Какво представлява процедурата по освобождаване от длъжност на главния прокурор?
През миналата седмица тематиката за освобождението от служба на основния прокурор стана изключително настояща след дадената поръчка от претендента за министър-председател на ГЕРБ-СДС Мария Габриел по този въпрос, изказаната от представители на други парламентарни групи позиция по тематиката, както и импортираното искане на шестима членове на прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет за освобождение от служба на Иван Гешев. И до момента в който първите две събития са към момента поръчки и позиции, то импортираното искане от Огнян Дамянов, Калина Чапкънова, Йордан Стоев, Георги Кузманов, Гергана Мутафова и Светлана Бошнакова съставлява същинско начало на процедурата, която, без значение от своя излаз, би трябвало да извърви своя път по нормативно открития ред – както е по Конституция, по Закона за правосъдната власт, по вътрешните правила на Висшия правосъден съвет и съобразено напълно с практиката на Конституционния съд по този доста дискутиран за последните десетилетия въпрос.
Защо доста дискутиран? Темата за основния прокурор е била настояща може би от времето, когато този пост беше към момента заеман от Никола Филчев. Решението „ Колеви против България “ на Европейския съд по правата на индивида от 2009 година даде самобитна „ институционализация “ на въпроса за отговорността, отчетността и освобождението от служба на основния прокурор, който оттова насетне е бил предмет не на едно решение на Конституционни съд, законодателно изменение, диалози с европейските институции за намиране на подобаващ модел по какъв начин са се реализира, импортирани претенции от страна на министъра на правораздаването. Първоначално следва да се направи уточнението, че Конституцията приказва за така наречен „ трима огромни “ като приравнява по съображение и механизъм процедурата по освобождение на ръководителя на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и основния прокурор. Съгласно наредбата по член 129, алинея 2 от Конституцията ръководителят на Върховен касационен съд, Върховен административен съд и основният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на пленума на Висшия правосъден съвет за период от седем години без право на наново избиране. Президентът не може да откаже назначението или освобождението при наново направено предложение (както се е случвало няколко пъти в най-новата ни история, с най-скорошно, когато президентът беше върнал назад във Висш съдебен съвет изборите на Георги Чолаков за началник на Върховен административен съд и на Иван Гешев за основен прокурор с разнообразни претекстове, а в по-ранни години, когато президентът Стоянов връща избора на Бойко Рашков и не подписва декрет за неговото назначаване).
В Решение № 1 на Конституционния съд от 8 февруари 2022 година се показва, че Конституцията открива статуса на ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд и на основния прокурор предвид на едно самобитно „ тройно съществуване “, образувано от три качества – на магистрати (каквото е общото наименование за съдии, прокурори и следователи), на административни ръководители (съответно на Върховен касационен съд, Върховен административен съд и на прокуратурата, „ административен връх на съответната институция “, както показва Конституционният съд в РКС № 12 от 27 септември 2022 г.) и на членове по право на Висшия правосъден съвет. Конституционният съд приема, че за „ тримата огромни “ важат всички правила за по-общото им качество на магистрати, които не са дерогирани от категорично посочени правила за по-специфичното качество, каквото е това на върховен представител на правосъдната власт и член по право на Висш съдебен съвет. Което значи, че и за тримата важат основанията за освобождение по член 129, алинея 3, т. 2-5 – подаване на оставка; влизане в действие на присъда, с която е наложено наказване отнемане от независимост за съзнателно престъпление; трайна фактическа неспособност да извършват отговорностите си за повече от една година; тежко нарушаване или редовно несъблюдение на служебните отговорности, както и дейности, които накърняват престижа на правосъдната власт. Тук характерно място има т. 5 или „ тежко нарушаване или редовно несъблюдение на служебните отговорности, както и дейности, които накърняват престижа на правосъдната власт “ – за реализирането на тази юридическа отговорност е належащо да се извърши преценка на твърдени условия от страна на пленума на Висш съдебен съвет и единствено в случай че този орган реши, че са налице учредения, да направи предложение до президента за освобождение на някого от „ тримата огромни “. Решението за предложение на пленума на Висшия правосъден съвет за освобождение от служба се приема с не по-малко от седемнадесет гласа от членовете с очевидно гласоподаване, а в случай че то липсва предлагането се смята за отхвърлено – нужното болшинство от две трети е очебийно и от практиката на Конституционния съд (РКС № 10 от 15 ноември 2011 г).
На 24 март 2022 година пленумът на Висшия правосъден съвет одобри Вътрешни правила за предварително освобождение от служба на ръководителя на Върховен касационен съд, ръководителя на Върховен административен съд и основния прокурор. В тях е отразено и цитираното нагоре РКС № 1/2022 година, според което и министърът на правораздаването да прави оферти до Висш съдебен съвет за предварително освобождение от служба на ръководителя на Върховен касационен съд, Върховен административен съд и на основния прокурор в хипотезата на чл.129, ал.3, т.5 от Конституцията – „ с цел да може власт да възпира власт и да не се основават предпоставки за произвол, бил той и правосъден или прокурорски, следва да има отчетност и отговорност. Този извод важи за всички органи на правосъдната власт в разнообразието им от качества, в това число ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор “, споделят в претекстовете си конституционните съдии. Съгласно Правилата предлагането за освобождение на основния прокурор от служба се прави от не по-малко от трима от членовете на прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет или от министъра на правораздаването в писмена форма. В него, с изключение на имената на вносителите, на лицето, чието освобождение се желае, и на самото искане, се съдържа ревю на фактическите условия, за които се твърди, че съставляват тежко нарушаване или редовно несъблюдение на служебните отговорности, както и дейности, които накърняват престижа на правосъдната власт по смисъла на член 129, алинея 3, т. 5 от Конституцията. Към предлагането вносителят ползва доказателствата, относими към твърдените обстоятелства, с които разполага и преписи от настояването и доказателствата към него за лицето, за което се отнася предлагането.
Главният секретар на Висш съдебен съвет неотложно уведомява основния прокурор за направеното предложение като му изпраща дубликат от него дружно с приложените писмени доказателства. Главният прокурор има 7-дневен период от приемане на това известие да направи писмени възражения и да уточни доказателства, в случай че желае. След като изтече този период, в тридневен период се насрочва съвещание на пленума на Висшия правосъден съвет, на което да бъдат тествани редовността и допустимостта на направеното предложение. При определяне на неизправност се дава 7-дневен период на вносителите да я отстранят. Пленумът на Висш съдебен съвет ревизира предпоставките за допустимостта на предлагането, които са компетентността на субекта, направил предлагането, лицето, за което се отнася предлагането заема съответната служба, липса на друго предложение или на взето решение по член 175, алинея 5 Закон за съдебната власт за същите в действителност условия и против същото лице, изложените в действителност условия, за които се твърди, че съставляват тежко нарушаване или редовно несъблюдение на служебните отговорности, както и дейности, които накърняват престижа на правосъдната власт са осъществени в периода на мандата на лицето като основен прокурор. Процедурата се приключва, в случай че предлагането не дава отговор на тези условия, а в случай че дава отговор, се приема решение за нейното разкриване – и в 7-дневен период след неговото приема се организира съвещание по разглеждане на предлагането.
В обществено съвещание вносителите рапортуват предлагането, изслушва се основният прокурор. Пленумът на Висш съдебен съвет обяснява обстоятелствата и събитията по твърдените нарушавания, като може да събира доказателства. Всеки от членовете на пленума на Висшия правосъден съвет може да задава въпроси на вносителите на предлагането и на основния прокурор. Доказателствата се събират по искане на вносителите на предлагането и на основния прокурор служебно след решение на пленума на Висш съдебен съвет. Всички събрани доказателства се ревизират и преценят от пленума на Висшия правосъден съвет. След като се изяснят обстоятелствата от голяма важност за случая, пленумът на Висшия правосъден съвет показва мнение по отношение на откритите условия и тяхната правна подготовка, като се произнася с решение, с което: или отхвърля предлагането, или насочва предложение до президента на републиката за предварително освобождение на основния прокурор. Решението се стимулира и се изпраща неотложно на президента, който от своя страна може или да издаде декрет, или да го върне за ново разглеждане, само че не може да откаже наново направено предложение, съгласно наредбите на Конституцията.
Направеното предложение от членовете на прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет по отношение на предварителното освобождение на Иван Гешев като основен прокурор е обвързвано с провеждането на следствието на случилия се на 1 май 2023 година по пътя София – Самоков гърмеж против колата и кортежа, с който пътува основния прокурор. Посочва се, че основният прокурор е направил „ тежко нарушаване на служебните отговорности “ посредством издаването на устни инструкции към проверяващите за привличането на така наречен „ израелски специалист “ (който съгласно вносителите няма процесуално качество и комуто са станали известни данни по разследването), несъвместима с неговите пълномощия като основен прокурор интервенция в досъдебното произвеждане, и цялостната му интервенция като основен прокурор в прорез със съществуващото му процесуално качество на „ потърпевш “. По своята същина то е обвързвано с последствията от един съответен случай, което го отличава от до момента направените оферти за освобождението на Иван Гешев, каквито бяха импортирани от Янаки Стоилов и Надежда Йорданова в качеството им на министри на правораздаването в служебното държавно управление на Стефан Янев и в постоянния кабинет на Кирил Петков. Докато предходните претенции бяха политически нюансирани оценки за съответни дейности на Иван Гешев по време на досегашния му мандат като основен прокурор, в този случай имаме съответно събитие с съответно посочени по мнението на вносителите нарушавания – нещо, което би изисквало доста по-експертна и юридическа полемика всъщност във Висшия правосъден съвет, отличавайки го от досегашните диспути за освобождение от служба на основния прокурор Гешев, в които имаше мощен политически миг. Нейното осъществяване би се очаквало в едни доста къси и ясни периоди при положение, че пленумът на Висшия правосъден съвет откри редовността и допустимостта на направеното предложение, което би трябвало да стане в идните седмици. В рамките на процедурата преценката за осъщественото нарушаване и неговата тежест е напълно в компетентността на пленума на Висш съдебен съвет.
От историческа позиция до този миг не е имало случай, в който пленумът на Висшия правосъден съвет да освободи от служба основен прокурор, ръководител на Върховния касационен съд или ръководител на Върховния административен съд. Най-близкото до това е връщането на наново разглеждане на направено предложение за назначение на някого от „ тримата огромни “ от страна на президента. Също по този начин в никакъв случай до момента не е правено предложение, което толкоз съответно да обгръща един, единствен случай – досегашната процедура демонстрира по-скоро тълкувания върху „ изцяло творчество “, осъществени с не дребна доза политическо нюансиране, каквито бяха предложенията, идващи от страна на Янаки Стоилов и Надежда Йорданов. Развръзката от този случай, каквато и да е тя, несъмнено ще е доста забавна, както и идните диспути по него – и при взимане на решение за предложение за освобождение от служба ще бъде открита още една „ тера инкогнита “ в Конституцията посредством осъществяване на процедура на целия състав на една процедура, която до този миг в най-голямата си степен съществуваше единствено на хартия и доктрина.
***
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Защо доста дискутиран? Темата за основния прокурор е била настояща може би от времето, когато този пост беше към момента заеман от Никола Филчев. Решението „ Колеви против България “ на Европейския съд по правата на индивида от 2009 година даде самобитна „ институционализация “ на въпроса за отговорността, отчетността и освобождението от служба на основния прокурор, който оттова насетне е бил предмет не на едно решение на Конституционни съд, законодателно изменение, диалози с европейските институции за намиране на подобаващ модел по какъв начин са се реализира, импортирани претенции от страна на министъра на правораздаването. Първоначално следва да се направи уточнението, че Конституцията приказва за така наречен „ трима огромни “ като приравнява по съображение и механизъм процедурата по освобождение на ръководителя на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и основния прокурор. Съгласно наредбата по член 129, алинея 2 от Конституцията ръководителят на Върховен касационен съд, Върховен административен съд и основният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на пленума на Висшия правосъден съвет за период от седем години без право на наново избиране. Президентът не може да откаже назначението или освобождението при наново направено предложение (както се е случвало няколко пъти в най-новата ни история, с най-скорошно, когато президентът беше върнал назад във Висш съдебен съвет изборите на Георги Чолаков за началник на Върховен административен съд и на Иван Гешев за основен прокурор с разнообразни претекстове, а в по-ранни години, когато президентът Стоянов връща избора на Бойко Рашков и не подписва декрет за неговото назначаване).
В Решение № 1 на Конституционния съд от 8 февруари 2022 година се показва, че Конституцията открива статуса на ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд и на основния прокурор предвид на едно самобитно „ тройно съществуване “, образувано от три качества – на магистрати (каквото е общото наименование за съдии, прокурори и следователи), на административни ръководители (съответно на Върховен касационен съд, Върховен административен съд и на прокуратурата, „ административен връх на съответната институция “, както показва Конституционният съд в РКС № 12 от 27 септември 2022 г.) и на членове по право на Висшия правосъден съвет. Конституционният съд приема, че за „ тримата огромни “ важат всички правила за по-общото им качество на магистрати, които не са дерогирани от категорично посочени правила за по-специфичното качество, каквото е това на върховен представител на правосъдната власт и член по право на Висш съдебен съвет. Което значи, че и за тримата важат основанията за освобождение по член 129, алинея 3, т. 2-5 – подаване на оставка; влизане в действие на присъда, с която е наложено наказване отнемане от независимост за съзнателно престъпление; трайна фактическа неспособност да извършват отговорностите си за повече от една година; тежко нарушаване или редовно несъблюдение на служебните отговорности, както и дейности, които накърняват престижа на правосъдната власт. Тук характерно място има т. 5 или „ тежко нарушаване или редовно несъблюдение на служебните отговорности, както и дейности, които накърняват престижа на правосъдната власт “ – за реализирането на тази юридическа отговорност е належащо да се извърши преценка на твърдени условия от страна на пленума на Висш съдебен съвет и единствено в случай че този орган реши, че са налице учредения, да направи предложение до президента за освобождение на някого от „ тримата огромни “. Решението за предложение на пленума на Висшия правосъден съвет за освобождение от служба се приема с не по-малко от седемнадесет гласа от членовете с очевидно гласоподаване, а в случай че то липсва предлагането се смята за отхвърлено – нужното болшинство от две трети е очебийно и от практиката на Конституционния съд (РКС № 10 от 15 ноември 2011 г).
На 24 март 2022 година пленумът на Висшия правосъден съвет одобри Вътрешни правила за предварително освобождение от служба на ръководителя на Върховен касационен съд, ръководителя на Върховен административен съд и основния прокурор. В тях е отразено и цитираното нагоре РКС № 1/2022 година, според което и министърът на правораздаването да прави оферти до Висш съдебен съвет за предварително освобождение от служба на ръководителя на Върховен касационен съд, Върховен административен съд и на основния прокурор в хипотезата на чл.129, ал.3, т.5 от Конституцията – „ с цел да може власт да възпира власт и да не се основават предпоставки за произвол, бил той и правосъден или прокурорски, следва да има отчетност и отговорност. Този извод важи за всички органи на правосъдната власт в разнообразието им от качества, в това число ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор “, споделят в претекстовете си конституционните съдии. Съгласно Правилата предлагането за освобождение на основния прокурор от служба се прави от не по-малко от трима от членовете на прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет или от министъра на правораздаването в писмена форма. В него, с изключение на имената на вносителите, на лицето, чието освобождение се желае, и на самото искане, се съдържа ревю на фактическите условия, за които се твърди, че съставляват тежко нарушаване или редовно несъблюдение на служебните отговорности, както и дейности, които накърняват престижа на правосъдната власт по смисъла на член 129, алинея 3, т. 5 от Конституцията. Към предлагането вносителят ползва доказателствата, относими към твърдените обстоятелства, с които разполага и преписи от настояването и доказателствата към него за лицето, за което се отнася предлагането.
Главният секретар на Висш съдебен съвет неотложно уведомява основния прокурор за направеното предложение като му изпраща дубликат от него дружно с приложените писмени доказателства. Главният прокурор има 7-дневен период от приемане на това известие да направи писмени възражения и да уточни доказателства, в случай че желае. След като изтече този период, в тридневен период се насрочва съвещание на пленума на Висшия правосъден съвет, на което да бъдат тествани редовността и допустимостта на направеното предложение. При определяне на неизправност се дава 7-дневен период на вносителите да я отстранят. Пленумът на Висш съдебен съвет ревизира предпоставките за допустимостта на предлагането, които са компетентността на субекта, направил предлагането, лицето, за което се отнася предлагането заема съответната служба, липса на друго предложение или на взето решение по член 175, алинея 5 Закон за съдебната власт за същите в действителност условия и против същото лице, изложените в действителност условия, за които се твърди, че съставляват тежко нарушаване или редовно несъблюдение на служебните отговорности, както и дейности, които накърняват престижа на правосъдната власт са осъществени в периода на мандата на лицето като основен прокурор. Процедурата се приключва, в случай че предлагането не дава отговор на тези условия, а в случай че дава отговор, се приема решение за нейното разкриване – и в 7-дневен период след неговото приема се организира съвещание по разглеждане на предлагането.
В обществено съвещание вносителите рапортуват предлагането, изслушва се основният прокурор. Пленумът на Висш съдебен съвет обяснява обстоятелствата и събитията по твърдените нарушавания, като може да събира доказателства. Всеки от членовете на пленума на Висшия правосъден съвет може да задава въпроси на вносителите на предлагането и на основния прокурор. Доказателствата се събират по искане на вносителите на предлагането и на основния прокурор служебно след решение на пленума на Висш съдебен съвет. Всички събрани доказателства се ревизират и преценят от пленума на Висшия правосъден съвет. След като се изяснят обстоятелствата от голяма важност за случая, пленумът на Висшия правосъден съвет показва мнение по отношение на откритите условия и тяхната правна подготовка, като се произнася с решение, с което: или отхвърля предлагането, или насочва предложение до президента на републиката за предварително освобождение на основния прокурор. Решението се стимулира и се изпраща неотложно на президента, който от своя страна може или да издаде декрет, или да го върне за ново разглеждане, само че не може да откаже наново направено предложение, съгласно наредбите на Конституцията.
Направеното предложение от членовете на прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет по отношение на предварителното освобождение на Иван Гешев като основен прокурор е обвързвано с провеждането на следствието на случилия се на 1 май 2023 година по пътя София – Самоков гърмеж против колата и кортежа, с който пътува основния прокурор. Посочва се, че основният прокурор е направил „ тежко нарушаване на служебните отговорности “ посредством издаването на устни инструкции към проверяващите за привличането на така наречен „ израелски специалист “ (който съгласно вносителите няма процесуално качество и комуто са станали известни данни по разследването), несъвместима с неговите пълномощия като основен прокурор интервенция в досъдебното произвеждане, и цялостната му интервенция като основен прокурор в прорез със съществуващото му процесуално качество на „ потърпевш “. По своята същина то е обвързвано с последствията от един съответен случай, което го отличава от до момента направените оферти за освобождението на Иван Гешев, каквито бяха импортирани от Янаки Стоилов и Надежда Йорданова в качеството им на министри на правораздаването в служебното държавно управление на Стефан Янев и в постоянния кабинет на Кирил Петков. Докато предходните претенции бяха политически нюансирани оценки за съответни дейности на Иван Гешев по време на досегашния му мандат като основен прокурор, в този случай имаме съответно събитие с съответно посочени по мнението на вносителите нарушавания – нещо, което би изисквало доста по-експертна и юридическа полемика всъщност във Висшия правосъден съвет, отличавайки го от досегашните диспути за освобождение от служба на основния прокурор Гешев, в които имаше мощен политически миг. Нейното осъществяване би се очаквало в едни доста къси и ясни периоди при положение, че пленумът на Висшия правосъден съвет откри редовността и допустимостта на направеното предложение, което би трябвало да стане в идните седмици. В рамките на процедурата преценката за осъщественото нарушаване и неговата тежест е напълно в компетентността на пленума на Висш съдебен съвет.
От историческа позиция до този миг не е имало случай, в който пленумът на Висшия правосъден съвет да освободи от служба основен прокурор, ръководител на Върховния касационен съд или ръководител на Върховния административен съд. Най-близкото до това е връщането на наново разглеждане на направено предложение за назначение на някого от „ тримата огромни “ от страна на президента. Също по този начин в никакъв случай до момента не е правено предложение, което толкоз съответно да обгръща един, единствен случай – досегашната процедура демонстрира по-скоро тълкувания върху „ изцяло творчество “, осъществени с не дребна доза политическо нюансиране, каквито бяха предложенията, идващи от страна на Янаки Стоилов и Надежда Йорданов. Развръзката от този случай, каквато и да е тя, несъмнено ще е доста забавна, както и идните диспути по него – и при взимане на решение за предложение за освобождение от служба ще бъде открита още една „ тера инкогнита “ в Конституцията посредством осъществяване на процедура на целия състав на една процедура, която до този миг в най-голямата си степен съществуваше единствено на хартия и доктрина.
***
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ