Проф. Николай Овчаров: Цар Иван Александър бил не по-малко благороден от кралете в Западна Европа
През ХІV в. у нас се основава мощна каста от благородници с високо самочувствие за своя генезис
Наскоро излезе моята книга „ Аристокрацията на Второто българско царство “, в която потвърждавам, че през ХІV в. у нас се основава мощна каста от благородници. Те имали високо самочувствие за своя генезис, по което не отстъпвали на съвременниците си – херцози, графове и елементарни рицари от Западна Европа.
При пагубното османско настъпление в края на столетието българските боляри обаче били безмилостно унищожени и след Освобождението през XIX в. се постанова да търсим владетели с доблестен генезис из цяла Европа. Ако ориста не бе по този начин жестока с тях, през днешния ден те щяха да бъдат измежду най-благородните семейства на Стария континент наред с родовете на Батембергите и Сакскобургите, управлявали България през XIX-XX в.
Типичен образец за родовитостта на българската аристокрация е един от най-дълго управлявалите средновековни владетели – цар Иван Александър Асен (1331-1371). Сведенията приказват, че той бил роден през първите години на ХІV в. Негови родители са видната болярка Кераца Петрица и диктатор Срацимир. Именно от тяхното потекло произлизат претенциите на Иван Александър за българския престол.
Кераца Петрица е щерка на създателя на династията на Шишмановци, диктатор Шишман І, и на незнайна по име внучка на великия цар Иван Асен ІІ (1218-1241). На родословното дърво по стените на църквата в Матейче (до град Куманово в Република Северна Македония) излиза наяве родството освен с главната ръководеща династия на Второто българско царство - Асеневци, само че и с царете на Самуиловата династия от Първото царство. По майчина линия Кераца Петрица е връзката и с друга българска царска династия от XIII-XIV в. – тази на Тертерите. Чрез нея Иван Александър Асен се явявал племенник на цар Теодор Светослав (1300-1322) и трети братовчед на цар Георги Тертер ІІ (1322-1323). Също по този начин бил обвързван с двете ръководещи през XIII-XIV в. византийски императорски династии – Палеолозите и Кантакузините.
Бащата на Кераца Петрица, Шишман І, пък основава династията на Шишмановци. С династичен брак той свързва рода си с този не великите Асеневци. Получава купата „ диктатор ” към 1270 година при ръководството на цар Константин Тих Асен и като подобен му е дадена за притежание региона към Видин.
Кераца Петрица била известна в кръговете на европейската аристокрация. С нея си пишел персонално римският папа. В архива на Ватикана се съхранява писмо на понтифекса Бенедикт ХІІ до нея от 13 юли 1337 година, в което й благодари, че приела католическата религия, наричайки я майка на „ великия Александър, цар на България ”. Към края на живота си Кераца Петрица се връща към православието и в царския Поменник в Бориловия синодик е записана памет на „...благочестивата деспотица Кераца, майка на великия цар Иван Александър, в благ [монашески] облик наречена Теофана... “
Не толкоз родовит, само че доста авторитетен, бил бащата на Иван Александър Асен, диктатор Срацимир. Той имал значима роля в страната по време на династията на Тертерите. След брака си с Кера Петрица получил от цар Теодор Светослав деспотска купа и региона на Крън край днешния град Казанлък. Двамата имали пет деца, на които е писано да бъдат измежду най-влиятелните аристократи на Балканите през ХІV в.
Иван Александър Асен доста добре познавал своето родословие и постоянно го изтъквал. В преписа на Хрониката на Константин Манасий, изпълнен по негова заповед към 1344/1345 година, владетелят се дефинира, че е „...от корена на преизящния Иван Асен (Иван Асен ІІ – Н. О.), царя на българите. ” Връзката си с създателите на Второто българско царство Иван Александър акцентира в своите дарствени документи. В Зографската грамота от 1342 година отбелязва няколко пъти, че удостоверява даренията на своите предци и прародители. Ктитори на огромния български манастир на Атон са Асеневци и най-много Иван Асен ІІ. В този дух е и грамотата за несебърския манастир „ Св. Никола ”, където Иван Александър загатва „...преблажения и фамозен цар Иван Асен, дядо на царството ми ”. Още по-конкретен е синът на Иван Александър Асен, цар Иван Шишман, който в Рилската грамота от 1378 година непосредствено приказва кои са техните предшественици. Това са „...родителите на царството ми, светопочиналия цар Асен и цар Калиман “. Става дума за Иван Асен ІІ (1218-1241). и първородния му наследник Коломан І (1241-1246).
Цар Иван Александър се показва като потомък на Асеневци по редица стенописни изображения и в ктиторски надписи на църкви. След Иван Асен ІІ той бил максимален донор на фамозната монашеска колония в каньона на река Русенски Лом край днешното с. Иваново. И в случай че първият бил ктитор на скалния храм „ Затрупаната черква ”, където е изобразен, то вторият дава средства за храма „ Църквата ”. Там се намира и негово много заличен портрет с надпис „ Иван Асен ”.
Напълно липсващ през днешния ден, само че разчетен в миналото от Йордан Иванов, е един текст край съвсем изличено изображение на държател в дребната черква край с. Беренде до Годеч, Софийско. Фреските там сигурно са датирани сред 30-те и 70-те години на ХІV в. Ученият чете надписа като: „ Иван Асен, в Христа Бога правоверен цар на българите. ” В дребната болярска черква при с. Станичене, Пиротско, пък са изобразени десетки български аристократи от ХІV в. От отчасти непокътнатия ктиторски надпис от 1331/1332 година ясно се схваща по кое време е основан храма – „...в дните на благоверния цар Иван Асен... ” В гробница до храма сръбските археолози намират и неповторима златовезана дреха с монограми на Иван Александър и неговата купа: „ цар на българи и гърци “.
Произходът на владетеля е бил чудесно прочут на ромеите. В синодален акт на Вселенската патриаршия от 17 август 1355 година по отношение на съюза сред българи и ромеи царят на два пъти е наименуван „ василевса на българите Иван Александър Асен ”. В различен документ вселенският патриарх Калист (1350-1363) посочва българския държател „ господин Иван Асен ”. Но има и още много косвени свидетелства за принадлежността на Иван Александър към семейството на Асеневци. Съвсем не е маловажно, че от петимата сина на царя от двата му брака двама носят името Иван Асен.
Но дано се върна към 1331 година, когато родовитият диктатор на град Ловеч стига до трона в Търновград. От позиция на потеклото си Иван Александър без подозрение бил най-подходящ измежду българските велможи. Важен е и бракът му с Теодора, щерка на воеводата Иванко І Басараб, основател на първата ръководеща Влашкото княжество династия. През втората половина на ХІІІ и началото на ХІV в. на север от Дунав се образуват полунезависими области, намиращи се под въздействието ту на Търновград, ту на унгарската корона. Иванко І Басараб остава до края на живота си правилен български васал, като с отряда си се явява и при злощастната борба при Велбъжд през 1330 година
Иван Александър бил прочут в целия тогавашен цивилизован свят. Към „ императора на Загора “ (България – Н. О.) се отнасяли с почитание дожите на Венеция при подписване на формалните контракти с царството през 1346 и 1352 година Но той бил прочут даже в отдалечен Египет, чиито султан Ан-Насър ад-дин ал-Хасан, представен в историческото съчинение на Йоан Кантакузин, назовава през 1348 година цар Иван Александър „...василевса на българите (от рода) на Асеневци ”.
Когато се възкачва на царския престол през 1331 година, Иван Александър Асен бил зрял мъж в разцвета на силите си. Отдавна били родени и тримата му сина от брака с Теодора І – Михаил Асен, Иван Срацимир и Иван Асен ІV. Някои учени приписват на този сватбен съюз и неговата най-голяма щерка, Кера Тамар, която десетилетия по-късно ще стане брачна половинка на османския султан Мурад І. Натрупаният житейски и боен опит оказал помощ на царя да се оправи с следствията от злополуката при Велбъжд и предшествалото ръководство на сръбското протеже Иван Стефан.
Наскоро излезе моята книга „ Аристокрацията на Второто българско царство “, в която потвърждавам, че през ХІV в. у нас се основава мощна каста от благородници. Те имали високо самочувствие за своя генезис, по което не отстъпвали на съвременниците си – херцози, графове и елементарни рицари от Западна Европа.
При пагубното османско настъпление в края на столетието българските боляри обаче били безмилостно унищожени и след Освобождението през XIX в. се постанова да търсим владетели с доблестен генезис из цяла Европа. Ако ориста не бе по този начин жестока с тях, през днешния ден те щяха да бъдат измежду най-благородните семейства на Стария континент наред с родовете на Батембергите и Сакскобургите, управлявали България през XIX-XX в.
Типичен образец за родовитостта на българската аристокрация е един от най-дълго управлявалите средновековни владетели – цар Иван Александър Асен (1331-1371). Сведенията приказват, че той бил роден през първите години на ХІV в. Негови родители са видната болярка Кераца Петрица и диктатор Срацимир. Именно от тяхното потекло произлизат претенциите на Иван Александър за българския престол.
Кераца Петрица е щерка на създателя на династията на Шишмановци, диктатор Шишман І, и на незнайна по име внучка на великия цар Иван Асен ІІ (1218-1241). На родословното дърво по стените на църквата в Матейче (до град Куманово в Република Северна Македония) излиза наяве родството освен с главната ръководеща династия на Второто българско царство - Асеневци, само че и с царете на Самуиловата династия от Първото царство. По майчина линия Кераца Петрица е връзката и с друга българска царска династия от XIII-XIV в. – тази на Тертерите. Чрез нея Иван Александър Асен се явявал племенник на цар Теодор Светослав (1300-1322) и трети братовчед на цар Георги Тертер ІІ (1322-1323). Също по този начин бил обвързван с двете ръководещи през XIII-XIV в. византийски императорски династии – Палеолозите и Кантакузините.
Бащата на Кераца Петрица, Шишман І, пък основава династията на Шишмановци. С династичен брак той свързва рода си с този не великите Асеневци. Получава купата „ диктатор ” към 1270 година при ръководството на цар Константин Тих Асен и като подобен му е дадена за притежание региона към Видин.
Кераца Петрица била известна в кръговете на европейската аристокрация. С нея си пишел персонално римският папа. В архива на Ватикана се съхранява писмо на понтифекса Бенедикт ХІІ до нея от 13 юли 1337 година, в което й благодари, че приела католическата религия, наричайки я майка на „ великия Александър, цар на България ”. Към края на живота си Кераца Петрица се връща към православието и в царския Поменник в Бориловия синодик е записана памет на „...благочестивата деспотица Кераца, майка на великия цар Иван Александър, в благ [монашески] облик наречена Теофана... “
Не толкоз родовит, само че доста авторитетен, бил бащата на Иван Александър Асен, диктатор Срацимир. Той имал значима роля в страната по време на династията на Тертерите. След брака си с Кера Петрица получил от цар Теодор Светослав деспотска купа и региона на Крън край днешния град Казанлък. Двамата имали пет деца, на които е писано да бъдат измежду най-влиятелните аристократи на Балканите през ХІV в.
Иван Александър Асен доста добре познавал своето родословие и постоянно го изтъквал. В преписа на Хрониката на Константин Манасий, изпълнен по негова заповед към 1344/1345 година, владетелят се дефинира, че е „...от корена на преизящния Иван Асен (Иван Асен ІІ – Н. О.), царя на българите. ” Връзката си с създателите на Второто българско царство Иван Александър акцентира в своите дарствени документи. В Зографската грамота от 1342 година отбелязва няколко пъти, че удостоверява даренията на своите предци и прародители. Ктитори на огромния български манастир на Атон са Асеневци и най-много Иван Асен ІІ. В този дух е и грамотата за несебърския манастир „ Св. Никола ”, където Иван Александър загатва „...преблажения и фамозен цар Иван Асен, дядо на царството ми ”. Още по-конкретен е синът на Иван Александър Асен, цар Иван Шишман, който в Рилската грамота от 1378 година непосредствено приказва кои са техните предшественици. Това са „...родителите на царството ми, светопочиналия цар Асен и цар Калиман “. Става дума за Иван Асен ІІ (1218-1241). и първородния му наследник Коломан І (1241-1246).
Цар Иван Александър се показва като потомък на Асеневци по редица стенописни изображения и в ктиторски надписи на църкви. След Иван Асен ІІ той бил максимален донор на фамозната монашеска колония в каньона на река Русенски Лом край днешното с. Иваново. И в случай че първият бил ктитор на скалния храм „ Затрупаната черква ”, където е изобразен, то вторият дава средства за храма „ Църквата ”. Там се намира и негово много заличен портрет с надпис „ Иван Асен ”.
Напълно липсващ през днешния ден, само че разчетен в миналото от Йордан Иванов, е един текст край съвсем изличено изображение на държател в дребната черква край с. Беренде до Годеч, Софийско. Фреските там сигурно са датирани сред 30-те и 70-те години на ХІV в. Ученият чете надписа като: „ Иван Асен, в Христа Бога правоверен цар на българите. ” В дребната болярска черква при с. Станичене, Пиротско, пък са изобразени десетки български аристократи от ХІV в. От отчасти непокътнатия ктиторски надпис от 1331/1332 година ясно се схваща по кое време е основан храма – „...в дните на благоверния цар Иван Асен... ” В гробница до храма сръбските археолози намират и неповторима златовезана дреха с монограми на Иван Александър и неговата купа: „ цар на българи и гърци “.
Произходът на владетеля е бил чудесно прочут на ромеите. В синодален акт на Вселенската патриаршия от 17 август 1355 година по отношение на съюза сред българи и ромеи царят на два пъти е наименуван „ василевса на българите Иван Александър Асен ”. В различен документ вселенският патриарх Калист (1350-1363) посочва българския държател „ господин Иван Асен ”. Но има и още много косвени свидетелства за принадлежността на Иван Александър към семейството на Асеневци. Съвсем не е маловажно, че от петимата сина на царя от двата му брака двама носят името Иван Асен.
Но дано се върна към 1331 година, когато родовитият диктатор на град Ловеч стига до трона в Търновград. От позиция на потеклото си Иван Александър без подозрение бил най-подходящ измежду българските велможи. Важен е и бракът му с Теодора, щерка на воеводата Иванко І Басараб, основател на първата ръководеща Влашкото княжество династия. През втората половина на ХІІІ и началото на ХІV в. на север от Дунав се образуват полунезависими области, намиращи се под въздействието ту на Търновград, ту на унгарската корона. Иванко І Басараб остава до края на живота си правилен български васал, като с отряда си се явява и при злощастната борба при Велбъжд през 1330 година
Иван Александър бил прочут в целия тогавашен цивилизован свят. Към „ императора на Загора “ (България – Н. О.) се отнасяли с почитание дожите на Венеция при подписване на формалните контракти с царството през 1346 и 1352 година Но той бил прочут даже в отдалечен Египет, чиито султан Ан-Насър ад-дин ал-Хасан, представен в историческото съчинение на Йоан Кантакузин, назовава през 1348 година цар Иван Александър „...василевса на българите (от рода) на Асеневци ”.
Когато се възкачва на царския престол през 1331 година, Иван Александър Асен бил зрял мъж в разцвета на силите си. Отдавна били родени и тримата му сина от брака с Теодора І – Михаил Асен, Иван Срацимир и Иван Асен ІV. Някои учени приписват на този сватбен съюз и неговата най-голяма щерка, Кера Тамар, която десетилетия по-късно ще стане брачна половинка на османския султан Мурад І. Натрупаният житейски и боен опит оказал помощ на царя да се оправи с следствията от злополуката при Велбъжд и предшествалото ръководство на сръбското протеже Иван Стефан.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ