Госпожиците от миналото
През ХІХ-ти век, откакто достигали 8-годишна възраст, момчетата от аристократични фамилии отивали да живеят в учебните пансиони. А какво правели техните сестри?
Те се учели да считат и пишат – първо с бавачки, по-късно с гувернантки. Прекарвали по няколко часа дневно, прозявайки се отегчено и гледайки през прозореца хубавото време, уместно за езда. В стаята имало маса или чин за ученичката и гувернантката, долап с книги, от време на време черна дъска. Входът в образователната стая постоянно бил непосредствено от детската.
Бавачките били обожавани, само че гувернантките рядко се употребили с любовта на фамилията. Може би тъй като бавачките избирали своята орис непринудено и оставали при фамилията до края на живота си – а гувернантката се залавяла с тази специалност непредпазливо. Най-често гувернантки ставали образовани девойки от междинната класа, дъщерите на професори и служители без особени приходи. Те били принудени да работят, с цел да оказват помощ на разореното си семейство и да завоюват пари за някаква зестра. Понякога даже дъщери на аристократи, които били изгубили положението си, се принуждавали да станат гувернантки. За такива девойки унижението на тази позиция било спънка да получат най-малко малко наслаждение от работата си. Те били доста самотни и прислужниците се стараели всячески да изразят пренебрежение към тях.
Колкото по-аристократично било фамилията на бедната гувернантка, толкоз по-лошо се отнасяли към нея. Слугите считали, че щом една жена е принудена да работи, тя е равна с тях и не желали да я обслужват, с цел да й показват своето неуважение. Ако бедното момиче започвало работа в семейство без аристократични корени, тогава домакините, подозирайки, че тя ги гледа отвисоко и ги презира поради неналичието на аристократични обноски, не я харесвали и я търпели единствено, с цел да научи дъщерите им по какъв начин да се държат в обществото.
Освен преподаването на езици на дъщерите си, свирене на пиано и изобразяване на акварели, родителите едва се интересували от по-задълбочени техни познания. Момичетата четели доста, само че не нравоучителни книги – а френски любовни романи, тогавашните аналози на днешното „ порно “, които скрито измъквали от домашната библиотека. Слизали до залата за хранене единствено за закуска и обяд, където седели на обособена маса дружно с гувернантката. В 17 ч. в образователната стая се сервирал чай със сладкиши. След това децата не получавали храна до сутринта.
Често за учене на френски и немски канели за гувернантки французойки и немкини. Освен такива уроци, девойките учели танци, музика, ръкоделие и умеене да се държат в обществото. В доста учебни заведения като приемен изпит давали за задача да се зашие копче или да се бродира петлица върху дрехата.
Но сходна картина се следила единствено в Англия. Руските и немските девойки били доста по-образовани и владеели 3-4 езика, а във Франция девойките били и по-изискани в държанието си. Именно това държание определяло ориста на девойката.
На девойки от положителни фамилии в никакъв случай не им се разрешавало да останат уединено с мъж, даже за няколко минути в гостната на личния си дом. В обществото царяло твърдо разбиране, че в случай че мъж остане уединено с момиче, той безусловно ще се домогва полово към нея.
Всъщност, даже през днешния ден в някои елитни университети на Британия и Съединени американски щати е разпоредено професорите да изпитват студентки единствено в зали с огромни прозорци или при отворени порти. Както виждаме от свадите със полови домогвания в Холивуд, може би такива традиции не са толкоз безоснователни…
Момичетата и младите дами били под непрекъснато наблюдаване на прислужниците. Навсякъде ги придружавали родственици, гувернантки или лакеи.
