Може ли Унгария да пази границата си, без да "спира Сорос"
През лятото на 2015 година, в разгара на рецесията с мигрантите, 100 души на ден са допускани в директната зона по границата сред Унгария и Сърбия. Тази година – по един човек, освен това не всеки ден. Тогава от сръбската страна на границата при село Хоргош (където 90% от жителите са унгарци), хиляди мигранти чакат да преминат. Сега непрекъснатият им брой в региона е не повече от към 100 души.
Мигрантите бяха най-важната тематика в предизборната акцията на премиера Виктор Орбан, която приключи с безапелационна победа на 8 април. Кабинетът му продължава и по-късно антимигрантската акция и Народното събрание се чака да гласоподава идната седмица противоречивия закон, рекламиран от ръководещите под лозунга " Стоп Сорос " и забраняващ всякаква помощ за мигрантите (на доктрина – даже предоставяне на храна).
Сред жителите и политиците близо до южната граница мнозина споделят опасенията му от миграцията и последствията ѝ за сигурността. Не всички обаче мислят, че има изгода от " Стоп Сорос " или от острите изявления. Месеци преди идващите значими избори през 2019г. - и европейски, и локални - някои загатват, че са подготвени да работят дружно, с цел да покажат, че Орбан има опция.
Голямата южна низина
Край Кюбекхаза стартира оградата, построена поради мигрантите. На 3 км от мястото, където след Първата международна война се появява " тройна " граница със Сърбия и Румъния, селото с не повече от 1400 поданици се популяризира с " неунгарска " еднаквост - или по-точно с опит да възвърне предишното. Германци го основават за задачите на тютюневата промишленост, само че през днешния ден нито един техен потомък не живее тук - всички са изгонени след Втората международна война. За тях припомнят бирария в центъра и идилични плакати на немски език, а табелките са двуезични: " Кюбекхаза/Кюбекхаузен ".
" Половината германци вярвали, че руснаците ще дойдат да ги избият и избягали. Онези, които останали, били депортирани, " споделя Роберт Молнар, кмет на Кюбекхаза от 2002 година, преди този момент народен представител от партията на Орбан (тогава той също бе премиер). В облицованата с дървена ламперия заседателна зала на кметството той изяснява, че преди години срещнал в Германия стара жена, живяла в миналото в Кюбекхаза. Казала му, че когато тя и околните ѝ пристигнали с раници на немска територия, някои от локалните германци подхдвърляли: " Вижте, тук са унгарските роми. " " Когато видях, че мигрантите идват, се сетих за нея. "
Молнар споделя терзанията на локалните от близкоизточните и африканските мигранти ( " Фидес " завоюва парламентарните избори в селото), макар че те имат опит и с талази от Румъния и с бягащите от югославските войни. " Различното е, че в нито един от двата интервала нямаше толкоз агитация, всяваща ненавист. А държавно управление, което смята себе си за бранител на християнските полезности, би трябвало да ръководи по християнски. "
© Ангел Петров
Кадър от центъра на Кюбекзаха.
Селото, което сега построява граничен пункт със Сърбия, е единствено на 20 км от Сегед – третият по величина град в страната (един от дребното с кмет, който не е от " Фидес " ), където доста студенти мюсюлмани учат в един от водещите маджарски университети, а социалистите завоюваха единствения си народен представител отвън Будапеща на 8 април. Извън Сегед обачe, както и в цялата ситуирана към него Голяма южна низина, жителите на граничните региони донесоха стотици хиляди гласове на " Фидес " при рекордна за тях интензивност от над 75%.
Много гласоподаватели в тази част на Унгария имат вяра на " Фидес ". Управляващите влагат в провинцията, национални и европейски дотации се вливат най-вече в основния за региона аграрни сектор; локалните управляващи оферират благоприятни условия за работа; опазването на здравето и образованието не са се подобрили, само че не са се и влошили, откогато Орбан е на власт.
И не на последно място - в регионите надалеч от столицата няма задоволително огромна група инакомислещи интелектуалци, които биха могли да предложат друго, считат локални откриватели, с които " Дневник " беседва.
Липсва и мощна съпротива, само че това не е проблем единствено на граничния регион. " Опозицията не съумя да даде отговор за миграцията, за това какво се случва през 21 в., " сподели Даниел Рона от Института за политически науки към университета " Корвинус " в Будапеща. Според него Орбан и партията му са монополизирали тематиките, тъй като никой различен не е предложил опция.
© Twitter @istvan_ujhelyi
По-рано тази година Унгария даже организира акция за 3.9 млн. евро (по данни на проверяващия уебсайт Atlatszo) против Организация на обединените нации, която подлага на критика " Стоп Сорос " и други политики в региона на миграцията. Надписът на този афиш, който можеше да се види из Будапеща и други градове, гласи: " Организация на обединените нации желае непрекъснато да одобряваме мигранти. Решава Унгария, не Организация на обединените нации! "
Живот на границата
Погледнат от градчето Ходмезьовашархей, последният въпрос наподобява друго.
Питер Марки-Зай беше огромната изненада на унгарската политика. Дни преди изборите претендент без опит в политиката завоюва кметското място в този " град на " Фидес " с към 40 хиляди поданици, също близо до границата. Това породи у демократичната общественост в Унгария прибързана еуфория, че моделът на Орбан може да изживява последните си дни. Радостта не продължи дълго.
Марки-Зай може да поддържа свободната търговия и да приказва за потъпкани от Орбан права, само че в обществен проект е всичко друго, само че не и либерал. " Консервативен " и " християнин " са двете думи, които най-често повтаря, говорейки за себе си, постоянно загатва и значимостта на фамилните полезности. В Сегед той приказва за положителното си съдействие с кметове от опозицията, без значение от разминаванията във възгледите - да вземем за пример с този на сътрудника кмет, социалдемократа Ласло Ботка, който предходната година се отхвърли да е противник на Орбан на изборите.
Обяснява на добър британски защо е склонен с Орбан. Миграцията е сериозен мотив за терзание, тъй като основава проблеми за сигурността, споделя той и даже цитира тезите за ролята на мигранти в терористичните офанзиви в Европа от последните години, огромна част от които времето и редица следствия опровергаха. Смята обаче, че в акцията си Орбан е отишъл прекомерно надалеч. Настоява, че опозицията би трябвало да си сътрудничи против него без значение от разликите във възгледите, както в миналото против комунистическия режим. За него " Стоп Сорос " няма " нищо общо с миграцията - на прицел е гражданското общество. "
Подобно на Орбан, той упреква Евросъюза за задълбочаването на мигрантската рецесия, само че по други аргументи: " Глупостта на Европа оказа помощ на Орбан. " Обяснява, че пропускането на над милион мигранти на континента поражда въпроси. Говори за европейската политика даже повече, в сравнение с за унгарската, излага хрумвания за реформиране на Европа. Приликите свършват тук.
" И аз бях мигрант, " споделя Марки-Зай, който е живял в Съединени американски щати и Канада, а работата му го е отвеждала из цяла Европа. Според него северноамериканският модел на миграция работи, само че европейският - не, щом жителите на " източната " ѝ част не всеки път могат да се интегрират пълноценно в " западната ". Дава необикновен образец с Австро-Унгария, която имала три общи министерства - на войната, финансите и външните работи. " А в Европа има 28 външни министерства... Ако европейците не могат да се интегрират, какво остава за хората с друга история? " Попитан дали се самоопределя като десен политик с еврофедералистки възгледи в страна, където ръководещите постоянно приказват против Европа, той дава отговор: " Да ".
Въпрос на полезности
Марки-Зай разисква таман тези въпроси, които също са значими за триумфа на " Фидес " съгласно политолога Даниел Рона. Много унгарци са патерналистично настроени, загрижени за фамилията и сигурността (въпрос, който мигрантската рецесия изостри), постоянно подозрителни към разликите. Рона демонстрира данни от изследване на организация Medián. Още при започване на 2015 година сред 1.5 и 3 пъти по-голям дял унгарци (в съпоставяне със междинните стойности за ЕС) не желаят да имат комшия от " малцинствени " групи - гей, мохамеданин или негър (напр. 28% не желаят комшия гей, в съпоставяне със 17 на 100 в Европейски Съюз, 33% - мохамеданин при приблизително за Европейски Съюз 17 на 100.)
И Роберт Молнар, кметът на Кюбекзаха, се самоопределя като набожен и почитащ обичайните полезности, въпреки да се уповава единствено в Библията, и счита, че тя изисква да се оказва помощ на хора в неволя. " Имах спорове с кабинета - тук групи помагаха на мигрантите, аз и жена ми също сме им носили храна и други нужни артикули. Възразявах против акции, преставящи мигрантите като терористи или носители на здравен или различен риск. " В резултат дотациите, които получава Кюбекхаза, са мощно лимитирани за разлика от прилежащи села.
Съгласен е с " Фидес ", че всяка страна би трябвало да пази границите си. В политиките на Орбан от 2015 година обаче съзира просто средство да противодейства на (тогава) крайнодесните " Йоббик ". " И на доктрина бих се съгласил с оградата, в случай че не обслужваше цели на вътрешната политика. Без оградата, без агитация, това държавно управление не би било на власт през днешния ден. " Твърди, че управляващите му предложили поддръжка (включително финансова), в случай че не разяснява тематиката, само че той отказал. Представители на " Фидес " не бяха разполагаем за коментар на този и други въпроси.
© Ангел Петров
Роберт Молнар.
Молнар показва по-важни проблеми на границата - да вземем за пример връзките със съседите, съдействието с които оградата е нарушила. Той продължава към този момент 15 година традицията на предшественика си и всяка година в последната неделя на май провежда " Ден на отворената граница " на мястото, където се срещат Унгария, Сърбия и Румъния. Тогава в тържествена атмосфера представители на селата Кюбекхаза, Рабе и Баба Веке разискват проекти за работа по общи планове и основаване на нови връзки между тях.
" Не съм зложелател на държавното управление. Ако то е несполучливо, и обществото ще е несполучливо. Но когато държавното управление лимитира свободата на словото и се пробва да наложи възгледите си, сериозните отзиви би трябвало да се отстояват. "
Проблемът на Унгария обаче, счита Молнар, не е имиграцията, а емиграцията - близо 600 хиляди души са напуснали страната с 9.8 млн. население в последните десетилетия, всяко шесто дете е родено в чужбина. Би ли се върнал обаче в националната политика след 15 година на кметския пост? " Не, не в този момент. " Дали ще го направи по-късно, не знае, само че прибавя, че е мислил по въпроса.
Каква политика е нужна, с цел да се трансформират към този момент основаните настройки към мигрантите? " Любов, " споделя Питер Марки-Зай. На възражението, че любовта не е политика, той дава отговор: " Но тя е решението. "
Опозицията, която търси други възможности, надали ще се откаже изцяло от езика и решенията в жанр Орбан, които даже в омекотен вид наподобява могат да донесат резултати, най-малкото на локално равнище. Тя обаче има поради и че заплахата от мигрантския приток мъчно може да задържи вниманието в страна без нодовошли. През 2018 година, също съгласно организация Médian, миграцията е най-сериозният проблем за Унгария за едвам 13% от жителите; жителите се безпокоят повече за стопанската система, образованието и опазването на здравето.
Мигрантите бяха най-важната тематика в предизборната акцията на премиера Виктор Орбан, която приключи с безапелационна победа на 8 април. Кабинетът му продължава и по-късно антимигрантската акция и Народното събрание се чака да гласоподава идната седмица противоречивия закон, рекламиран от ръководещите под лозунга " Стоп Сорос " и забраняващ всякаква помощ за мигрантите (на доктрина – даже предоставяне на храна).
Сред жителите и политиците близо до южната граница мнозина споделят опасенията му от миграцията и последствията ѝ за сигурността. Не всички обаче мислят, че има изгода от " Стоп Сорос " или от острите изявления. Месеци преди идващите значими избори през 2019г. - и европейски, и локални - някои загатват, че са подготвени да работят дружно, с цел да покажат, че Орбан има опция.
Голямата южна низина
Край Кюбекхаза стартира оградата, построена поради мигрантите. На 3 км от мястото, където след Първата международна война се появява " тройна " граница със Сърбия и Румъния, селото с не повече от 1400 поданици се популяризира с " неунгарска " еднаквост - или по-точно с опит да възвърне предишното. Германци го основават за задачите на тютюневата промишленост, само че през днешния ден нито един техен потомък не живее тук - всички са изгонени след Втората международна война. За тях припомнят бирария в центъра и идилични плакати на немски език, а табелките са двуезични: " Кюбекхаза/Кюбекхаузен ".
" Половината германци вярвали, че руснаците ще дойдат да ги избият и избягали. Онези, които останали, били депортирани, " споделя Роберт Молнар, кмет на Кюбекхаза от 2002 година, преди този момент народен представител от партията на Орбан (тогава той също бе премиер). В облицованата с дървена ламперия заседателна зала на кметството той изяснява, че преди години срещнал в Германия стара жена, живяла в миналото в Кюбекхаза. Казала му, че когато тя и околните ѝ пристигнали с раници на немска територия, някои от локалните германци подхдвърляли: " Вижте, тук са унгарските роми. " " Когато видях, че мигрантите идват, се сетих за нея. "
Молнар споделя терзанията на локалните от близкоизточните и африканските мигранти ( " Фидес " завоюва парламентарните избори в селото), макар че те имат опит и с талази от Румъния и с бягащите от югославските войни. " Различното е, че в нито един от двата интервала нямаше толкоз агитация, всяваща ненавист. А държавно управление, което смята себе си за бранител на християнските полезности, би трябвало да ръководи по християнски. "
© Ангел Петров
Кадър от центъра на Кюбекзаха.
Селото, което сега построява граничен пункт със Сърбия, е единствено на 20 км от Сегед – третият по величина град в страната (един от дребното с кмет, който не е от " Фидес " ), където доста студенти мюсюлмани учат в един от водещите маджарски университети, а социалистите завоюваха единствения си народен представител отвън Будапеща на 8 април. Извън Сегед обачe, както и в цялата ситуирана към него Голяма южна низина, жителите на граничните региони донесоха стотици хиляди гласове на " Фидес " при рекордна за тях интензивност от над 75%.
Много гласоподаватели в тази част на Унгария имат вяра на " Фидес ". Управляващите влагат в провинцията, национални и европейски дотации се вливат най-вече в основния за региона аграрни сектор; локалните управляващи оферират благоприятни условия за работа; опазването на здравето и образованието не са се подобрили, само че не са се и влошили, откогато Орбан е на власт.
И не на последно място - в регионите надалеч от столицата няма задоволително огромна група инакомислещи интелектуалци, които биха могли да предложат друго, считат локални откриватели, с които " Дневник " беседва.
Липсва и мощна съпротива, само че това не е проблем единствено на граничния регион. " Опозицията не съумя да даде отговор за миграцията, за това какво се случва през 21 в., " сподели Даниел Рона от Института за политически науки към университета " Корвинус " в Будапеща. Според него Орбан и партията му са монополизирали тематиките, тъй като никой различен не е предложил опция.
© Twitter @istvan_ujhelyi
По-рано тази година Унгария даже организира акция за 3.9 млн. евро (по данни на проверяващия уебсайт Atlatszo) против Организация на обединените нации, която подлага на критика " Стоп Сорос " и други политики в региона на миграцията. Надписът на този афиш, който можеше да се види из Будапеща и други градове, гласи: " Организация на обединените нации желае непрекъснато да одобряваме мигранти. Решава Унгария, не Организация на обединените нации! "
Живот на границата
Погледнат от градчето Ходмезьовашархей, последният въпрос наподобява друго.
Питер Марки-Зай беше огромната изненада на унгарската политика. Дни преди изборите претендент без опит в политиката завоюва кметското място в този " град на " Фидес " с към 40 хиляди поданици, също близо до границата. Това породи у демократичната общественост в Унгария прибързана еуфория, че моделът на Орбан може да изживява последните си дни. Радостта не продължи дълго.
Марки-Зай може да поддържа свободната търговия и да приказва за потъпкани от Орбан права, само че в обществен проект е всичко друго, само че не и либерал. " Консервативен " и " християнин " са двете думи, които най-често повтаря, говорейки за себе си, постоянно загатва и значимостта на фамилните полезности. В Сегед той приказва за положителното си съдействие с кметове от опозицията, без значение от разминаванията във възгледите - да вземем за пример с този на сътрудника кмет, социалдемократа Ласло Ботка, който предходната година се отхвърли да е противник на Орбан на изборите.
Обяснява на добър британски защо е склонен с Орбан. Миграцията е сериозен мотив за терзание, тъй като основава проблеми за сигурността, споделя той и даже цитира тезите за ролята на мигранти в терористичните офанзиви в Европа от последните години, огромна част от които времето и редица следствия опровергаха. Смята обаче, че в акцията си Орбан е отишъл прекомерно надалеч. Настоява, че опозицията би трябвало да си сътрудничи против него без значение от разликите във възгледите, както в миналото против комунистическия режим. За него " Стоп Сорос " няма " нищо общо с миграцията - на прицел е гражданското общество. "
Подобно на Орбан, той упреква Евросъюза за задълбочаването на мигрантската рецесия, само че по други аргументи: " Глупостта на Европа оказа помощ на Орбан. " Обяснява, че пропускането на над милион мигранти на континента поражда въпроси. Говори за европейската политика даже повече, в сравнение с за унгарската, излага хрумвания за реформиране на Европа. Приликите свършват тук.
" И аз бях мигрант, " споделя Марки-Зай, който е живял в Съединени американски щати и Канада, а работата му го е отвеждала из цяла Европа. Според него северноамериканският модел на миграция работи, само че европейският - не, щом жителите на " източната " ѝ част не всеки път могат да се интегрират пълноценно в " западната ". Дава необикновен образец с Австро-Унгария, която имала три общи министерства - на войната, финансите и външните работи. " А в Европа има 28 външни министерства... Ако европейците не могат да се интегрират, какво остава за хората с друга история? " Попитан дали се самоопределя като десен политик с еврофедералистки възгледи в страна, където ръководещите постоянно приказват против Европа, той дава отговор: " Да ".
Въпрос на полезности
Марки-Зай разисква таман тези въпроси, които също са значими за триумфа на " Фидес " съгласно политолога Даниел Рона. Много унгарци са патерналистично настроени, загрижени за фамилията и сигурността (въпрос, който мигрантската рецесия изостри), постоянно подозрителни към разликите. Рона демонстрира данни от изследване на организация Medián. Още при започване на 2015 година сред 1.5 и 3 пъти по-голям дял унгарци (в съпоставяне със междинните стойности за ЕС) не желаят да имат комшия от " малцинствени " групи - гей, мохамеданин или негър (напр. 28% не желаят комшия гей, в съпоставяне със 17 на 100 в Европейски Съюз, 33% - мохамеданин при приблизително за Европейски Съюз 17 на 100.)
И Роберт Молнар, кметът на Кюбекзаха, се самоопределя като набожен и почитащ обичайните полезности, въпреки да се уповава единствено в Библията, и счита, че тя изисква да се оказва помощ на хора в неволя. " Имах спорове с кабинета - тук групи помагаха на мигрантите, аз и жена ми също сме им носили храна и други нужни артикули. Възразявах против акции, преставящи мигрантите като терористи или носители на здравен или различен риск. " В резултат дотациите, които получава Кюбекхаза, са мощно лимитирани за разлика от прилежащи села.
Съгласен е с " Фидес ", че всяка страна би трябвало да пази границите си. В политиките на Орбан от 2015 година обаче съзира просто средство да противодейства на (тогава) крайнодесните " Йоббик ". " И на доктрина бих се съгласил с оградата, в случай че не обслужваше цели на вътрешната политика. Без оградата, без агитация, това държавно управление не би било на власт през днешния ден. " Твърди, че управляващите му предложили поддръжка (включително финансова), в случай че не разяснява тематиката, само че той отказал. Представители на " Фидес " не бяха разполагаем за коментар на този и други въпроси.
© Ангел Петров
Роберт Молнар.
Молнар показва по-важни проблеми на границата - да вземем за пример връзките със съседите, съдействието с които оградата е нарушила. Той продължава към този момент 15 година традицията на предшественика си и всяка година в последната неделя на май провежда " Ден на отворената граница " на мястото, където се срещат Унгария, Сърбия и Румъния. Тогава в тържествена атмосфера представители на селата Кюбекхаза, Рабе и Баба Веке разискват проекти за работа по общи планове и основаване на нови връзки между тях.
" Не съм зложелател на държавното управление. Ако то е несполучливо, и обществото ще е несполучливо. Но когато държавното управление лимитира свободата на словото и се пробва да наложи възгледите си, сериозните отзиви би трябвало да се отстояват. "
Проблемът на Унгария обаче, счита Молнар, не е имиграцията, а емиграцията - близо 600 хиляди души са напуснали страната с 9.8 млн. население в последните десетилетия, всяко шесто дете е родено в чужбина. Би ли се върнал обаче в националната политика след 15 година на кметския пост? " Не, не в този момент. " Дали ще го направи по-късно, не знае, само че прибавя, че е мислил по въпроса.
Каква политика е нужна, с цел да се трансформират към този момент основаните настройки към мигрантите? " Любов, " споделя Питер Марки-Зай. На възражението, че любовта не е политика, той дава отговор: " Но тя е решението. "
Опозицията, която търси други възможности, надали ще се откаже изцяло от езика и решенията в жанр Орбан, които даже в омекотен вид наподобява могат да донесат резултати, най-малкото на локално равнище. Тя обаче има поради и че заплахата от мигрантския приток мъчно може да задържи вниманието в страна без нодовошли. През 2018 година, също съгласно организация Médian, миграцията е най-сериозният проблем за Унгария за едвам 13% от жителите; жителите се безпокоят повече за стопанската система, образованието и опазването на здравето.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ