Бъди готов: как „Артек“ помага за дружбата между българските и съветските деца
През ХХ век патриотичното образование на болшинството малчугани се прави в профилирани организации, където всеки става член на специфичен екип.
Преди да станат комсомолци в Съюз на съветските социалистически републики, октомврийчетата са пионери, а в социалистическа България чавдрачетата израстват до септемврийчета.
Първоначално пионерското придвижване както в Русия, по този начин и в България произлиза от скаутското придвижване, зародило в Англия при започване на ХХ век. През 1908 година с декрет на император Николай II в Русия се основава учебно заведение „Школа строю и гимнастики“, което се занимава с предвоенно образование на деца и привикване към отговорност и национализъм.
„Артек“, 1948
В България първите скаути се появяват почти по същото време – през 1911 година. Когато болшевиките идват на власт, скаутското придвижване се трансформира в пионерско – в Съюз на съветските социалистически републики през 1922-та, а в България – през 1944 година. „Артек“, заветната фантазия на хиляди деца от цялостен свят, се трансформира в място за срещи на пионери.
Пионерска промяна в „Артек“
Място за срещи
През 1924 година един от уредниците на руското опазване на здравето, ръководителят на Руското общество на Червения кръст Зиновий Соловьов да сътвори лековит лагер, лагер-санаториум, където би било допустимо да се усъвършенства здравето на децата, потърпевши през годините на войни и съсипия.
Български и руски деца на 111-та Всесъюзна пионерска промяна в „Артек“Александър Макаров/Sputnik
След известно търсене изборът пада върху устието на река Артек на южния бряг на Крим. Първата промяна се прави през 1925 година – тогава „Артек“ приема 320 деца. През същата година Клара Цеткин посещава лагера: „Искате ли да видите свободни щастливи деца? Посетете лагера в Артек“. След такава рекомендация още през 1926 година настава първата интернационална промяна – в лагера трима пионери от Германия.
Истински взрив на посетители от други страни обаче се случва след Втората международна война: през 1950-те години стартират да идват от ден на ден делегации от България, Унгария, Чехословакия, Източна и Западна Германия, Китай, Полша, Румъния, Виетнам, Англия, Норвегия, Швеция и други През 60-те години в лагера се появяват постоянни интернационалните смени.
Ученици в „Артек“Sputnik
Международна промяна в „Артек„
„Артек“ постоянно е бил един тип витрина на Съветския съюз – там вървят най-хубавите. Обикновен пионер може да влезе в интернационалната промяна или посредством извънредно дейна пионерска работа, която да бъде видяна, или посредством квоти. за представители на дребните нации и националните малцинства.
Деца от „Артек“ на Черно мореЛев Носов/Sputnik
Международните смени се считат за влиятелни – към задграничните деца се ползва не е толкоз непоколебим метод. Отношението към тях е по-уважително, в сравнение с към своите, тъй като са представители на една друга, „по-мека“ (в съпоставяне със съветската) просвета. По време на „престижната“ промяна на Артек храната е по-добра, а мероприятията – по-разнообразни.
Децата се научават да бъдат другари – по традиция в „Горния“ („Планински“) парк на лагера се организира Денят на дружбата, състоящ се от спортни щафети. В лагера „Долен“ („Морски“) децата се научват да работят – да вземем за пример деца от България, Източна Германия, Чехословакия, Италия и Швеция построяват дружно стадион, изпълнявайки елементарни, само че въпреки всичко доста значими задания.
Танца на русалките на празника на Нептун в „Артек“, 1970Валерий Шустов/Sputnik
Не единствено водачите образоват децата, само че и децата – водачите: националните особености на задграничните посетители са добре пристигнали и стават част от всекидневието. Елементи от национални игри стартират да се включват в утринните извършения, а вечер учат танци и песни на другите нации (като РГАСПИ, българските песни са изключително популярни).
Артекчаните поддържат връзка и след края на промяната – между тях и с всички, които са и ще бъдат в този лагер. Според, от 1925 година е имало дъб-пощальон, в които артекчаните оставят писма – споделят своите секрети, оставят адреси и описват какво им се е случило в лагера. Уви, през лятото на 1971 година дъбът престава да съществува.
Цола Нинчева Драгойчева, ръководител на Международния комитет за българо-съветската дружбаРоман Денисов/Sputnik
Понякога познанствата в „Артек“ прерастват в освен това: Мария споделя по какъв начин е посетила именития лагер при започване на 1980-те, откакто приключва годината с отличие. „В прилежащите отряди имаше българи, унгарци и други момчета от десетина страни с разнообразни националности. По някаква причина ни беше неразрешено да поддържаме връзка с тях, само че това в никакъв случай никого не е спирало“,.
Веднъж, когато всички си лягат, тя скрито бяга до морето със своя другарка и там инцидентно среща българина Борислав – той също се разхожда из лагера, до момента в който учи „Альоша“ на български за песенния конкурс. Оттогава всяка вечер Мария се среща със своя Альоша-Борислав край морето – по този начин протича цялата промяна. Тази история е могла да остане прелестен спомен от детството, само че не – след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики Мария отпътува в командировка в България, а ръководителят на партньорската компания се оказва същият този Альоша-Борислав. Скоро двойката се дами.
Нека постоянно има слънце
Физзарядка в „Артек“, 1985Е. Алесин/Sputnik
Основната концепция на интернационалните смени на „Артек“ е освен грижата за здравето на децата, само че и поддържането на мира в целия свят. Един от главните празници е Денят на мира. Сутрин се издигат сини флагове и се организира тържествена линия, а по-късно лодка с така наречен „поща на мира“ отплава в неутрални води. Там представители на задгранични делегации хвърлят в морето десетки бутилки с писма към деца от всички континенти. Това е не просто красива традиция – „Артек“ дава опция на децата да вършат изказвания пред целия свят. През 1962 година, когато пионерската организация навършва 40 години, „Артек“ изпраща известие до Световния съвет за мир:
Ние живеем надалеч един от различен, приказваме на разнообразни езици, само че светът е безценен за всички ни. Мирът е живот! Войната е гибел! Ние ненавиждаме и проклинаме войната, не желаеме атомни и водородни бомби да избухнат, бащите ни да умрат, майките ни да плачат. Ние не желаеме да умрем. Нуждаем се от мир, ясно небе и блестящо слънце… И следвайки участниците в Световния конгрес за общо разоръжаване и мир, ние единомислещо повтаряме: „Не на войната! Да живее светът! Нека постоянно има слънце, дано постоянно има благополучие, дано постоянно има мир!“
създател: ЮЛИЯ АГЕЕВА
източник: bg.rbth.com
Преди да станат комсомолци в Съюз на съветските социалистически републики, октомврийчетата са пионери, а в социалистическа България чавдрачетата израстват до септемврийчета.
Първоначално пионерското придвижване както в Русия, по този начин и в България произлиза от скаутското придвижване, зародило в Англия при започване на ХХ век. През 1908 година с декрет на император Николай II в Русия се основава учебно заведение „Школа строю и гимнастики“, което се занимава с предвоенно образование на деца и привикване към отговорност и национализъм.
„Артек“, 1948
В България първите скаути се появяват почти по същото време – през 1911 година. Когато болшевиките идват на власт, скаутското придвижване се трансформира в пионерско – в Съюз на съветските социалистически републики през 1922-та, а в България – през 1944 година. „Артек“, заветната фантазия на хиляди деца от цялостен свят, се трансформира в място за срещи на пионери.
Пионерска промяна в „Артек“
Място за срещи
През 1924 година един от уредниците на руското опазване на здравето, ръководителят на Руското общество на Червения кръст Зиновий Соловьов да сътвори лековит лагер, лагер-санаториум, където би било допустимо да се усъвършенства здравето на децата, потърпевши през годините на войни и съсипия.
Български и руски деца на 111-та Всесъюзна пионерска промяна в „Артек“Александър Макаров/Sputnik
След известно търсене изборът пада върху устието на река Артек на южния бряг на Крим. Първата промяна се прави през 1925 година – тогава „Артек“ приема 320 деца. През същата година Клара Цеткин посещава лагера: „Искате ли да видите свободни щастливи деца? Посетете лагера в Артек“. След такава рекомендация още през 1926 година настава първата интернационална промяна – в лагера трима пионери от Германия.
Истински взрив на посетители от други страни обаче се случва след Втората международна война: през 1950-те години стартират да идват от ден на ден делегации от България, Унгария, Чехословакия, Източна и Западна Германия, Китай, Полша, Румъния, Виетнам, Англия, Норвегия, Швеция и други През 60-те години в лагера се появяват постоянни интернационалните смени.
Ученици в „Артек“Sputnik
Международна промяна в „Артек„
„Артек“ постоянно е бил един тип витрина на Съветския съюз – там вървят най-хубавите. Обикновен пионер може да влезе в интернационалната промяна или посредством извънредно дейна пионерска работа, която да бъде видяна, или посредством квоти. за представители на дребните нации и националните малцинства.
Деца от „Артек“ на Черно мореЛев Носов/Sputnik
Международните смени се считат за влиятелни – към задграничните деца се ползва не е толкоз непоколебим метод. Отношението към тях е по-уважително, в сравнение с към своите, тъй като са представители на една друга, „по-мека“ (в съпоставяне със съветската) просвета. По време на „престижната“ промяна на Артек храната е по-добра, а мероприятията – по-разнообразни.
Децата се научават да бъдат другари – по традиция в „Горния“ („Планински“) парк на лагера се организира Денят на дружбата, състоящ се от спортни щафети. В лагера „Долен“ („Морски“) децата се научват да работят – да вземем за пример деца от България, Източна Германия, Чехословакия, Италия и Швеция построяват дружно стадион, изпълнявайки елементарни, само че въпреки всичко доста значими задания.
Танца на русалките на празника на Нептун в „Артек“, 1970Валерий Шустов/Sputnik
Не единствено водачите образоват децата, само че и децата – водачите: националните особености на задграничните посетители са добре пристигнали и стават част от всекидневието. Елементи от национални игри стартират да се включват в утринните извършения, а вечер учат танци и песни на другите нации (като РГАСПИ, българските песни са изключително популярни).
Артекчаните поддържат връзка и след края на промяната – между тях и с всички, които са и ще бъдат в този лагер. Според, от 1925 година е имало дъб-пощальон, в които артекчаните оставят писма – споделят своите секрети, оставят адреси и описват какво им се е случило в лагера. Уви, през лятото на 1971 година дъбът престава да съществува.
Цола Нинчева Драгойчева, ръководител на Международния комитет за българо-съветската дружбаРоман Денисов/Sputnik
Понякога познанствата в „Артек“ прерастват в освен това: Мария споделя по какъв начин е посетила именития лагер при започване на 1980-те, откакто приключва годината с отличие. „В прилежащите отряди имаше българи, унгарци и други момчета от десетина страни с разнообразни националности. По някаква причина ни беше неразрешено да поддържаме връзка с тях, само че това в никакъв случай никого не е спирало“,.
Веднъж, когато всички си лягат, тя скрито бяга до морето със своя другарка и там инцидентно среща българина Борислав – той също се разхожда из лагера, до момента в който учи „Альоша“ на български за песенния конкурс. Оттогава всяка вечер Мария се среща със своя Альоша-Борислав край морето – по този начин протича цялата промяна. Тази история е могла да остане прелестен спомен от детството, само че не – след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики Мария отпътува в командировка в България, а ръководителят на партньорската компания се оказва същият този Альоша-Борислав. Скоро двойката се дами.
Нека постоянно има слънце
Физзарядка в „Артек“, 1985Е. Алесин/Sputnik
Основната концепция на интернационалните смени на „Артек“ е освен грижата за здравето на децата, само че и поддържането на мира в целия свят. Един от главните празници е Денят на мира. Сутрин се издигат сини флагове и се организира тържествена линия, а по-късно лодка с така наречен „поща на мира“ отплава в неутрални води. Там представители на задгранични делегации хвърлят в морето десетки бутилки с писма към деца от всички континенти. Това е не просто красива традиция – „Артек“ дава опция на децата да вършат изказвания пред целия свят. През 1962 година, когато пионерската организация навършва 40 години, „Артек“ изпраща известие до Световния съвет за мир:
Ние живеем надалеч един от различен, приказваме на разнообразни езици, само че светът е безценен за всички ни. Мирът е живот! Войната е гибел! Ние ненавиждаме и проклинаме войната, не желаеме атомни и водородни бомби да избухнат, бащите ни да умрат, майките ни да плачат. Ние не желаеме да умрем. Нуждаем се от мир, ясно небе и блестящо слънце… И следвайки участниците в Световния конгрес за общо разоръжаване и мир, ние единомислещо повтаряме: „Не на войната! Да живее светът! Нека постоянно има слънце, дано постоянно има благополучие, дано постоянно има мир!“
създател: ЮЛИЯ АГЕЕВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ