златев да докара националния тим на Бразилия.
Но не това е задачата, желаеме дълготраен план, да имаме школа, деца, които да излизат от ЦСКА. Това се случва, когато нямаш никакви ежедневни битови разтърсвания. Всеки от ЦСКА постоянно желае да е преди всичко, само че някой път би трябвало да направиш една стъпка обратно и да прецениш кои са целите. За нас е значимо да ни има дълготрайно, а не да вършим фойерверки, да танцуваме едно лято и след това да се върнем назад в блатото.
Ако можете да съпоставите нещата, триумфът в бизнеса или спортният с ЦСКА ви носи по-голямо задоволство?
- Все едно да попитате кое от двете си деца обичам повече. И едното, и другото са обичани неща. Всеки човек, който е съумял в бизнеса, го е направил, тъй като обича тъкмо този бизнес, същото е със спорта. Удоволствието е еднообразно, както и тъгата, когато има провали.
Тогава къде паниките са по-големи?
- Мислех си, че в спорта ще е доста по-леко, само че се оказа, че май съм се заблудил. Не мога да кажа, че бизнес паниките са по-големи от спортните, само че има доста подводни камъни да правиш бизнес и да се занимаваш със спорт. Това не е мой или на ЦСКА проблем, а на цялата ни среда.
В този ред на мисли съжалявате ли за решението отпреди две години?
- Никога!
На всички другари предлагам да се захванат
с тази идея и в никакъв случай няма да съжаля, макар че си сътворих ненужни врагове. Всяка една идея има своите тъмни и неприятни моменти.
Усеща ли се позитив от поддръжката ви за ЦСКА и върху бизнеса ви?
- Не бих споделил. Хората ни се радват, само че мощно се колебая, че има рекламен резултат. Ако сме спечелили някой почитател повече от алените, сигурно сме изгубили подобен от сините. Но аз не съм го правил с сходна мисъл. За мен е огромно наслаждение, че оказвам помощ с някакви средства, които за мащаба на нашия бизнес с детски играчки са много. Маркетинговият резултат не е бил издирван и не съм отчаян, че го няма.
Хари ЛАТИФЯН, " Тема Спорт "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ