Как ще изглежда стратегическото поражение на ВСУ в Донбас
През миналия уикенд западните медии интензивно разправяха, че Въоръжените сили на Украйна са почнали контраатака в Северодонецк и са нанесли „ уверено проваляне “ на съветската войска. Какво в действителност се случва на този сектор от фронта, за какво Киев е заставен да измисля басни за това и какво ще стане, в случай че украинската защита бъде пробита тук?
Започна, както нормално, с Арестович. Съветникът на ръководителя на кабинета на украинския президент съобщи в края на предходната седмица, че предаването на Северодонецк е хитра интервенция на въоръжените сили на Украйна за „ привличане “ на съветски войски в града. След това стартира да твърди, че Украйна е почнала контраатака от Лисичанск на авансово трансферирани там запаси, в това число специфични елементи на Главното разследващо ръководство на Министерството на защитата. В резултат на това сякаш въоръжените сили са съумели да завладяват съвсем половината от града. След това украинските войски сякаш още веднъж напуснали Северодонецк.
На първо място, коства си да се каже, че нищо от горното не е станало по принцип. Единственото правилно тук е, че ВСУ в действителност са трансферирали огромни аварийни подкрепления в този сектор от фронта, може би последните. Но не при Северодонецк, а на линията Бахмут - Соледар - Северск. Вече е просто невероятно да се трансферират никакви подкрепления непосредствено в Северодонецк, или по-скоро на територията на цех “Азот”, защото през единственият мост през Северски Донец, който е останал релативно наред, към този момент не може да минава тежко съоръжение. Превозните средства по някакъв метод ще се промъкнат, само че във всеки случай мостът остава под огневия надзор на въоръжените сили на Руската федерация и ЛНР.
В резултат на това стартира да се оформя „ нов Мариупол “ - следващият дребен джоб, в който съветските въоръжени сили заключват украинските елементи. Частите на ВСУ, които се отдръпнаха или по-скоро избягаха в цех “Азот”, се пробват да се придържат към няколко блока по ръба на индустриалната зона и тази територия (високи здания в жилищни комплекс сходни на Мариупол) последователно се трансформира в Мариупол.
Прави усещане, че някои западни медии настояват, че настъплението на съветските войски в Северодонецк сякаш е спряно заради обстоятелството, че съветската войска не е употребила артилерия в градските региони. Тоест градът въпреки всичко се унищожава от украинската артилерия, по този начин ли? И тази загадка беше разкрита даже от “Уолстрийт Джърнъл”.
Тогава Арестович и след него украинският „ глава “ на Луганска област Гайдай започнаха последователно да поправят изказванията си. Арестович стартира да „ допуска “, че въоръжените сили на Украйна в никакъв случай няма да могат да си върнат Северодонецк.
И за какво тогава беше належащо да се „ рисува “ решителна контраатака? Оказва се, че съгласно киевските пропагандисти това е направено, с цел да се притегли съветската войска в града и по-късно да стреля по нея там дружно с града. Стратегическа цел: " мелене " на съветската войска, с цел да се забави нейното нахлуване. " Да се смила " дружно с популацията на Северодонецк. Сега Арестович твърди, че ВСУ управляват избран квартал наоколо до индустриалната зона.
Но западните медии или твърдо имат вяра във всичко, което се приказва от киевските пропагандисти, или просто не възприемат действителността. Киев, несъмнено, обезверено се нуждае от най-малко някаква локална победа, само че към този момент само тресе въздуха.
А действителността е следната. Северодонецк (по-точно индустриалната зона) към момента не е в оперативнообкръжение. Съюзническите войски - въоръжените сили на РФ и милицията на ЛНР водят тежки борби не в непосредствена непосредственост до агломерацията Северодонецк-Лисичанск, а на север и юг от нея. Никой не е възнамерявал да щурмува Лисичанск челно.
На север се разчиства горска зона с достъп до Северск. Окупацията на Северск ще значи оперативно обграждане на Северодонецк и Лисичанск.
На юг - от региона на Попасная и Светлодарск - се прави офанзива против Бахмут и Соледар. Има доказателства, че точно в този бранш въоръжените сили на РФ съумяха да пробият защитата на въоръжените сили на Украйна и да напреднат сериозно към Бахмут. Целта може да бъде освен достъп до Бахмут, макар че е добре и закрепването в градските квартали, само че и контролът (поне огневи) над основни кръстовища.
Опасността за ВСУ в неделя вечерта в този регион стана толкоз мощна, че там започнаха да се трансферират елементи от Краматорск. С други думи, последните запаси, които се предвиждаше да бъдат оставени непосредствено за защитата на агломерацията Славянск-Краматорск. В същото време съветските войски в северния бранш не престават да пробиват защитата на ВСУ към този момент в непосредствена непосредственост до Славянск.
С други думи, борбите в региона на индустриалната зона в Северодонецк към този момент са престанали да бъдат сериозни за развиването на събитията. Същото важи и за блокадата на Лисичанск. Прочистването на Северодонецката индустриална зона и Лисичанск, както и други обитаеми места на източния бряг на Северски Донец, най-вероятно ще стартира едвам след цялостен достъп до покрайнините на града и действителното му блокиране.
Ключът е контролът върху пътя Северск-Бахмут-Лисичанск. Според редица данни протичащото се в този момент на север от Соледар в посока Бахмут наподобява на кръвопролитие за въоръжените сили на Украйна заради високата степен на потребление от Русия на артилерия и авиация.
Опитите на ВСУ да подхващат контраатака край Белогоровка и Берестовое тъкмо в този регион (а не в Северодонецк) към този момент доведоха единствено до чудовищни украински загуби (в някои елементи до 90% от персоналния състав).
Според логиката на Арестович, както и на някои други киевски рупори, главната задача на ВСУ в това направление е да „ преустановят “ новотонастъпление на съдружниците. След това наподобява би трябвало да има „ оперативна пауза “, по време на която Киев ще събере нова група, оборудвана най-вече със западни оръжия.
И в името на тази стратегическа супер-цел явно е допустимо да се пожертва освен гарнизона на завода “Азот”, а по-късно и на Лисичанск, само че и локалното население. " Мариуполска тактичност " в целия ѝ искра. Тук можете да си играете с думи колкото желаете („ евакуация “ вместо капитулация, а в този момент и „ примамване на съветски войски в града “, вместо бягство от Северодонецк), това няма да промени същността.
И това макар обстоятелството, че от седмица е просто невероятно пълноценното доставяне на групата в Лисичанск и в цех “Азот”. Само обособени транспортни средства или групи за доставки могат да пробият по фронта и през един развален мост. А към средата на май гарнизонът на в ВСУ можеше да разчита на постоянни доставки през Бахмут.
Никой не споделя, че към този момент е решен въпросът за обкръжаването на групировката на ВСУ с по-нататъшен достъп до Славянск-Краматорск. Боевете протичат доста тежко, тъй като ВСУ към този момент са достигнали сериозен миг: в случай че не удържат фронта по линията Бахмут - Соледар - Северск, тогава можем да приказваме за стратегическо проваляне, което надминава Мариупол по мащаб. Но Киев се пробва по всевъзможен начин да задържи тази позиция още един месец, в очакване на идването на западните оръжия и образуването на някакъв нов корпус, явно от новобранци, бойци от териториалната защита и поляци.
Междувременно моралът във ВСУ се поддържа основно от пропагандни приказки за „ контраофанзивата в Северодонецк “. Между другото, те най-вероятно са основани особено за западната публика, защото западните медии интензивно я разпръскват. В последна сметка приказваме за доставка на западни оръжия, а в този момент не всички в Европа са подготвени да бъдат въвлечени във войната на страната на режима в Киев. И тези несъгласни би трябвало да бъдат повлияни от приказки за „ триумфите “ на украинската войска.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Започна, както нормално, с Арестович. Съветникът на ръководителя на кабинета на украинския президент съобщи в края на предходната седмица, че предаването на Северодонецк е хитра интервенция на въоръжените сили на Украйна за „ привличане “ на съветски войски в града. След това стартира да твърди, че Украйна е почнала контраатака от Лисичанск на авансово трансферирани там запаси, в това число специфични елементи на Главното разследващо ръководство на Министерството на защитата. В резултат на това сякаш въоръжените сили са съумели да завладяват съвсем половината от града. След това украинските войски сякаш още веднъж напуснали Северодонецк.
На първо място, коства си да се каже, че нищо от горното не е станало по принцип. Единственото правилно тук е, че ВСУ в действителност са трансферирали огромни аварийни подкрепления в този сектор от фронта, може би последните. Но не при Северодонецк, а на линията Бахмут - Соледар - Северск. Вече е просто невероятно да се трансферират никакви подкрепления непосредствено в Северодонецк, или по-скоро на територията на цех “Азот”, защото през единственият мост през Северски Донец, който е останал релативно наред, към този момент не може да минава тежко съоръжение. Превозните средства по някакъв метод ще се промъкнат, само че във всеки случай мостът остава под огневия надзор на въоръжените сили на Руската федерация и ЛНР.
В резултат на това стартира да се оформя „ нов Мариупол “ - следващият дребен джоб, в който съветските въоръжени сили заключват украинските елементи. Частите на ВСУ, които се отдръпнаха или по-скоро избягаха в цех “Азот”, се пробват да се придържат към няколко блока по ръба на индустриалната зона и тази територия (високи здания в жилищни комплекс сходни на Мариупол) последователно се трансформира в Мариупол.
Прави усещане, че някои западни медии настояват, че настъплението на съветските войски в Северодонецк сякаш е спряно заради обстоятелството, че съветската войска не е употребила артилерия в градските региони. Тоест градът въпреки всичко се унищожава от украинската артилерия, по този начин ли? И тази загадка беше разкрита даже от “Уолстрийт Джърнъл”.
Тогава Арестович и след него украинският „ глава “ на Луганска област Гайдай започнаха последователно да поправят изказванията си. Арестович стартира да „ допуска “, че въоръжените сили на Украйна в никакъв случай няма да могат да си върнат Северодонецк.
И за какво тогава беше належащо да се „ рисува “ решителна контраатака? Оказва се, че съгласно киевските пропагандисти това е направено, с цел да се притегли съветската войска в града и по-късно да стреля по нея там дружно с града. Стратегическа цел: " мелене " на съветската войска, с цел да се забави нейното нахлуване. " Да се смила " дружно с популацията на Северодонецк. Сега Арестович твърди, че ВСУ управляват избран квартал наоколо до индустриалната зона.
Но западните медии или твърдо имат вяра във всичко, което се приказва от киевските пропагандисти, или просто не възприемат действителността. Киев, несъмнено, обезверено се нуждае от най-малко някаква локална победа, само че към този момент само тресе въздуха.
А действителността е следната. Северодонецк (по-точно индустриалната зона) към момента не е в оперативнообкръжение. Съюзническите войски - въоръжените сили на РФ и милицията на ЛНР водят тежки борби не в непосредствена непосредственост до агломерацията Северодонецк-Лисичанск, а на север и юг от нея. Никой не е възнамерявал да щурмува Лисичанск челно.
На север се разчиства горска зона с достъп до Северск. Окупацията на Северск ще значи оперативно обграждане на Северодонецк и Лисичанск.
На юг - от региона на Попасная и Светлодарск - се прави офанзива против Бахмут и Соледар. Има доказателства, че точно в този бранш въоръжените сили на РФ съумяха да пробият защитата на въоръжените сили на Украйна и да напреднат сериозно към Бахмут. Целта може да бъде освен достъп до Бахмут, макар че е добре и закрепването в градските квартали, само че и контролът (поне огневи) над основни кръстовища.
Опасността за ВСУ в неделя вечерта в този регион стана толкоз мощна, че там започнаха да се трансферират елементи от Краматорск. С други думи, последните запаси, които се предвиждаше да бъдат оставени непосредствено за защитата на агломерацията Славянск-Краматорск. В същото време съветските войски в северния бранш не престават да пробиват защитата на ВСУ към този момент в непосредствена непосредственост до Славянск.
С други думи, борбите в региона на индустриалната зона в Северодонецк към този момент са престанали да бъдат сериозни за развиването на събитията. Същото важи и за блокадата на Лисичанск. Прочистването на Северодонецката индустриална зона и Лисичанск, както и други обитаеми места на източния бряг на Северски Донец, най-вероятно ще стартира едвам след цялостен достъп до покрайнините на града и действителното му блокиране.
Ключът е контролът върху пътя Северск-Бахмут-Лисичанск. Според редица данни протичащото се в този момент на север от Соледар в посока Бахмут наподобява на кръвопролитие за въоръжените сили на Украйна заради високата степен на потребление от Русия на артилерия и авиация.
Опитите на ВСУ да подхващат контраатака край Белогоровка и Берестовое тъкмо в този регион (а не в Северодонецк) към този момент доведоха единствено до чудовищни украински загуби (в някои елементи до 90% от персоналния състав).
Според логиката на Арестович, както и на някои други киевски рупори, главната задача на ВСУ в това направление е да „ преустановят “ новотонастъпление на съдружниците. След това наподобява би трябвало да има „ оперативна пауза “, по време на която Киев ще събере нова група, оборудвана най-вече със западни оръжия.
И в името на тази стратегическа супер-цел явно е допустимо да се пожертва освен гарнизона на завода “Азот”, а по-късно и на Лисичанск, само че и локалното население. " Мариуполска тактичност " в целия ѝ искра. Тук можете да си играете с думи колкото желаете („ евакуация “ вместо капитулация, а в този момент и „ примамване на съветски войски в града “, вместо бягство от Северодонецк), това няма да промени същността.
И това макар обстоятелството, че от седмица е просто невероятно пълноценното доставяне на групата в Лисичанск и в цех “Азот”. Само обособени транспортни средства или групи за доставки могат да пробият по фронта и през един развален мост. А към средата на май гарнизонът на в ВСУ можеше да разчита на постоянни доставки през Бахмут.
Никой не споделя, че към този момент е решен въпросът за обкръжаването на групировката на ВСУ с по-нататъшен достъп до Славянск-Краматорск. Боевете протичат доста тежко, тъй като ВСУ към този момент са достигнали сериозен миг: в случай че не удържат фронта по линията Бахмут - Соледар - Северск, тогава можем да приказваме за стратегическо проваляне, което надминава Мариупол по мащаб. Но Киев се пробва по всевъзможен начин да задържи тази позиция още един месец, в очакване на идването на западните оръжия и образуването на някакъв нов корпус, явно от новобранци, бойци от териториалната защита и поляци.
Междувременно моралът във ВСУ се поддържа основно от пропагандни приказки за „ контраофанзивата в Северодонецк “. Между другото, те най-вероятно са основани особено за западната публика, защото западните медии интензивно я разпръскват. В последна сметка приказваме за доставка на западни оръжия, а в този момент не всички в Европа са подготвени да бъдат въвлечени във войната на страната на режима в Киев. И тези несъгласни би трябвало да бъдат повлияни от приказки за „ триумфите “ на украинската войска.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ