Борбата за Централна Европа
През Х-ти век маджарите (унгарците) се трансформирали в Бич Божи за Западна Европа, също както техните прародители, хуните.
Спускайки се около Черно море, те се натъкнали на България, където на два пъти разрушили княз (тогава към момента не цар) Симеон през 895 година и опустошили Североизточна България.
В отговор на това Симеон се съюзил с печенегите, събрал голяма войска и нанесъл решаващо проваляне на маджарите в дълга и жестока борба край река Южен Буг в днешна Украйна. Маджарите избягали в Панония и по този начин се озовали в Централна Европа. Там обаче се съвзели и съседите им пропищели от тях – те нападали на дребните си, бързи коне, стреляли с отровни стрели, пленявали хора за продажба в иго, разорявали църкви. В Германия всяко от племената – саксонци, франки, баварци, отпред със своя вожд-херцог, се стараело да се откупи, без да се грижи за съседите си.
През 918 година херцогът на саксонците – Хайнрих, който по-късно получил прякора „ Птицеловец “, бил определен за немски крал. Той сключил помирение с унгарците за 9 девет години и употребявал това време, за построи по границата с тях редица укрепени градове („ бург “-ове).
Неговият наследник, Отон I (936-72), всесилен, неотклонен водач, напомнящ за Карл Велики, покорил всички други немски херцогства: Франкония, Бавария, Швабия (на югозапад), Лотарингия (днешните Холандия, Белгия и Северозападна Германия). Обединявайки силите на всички си васали, през 955 година той нанесъл страховито проваляне на маджарската орда.
Нападенията против Германия престанали. Големият триумф на Отон му дал опция да затвърди обединяването на немските племена и да стартира разширение на границите на страната си.
Най-близките до Германия разпръснати славянски племена на лютичите и сорбите не оказвали сериозна опозиция на германците. Но зад Одер, по неговия приток Варта, и в районите към днешните Краков и Варшава полските племена почнали да се сплотяват към князете от рода на Пястите.
Княз Мешко (Мечислав, 963-992) се борел настойчиво против немските маркграфове (наместниците на пограничните области „ марки “), на които Отон бил упълномощил завладяването на земите оттатък река Елба.
Скоро, обаче, вниманието на Отон било отвлечено оттатък Алпите, към Италия. Той прекосил Алпите с огромна войска и в Павия, остарялата столица на племето на лангобардите, бил коронясан с така наречен „ желязна корона на Италия “ (в златната корона имало стоманен пирон от кръста на Голгота). Но той се стремял към Рим, към възобновяване на свещената империя – и в катедралата „ Свети Петър “, облечен в облекла на свещеник, през 962 година получил от ръцете на папата императорския венец.
Оттогава самият Отон I, синът му Отон II и внукът Отон III били заети повече в Италия, в сравнение с се занимавали с Германия.
В това време синът на княз Мешко и чешката княгиня Домбровка – полският крал Болеслав Храбри (992-1025), откупил от прусите тялото на починалия в земите им свещеник Адалберт, сложил скъпите мощи на мъченика в катедралата на Гнезно и го оповестил за настойник на Полша. А през 1000 година, когато в Европа доста хора очаквали идването на Антихриста и края на света, император Отон III пристигнал в Гнезно да моли за помилван на греховете си до гроба на Адалберт, който приживе бил негов другар.
Болеслав, въздигнат от императора в сан на римски патриций, ловко се възползвал от благочестието на Ото и невниманието му към ползите на Германия. По искане на императора папа Силвестър II назначил за архиепископ на Гнезно брата на Адалберт и отделил Полша като независима марка.
След гибелта на Отон ІІІ Болеслав изцяло се отделил от Германия. Опитвайки се да сътвори огромна западнославянска страна, той завзел Бохемия и Моравия, покорил славяните от Поморието (Померания) и даже почнал да завладява земите на източногерманската марка (днешните Силезия и Саксония). Но наследникът на Отон ІІІ – император Хенри II, в упорити борби освободил немските владения от поляците и ги прогонил от Прага.
През 1024 Болеслав постигнал успех в своята политика: с изключение на папата и императора, полските епископи също го коронясали за крал на Полша. Започнал възходът на полската страна.
Унгарците приели християнството съвсем по едно и също време с поляците. Поражението при Аугсбург трансформирало коренно техния живот и настроения. Сега те трябвало да се лимитират в завладените от тях земи и минали към установен метод на живот. През 1000 година техният водач Вайк (като християнин – Стефан) получил кралска корона от папа Силвестър ІІ.
Така геополитическата обстановка в Централна Европа последователно придобивала познатите ни през днешния ден контури.
