Като министър Денков не си мърда пръста, за да спаси училище, построено от първата българска лекарка
През живота си известната лекарка не основава семейство. Малко преди гибелта да я навести през 1921 година взема решение да остави всичко спестено на българската страна: на Софийския университет – 40 000 лв., на Санаториума за гръдноболни – 500 000 лева, и на Габровското девическо учебно заведение, в което е учила и учителствала – 500 000 лв..
С тази огромна за времето сума от 500 000 лева е издигнато Горското климатично учебно заведение в местността Топлешка поляна над габровското село Зелено дърво и носи нейното име. Още преди края на дните си великодушната дарителка има предпочитание да оказва помощ на деца с тежки белодробни болести, само че не й доближава житейското време.
След нейната гибел се водят няколко правосъдни каузи сред роднините на Тота Венкова и Габровска община. През декември 1929 година е формиран комитет с името на дарителката. Започват дълги разногласия къде да бъде издигнато летовището. 9 години по-късно хора от с. Зелено дърво подаряват място на Комитета, където да се вдигне постройката.
По план на арх. Стефан Хаджистойчев стартира построяването на постройката през април 1934 година Строежът върви постепенно и мъчно. В това време избухва Втората международна война, а с това и още по-големите компликации по строителството – до окончателното прекъсване на строителните работи.
През 1945 година Комитетът взема заем от Популярната банка за дотъкмяване на постройката на горското климатично учебно заведение. Той е на стойност 300 000 лева скоро се схваща, че сумата не доближава. Тогава Комитетът трансферира парцела дружно със задължението от 300 000 лева на Габровската община. Със свои средства и трудови дни приключва строителството на постройката.
През лятото на 1947 година в новата сграда високо в планината отиват да летуват първите деца от главните учебни заведения на Габрово. Така най-сетне е изпълнен заветът на доктор Тота Венкова. Няколко години постройката се употребява като детска колония, до момента в който през 1953 година се трансформира в Горско климатично учебно заведение „ Д-р Тота Венкова “. Школото се включва в системата на Министерството на образованието като здравно заведение. Има интернат, организират се образователни часове и лекуване на децата с туберкулоза. Те учат на две смени – първата от 15 септември до 31 декември, а втората – от 12 януари до края на образователната година. Първият празничен образователен ден е на 12 януари 1954 година Записани са 41 възпитаници от околията, а с годините броят им се усилва.
За потребностите на школото е изработен обособен водоем топлофицирано е, издигнати са спомагателни здания. През 70-те години на ХХ век се основава кабинет по физика, уголемяват се пространства за физкултурен салон, прави се библиотека с читалня, игротека, построява се кинокабина, в която се слага първата в окръга широкоекранна киномашина „ Пирин “ за образователната работа.
Д-р Тота Венкова
По документи учебното заведение затваря порти на 1 септември 1985 година Какви са същинските аргументи това да се случи, е мъчно да се каже – в годините на соца никой не дава пояснение. В първите години на демокрацията постройката стартира да запада. През май 2012 година там избухва огромен пожар. Вероятно е породен съзнателно, с цел да се освободи място за нов градеж. Напълно изгаря покривът на учебното заведение, а след това последователно се разрушава.
Бившата регионална шефка от служебното държавно управление на проф. Герджиков юрист Иванка Баева, споделя: „ През 2017 година акад. Николай Денков оглавяваше Министерството на образованието и науката (той е министър в интервала януари – май 2017 година – б.р.), което е притежател на постройката. По това време в Габрово пристигна шахматистът Веселин Топалов, който преведе шампионат. Преди това гросмайсторът обиколи покрайнините. Заедно с мениджъра си показаха предпочитание постройката на Горското климатично учебно заведение да бъде реновирана напълно със средства на международния първенец по шах. Той имаше предпочитание там да се направи интернационален лагер, в който да се образоват деца в шахмата, в същото време постройката да се употребява от тях и за отмора.
По този мотив уредих среща с министър Денков. Разговаряхме персонално в кабинета му и той даде обещание да спомага за закупуването на рухналата постройка от шахматиста Веселин Топалов. След това няколко пъти още веднъж разговаряхме по телефона по този въпрос. Обещанието му по този начин и не се реализира. Днес постройката можеше да бъде интернационален център за отмора на деца в затруднено материално състояние, да се приготвят нашите млади шахматисти. Всичко това напълно със средства на българския гросмайстор и международен първенец “.
Безхаберието на ръководещите от дълго време не е изненада за всички нас. Така през днешния ден постройката стои грозна и озъбена и от великодушното подаяние на първата дипломирана българска лекарка е останала само разрухата.
Спомен няма и от родната къща на доктор Тота Венкова в Габрово. Някога тя се намирала на дребна улица, в центъра на града. Момиченцето се ражда в нея през 1855 година в фамилията на Венко и Мария Чехларови. Остава сираче и не се радва на щастливо детство. През. 1873 година приключва с отличен триумф и примерно държание първия випуск на Габровското петокласно девическо учебно заведение. Още същата година, едвам 18-годишна, та става учителка в главния курс на школото. По време на Освободителната война е здравна сестра във Военната болница в Габрово. Някъде през тези сложни дни взема решение да стане лекарка. По време на военните дейности през зимата на 1877 година, когато жертвите от студа били повече в сравнение с от патроните, в болничното заведение постъпват хора в извънредно тежко положение.
Между тях бил и един доктор – руснакът Иван Янич. Между двамата се раждат горещи усеща. Тота Венкова го окуражавала, че скоро ще оздравее, а той мечтаел да специализира хирургия, щом се завърне в родината си. Тота пък към този момент желала да учи медицина. Д-р Иван Янич скоро умира и е заровен в старите гробища на Габрово. Тота Венкова сложила монумент на Янич върху който пишело: „ Няма по-голяма обич от тази, да положиш живота си за своите приятели “. Бъдещата лекарка дълго тъгувала от раздялата със своя обичан и му остава вярна до края на дните си.
Един ден идва добра новина – получила е стипендия, с цел да учи медицина в Русия. Стипендията й от 300 рубли била отпусната от Санкт-Петербургското благотворително общество. Младата жена отпътува, с цел да сбъдне фантазията си. Поради тежко белодробно заболяване е принудена да прекъсне следването си и се завръща в родния си град. Стабилизира здравето си и още веднъж се връща в Петербург, с цел да продължи с науките, само че към този момент като стипендиантка на Министерството на националната култура.
През 1886 година се дипломира медицина в Петербург, завръща се в България като първата лекарка. Постъпва на работа в Русе, а след това и във Велико Търново, Варна и София. Никога не практикува в родния си град. Работела с обич към своите пациенти, напълно отдадена на работата си.
7 години след дипломирането си тя отпътувала още веднъж за Петербург, с цел да специализира вътрешни и детски заболявания. После отпътува за Виена, където специализира гинекология и акушерство. След завръщането си у нас постъпва на работа в „ Майчин: дом “ в София. Преподава акушерски курс в Александровска болница.
До 1900 година тя е учебен доктор в Софийската девическа гимназия. В недобро здраве Тота Венкова се отдръпва от държавната работа през 1901 година Тогава е на 46 години. Нейният дом в центъра на София на ул. „ Солунска “ №13 и ъгъла на ул. „ Христо Белчев “ се трансформира в безвъзмездна акушеро-гинекологична консултация. Когато за България още веднъж настъпили сложни години на войни, тя към този момент в преклонна възраст, изпращала пратки на бойците на фронта и лекувала съпругите им.
Дер Тота Венкова си отива от живота в навечерието на Коледа, на 23 декември 1921 година в София. Погребана е в Централните софийски гробища. През 1997 година по самодейност на Женското благотворително сдружение „ Майчина грижа “ и група общественици костите на бележитата лекарка са пренесени и заровени в родното й Габрово.
За страдание, желанието на лекарката след гибелта й да има детско летовище за лекуване на туберкулозно заболели деца се реализира, само че за малко. Отново политическото безгрижие оставя постройката на Климатичното учебно заведение да се разрушава. Навярно скоро там ще изникне нов първокласен хотел. А за българските деца с белодробни болести надали ще има болница, в която да бъдат лекувани...
Инфо: Уикенд
Тагове: Николай Денков адв. Иванка Баева проф. Герджиков арх. Стефан Хаджистойчев д-р Тота Венкова д-р Иван Янич
