Училища в Одеска област се топлят със слама
През миналите дни Одеса беше обект на едни от най-масираните съветски удари от началото на война. Мишена на ударите е сериозна инфраструктура.
Много места в града са без ток и парно, от дни не се движат трамваите.
Преди 8 години образователните заведения в югозападната част на Одеския район вземат решение, че ще минат на различно гориво - плява.
Ходът се оказва основен и спасяващ.
Руските офанзиви против енергийната инфраструктура не стопират, а през миналите дни Одеса и региона са изключително мощно наранени.
В Марзиивка - село на към 80 км от Одеса, не се тревожат за отоплението в локалното учебно заведение.
Иван Яворски, заместник-кмет на община Маразиивка:
" Фермерите си сътрудничат с нас - оставят ни сламата. Ние я събираме, балираме и подреждаме на купове. "
От управата на образователното заведение признават, че първоначално са били скептични към сламата.
Олекасандър Захородни, основен преподавател в Ширковския колеж:
" В началото бяхме скептични към този тип гориво. Все отново става дума за плява. Как ще се топлят цели здания със плява? Училището ни въпреки всичко е с повърхност 3 500 квадратни метра. След като инсталирахме котела стана ясно, че сламата е доста дейно и на ниска цена различно гориво, което идва от полята ни. "
Три пъти на ден Степан Амирян зарежда котела с биомаса.
Степан Амирян, огняр:
" Идвам и разчиствам котела ръчно. Слагаме по две бали. Паля ги и пущам вентилатора. Така топлим нашето учебно заведение. "
Въпреки масираните съветски офанзиви и честото прекъсване на тока, учениците в Марзиивка са на топло, не престават заниманията си и се приготвят за идните Коледно-Новогодишни празници.
Много места в града са без ток и парно, от дни не се движат трамваите.
Преди 8 години образователните заведения в югозападната част на Одеския район вземат решение, че ще минат на различно гориво - плява.
Ходът се оказва основен и спасяващ.
Руските офанзиви против енергийната инфраструктура не стопират, а през миналите дни Одеса и региона са изключително мощно наранени.
В Марзиивка - село на към 80 км от Одеса, не се тревожат за отоплението в локалното учебно заведение.
Иван Яворски, заместник-кмет на община Маразиивка:
" Фермерите си сътрудничат с нас - оставят ни сламата. Ние я събираме, балираме и подреждаме на купове. "
От управата на образователното заведение признават, че първоначално са били скептични към сламата.
Олекасандър Захородни, основен преподавател в Ширковския колеж:
" В началото бяхме скептични към този тип гориво. Все отново става дума за плява. Как ще се топлят цели здания със плява? Училището ни въпреки всичко е с повърхност 3 500 квадратни метра. След като инсталирахме котела стана ясно, че сламата е доста дейно и на ниска цена различно гориво, което идва от полята ни. "
Три пъти на ден Степан Амирян зарежда котела с биомаса.
Степан Амирян, огняр:
" Идвам и разчиствам котела ръчно. Слагаме по две бали. Паля ги и пущам вентилатора. Така топлим нашето учебно заведение. "
Въпреки масираните съветски офанзиви и честото прекъсване на тока, учениците в Марзиивка са на топло, не престават заниманията си и се приготвят за идните Коледно-Новогодишни празници.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ




