Конституционният съд върна въпросите за съдебната реформа на парламента
През миналата седмица Конституционният съд (КС) се произнесе по две каузи, свързани по някакъв метод с (може би) идната и належаща промяна на прокуратурата, а резултатът може да се заключи в резюме по този начин: политиците не трябва да чакат от Конституционен съд да взема решение законодателни проблеми или да им подава комфортни причини, с които да (пред)решава политически проблеми. От друга страна обаче и Конституционен съд избяга от опцията да развие и задълбочи практиката си по " надзора за правда ", реализиран от прокуратурата, както означават в настрана мнение двама от конституционните съдии - Соня Янкулова и Янаки Стоилов. Такава опция Конституционен съд получи с помощта на настояването на Министерски съвет от есента на м.г., направено от правосъдния министър Крум Зарков, което обаче съдът отхвърли с много общи претекстове.Всичко това има отношение към правосъдната промяна, която е значима за всеки жител. Последното определение на Конституционен съд не оставя място за изплъзване от заложените параметри на механизма за следствие на основния прокурор, а това е един от главните политически проблеми за решение от новия парламент, което също така се чака и от европейските ни сътрудници - Европейска комисия и Съвета на Европа. Същевременно, вижда се, че по надзора за правда ще има доста разногласия, само че решението на Конституционен съд и мнението към него на двама съдии, дават аргументация, че прокуратурата е лимитирана в пълномощията си отвън наказателното гонене и натам би трябвало да вървят измененията в закона. Всичко това в последна сметка е условие и по проекта за възобновяване, и за Шенген, и в наблюдението на Съвета на Европа за осъществяване на решенията на Съда в Страсбург.
През миналата седмица Конституционният съд (КС) се произнесе по две каузи, свързани по някакъв метод с (може би) идната и належаща промяна на прокуратурата, а резултатът може да се заключи в резюме по този начин: политиците не трябва да чакат от Конституционен съд да взема решение законодателни проблеми или да им подава комфортни причини, с които да (пред)решава политически проблеми. От друга страна обаче и Конституционен съд избяга от опцията да развие и задълбочи практиката си по " надзора за правда ", реализиран от прокуратурата, както означават в настрана мнение двама от конституционните съдии - Соня Янкулова и Янаки Стоилов. Такава опция Конституционен съд получи с помощта на настояването на Министерски съвет от есента на м.г., направено от правосъдния министър Крум Зарков, което обаче съдът отхвърли с много общи претекстове.
Всичко това има отношение към правосъдната промяна, която е значима за всеки жител. Последното определение на Конституционен съд не оставя място за изплъзване от заложените параметри на механизма за следствие на основния прокурор, а това е един от главните политически проблеми за решение от новия парламент, което също така се чака и от европейските ни сътрудници - Европейска комисия и Съвета на Европа. Същевременно, вижда се, че по надзора за правда ще има доста разногласия, само че решението на Конституционен съд и мнението към него на двама съдии, дават аргументация, че прокуратурата е лимитирана в пълномощията си отвън наказателното гонене и натам би трябвало да вървят измененията в закона. Всичко това в последна сметка е условие и по проекта за възобновяване, и за Шенген, и в наблюдението на Съвета на Европа за осъществяване на решенията на Съда в Страсбург.
Това беше и първото дело, по което се произнесе Конституционен съд през седмицата. Във вторник съдът да бъдат оповестени за противоконституционни елементи от два текста в Закона за правосъдната власт, даващи на прокуратурата опция да разпорежда инспекции и проверки за незаконосъобразни дейности, разнообразни от закононарушение, както и да подхващат превантивни марки, с цел да предотвратят престъпления, които не са закононарушения. Преди това, през ноември - за пояснение на обсега на пълномощието на основния прокурор да разпорежда на прокурорите инспекции " във всички сфери на ръководство и на всички административни равнища ", в това число за пътната маркировка, цените на медикаментите, разрешителните за оръжие и други
В четвъртък пък да изтълкува до каква степен обособените звена в правосъдната система са самостоятелни едно от друго - съд, прокуратура и разследване, предвид на това дали може да се разпореди на следовател (ръководителят на Националната следствена служба) да проверява основния прокурор, а не на арбитър, назначен пъкъл хок за прокурор, както се предлага в законопроектите на Крум Зарков и на " Демократична България ". Това искане ГЕРБ направи в границите на предходния парламент откакто саботира законопроекта на Зарков, а ръководителят на правната комисия Радомир Чолаков (ГЕРБ) намерено лобира за законопроекта на " Възраждане ", в който се предлага следствието на основния прокурор и заместниците му да се прави от шефа на следствието, като за задачата следствието се извади от шапката на прокуратурата. В момента ръководителят на следствието Борислав Сарафов, е и заместник-главен прокурор, назначаван от Висш съдебен съвет по предложение на основния и под негово управление. В определението си от четвъртък Конституционен съд съобщи, че неведнъж в своята процедура е тълкувал въпросите на независимостта на правосъдната власт и разделянето на управляващите и че независимостта на магистратите - съдии, прокурори и следователи, не се дефинира от мястото на структурата в границите на правосъдната власт, а от гаранциите, че магистратът се подчинява самона закона, свободно може да построява своето вътрешно разбиране, несменяемост, функционален имунитет и така нататък
Реклама За независимостта на следствието и следствието на основния прокурор
В последна сметка, въпросът с механизма за следствие на основния прокурор наподобява към този момент превдварително решен, доколкото от ГЕРБ последно направиха поръчка, че ще поддържат " закона на Крум Зарков ". Двете най-големи парламентарни групи в 49-тото Народно заседание - ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, се споразумяха, че Народното събрание предпочитано ще прегледа законите, свързани с началото на правосъдна промяна, а, които плануват основният прокурор и заместниците му да бъде разследвани от арбитър с сан на висш, пъкъл хок назначен за прокурор. Това прави закона на " Възраждане " неактуален, още повече, че при започване на март в решение по осъществяването на делото " Колеви против България " поддръжка за законопроекта на Зарков. Нещо повече, в същото решение Комитетът на министрите категорично разгласи, че препоръчаният в 48-ото Народно заседание различен механизъм за следствие на основния прокурор в законопроект за " Възраждане ", който планува шефът на следствието да бъде назначаван краткотрайно за проверяващ основния прокурор и заместниците му, " не дава никакви гаранции за практическа и институционална самостоятелност " на такова следствие.
В този смисъл, поддръжката за закона на " Възраждане " и оферти от тях механизъм към този момент няма никакви причини. Иначе и двата законопроекта - и, които бяха гласувани на първо четене в предходното Народно заседание, бяха импортирани и в сегашния парламент още първоначално, на процедура това са първите импортирани законопроекти.
За надзора за правда
По-различно стои въпросът с прокурорските пълномощия по надзора за правда, доколкото неговата същина и обсег не престават да са обект на доста разногласия, в това число и в границите на коментираните законопроекти, защото тази тематика също е значима част от промяната на прокуратурата. По нея обаче Конституционен съд на процедура отхвърли да се включи в полемиката. Това всъщност декларират и двамата конституционни съдии - Соня Янкулова и Янаки Стоилов, в от вторник, с което се отхвърля настояването на Министерски съвет по делото за прокурорските пълномощия. Според тях, въпросът за това по какъв начин прокуратурата следи за съблюдаване на законността продължава да провокира проблеми в практиката, а решението на Конституционния съд не спомага за изясняването на този въпрос. Конституционен съд имаше " опция да конкретизира, развие и задълбочи " досегашната си процедура по надзора за правда, реализиран от прокуратурата, споделят те. " Вярно е, че Конституционният съд преценя сходството на закона с Конституцията, а не прави оценка по какъв начин той се ползва, само че в осъществяване на това свое пълномощие той не трябва да се абстрахира напълно от резултата на съвкупното деяние на нормативната уредба, изключително по отношение на институционалното завещание, относимо към предмета на актуалното дело ", пишат двамата в мнението си. По създание те поддържат диспозитива на решението - че атакуваните текстове от Закона за правосъдната власт, които разрешават прокуратурата да подрежда проверки за определяне не противозаконни дейности и да ползва предварителни ограничения против осъществяването на престъпления, в това число и когато не са закононарушения, не са противоконституционни, само че не са съгласни с претекстовете на болшинството. Според претекстовете на болшинството, тези пълномощия на прокуратурата не са противоконституционни, тъй като законът планува, че всички пълномощия на прокуратурата са й дадени за " осъществяване на плануваните в закона функционалности " по съблюдаване на законността и те могат да ги употребяват единствено в този подтекст..
Според Соня Янкулова и Янаки Стоилов пълномощията на прокуратурата по надзора за правда са съвсем същите като тези по Закона за прокуратурата, работил до 1991г. " Незначителната смяна на законовата уредба в годините след 1991 година дружно с исторически насложените професионални стандарти изясняват за какво редица дейности на прокуратурата припомнят практиката на общия контрол за правда, макар че Конституцията на Република България не планува подобен ", споделят те. Само че законът от времето на социализма ясно разграничава пълномощията на прокуратурата за осъществяване на функционалността й по общ контрол от тези, нужни за осъществяване на другите й функционалности по наказателното гонене, а сегашният закон не прави това. " Проблемът при настоящата законова уредба не е, че прокурорите могат да разпореждат осъществяване на инспекции и проверки, а в това, че уредбата не е диференцирана предвид на характера на другите производства, които тези начини обслужват ", тъй че прокурорът по своя преценка може да употребява и пълномощия, които по своята същина са сходни с общия контрол.
Реклама
В наказателното произвеждане прокурорът би трябвало и може да разполага с целия набор от пълномощия и средства за определяне и доказване на всяко закононарушение. При оборване на административен акт обаче неговата задача е да аргументира твърдяно противоречие сред този акт и закона, което се реализира с юридически разбор и тогава е стеснен в избора на средства (способи). По-специално прокурорът, с цел да оспори един административен акт, няма потребност да разпорежда осъществяване на проверка, тъй като посредством нея той няма по какъв начин да откри неговата незаконност, дават образец те.
В този смисъл двамата съдии считат, че кардинално оспорените пред Конституционен съд пълномощия сами по себе си не опонират на Конституцията, само че могат да се ползват единствено при съобразено с Конституцията пояснение, т.е. единствено до наказателното гонене. Според тях точно сходна теза е трябвало да съдържа тълкуванието на Конституционен съд. Вместо това, с претекстовете към решението освен се легализират прокурорски практики по използването на закона, само че и сесъздава евентуален напън върху Конституцията, споделят двамата съдии.
Трудността идва от това, че оспорените законови текстове съдържат пълномощия на прокуратурата, които не са специфицирани предвид на другите производства, в които тя взе участие, споделят съдиите Янкулова и Стоилов. Поради това тези проблеми в уредбата не могат да се решат с " изваждане " на обособени думи или изречения от закона, а с ясно разграничение на пълномощията на прокуратурата с оглед нейната функционалност и начини за реализирането й. " По тази причина ние споделяме диспозитива на решението, само че не и неговите претекстове. Според нас те не способстват за вярно схващане и ориентиране на активността на прокуратурата в духа на Конституцията. ", заключават Янкулова и Стоилов.
В последна сметка и решението, и мнението хвърлят топката в полето само че законодателя, въпреки и по друг метод, а това това би следвало да е логиката и на политическите дейности.
През миналата седмица Конституционният съд (КС) се произнесе по две каузи, свързани по някакъв метод с (може би) идната и належаща промяна на прокуратурата, а резултатът може да се заключи в резюме по този начин: политиците не трябва да чакат от Конституционен съд да взема решение законодателни проблеми или да им подава комфортни причини, с които да (пред)решава политически проблеми. От друга страна обаче и Конституционен съд избяга от опцията да развие и задълбочи практиката си по " надзора за правда ", реализиран от прокуратурата, както означават в настрана мнение двама от конституционните съдии - Соня Янкулова и Янаки Стоилов. Такава опция Конституционен съд получи с помощта на настояването на Министерски съвет от есента на м.г., направено от правосъдния министър Крум Зарков, което обаче съдът отхвърли с много общи претекстове.
Всичко това има отношение към правосъдната промяна, която е значима за всеки жител. Последното определение на Конституционен съд не оставя място за изплъзване от заложените параметри на механизма за следствие на основния прокурор, а това е един от главните политически проблеми за решение от новия парламент, което също така се чака и от европейските ни сътрудници - Европейска комисия и Съвета на Европа. Същевременно, вижда се, че по надзора за правда ще има доста разногласия, само че решението на Конституционен съд и мнението към него на двама съдии, дават аргументация, че прокуратурата е лимитирана в пълномощията си отвън наказателното гонене и натам би трябвало да вървят измененията в закона. Всичко това в последна сметка е условие и по проекта за възобновяване, и за Шенген, и в наблюдението на Съвета на Европа за осъществяване на решенията на Съда в Страсбург.
Това беше и първото дело, по което се произнесе Конституционен съд през седмицата. Във вторник съдът да бъдат оповестени за противоконституционни елементи от два текста в Закона за правосъдната власт, даващи на прокуратурата опция да разпорежда инспекции и проверки за незаконосъобразни дейности, разнообразни от закононарушение, както и да подхващат превантивни марки, с цел да предотвратят престъпления, които не са закононарушения. Преди това, през ноември - за пояснение на обсега на пълномощието на основния прокурор да разпорежда на прокурорите инспекции " във всички сфери на ръководство и на всички административни равнища ", в това число за пътната маркировка, цените на медикаментите, разрешителните за оръжие и други
В четвъртък пък да изтълкува до каква степен обособените звена в правосъдната система са самостоятелни едно от друго - съд, прокуратура и разследване, предвид на това дали може да се разпореди на следовател (ръководителят на Националната следствена служба) да проверява основния прокурор, а не на арбитър, назначен пъкъл хок за прокурор, както се предлага в законопроектите на Крум Зарков и на " Демократична България ". Това искане ГЕРБ направи в границите на предходния парламент откакто саботира законопроекта на Зарков, а ръководителят на правната комисия Радомир Чолаков (ГЕРБ) намерено лобира за законопроекта на " Възраждане ", в който се предлага следствието на основния прокурор и заместниците му да се прави от шефа на следствието, като за задачата следствието се извади от шапката на прокуратурата. В момента ръководителят на следствието Борислав Сарафов, е и заместник-главен прокурор, назначаван от Висш съдебен съвет по предложение на основния и под негово управление. В определението си от четвъртък Конституционен съд съобщи, че неведнъж в своята процедура е тълкувал въпросите на независимостта на правосъдната власт и разделянето на управляващите и че независимостта на магистратите - съдии, прокурори и следователи, не се дефинира от мястото на структурата в границите на правосъдната власт, а от гаранциите, че магистратът се подчинява самона закона, свободно може да построява своето вътрешно разбиране, несменяемост, функционален имунитет и така нататък
Реклама За независимостта на следствието и следствието на основния прокурор
В последна сметка, въпросът с механизма за следствие на основния прокурор наподобява към този момент превдварително решен, доколкото от ГЕРБ последно направиха поръчка, че ще поддържат " закона на Крум Зарков ". Двете най-големи парламентарни групи в 49-тото Народно заседание - ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, се споразумяха, че Народното събрание предпочитано ще прегледа законите, свързани с началото на правосъдна промяна, а, които плануват основният прокурор и заместниците му да бъде разследвани от арбитър с сан на висш, пъкъл хок назначен за прокурор. Това прави закона на " Възраждане " неактуален, още повече, че при започване на март в решение по осъществяването на делото " Колеви против България " поддръжка за законопроекта на Зарков. Нещо повече, в същото решение Комитетът на министрите категорично разгласи, че препоръчаният в 48-ото Народно заседание различен механизъм за следствие на основния прокурор в законопроект за " Възраждане ", който планува шефът на следствието да бъде назначаван краткотрайно за проверяващ основния прокурор и заместниците му, " не дава никакви гаранции за практическа и институционална самостоятелност " на такова следствие.
В този смисъл, поддръжката за закона на " Възраждане " и оферти от тях механизъм към този момент няма никакви причини. Иначе и двата законопроекта - и, които бяха гласувани на първо четене в предходното Народно заседание, бяха импортирани и в сегашния парламент още първоначално, на процедура това са първите импортирани законопроекти.
За надзора за правда
По-различно стои въпросът с прокурорските пълномощия по надзора за правда, доколкото неговата същина и обсег не престават да са обект на доста разногласия, в това число и в границите на коментираните законопроекти, защото тази тематика също е значима част от промяната на прокуратурата. По нея обаче Конституционен съд на процедура отхвърли да се включи в полемиката. Това всъщност декларират и двамата конституционни съдии - Соня Янкулова и Янаки Стоилов, в от вторник, с което се отхвърля настояването на Министерски съвет по делото за прокурорските пълномощия. Според тях, въпросът за това по какъв начин прокуратурата следи за съблюдаване на законността продължава да провокира проблеми в практиката, а решението на Конституционния съд не спомага за изясняването на този въпрос. Конституционен съд имаше " опция да конкретизира, развие и задълбочи " досегашната си процедура по надзора за правда, реализиран от прокуратурата, споделят те. " Вярно е, че Конституционният съд преценя сходството на закона с Конституцията, а не прави оценка по какъв начин той се ползва, само че в осъществяване на това свое пълномощие той не трябва да се абстрахира напълно от резултата на съвкупното деяние на нормативната уредба, изключително по отношение на институционалното завещание, относимо към предмета на актуалното дело ", пишат двамата в мнението си. По създание те поддържат диспозитива на решението - че атакуваните текстове от Закона за правосъдната власт, които разрешават прокуратурата да подрежда проверки за определяне не противозаконни дейности и да ползва предварителни ограничения против осъществяването на престъпления, в това число и когато не са закононарушения, не са противоконституционни, само че не са съгласни с претекстовете на болшинството. Според претекстовете на болшинството, тези пълномощия на прокуратурата не са противоконституционни, тъй като законът планува, че всички пълномощия на прокуратурата са й дадени за " осъществяване на плануваните в закона функционалности " по съблюдаване на законността и те могат да ги употребяват единствено в този подтекст..
Според Соня Янкулова и Янаки Стоилов пълномощията на прокуратурата по надзора за правда са съвсем същите като тези по Закона за прокуратурата, работил до 1991г. " Незначителната смяна на законовата уредба в годините след 1991 година дружно с исторически насложените професионални стандарти изясняват за какво редица дейности на прокуратурата припомнят практиката на общия контрол за правда, макар че Конституцията на Република България не планува подобен ", споделят те. Само че законът от времето на социализма ясно разграничава пълномощията на прокуратурата за осъществяване на функционалността й по общ контрол от тези, нужни за осъществяване на другите й функционалности по наказателното гонене, а сегашният закон не прави това. " Проблемът при настоящата законова уредба не е, че прокурорите могат да разпореждат осъществяване на инспекции и проверки, а в това, че уредбата не е диференцирана предвид на характера на другите производства, които тези начини обслужват ", тъй че прокурорът по своя преценка може да употребява и пълномощия, които по своята същина са сходни с общия контрол.
Реклама
В наказателното произвеждане прокурорът би трябвало и може да разполага с целия набор от пълномощия и средства за определяне и доказване на всяко закононарушение. При оборване на административен акт обаче неговата задача е да аргументира твърдяно противоречие сред този акт и закона, което се реализира с юридически разбор и тогава е стеснен в избора на средства (способи). По-специално прокурорът, с цел да оспори един административен акт, няма потребност да разпорежда осъществяване на проверка, тъй като посредством нея той няма по какъв начин да откри неговата незаконност, дават образец те.
В този смисъл двамата съдии считат, че кардинално оспорените пред Конституционен съд пълномощия сами по себе си не опонират на Конституцията, само че могат да се ползват единствено при съобразено с Конституцията пояснение, т.е. единствено до наказателното гонене. Според тях точно сходна теза е трябвало да съдържа тълкуванието на Конституционен съд. Вместо това, с претекстовете към решението освен се легализират прокурорски практики по използването на закона, само че и сесъздава евентуален напън върху Конституцията, споделят двамата съдии.
Трудността идва от това, че оспорените законови текстове съдържат пълномощия на прокуратурата, които не са специфицирани предвид на другите производства, в които тя взе участие, споделят съдиите Янкулова и Стоилов. Поради това тези проблеми в уредбата не могат да се решат с " изваждане " на обособени думи или изречения от закона, а с ясно разграничение на пълномощията на прокуратурата с оглед нейната функционалност и начини за реализирането й. " По тази причина ние споделяме диспозитива на решението, само че не и неговите претекстове. Според нас те не способстват за вярно схващане и ориентиране на активността на прокуратурата в духа на Конституцията. ", заключават Янкулова и Стоилов.
В последна сметка и решението, и мнението хвърлят топката в полето само че законодателя, въпреки и по друг метод, а това това би следвало да е логиката и на политическите дейности.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ