Водата дава живот, но може и да го отнема
През горещия летен сезон голямата част от хората избират да се къпят навън и да плуват. Водата доставя удоволствия и укрепва здравето, само че доста постоянно се оказва съдбовно рискова, в случай че не съблюдаваме разпоредбите за сигурност, надценим нашите благоприятни условия или подценим обстановката.
Удавянето е измежду постоянно срещаните произшествия с съдбовен край. Мнозина намират гибелта си, допускайки обикновени неточности или правейки се на неуязвими.
В света всяка година от удавяне умират към 500 хиляди души.
За България това число е към 160 души, като близо 30% от тях са деца до 17 година По-големият брой удавяния - 75-80%, стават във водоеми навътре в страната, които не се охраняват от спасители. Този огромен % се дължи главно на слабата плувна подготовка на популацията и изключително на децата в резултат на премахването на наложителното образование по плуване за началния курс в учебните заведения, все по-малкия брой работещи плувни басейни в страната и ниската водноспасителна просвета на хората.
Дънните ями и прагове се срещат в морето, реките и язовирите. Пропадането в тях става ненадейно, провокира нерешителност, преминаваща в суматоха и давенето стартира. Ако човек пропадне в дънна яма или предел, може, запазвайки хладнокръвие, да си помогне и самичък, като с отскоци от дъното се придвижи към плиткото. Друга заплаха са подводните скали, намиращи се под водата разнообразни остри предмети, неизкоренени дървета при завиряването на някои язовири. Сблъсъкът с тях при скок може да докара до съществени контузии, които да причинят загуба на схващане и удавяне. След хранене стомахът е уголемен. Храносмилателните органи се доставят по-обилно с кръв за сметка на мозъка и крайниците.
Недостатъчното кръвоснабдяване на мозъка, съчетано с интензивните придвижвания, охлаждането на тялото и налягането на водата върху стомаха може да провокират прилошаване, повръщане и даже загуба на схващане.
Плуването след приложимост на алкохол или наркотични средства постоянно води до трагични последствия, защото човек губи действителна визия за своите благоприятни условия и къде се намира.
Теченията и водовъртежите са измежду най-големите рискове най-много в морето. Тези с по-голяма скорост може да отнесат плувеца във вътрешността и той да не може да се измъкне. Попаднал в такава обстановка, човек би трябвало да плува напряко против течението, до момента в който излезе от него, и по-късно - към брега.
Вълненията и прибоят също са рискови.
При мощно неспокойствие прибоят има огромна ударна мощ, която може да повали човек, да го удари в дъното, да го влачи и да му аргументи травми. Това в доста случаи води до удавяне. След достигането до брега водните маси се връщат назад и провокират мощен воден поток, насочен към морето.
Използването на надуваеми лодки, дюшеци, пояси, топки и други основават у хората, неумеещи да плуват добре, лъжливо възприятие за сигурност и отслабват естествения им инстинкт за самозапазване, което води нерядко до удавяне при преобръщането им. При катурване на кораб хората би трябвало да останат при него, тъй като той ще им служи като поддържащо плавателно средство и по-лесно могат да бъдат видяни от брега.
Блъскането и хвърлянето на хора във водата, боричкането с потапяне на другия и други сходни " радостни игри " от време на време имат напълно невесел край. Плуването под местата за скокове може да докара до съществени контузии и удавяне. Дори безобидната " криеница " към плувните басейни, постоянно води до падение и травми. Сериозна заплаха крие плуването под вода, което е и една от най-честите аргументи за удавяния в басейн.
Тинестото дъно и водораслите пък насят заплаха от усложнение в тях. През последните години от ден на ден хора се къпят или плуват в напоителни канали. Трябва да се знае, че те са дълбоки, бързо течащи и излизането от тях е извънредно мъчно, тъй като крайбрежията им са доста стръмни и в подводната си част - хлъзгави. За това къпането и плуването в тях е неразрешено.
Удавянето е измежду постоянно срещаните произшествия с съдбовен край. Мнозина намират гибелта си, допускайки обикновени неточности или правейки се на неуязвими.
В света всяка година от удавяне умират към 500 хиляди души.
За България това число е към 160 души, като близо 30% от тях са деца до 17 година По-големият брой удавяния - 75-80%, стават във водоеми навътре в страната, които не се охраняват от спасители. Този огромен % се дължи главно на слабата плувна подготовка на популацията и изключително на децата в резултат на премахването на наложителното образование по плуване за началния курс в учебните заведения, все по-малкия брой работещи плувни басейни в страната и ниската водноспасителна просвета на хората.
Дънните ями и прагове се срещат в морето, реките и язовирите. Пропадането в тях става ненадейно, провокира нерешителност, преминаваща в суматоха и давенето стартира. Ако човек пропадне в дънна яма или предел, може, запазвайки хладнокръвие, да си помогне и самичък, като с отскоци от дъното се придвижи към плиткото. Друга заплаха са подводните скали, намиращи се под водата разнообразни остри предмети, неизкоренени дървета при завиряването на някои язовири. Сблъсъкът с тях при скок може да докара до съществени контузии, които да причинят загуба на схващане и удавяне. След хранене стомахът е уголемен. Храносмилателните органи се доставят по-обилно с кръв за сметка на мозъка и крайниците.
Недостатъчното кръвоснабдяване на мозъка, съчетано с интензивните придвижвания, охлаждането на тялото и налягането на водата върху стомаха може да провокират прилошаване, повръщане и даже загуба на схващане.
Плуването след приложимост на алкохол или наркотични средства постоянно води до трагични последствия, защото човек губи действителна визия за своите благоприятни условия и къде се намира.
Теченията и водовъртежите са измежду най-големите рискове най-много в морето. Тези с по-голяма скорост може да отнесат плувеца във вътрешността и той да не може да се измъкне. Попаднал в такава обстановка, човек би трябвало да плува напряко против течението, до момента в който излезе от него, и по-късно - към брега.
Вълненията и прибоят също са рискови.
При мощно неспокойствие прибоят има огромна ударна мощ, която може да повали човек, да го удари в дъното, да го влачи и да му аргументи травми. Това в доста случаи води до удавяне. След достигането до брега водните маси се връщат назад и провокират мощен воден поток, насочен към морето.
Използването на надуваеми лодки, дюшеци, пояси, топки и други основават у хората, неумеещи да плуват добре, лъжливо възприятие за сигурност и отслабват естествения им инстинкт за самозапазване, което води нерядко до удавяне при преобръщането им. При катурване на кораб хората би трябвало да останат при него, тъй като той ще им служи като поддържащо плавателно средство и по-лесно могат да бъдат видяни от брега.
Блъскането и хвърлянето на хора във водата, боричкането с потапяне на другия и други сходни " радостни игри " от време на време имат напълно невесел край. Плуването под местата за скокове може да докара до съществени контузии и удавяне. Дори безобидната " криеница " към плувните басейни, постоянно води до падение и травми. Сериозна заплаха крие плуването под вода, което е и една от най-честите аргументи за удавяния в басейн.
Тинестото дъно и водораслите пък насят заплаха от усложнение в тях. През последните години от ден на ден хора се къпят или плуват в напоителни канали. Трябва да се знае, че те са дълбоки, бързо течащи и излизането от тях е извънредно мъчно, тъй като крайбрежията им са доста стръмни и в подводната си част - хлъзгави. За това къпането и плуването в тях е неразрешено.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ