Годината, в която природата ни постави на колене: Огън, вода, жега и човешко безхаберие
През миналата година природата подсети какъв брой е нежен салдото с човешката цивилизация. Страната ни бе сполетяна от серия естествени стихии, които унищожиха домове и инфраструктура, погубиха труда на хиляди и, за жалост, даже лишиха животи.
Суша и наводнения, брутална горещина и пожари, градушки и свлачища – това са единствено част от проблемите, които застигнаха наши сънародници в разнообразни точки от страната.
Преките и косвени вреди за стопанската система са големи, а бурното време, носещо проблеми и съсипия, се чака да се задълбочава с настъпването на нови климатични промени. А когато към вилнеещата природа се добави и родното безгрижие – волно или несъзнателно, се случват и нещастия.
Нека единствено си напомним застроеното дере на реката в „ Елените “ и страшния факт, изнесен от Изпълнителната организация по горите тази година, че 90% от пожарите през лятото са резултат от човешка активност – от повърхностно боравене с огън до съзнателно запалване.
Бедствията имаха висока цена – по оценки на специалисти, вредите от климатичните бедствия през годината възлизат на към 1% от Брутният вътрешен продукт на България (~1 милиарда евро). А огненият пъкъл из родните гори, поля и села подреди страната ни на нежеланото първо място в Европейския съюз (ЕС) по наранена повърхност за 2024–2025 година
Пряко обвързвано и с пожарите, земите на страната са измъчвани и от към този момент обичайни горещини, които чупят върхове. Месец юни 2025 година бе най-сухият от 1950 година насам, а в изследване на Grantham Institute към Кралския лицей във Англия се оповестява, че в 18 огромни български града е било с 2,4°C по-топло от естественото за сезона.
Поради жегите у нас в интервала юни – август са починали 552 души. Това подреди страната ни на едно от най-високите равнища в Европа, дружно с Хърватия и Гърция.
Особен абсурд демонстрираха бедствията в България тази година – страната ни бе измъчвана и от водна рецесия и безводие, и от наводнения.
Към 20 януари 2025 година броят на хората, наранени от безводието в страната, се пресмята на цели 115 700 души (2,57% от населението), при над 300 000 души (6,8%) на режим през септември 2024 година В пика на безводието през летните месеци обаче цифрата набъбна стремглаво.
Повече от 260 000 души в България бяха на воден режим. Това сочи публична информация в уеб страницата на Министерството на районното развиване и благоустройството от средата на летния месец. Според справката на районното министерство за интервала 11–17 август общо 299 обитаеми места бяха на воден режим – от тях 16 са градове, а 283 – села.
Сред най-тежко засегнатите места бе регионалният град Плевен, където живеят близо 100 000 души. В същото време остарялата и амортизирана водопреносна система на България регистрира рекордни загуби по тръбите, които тук-там доближават до 70–80%. Проблем, чието решение изисква изключителна ангажираност и незабавни дейности на страната, тъй като новият летен сезон идва.
Екстремната суша през юли даде отражение и върху водните басейни в страната. Показателен е казусът с язовир „ Копринка “ (край Казанлък), който през юли спадна до сериозно ниски равнища. Рязкото намаляване докара до всеобщ мор на риба.
В горещините стартира натоварен разцвет на планктона, последван от гниене, което изчерпа кислорода във водата. В резултат по крайбрежията на язовира се появиха стотици умрели риби от разнообразни типове.
Кадрите на фрапантно понижения размер на други значими язовири като „ Батак “, „ Йовковци “ и други обиколиха обществените мрежи, предизвиквайки горест и боязън.
И до момента в който в XXI век неналичието на вода изтезава едни наши сънародници, мощните стихии сътвориха беди на други.
Месец април 2025 година се отличи с внезапно изменчиво време – сняг и слани при започване на месеца, последвани от мощни стихии и проливни дъждове в края. На 10 април снежна стихия и плевел вятър връхлетяха Североизточна България, предизвиквайки повреди в електропреносната мрежа и усложнения по пътищата.
В края на месеца значителни дъждове доведоха до местни наводнения в Северозападна България. На 26 април пороен дъжд (над 100–108 мм/кв. м за денонощие) провокира неочакван приток на вода и излизане на реки от коритата им в селата Лехчево, Кобиляк (обл. Монтана) и Хайредин (обл. Враца).
В тези обитаеми места беше оповестено бедствено състояние: наводнени към 50 къщи (мазета и приземни етажи), дворове и селскостопански постройки, удавени селскостопански животни и прекратени пътища. Наложи се евакуация на десетки поданици от най-засегнатите домове, а в региона краткотрайно бе нарушено и водоснабдяването поради замътване на водоизточниците.
Тези потопи подсетиха за разрушителната мощ на водната буря, въпреки и да няма жертви.
Освен наводненията, късните слани и снеговалежи през април нанесоха вреди и в селското стопанство. В интервалите 8–13 април и 28–30 април бяха регистрирани всеобщи слани и захлаждания, които повредиха овощни насаждения и рапични посеви в голям брой райони на страната.
И тази година градушката не подмина страната ни. В началото на месец май ледени части с величина на орех паднаха в Асеновградско. Градушката проби покриви, порази коли и унищожи реколти в няколко села в региона на Асеновград. Част от най-сериозно засегнатите села бяха Бачково, Горнослав, Тополово, Червен, Долнослав.
През лятото същото злополучие помля и елементи от Югозападна България. Градушка, колкото орех, нанесе съществени вреди в община Гърмен, в Рибново и Дебрен.
Общо 5000 аграрни производители са подали заявки за пропаднали площи, откакто през тази пролет поредност от измръзвания и градушки унищожи реколтата на повърхност от съвсем 300 000 декара.
Това не бе краят на водните бедствия за България. Началото на октомври донесе дъждове с исторически интензитет, които провокираха опустошителни наводнения по Южното Черноморие.
Между 2 и 5 октомври мощен средиземноморски циклон се стовари над Източна България, като изключително засегна област Бургас. Ваканционното населено място „ Елените “ (общ. Несебър) се трансформира в епицентър на покруса.
Там за по-малко от 24 часа се изляха над 230 литра дъжд на кв. м – количество, надхвърлящо годишната норма за някои региони. Пороят докара до ненадейно пълноводие на водите в близкото дере Козлука над комплекса. Свидетели описаха, че се е образувала първа приливна вълна, която помела всичко по пътя си – вода, тиня и парчета заляха хотели, вили и улици в комплекса.
Наводнението взе и човешки жертви. Първоначално беше доказана гибелта на трима души – служащ (намирал се на партерен етаж в един от хотелите), оператор на екскаватор (извикан да оказва помощ за подсилване, отвеян от вълната) и граничен служител на реда от Гранична полиция – Бургас, взел участие в спасяването на хора. Телата им бяха открити още на 3 октомври.
Три дни по-късно – при разчистването, бе открита и четвърта жертва, която се е намирала в една от вилите на комплекса и е била в неопределеност от вечерта на потопа.
След нещастието страната стартира инспекции на строителните обекти в зоната. А ДНСК заяви, че е формиран констативен акт за унищожаване на противозаконен градеж, озаглавен „ Корекция на трасето (коритото) на р. Козлука и земни диги “.
Наред с „ Елените “, проливните дъждове удариха и други елементи на Югоизточна България. В община Царево (Бургаско), която трагично пострада от наводнения и жертви през 2023 година, още веднъж имаше сериозна обстановка. На 5 октомври беше оповестено отчасти бедствено състояние и в Царево и близките курорти Свети Влас, Несебър и Слънчев бряг.
В края на ноември преваляванията провокираха отчасти бедствено състояние в община Ардино след преваляванията в последните два дни. Железобетонният мост над река Арда при село Китница бе залят от придошлите води, което остави шест родопски села без достъп.
Последните дни на годината донесоха ново приключение. Река Телки дере ненадейно преля през защитната дига и наводни улици, парцели и аграрни земи в региона на село Гелеменово, Пазарджишко. Това стана във втората коледна нощ. Бе оповестено отчасти бедствено състояние, като има и материални вреди.
Залети от водата са и аграрни площи към дерето, както и дворове и приземни етажи на няколко частни парцела, в които обаче няма хора.
Проливните превалявания задействаха и други процеси тук-там. Дъждовното време при започване на октомври засилва и голям брой свлачища в планинските региони. Най-сериозният подобен случай бе регистриран на 7 октомври в Родопите. Скално свлачище затвори основния път Асеновград – Смолян наоколо до Асеновград.
Огромна скална маса рухна и в прохода Троян – Кърнаре, като краткотрайно блокира придвижването до почистването на трасето.
Друга злокобна буря бушува през всички топли месеци в страната, подхранвана от аномалните жеги и човешкото безхаберие, както и от парадокса, че в страната ни, огромна част от която е заета от планини и планински региони, към момента няма профилирани самолети за гасене на пожари.
Жегите и продължителната суша доведоха до трагично повишаване на броя на горските и полските пожари из цялата страна. Още в първата половина на юли породиха стотици огнища на пожар на ден.
По данни на Главна дирекция „ Пожарна сигурност “, единствено за едно денонощие (на 9–10 юли) са регистрирани 279 пожара в разнообразни елементи на страната.
Истински огнен пъкъл избухна и в курорта Свети Влас, където на паркинг пламнаха голям брой коли. Равносметката по-късно бе 22 изгорели коли и още няколко със съществени вреди. Кадри от мястото на случая демонстрираха гъстия черен пушек, който задуши курорта.
Втората половина на юли донесе още по-екстремна пожарна конюнктура, като няколко огромни пожара изпепелиха големи територии и имущество.
Пожарът в община Трън (26–28 юли) беше разказан от локалните като невъобразим по мащаб. Той обхвана три села – Слишовци, Главановци, Рани луг. Само за половин час пожарът доближи село Рани луг. Там стихията изпепели над 20 къщи, селските гробища, земеделска техника и доста домашни животни.
Цялото село на практика бе опустошено – към половината от всички къщи изгоряха до основи. Гасенето продължи няколко дни, като България изиска помощ по линия на европейския Механизъм за гражданска отбрана – изпратени бяха профилирани самолети от чужбина.
Пожарът в община Струмяни (обл. Благоевград) също доближи исторически размери. В края на юли огън обхвана голяма горска територия в Малешевска планина, сред селата Илинденци, Влахи и Плоски, навлезе и на територията на Национален парк „ Пирин “. Впоследствие огънят бе локализиран и последователно сподавен при започване на август.
Няколко пъти избухнаха пожари и в народен парк „ Рилски манастир “.
В пожарите няма човешки жертви, само че вредите по горските екосистеми са големи – стотици годишни дървета и богато биоразнообразие бяха унищожени. При пожарите в страната през това лято стотици диви животни – костенурки, таралежи, зайци, птици, даже лалугери – изгоряха трудно.
В региона сред Тополовград и Свиленград (по границата с Турция) пламна различен огромен пожар в сухите треви и гори. Огнището обхвана повърхност от към 50 000 декара по данни на Национален институт по метеорология и хидрология. Наложи се незабавна евакуация на към 60 души от дом за психологично заболели.
Юлски пожар обхвана вилна зона над село Михилци, където бяха евакуирани над 20 души, а към 30 вили и къщи бяха отчасти или изцяло наранени от пламъците.
При други случаи огромни пожари заплашиха родни градове. Край град Пазарджик огнената буря доближи до жилищен квартал („ Запад “) – пламъците стигнаха до прозорците на блоковете, изгоряха над 20 гаража и 3 автомобила, преди огънят да бъде овладян.
Пожар изпепели и 25 къщи във вилна зона „ Острицата 2 “ в бургаския квартал „ Банево “. При серия от случаи бе задействана и системата за ранно предизвестие BG-ALERT.
Бурята в края на декември се оказа последното злополучие за 2025 година, с което страната изпрати една тежка откъм климатични тествания година. В дълготраен проект прогнозите са тревожни – в случай че не се вземат ограничения, аномалиите, подсилени от климатичните промени, могат да костват 3–5% от стопанската система годишно до 2030 година
Но дали уроците от премеждията от миналата година са взети?
Жители на Плоски, наблюдаващи огнената буря
Свляклата се скална маса в прохода " Троян - Кърнаре "
Част от вредите след наводнението в Царево
" Елените " след стихията
Загиналите Стефан Иванов и Цанко Иванов
Елена Павлушина, починала при бедствието
Ледени парчета, изсипали се в Асеновградско
Суша и наводнения, брутална горещина и пожари, градушки и свлачища – това са единствено част от проблемите, които застигнаха наши сънародници в разнообразни точки от страната.
Преките и косвени вреди за стопанската система са големи, а бурното време, носещо проблеми и съсипия, се чака да се задълбочава с настъпването на нови климатични промени. А когато към вилнеещата природа се добави и родното безгрижие – волно или несъзнателно, се случват и нещастия.
Нека единствено си напомним застроеното дере на реката в „ Елените “ и страшния факт, изнесен от Изпълнителната организация по горите тази година, че 90% от пожарите през лятото са резултат от човешка активност – от повърхностно боравене с огън до съзнателно запалване.
Бедствията имаха висока цена – по оценки на специалисти, вредите от климатичните бедствия през годината възлизат на към 1% от Брутният вътрешен продукт на България (~1 милиарда евро). А огненият пъкъл из родните гори, поля и села подреди страната ни на нежеланото първо място в Европейския съюз (ЕС) по наранена повърхност за 2024–2025 година
Пряко обвързвано и с пожарите, земите на страната са измъчвани и от към този момент обичайни горещини, които чупят върхове. Месец юни 2025 година бе най-сухият от 1950 година насам, а в изследване на Grantham Institute към Кралския лицей във Англия се оповестява, че в 18 огромни български града е било с 2,4°C по-топло от естественото за сезона.
Поради жегите у нас в интервала юни – август са починали 552 души. Това подреди страната ни на едно от най-високите равнища в Европа, дружно с Хърватия и Гърция.
Особен абсурд демонстрираха бедствията в България тази година – страната ни бе измъчвана и от водна рецесия и безводие, и от наводнения.
Към 20 януари 2025 година броят на хората, наранени от безводието в страната, се пресмята на цели 115 700 души (2,57% от населението), при над 300 000 души (6,8%) на режим през септември 2024 година В пика на безводието през летните месеци обаче цифрата набъбна стремглаво.
Повече от 260 000 души в България бяха на воден режим. Това сочи публична информация в уеб страницата на Министерството на районното развиване и благоустройството от средата на летния месец. Според справката на районното министерство за интервала 11–17 август общо 299 обитаеми места бяха на воден режим – от тях 16 са градове, а 283 – села.
Сред най-тежко засегнатите места бе регионалният град Плевен, където живеят близо 100 000 души. В същото време остарялата и амортизирана водопреносна система на България регистрира рекордни загуби по тръбите, които тук-там доближават до 70–80%. Проблем, чието решение изисква изключителна ангажираност и незабавни дейности на страната, тъй като новият летен сезон идва.
Екстремната суша през юли даде отражение и върху водните басейни в страната. Показателен е казусът с язовир „ Копринка “ (край Казанлък), който през юли спадна до сериозно ниски равнища. Рязкото намаляване докара до всеобщ мор на риба.
В горещините стартира натоварен разцвет на планктона, последван от гниене, което изчерпа кислорода във водата. В резултат по крайбрежията на язовира се появиха стотици умрели риби от разнообразни типове.
Кадрите на фрапантно понижения размер на други значими язовири като „ Батак “, „ Йовковци “ и други обиколиха обществените мрежи, предизвиквайки горест и боязън.
И до момента в който в XXI век неналичието на вода изтезава едни наши сънародници, мощните стихии сътвориха беди на други.
Месец април 2025 година се отличи с внезапно изменчиво време – сняг и слани при започване на месеца, последвани от мощни стихии и проливни дъждове в края. На 10 април снежна стихия и плевел вятър връхлетяха Североизточна България, предизвиквайки повреди в електропреносната мрежа и усложнения по пътищата.
В края на месеца значителни дъждове доведоха до местни наводнения в Северозападна България. На 26 април пороен дъжд (над 100–108 мм/кв. м за денонощие) провокира неочакван приток на вода и излизане на реки от коритата им в селата Лехчево, Кобиляк (обл. Монтана) и Хайредин (обл. Враца).
В тези обитаеми места беше оповестено бедствено състояние: наводнени към 50 къщи (мазета и приземни етажи), дворове и селскостопански постройки, удавени селскостопански животни и прекратени пътища. Наложи се евакуация на десетки поданици от най-засегнатите домове, а в региона краткотрайно бе нарушено и водоснабдяването поради замътване на водоизточниците.
Тези потопи подсетиха за разрушителната мощ на водната буря, въпреки и да няма жертви.
Освен наводненията, късните слани и снеговалежи през април нанесоха вреди и в селското стопанство. В интервалите 8–13 април и 28–30 април бяха регистрирани всеобщи слани и захлаждания, които повредиха овощни насаждения и рапични посеви в голям брой райони на страната.
И тази година градушката не подмина страната ни. В началото на месец май ледени части с величина на орех паднаха в Асеновградско. Градушката проби покриви, порази коли и унищожи реколти в няколко села в региона на Асеновград. Част от най-сериозно засегнатите села бяха Бачково, Горнослав, Тополово, Червен, Долнослав.
През лятото същото злополучие помля и елементи от Югозападна България. Градушка, колкото орех, нанесе съществени вреди в община Гърмен, в Рибново и Дебрен.
Общо 5000 аграрни производители са подали заявки за пропаднали площи, откакто през тази пролет поредност от измръзвания и градушки унищожи реколтата на повърхност от съвсем 300 000 декара.
Това не бе краят на водните бедствия за България. Началото на октомври донесе дъждове с исторически интензитет, които провокираха опустошителни наводнения по Южното Черноморие.
Между 2 и 5 октомври мощен средиземноморски циклон се стовари над Източна България, като изключително засегна област Бургас. Ваканционното населено място „ Елените “ (общ. Несебър) се трансформира в епицентър на покруса.
Там за по-малко от 24 часа се изляха над 230 литра дъжд на кв. м – количество, надхвърлящо годишната норма за някои региони. Пороят докара до ненадейно пълноводие на водите в близкото дере Козлука над комплекса. Свидетели описаха, че се е образувала първа приливна вълна, която помела всичко по пътя си – вода, тиня и парчета заляха хотели, вили и улици в комплекса.
Наводнението взе и човешки жертви. Първоначално беше доказана гибелта на трима души – служащ (намирал се на партерен етаж в един от хотелите), оператор на екскаватор (извикан да оказва помощ за подсилване, отвеян от вълната) и граничен служител на реда от Гранична полиция – Бургас, взел участие в спасяването на хора. Телата им бяха открити още на 3 октомври.
Три дни по-късно – при разчистването, бе открита и четвърта жертва, която се е намирала в една от вилите на комплекса и е била в неопределеност от вечерта на потопа.
След нещастието страната стартира инспекции на строителните обекти в зоната. А ДНСК заяви, че е формиран констативен акт за унищожаване на противозаконен градеж, озаглавен „ Корекция на трасето (коритото) на р. Козлука и земни диги “.
Наред с „ Елените “, проливните дъждове удариха и други елементи на Югоизточна България. В община Царево (Бургаско), която трагично пострада от наводнения и жертви през 2023 година, още веднъж имаше сериозна обстановка. На 5 октомври беше оповестено отчасти бедствено състояние и в Царево и близките курорти Свети Влас, Несебър и Слънчев бряг.
В края на ноември преваляванията провокираха отчасти бедствено състояние в община Ардино след преваляванията в последните два дни. Железобетонният мост над река Арда при село Китница бе залят от придошлите води, което остави шест родопски села без достъп.
Последните дни на годината донесоха ново приключение. Река Телки дере ненадейно преля през защитната дига и наводни улици, парцели и аграрни земи в региона на село Гелеменово, Пазарджишко. Това стана във втората коледна нощ. Бе оповестено отчасти бедствено състояние, като има и материални вреди.
Залети от водата са и аграрни площи към дерето, както и дворове и приземни етажи на няколко частни парцела, в които обаче няма хора.
Проливните превалявания задействаха и други процеси тук-там. Дъждовното време при започване на октомври засилва и голям брой свлачища в планинските региони. Най-сериозният подобен случай бе регистриран на 7 октомври в Родопите. Скално свлачище затвори основния път Асеновград – Смолян наоколо до Асеновград.
Огромна скална маса рухна и в прохода Троян – Кърнаре, като краткотрайно блокира придвижването до почистването на трасето.
Друга злокобна буря бушува през всички топли месеци в страната, подхранвана от аномалните жеги и човешкото безхаберие, както и от парадокса, че в страната ни, огромна част от която е заета от планини и планински региони, към момента няма профилирани самолети за гасене на пожари.
Жегите и продължителната суша доведоха до трагично повишаване на броя на горските и полските пожари из цялата страна. Още в първата половина на юли породиха стотици огнища на пожар на ден.
По данни на Главна дирекция „ Пожарна сигурност “, единствено за едно денонощие (на 9–10 юли) са регистрирани 279 пожара в разнообразни елементи на страната.
Истински огнен пъкъл избухна и в курорта Свети Влас, където на паркинг пламнаха голям брой коли. Равносметката по-късно бе 22 изгорели коли и още няколко със съществени вреди. Кадри от мястото на случая демонстрираха гъстия черен пушек, който задуши курорта.
Втората половина на юли донесе още по-екстремна пожарна конюнктура, като няколко огромни пожара изпепелиха големи територии и имущество.
Пожарът в община Трън (26–28 юли) беше разказан от локалните като невъобразим по мащаб. Той обхвана три села – Слишовци, Главановци, Рани луг. Само за половин час пожарът доближи село Рани луг. Там стихията изпепели над 20 къщи, селските гробища, земеделска техника и доста домашни животни.
Цялото село на практика бе опустошено – към половината от всички къщи изгоряха до основи. Гасенето продължи няколко дни, като България изиска помощ по линия на европейския Механизъм за гражданска отбрана – изпратени бяха профилирани самолети от чужбина.
Пожарът в община Струмяни (обл. Благоевград) също доближи исторически размери. В края на юли огън обхвана голяма горска територия в Малешевска планина, сред селата Илинденци, Влахи и Плоски, навлезе и на територията на Национален парк „ Пирин “. Впоследствие огънят бе локализиран и последователно сподавен при започване на август.
Няколко пъти избухнаха пожари и в народен парк „ Рилски манастир “.
В пожарите няма човешки жертви, само че вредите по горските екосистеми са големи – стотици годишни дървета и богато биоразнообразие бяха унищожени. При пожарите в страната през това лято стотици диви животни – костенурки, таралежи, зайци, птици, даже лалугери – изгоряха трудно.
В региона сред Тополовград и Свиленград (по границата с Турция) пламна различен огромен пожар в сухите треви и гори. Огнището обхвана повърхност от към 50 000 декара по данни на Национален институт по метеорология и хидрология. Наложи се незабавна евакуация на към 60 души от дом за психологично заболели.
Юлски пожар обхвана вилна зона над село Михилци, където бяха евакуирани над 20 души, а към 30 вили и къщи бяха отчасти или изцяло наранени от пламъците.
При други случаи огромни пожари заплашиха родни градове. Край град Пазарджик огнената буря доближи до жилищен квартал („ Запад “) – пламъците стигнаха до прозорците на блоковете, изгоряха над 20 гаража и 3 автомобила, преди огънят да бъде овладян.
Пожар изпепели и 25 къщи във вилна зона „ Острицата 2 “ в бургаския квартал „ Банево “. При серия от случаи бе задействана и системата за ранно предизвестие BG-ALERT.
Бурята в края на декември се оказа последното злополучие за 2025 година, с което страната изпрати една тежка откъм климатични тествания година. В дълготраен проект прогнозите са тревожни – в случай че не се вземат ограничения, аномалиите, подсилени от климатичните промени, могат да костват 3–5% от стопанската система годишно до 2030 година
Но дали уроците от премеждията от миналата година са взети?
Жители на Плоски, наблюдаващи огнената буря
Свляклата се скална маса в прохода " Троян - Кърнаре "
Част от вредите след наводнението в Царево
" Елените " след стихията
Загиналите Стефан Иванов и Цанко Иванов
Елена Павлушина, починала при бедствието
Ледени парчета, изсипали се в Асеновградско
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ