През края на май на 1846 година, на път за

През края на май на 1846 година, на път за родната Копривщица, през Габрово минава млад мъж и отсяда в града. Завръща се от Одеса. Толкова му харесва това място, че в свое писмо назовава Габрово „ Кичук Виена ”.

 

Градът е временен път сред севера и юга и има страноприемници и няколко хана, които оферират заслон и храна на пасажерите. Младият мъж отсяда в един от тях. Той е Найден Геров – един от първите българи приключили висше обучение, който подценява опциите си за кариера в чужбина, с цел да се върне в отечеството си. 

 

Направили му усещане габровките, които откакто привършвали домакинската си работа, помагали в дюкяните на мъжете си. После присядали пред прага на къщите си, с цел да поприказват с комшийките. Тази женска отмора съвпадала с времето, когато пасажерите дошли по залез слънце в града. Поведението на габровки не се харасвало на пасажерите. Геров споделя: „ Докле да стигнем хановете минахме повече половина селото и не видяхме къща да няма в нея или на врата или на прозорец или на дюкян, я жена, я мома да зяпа ”. Той назовава дамите „ отредни ” (в смисъл на оправни), само че отбелязва също, че неприятни хора „ им вадат неприятна дума ”. Вероятно е в действителност впечатлен от балканджийките, тъй като в писмо до собствен другар в Одеса, написа редове от национална ария, която възпява габровки. 

 

Ох, та да станем от Търново,

та да идем у Габрово

гиди гиди габровчанки

харни дами, положителни дами,

керханджийки, хатърджийки.

Сякому хатър вършат,

никому хатър не скапват.

Ищем гы мари ищем гы.

 

Една година по-рано, през 1845, Найден Геров е направил първият лиричен опит на новобългарски език. Създал е дребната поема „ Стоян и Рада ”. През януари 1894 година проф. Иван Шишманов посещава Геров в Пловдив и го пита по какъв начин е основал поемата. „ Той ни отговори, че в едно заседание у Мутеви в Одеса разисквали един ден дали може да се написа лирика на български език. Всички споделили, че не може. Тогава Геров им заречен да им потвърди, че може. И към този момент след една неделя прочел на другарите си „ Стоян и Рада ”, която съчинил по подражателство на една национална ария. Всички били във удивление ”.

 

Зад този негов креативен ентусиазъм се крият нежните му усеща към Елена Мутева. Тя е щерка на видния одески българин и търговец Стефан Мутев. Красива е и образована –единствената жена, член на Одеския книжовен кръжец. Има необятни знания по съветска класика, по антична гръцка литература. Известна е с превода си на Велтмановата повест „ Райна българска царкиня ” (1852 г.), също с издадените от брат ù, само че събрани от нея, национални приказки (1858 г.). Елена Мутева записва национални песни повлияна от обществото към Васил Априлов. Твърде рано умира от туберколоза. След гибелта ù през 1855 година излизат от щемпел в цариградските „ Български книжици ”, редактирани от брат ù, две стихотворения – одата „ Бог ” и „ Басня ”. Тя е първата българска поетеса, както и дамата която въодушевява Геров да стартира работа върху речника на българския език. Докато са близо един до различен той поставя началото на емблематичното дело на живота си.

 

Творческият опит на Геров за написването на „ Стоян и Рада ” е признат с утвърждение от българите и това го окуражава да разгласява поемата си в Одеса. Васил Априлов не приема езика ù. В своите „ Мисли за настоящето българско обучение ” написа, че стиховете на Геров са „ неравни, мъчни, без сякаква наслада ”, както и че създателят прави опит „ да преправи една българска ария на български ритми ”. Критики Априлов прави и върху правописа на поемата.

 

Коя е тази българска ария, която въодушевява Найден Геров, с цел да напише  „ Стоян и Рада ” не е известно, само че знаем, че той се пробва и по-рано да преработва национални песни. 

 

Найден Геров е осмото дете на даскал Геро Добрович Мушек, който имал тринадесет деца. Роден е в Копривщица на 23 февруари 1823 година Баща му е първообраз на хаджи Генчо от повестта „ Българи от остаряло време ” на Любен Каравелов. 

 

Найден учи първо при татко си, а след това е изпратен в Пловдив да усвои гръцки - езикът на търговията и възпитаната градска класа по това време. През 1837 година Неофит Рилски е поканен за преподавател в Копривщица.

 

Единадесет годишният Найден се връща в родното градче, с цел да учи две години при авторитетния даскал в новоизграденото взаимно учебно заведение. По същото време Неофит Рилски прави превода си на Новия завет и гръцко-българския си речник. 

 

Скоро Неофит Рилски скланя Хаджи Геро да изпрати сина си в Одеса, с цел да получи гимназиално и университетско обучение. През есента на 1839 година минавайки през Цариград, Найден Геров идва в Одеса. Завършва с отличие гимназия и Ришельовския колеж. В него учи държавно-стопански науки.

 

Докато е в Одеса татко му написа писмо до Васил Априлов – „ дерзнеме да изявим вам нашата сердечна признателност и да ви ся помолим и самички за нашето чедо Найден... ” Също го моли да не се отнасят към детето му като към „ богатите детища, тъй като ние това го не вършим от доста благосъстояние, само че от доста ревнивост, поради бедният наш жанр ”.

 

Априлов дава отговор на Хаджи Геро, че момчето му е чинно и се надява и отсега нататък да е по този начин. Но опеката от страна на Априлов скоро дотяга на младия Найден Геров. В писма до татко си и брат си Атанас не пропуща да злепоставя Априлов, който е упрекнат и от други българи, че е „ ревностен към триумфите на младите си сънародници на писателското занятие ”.

 

Найден Геров се чувствал по-сигурен в своя писмен език, в сравнение с Априлов, който е позабравил родното си произношение. Ето какво написа Геров до татко си за Васил Априлов: „ Некой в случай че желае да направи нещо, той гледа да го скапе, с цел да не се чуе различен с изключение на него... Аз му преведох неговата брошура Български книжници от съветски...той изправя превода, та го направи нищо и нийде... Той, тъй като види, че моят (превод) е най-хубав от всичките, та желае с мен да се популяризира, сякаш по какъв начин знае добре български език, та ме поправял ”.

 

Не единствено Геров, само че и други одески българи считат Априлов за „ запустял славолюбец ”, „ сребролюбец ” и „ лакомец ”. Пред Неофит Рилски и татко си Геров отбягва надзора му и подлага на критика Априлов в пренебрежителност и завистливост. 

 

Несъмнено е, че Геров има добър български език, прави преводи от съветски и пробва перото си в поезията и басните. Той написа патриотични стихове още преди Чинтулов и Раковски. 

 

На 19 години основава елегия „ Плач от самотия ”, непокътнат сред ръкописите му. Влияние в словото му оказват и Иван Богров и Никола Палаузов, както и други наши книжовници, които са част от българската емиграция в Русия. Те също пишат лирика и основават първите съществени поетични творби в нашата литература. Оттогава е склонността на Геров към филологически занимания.

 

Докато учи в Одеса го поддържа заможният търговец Христо Стойкович, който към този момент се е открил със фамилията си там. Геров приключва лицея с отличие, с дисертация върху производството на разнообразни типове стъкло. Приема съветско гражданство, с цел да служи на България като свободен и самостоятелен жител, а не като „ съветски разузнавач “ както внушават фанариотите.

 

После Геров има планове да продължи висшето си обучение по икономически науки във Виена. Но това му предпочитание не се реализира и той се завръща в родното си място. Става основен преподавател в Копривщица. Търговците в Свищов го увещавали да отиде в крайдунавския град и да учи децата им против огромна заплата, само че той отказал. Останал в родната Копривщица. 

 

Там вкарва гимнастиката като образователна дисциплинираност, по –късно това се случило и в Пловдив, където е основен преподавател в новооснованото епархийско класно учебно заведение. В града на тепетата преподава български език, църковна и обща история, математика, естествена история и търговия, за множеството от предметите написа учебници. Пловдив по това време е гърчеещ се град и българското обучение и език са преследвани. Гимнастиката в учебното заведение дава мотив на гръцкия епископ в Пловдив да наклевети Геров пред патриаршията, че учи децата на „ талим ” или на военно изкуство, съмнително за турците. Нафъз паша, който дава отговор за следствието признава:

 

„ Владиците ви са доста душмани; в този момент царят желае и най-простият селяндур да е образован и това нещо не е недостатък за царството ни – да си учи всеки на вярата си, щото му е потребно ”. Гърците вършат донос след донос в Цариград против учителя Найден Геров, сочат, че той е рисков съветски сътрудник.

 

Геров се трансформира в влиятелен преподавател и с методите си на образование. Препоръчва децата да се учат с благост и да се внимава с укорите – „ прякорна дума ” от устата на учителя да се счита за огромна виновност. Той споделя: „ На 20-й  юли, св. Пророк Илия Гръмовник, след божествената работа, нашето учебно заведение беше претъпкано с народ, когато гръцкият епископ ведно с гръцки първенци пристигнаха на изпита. Разнообразието на преподаваните предмети, разбраните отговори на учениците, решението на доста математически и физически задания, точното проявление на географически места слисаха присъствуващите гърци… Тоя ден е най-радостния в живота ми “.

 

Незабравим факт за историята ни е, че по самодейност на Геров в Пловдив на 11 май 1851 година за първи път се отбелязва денят на първосъздателите на славянската писменост.  

 

Той издига концепцията за възобновяване остарялото славянско име на Пловдив, именуван от турците Филибе.

 

В навечерието на Кримската война (1854-1856) събитията за Геров стават рискови – като съветски гражданин е заставен да напусне Османската империя. Заминава за Русия, където се занимава с печатане на първите три букви от речника си в Известията на Императорската Академия на науките, Петербург. Същевременно търси подстъпи към добиване на чисто български дивиденти, до момента в който трае войната и след нейния край. Пише „ Писма от България “, първите пътеписи в литературата ни. Писмата дефинират нейните задания, слагат българския въпрос в цялата му изчерпателност. Те са митинг пред политическите кръгове в Европа. Чрез публикуването им  в „ Одески вестник “, след това и в обособена листовка Геров  разобличава произвола, фанатизма и разбойничеството, които погубват българите, обрисува политическата и икономическата среда, корупцията, беззаконието, обременяващата данъчна система на Османската империя, в която българите бедстват.

 

Писмата му са част от битката за църковна самостоятелност. Усилията му да служи на България се виждат във обстоятелството, че още преди да завърши войната с подписването на мира, султанът е пинуден от европейските си съдружници с така наречен Хатихумаюн, който дава обещание пълноправие на християните с турците в империята, персонална цялост, присъединяване в административния живот.

 

През 1857 година съветското държавно управление назначава Геров за пръв вицеконсул на Пловдив. Това изиграва изключителна роля за нашето духовно пробуждане цели двадесет години до Априлското въстание. Геров е обвинен като негов подстрекател и търси леговище в цариградската съветска легация. Като вицеконсул оказва помощ изпращането на ученолюбиви деца в Русия. Сред тях са Марин Дринов, Нешо Бончев, Христо Ботев.

Десет години по-късно е шеф на Свищов. След Берлинския контракт отива в Пловдив и се отдава на филологическите си занимания загърбил службогонството и политиката на следосвобожденска България.

 

Бeзспорното дело на живота му е „ Речник на българский язик с тълкувание речити на български и на съветски. Събрал, нарядил и на свят изважда Найден Геров ”. Този речник демонстрира душевността на народа ни, философското му мислене, нравствеността, прагматизма и романтизма на българите. Думите не са извадени от печатни книги, тъй като както той самичък написа в предговора „ на език, който има книжнина, може да се стъкми речник по книгите, които има на него. На език, който няма книжнина, с цел да се работи речник, би трябвало да се съберат речите му из устата на народа, който го приказва ”.

 

В него има 77 000  думи събрани от всички краища на България, фрази, присъщи изрази, пословици, фрагменти от национални песни, лични имена. Той е разяснителен в същността си и в него се съдържат съществено количество синоними – да вземем за пример думата „ охлюв “ има над 60.  

Ето по какъв начин обеснява в речника случайно взетата от нас дума ВИНО: 1. Сок от грозде за пиени; вино. Казват за вино червен Пятко, както за ракия бяла Рада. -  Бело вино; Червено вино; красное вино. Вино-то пуща искрры, звезды, сир. като ся налива шипи, играе; вино пускаеть иголки. Ройно вино, что пуща искры. 

Представена е част от национална ария:

 

Седнал Марко, та си пие,

Та си пие ройно вино,

Ройно вино тригодишно.

 

А след това Геров ни сервира букет от  поговорки. Мома вино не пие, коза сено не яде. Виното е за пиянство, дамите са за либене. Виното е за пиянство, дамите са за пердашене. Зарекла се баба Неда вино да не пие, и заселила се в зимника. Благословено вино, проклето пиене. Виното и баба подмладява. В механата бил, вино не помирисал. Ако имаме вино за проливане, ние нямаме глави за разтрошаване. Вино голо, така продаде ми воло, та на брата дор и двата, а на тата и колата. Заповядайте, куме, без самун, че нямаме гозба, та прощавайте за вино.

 

Речникът е същинска полезност, събиран е в продължение на 50 години. Това е една от първите български енциклопедии, настолна книга за доста наши писатели.

 

Иван Вазов споделя за речника: „ Когато работя, когато съм свободен и почивам, той все ми е в ръцете, постоянно се поучавам с него. Какъв изобилен източник от благосъстояние на езика ни! Каква чудесна колекция от дивни, благозвучни, сладки думи, от мощни присъщи изрази, от величествени, самостойни извития на речта, които народът ни е вложил в езика си! Гордост е за нас, че имаме подобен богат език. Аз облажавам починалия Геров за тоя му грамаден труд...Трудът е безценен! ”. Речникът е употребен и от Пенчо Славейков.

 

В предговора създателят му споделя по какъв начин основава този  голям труд: „ За такава една работа аз зех да се сготвям, когато още учех в Ришилиевский колеж в Одеса, в 1842-1845 лято, с цел да я извърша, като се завърна в България. Така в едно десетгодишно престояване в България, аз записах от устата на народа и от използваните от него разнообразни фрази, пословици и национални песни едно много огромно количество речи, от които имаше да излезе един речник с четиридесет хиляди речи. Това ми се видя тогава да е много за пръв път, та като ми ся прилучи да отида отново в Росия, аз наченах да устройвам от него рядовен речник и уряденото да отпечатвам като приложение при „ Известията от Второто поделение на Императорската академия на науките в Санктпетербург ” за 1855-1856 лято. Но там печатането ставаше доста постепенно – за една цяла година едвам можаха да се напечатат единствено букви А, Б и В до тирада крещя...

 

На завръщането си от Русия имах случай да попътувам из България и в това пътешестване забелязах много речи, които използва народът, а аз не ги имах дотогава записани в сборника си... По тая причина аз стопирах тогава печатането, с цел да извадя нещто по-пълно и по-добре уработено... Но колкото и да е богат сегашний ми алманах, отново и в него, би трябвало да кажа няма всички речи на езика ни...

 

За да се съберат всички речи из устата на народа, би трябвало да се работи още доста време, па и не е това работа единствено за един човек. А пък аз, като виждам миналата си възраст, та не ми остава към този момент време да не преставам, взех решение да наредя дефинитивно това, что имам събрано до момента, и да го извадя на свят, с цел да не би да иде напразно толкосгодишний ми труд. ”

 

Найден Геров е един от първите българи, който има съхранен списък с помощта на брачната половинка му Мария Пулиева. Сред документите и през днешния ден могат да се прочетат негови писма, телеграми, пътеписи и бележки. 

На 9 октомври 1900 година, камбаните на църквите в Пловдив удрят три пъти... От този свят си е отишъл огромният български просветник и възрожденец.

 

„ Без никакви предложения, без никакви разпореждания, без никакви предварителни събрания и заседания, и остаряло, и младо, и българин, и грък, и турчин, и евреин се стече в дома на покойника, да му отдаде заслуженото уважение. Тези два деня неговият дом беше претъпкан с фенове от всичките краища на града. Человек усещаше едно огромно успокоение в себе си, когато виждаше, че българинът още може нещо да уважава... ”, написа в книгата си Ю. Николова „ Пловдив в техните мемоари ”.

 

Днес все по-трудно може да открием персона като Найден Геров, пред която българите да изпитват почитание, да проявят респект към някого, който е направил нещо за България. 

 

 

Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !