Предсрочните парламентарни избори – все по-вероятни
През миналата седмица първият изследователски мандат от може би една от най-дългите до този миг процедури по сформиране на кабинет завърши несполучливо, откакто Народното заседание не избра професор Николай Габровски за министър-председател. По този метод се направи още една стъпка към задълбочаване на политическата рецесия и в посока предварителни парламентарни избори. Може би обстановката най-точно беше разказана от конституционалистът професор Пламен Киров, който съобщи, че всички желаят постоянен кабинет и всички се готвят за нови избори. И, в действителност, невъзможността на политическите партии да реализират най-малко някакъв краткотраен консенсус даже за кратковременно и програмно държавно управление, основава нови и нови прецеденти – да вземем за пример протяжното разпъване на цялата конституционна процедура по член 99 от страна на президента, с цел да се избегнат избори по средата на зимата. Което наподобява все по-малко евентуално, защото стрелката на изборния часовник решително се измества в посока средата на март – началото на април 2023 година
Логиката на конституционната процедура в границите на първите два проучвателни мандата за сформиране на кабинет следва резултатите от парламентарните избори – те се връчват поредно на претенденти за министър-председатели, посочени от първата и от втората по величина парламентарна група. Политическата логичност на изборното показване следва, че максимален късмет за сформиране на кабинет би трябвало да има по силата на първия мандат, който да бъде сбъднат от групировката, спечелила парламентарните избори – на която действително гласоподавателите са делегирали най-голямата представителност. Тя се употребява с най-голяма легитимност. И тук от ГЕРБ-СДС показаха претендент за министър-председател, организираха нужните срещи и съвещания, а претендентът, структурата и съставът на Министерския съвет бяха импортирани в пленарна зала (макар и с несполучливо гласуване). Първата политическа мощ се сблъска с тежкото отвращение на останалите партии да водят градивен разговор и да вземат участие във формулирането на общи цели в една доста тежка обстановка за страната – финансова, енергийна, външнополитическа. И освен за страната, само че и за света с ескалиращото военно принуждение в Украйна и задълбочаващата се рецесия сред Сърбия и Косово.
Към сегашния миг президентът Румен Радев би трябвало да връчи втория изследователски мандат на „ Продължаваме промяната “ – партията-мандатоносител на кабинета на Кирил Петков, изгубила последните парламентарни избори със спад в изборния резултат от съвсем 180 000 гласа, по време на чието ръководство се развихриха редица рецесии от безучастие и непросветеност. В този смисъл политическият план на Кирил Петков и Асен Василев няма нужната легитимност да реализира управнически мандат, както и няма нужната поддръжка. Изборният резултат и волята на гласоподавателите са им отредили място на съпротива, а не на ръководещи. А и в самата ни демократична история втори мандат бива осъществен единствено един път с ръководството на професор Любен Беров през 90-те години, откакто кабинетът на Филип Димитров не съумява да получи поискания избор на доверие от страна на Народното събрание.
При крах на втория мандат, който е повече от сигурен, президентът в седемдневен период и по неговото осмотрение разпорежда на някоя от идващите парламентарни групи да уточни претендент за министър-председател. В сегашните условия това могат да бъдат всички групи без ГЕРБ-СДС (първи мандат) и " Продължаваме промяната " (втори мандат). Парламентарната група, на която е предоставено това, първо има седемдневен период да излъчи претендент за министър-председател и, в случай че успее да излъчи подобен, той ще получи мандат от президента да предложи конструкция и личен състав на Министерския съвет, който вероятно да мине през гласоподаване в Народното събрание – и чак тогава ще се смята за изпълнен, т.е. в случай че бъдат определени и премиера, и министрите. В противоположен случай, в случай че няма този резултат, мандатът ще бъде несбъднат.
Третият мандат е както късмет, по този начин и тест. От една страна, той не е привързан с логиката на изборния резултат – първият мандат отива при спечелилия от изборите, а вторият е съвсем постоянно неосъществяващ се, тъй като всекидневно се следва политическата логичност, че втората политическа мощ е съпротива. Третият мандат може да послужи като основа за по-широко политическо обединяване от една страна към фигура на министър председател и състав на Министерския съвет след диалози сред парламентарните групи. Самият президент няма спънка да инициира нови съвещания преди връчването на третия мандат и да направлява процеса по диалози. Това се подразбира от неговата конституционна роля. В този ред на мисли третият мандат е късмет. Защо е тест? Защото, бидейки равноотдалечен от двете водещи политически сили, той основава изискванията за диалог, само че изисква политическите сили да седнат и да беседват една с друга и да реализират консенсус. Третият изследователски мандат е най-големият вероятен тест дали парламентарните групи ще са способни да излязат от политизацията и да реализират консенсус. В противоположен случай страната ще отиде на петите парламентарни избори за последните две години.
Както стана ясно, философията, която конституционният законодател е заложил в третия изследователски мандат изисква самобитна „ крачка обратно “ от всички парламентарни групи и диалог за реализиране на консенсус. Това го отличава от концепцията за легитимирания победител, който да ръководи, и обичайното неосъществяване на втория мандат, предоставен на политическата мощ, която съгласно изборния резултат да е съпротива. Дали обаче може да бъде сбъднат той още веднъж зависи от волята на политиците. Изчерпването на конституционната процедура при настоящите условия и при неуспеха на идващите два проучвателни мандата може да завърши или още в средата на януари на 2023 година, или в края на същия месец. Сигналите за увеличаващата се възможност от предварителни парламентарни избори към този момент са налице – бързото превъзмогване на президентското несъгласие върху Изборния кодекс в Комисията по правни въпроси, съкращаването на така наречен „ коледна почивка “ на народните представители до 2 януари 2023 година, с цел да могат да бъдат прегледани належащите и изискващи бързо решение законопроекти и планове на решения. Атмосферата от ден на ден и повече мирише на нови избори в това число и по медийните поръчки на другите представители на партиите. Но тук е редно да си зададем следния въпрос – елементарно е да се отиде на нови избори, обаче какво биха трансформирали те в актуалната политическа обстановка? Или в метода, по който се подреждат политическите сили и разпределят мандатите в Народното събрание? А отговорът е – съвсем нищо. Огромна е вероятността съставът на настоящия парламент просто да се дублира в идващия, само че опциите за разговор да бъдат още по-малко. И с това политическата рецесия да се задълбочи.
Димитър Стоянов, коментар за
****
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Логиката на конституционната процедура в границите на първите два проучвателни мандата за сформиране на кабинет следва резултатите от парламентарните избори – те се връчват поредно на претенденти за министър-председатели, посочени от първата и от втората по величина парламентарна група. Политическата логичност на изборното показване следва, че максимален късмет за сформиране на кабинет би трябвало да има по силата на първия мандат, който да бъде сбъднат от групировката, спечелила парламентарните избори – на която действително гласоподавателите са делегирали най-голямата представителност. Тя се употребява с най-голяма легитимност. И тук от ГЕРБ-СДС показаха претендент за министър-председател, организираха нужните срещи и съвещания, а претендентът, структурата и съставът на Министерския съвет бяха импортирани в пленарна зала (макар и с несполучливо гласуване). Първата политическа мощ се сблъска с тежкото отвращение на останалите партии да водят градивен разговор и да вземат участие във формулирането на общи цели в една доста тежка обстановка за страната – финансова, енергийна, външнополитическа. И освен за страната, само че и за света с ескалиращото военно принуждение в Украйна и задълбочаващата се рецесия сред Сърбия и Косово.
Към сегашния миг президентът Румен Радев би трябвало да връчи втория изследователски мандат на „ Продължаваме промяната “ – партията-мандатоносител на кабинета на Кирил Петков, изгубила последните парламентарни избори със спад в изборния резултат от съвсем 180 000 гласа, по време на чието ръководство се развихриха редица рецесии от безучастие и непросветеност. В този смисъл политическият план на Кирил Петков и Асен Василев няма нужната легитимност да реализира управнически мандат, както и няма нужната поддръжка. Изборният резултат и волята на гласоподавателите са им отредили място на съпротива, а не на ръководещи. А и в самата ни демократична история втори мандат бива осъществен единствено един път с ръководството на професор Любен Беров през 90-те години, откакто кабинетът на Филип Димитров не съумява да получи поискания избор на доверие от страна на Народното събрание.
При крах на втория мандат, който е повече от сигурен, президентът в седемдневен период и по неговото осмотрение разпорежда на някоя от идващите парламентарни групи да уточни претендент за министър-председател. В сегашните условия това могат да бъдат всички групи без ГЕРБ-СДС (първи мандат) и " Продължаваме промяната " (втори мандат). Парламентарната група, на която е предоставено това, първо има седемдневен период да излъчи претендент за министър-председател и, в случай че успее да излъчи подобен, той ще получи мандат от президента да предложи конструкция и личен състав на Министерския съвет, който вероятно да мине през гласоподаване в Народното събрание – и чак тогава ще се смята за изпълнен, т.е. в случай че бъдат определени и премиера, и министрите. В противоположен случай, в случай че няма този резултат, мандатът ще бъде несбъднат.
Третият мандат е както късмет, по този начин и тест. От една страна, той не е привързан с логиката на изборния резултат – първият мандат отива при спечелилия от изборите, а вторият е съвсем постоянно неосъществяващ се, тъй като всекидневно се следва политическата логичност, че втората политическа мощ е съпротива. Третият мандат може да послужи като основа за по-широко политическо обединяване от една страна към фигура на министър председател и състав на Министерския съвет след диалози сред парламентарните групи. Самият президент няма спънка да инициира нови съвещания преди връчването на третия мандат и да направлява процеса по диалози. Това се подразбира от неговата конституционна роля. В този ред на мисли третият мандат е късмет. Защо е тест? Защото, бидейки равноотдалечен от двете водещи политически сили, той основава изискванията за диалог, само че изисква политическите сили да седнат и да беседват една с друга и да реализират консенсус. Третият изследователски мандат е най-големият вероятен тест дали парламентарните групи ще са способни да излязат от политизацията и да реализират консенсус. В противоположен случай страната ще отиде на петите парламентарни избори за последните две години.
Както стана ясно, философията, която конституционният законодател е заложил в третия изследователски мандат изисква самобитна „ крачка обратно “ от всички парламентарни групи и диалог за реализиране на консенсус. Това го отличава от концепцията за легитимирания победител, който да ръководи, и обичайното неосъществяване на втория мандат, предоставен на политическата мощ, която съгласно изборния резултат да е съпротива. Дали обаче може да бъде сбъднат той още веднъж зависи от волята на политиците. Изчерпването на конституционната процедура при настоящите условия и при неуспеха на идващите два проучвателни мандата може да завърши или още в средата на януари на 2023 година, или в края на същия месец. Сигналите за увеличаващата се възможност от предварителни парламентарни избори към този момент са налице – бързото превъзмогване на президентското несъгласие върху Изборния кодекс в Комисията по правни въпроси, съкращаването на така наречен „ коледна почивка “ на народните представители до 2 януари 2023 година, с цел да могат да бъдат прегледани належащите и изискващи бързо решение законопроекти и планове на решения. Атмосферата от ден на ден и повече мирише на нови избори в това число и по медийните поръчки на другите представители на партиите. Но тук е редно да си зададем следния въпрос – елементарно е да се отиде на нови избори, обаче какво биха трансформирали те в актуалната политическа обстановка? Или в метода, по който се подреждат политическите сили и разпределят мандатите в Народното събрание? А отговорът е – съвсем нищо. Огромна е вероятността съставът на настоящия парламент просто да се дублира в идващия, само че опциите за разговор да бъдат още по-малко. И с това политическата рецесия да се задълбочи.
Димитър Стоянов, коментар за
****
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ