От тревогите заради цензурата до успехите на световната сцена. Адела Пеева на 75
През годините на социализма спортът е едно от направленията, които се експлоатират най-успешно от пропагандата на Изтока против упадъчния Запад. Когато става въпрос за спорта от това време в България, една от първите асоциации, несъмнено, са щангите.
Именно в тази атмосфера в България една 36-годишна млада режисьорка взема решение да направи документален филм, с който да надигне завесата над тъмната страна на тежкоатлетите. Медикаменти, тежки тренировки, меланхолия, опити за самоубийство и последни дни в болничното заведение преди гибелта от цироза на 25 години.
Всичко това се появява в лентата „ В името на спорта “ от 1983 година Комунистическата цензура я стопира. Следват нормалните унищожителни рецензии. Същото към този момент се е случило през 1981 година с кино лентата „ Майки “. Тези прекарвания обаче не стопират тяхната вторка да работи и до през днешния ден, повече от 30 години след рухването на режима, който не позволява част от филмите ѝ.
В неделя една от най-големите български кинорежисьорки и документалисти Адела Пеева навърши 75 години. Освен този празник тя отбелязва и 50 години творчество. По този мотив редица киносалони ще прожектират лентите ѝ, а Българска национална телевизия излъчи документалния „ В търсене на Списаревски “ и игралния „ Съседката “.
Адела Пеева е родена на 23 януари 1947 година в Разград. Още от дете тя се привързва към изкуството, само че първоначално това не е киното, а театърът.
Първо се влюбих в театъра
„ Първо се влюбих в театъра. Навремето родителите ми не пропускаха вървене на спектакъл, а и живеехме до Театъра на Армията “, споделя Пеева пред БНР.
След това обаче тя кандидатства кино и телевизионна постановка в Академията за спектакъл, кино, радио и телевизия в Белград през 1970г., която по-късно приключва. В някогашната федеративна република работи като ефирен режисьор.
След завършването си се завръща в България, където стартира дългия си професионален път в Студия за научно-популярни и документални филми „ Време “.
Сред първите ѝ творби са „ Съединението на България “ от 1971 година, „ Панайот Волов “ от 1973 година и „ Хитър Петър “ от 1977 година
За пръв път обаче комунистическата цензура я стопира поради документалния „ Майки “ от 1981 година В него се споделя за самотните майки в България и за двойния морал по отношение на тях, защото в обществото всички те са били считани за „ леки дами “.
„ Този филм беше спрян в действителност тъй като в него имаше един боен, чийто наследник беше татко на едно от децата и майката водеше дело против него, а бащата беше и деен герой срещу фашизма “, споделя Пеева.
Далеч по-тежка е историята на идващия ѝ филм „ В името на спорта “. Тя се оказва изправена против цялата държавна машина, която непременно цели да резервира положителното име на един от спортовете, които носят най-вече медали за страната. Той е сниман няколко години, откакто медалите на Валентин Христов и Кръстьо Семерджиев от Олимпийските игри в Монреал са отнети.
„ В името на спорта “ да вземем за пример ми донесе доста паники. За сметка на това ме направи по-силна. Помня по какъв начин го иззеха от вкъщи ми “, споделя още Пеева.
В лентата се споделя по какъв начин двамата спортисти пробват да се оправят с опропастения си живот. Мотивът за прекъсването на кино лентата по искане на Българския съюз за физическа просвета е, че демонстрира „ мрачна и безусловно нетипична картина от живота и ориста на българските спортисти “.
„ В този филм е и последният кадър на Белослав Манолов, който беше на 25 години, умираше в болничното заведение от цироза на черния дроб, породена от анаболи, и даже болен е принуждаван да тренира “, споделя режисьорката.
И двата кино лентата са излъчени след 1989 година и печелят редица награди.
Само две години преди измененията режисьорката се впуска и в игралното кино с лентата „ Съседката “ по повестта „ Циганско лято “, в която вземат участие Велко Кънев, Елвира Иванова, Георги Русев и други Въпреки огромният зрителски интерес в България и чужбина, Пеева получава тежки рецензии от филмовия съвет, както и наказване, с което ѝ се постанова да връща пари.
В игралното кино се усещах извънредно тежко
„ В игралното кино се усещах извънредно тежко “, споделя тя за оня интервал.
В началото на 90-те години Пеева взема решение да се откъсне и учредява продуцентската къща „ Адела медия “, която до през днешния ден основава над 30 документални кино лентата. Най-известен измежду тях е „ Чия е тази ария “ от 2003 година
„ Чия е тази ария “ несъмнено беше филмът, който ми донесе най-голяма известност и до ден сегашен имаме позвънявания да бъде изпратен кино лентата на конференции, на образования и на лекции “, споделя тя.
За него тя получава редица влиятелни номинации, измежду които тази за най-хубав документален филм на Европейската кино академия и присъединяване в над 50 интернационалните фестивала.
Номинация за най-хубав документален филм от Европейската кино академия Пеева получава и за идната си лента „ Развод по албански “, отличен с общо 12 награди.
Срдд най-популярните ѝ в България филми са „ В търсене на Списаревски “ и „ Кметът “, които също получават голям брой оценки.
През 2018 година нейният филм „ Да живее България “, отдаден на въпроса дали и по какъв начин се възражда национализмът в България, провокира остри полемики в общественото пространство. Заради това режисьорката изтегля лентата от няколко фестивала в страната.
Адела Пеева е част от разнообразни журита на фестивалите в Кан, Берлин, Локарно, Сараево, Мумбай и други. Член е на Европейската кино академия (EFA) и на Изпълнителния комитет на Федерацията на Европейските режисьори (FERA).
Тя е носителка на медал „ Стара планина “ - първа степен „ за извънредно огромните ѝ заслуги в региона на културата и изкуството “, както и на медал „ Св. св. Кирил и Методий “.
И до през днешния ден Пеева помни едно предписание от образованието си в Югославия: „ Не би трябвало да започваш да правиш филм, до момента в който не си приключил, тъй като, в случай че направиш един неприятен филм, за втори няма да ти бъде даден късмет. “
В момента режисьорката работи по следващия си план със заглавие „ Общински консултант “.
„ Моите истории не ме намират. Аз съм любопитен човек. Като котка. Непрекъснато чувам и си разтварям очите “, изяснява Адела Пеева в отговор на въпроса по какъв начин съумява да намира нови сюжети и герои, на които да се посвети.
Именно в тази атмосфера в България една 36-годишна млада режисьорка взема решение да направи документален филм, с който да надигне завесата над тъмната страна на тежкоатлетите. Медикаменти, тежки тренировки, меланхолия, опити за самоубийство и последни дни в болничното заведение преди гибелта от цироза на 25 години.
Всичко това се появява в лентата „ В името на спорта “ от 1983 година Комунистическата цензура я стопира. Следват нормалните унищожителни рецензии. Същото към този момент се е случило през 1981 година с кино лентата „ Майки “. Тези прекарвания обаче не стопират тяхната вторка да работи и до през днешния ден, повече от 30 години след рухването на режима, който не позволява част от филмите ѝ.
В неделя една от най-големите български кинорежисьорки и документалисти Адела Пеева навърши 75 години. Освен този празник тя отбелязва и 50 години творчество. По този мотив редица киносалони ще прожектират лентите ѝ, а Българска национална телевизия излъчи документалния „ В търсене на Списаревски “ и игралния „ Съседката “.
Адела Пеева е родена на 23 януари 1947 година в Разград. Още от дете тя се привързва към изкуството, само че първоначално това не е киното, а театърът.
Първо се влюбих в театъра
„ Първо се влюбих в театъра. Навремето родителите ми не пропускаха вървене на спектакъл, а и живеехме до Театъра на Армията “, споделя Пеева пред БНР.
След това обаче тя кандидатства кино и телевизионна постановка в Академията за спектакъл, кино, радио и телевизия в Белград през 1970г., която по-късно приключва. В някогашната федеративна република работи като ефирен режисьор.
След завършването си се завръща в България, където стартира дългия си професионален път в Студия за научно-популярни и документални филми „ Време “.
Сред първите ѝ творби са „ Съединението на България “ от 1971 година, „ Панайот Волов “ от 1973 година и „ Хитър Петър “ от 1977 година
За пръв път обаче комунистическата цензура я стопира поради документалния „ Майки “ от 1981 година В него се споделя за самотните майки в България и за двойния морал по отношение на тях, защото в обществото всички те са били считани за „ леки дами “.
„ Този филм беше спрян в действителност тъй като в него имаше един боен, чийто наследник беше татко на едно от децата и майката водеше дело против него, а бащата беше и деен герой срещу фашизма “, споделя Пеева.
Далеч по-тежка е историята на идващия ѝ филм „ В името на спорта “. Тя се оказва изправена против цялата държавна машина, която непременно цели да резервира положителното име на един от спортовете, които носят най-вече медали за страната. Той е сниман няколко години, откакто медалите на Валентин Христов и Кръстьо Семерджиев от Олимпийските игри в Монреал са отнети.
„ В името на спорта “ да вземем за пример ми донесе доста паники. За сметка на това ме направи по-силна. Помня по какъв начин го иззеха от вкъщи ми “, споделя още Пеева.
В лентата се споделя по какъв начин двамата спортисти пробват да се оправят с опропастения си живот. Мотивът за прекъсването на кино лентата по искане на Българския съюз за физическа просвета е, че демонстрира „ мрачна и безусловно нетипична картина от живота и ориста на българските спортисти “.
„ В този филм е и последният кадър на Белослав Манолов, който беше на 25 години, умираше в болничното заведение от цироза на черния дроб, породена от анаболи, и даже болен е принуждаван да тренира “, споделя режисьорката.
И двата кино лентата са излъчени след 1989 година и печелят редица награди.
Само две години преди измененията режисьорката се впуска и в игралното кино с лентата „ Съседката “ по повестта „ Циганско лято “, в която вземат участие Велко Кънев, Елвира Иванова, Георги Русев и други Въпреки огромният зрителски интерес в България и чужбина, Пеева получава тежки рецензии от филмовия съвет, както и наказване, с което ѝ се постанова да връща пари.
В игралното кино се усещах извънредно тежко
„ В игралното кино се усещах извънредно тежко “, споделя тя за оня интервал.
В началото на 90-те години Пеева взема решение да се откъсне и учредява продуцентската къща „ Адела медия “, която до през днешния ден основава над 30 документални кино лентата. Най-известен измежду тях е „ Чия е тази ария “ от 2003 година
„ Чия е тази ария “ несъмнено беше филмът, който ми донесе най-голяма известност и до ден сегашен имаме позвънявания да бъде изпратен кино лентата на конференции, на образования и на лекции “, споделя тя.
За него тя получава редица влиятелни номинации, измежду които тази за най-хубав документален филм на Европейската кино академия и присъединяване в над 50 интернационалните фестивала.
Номинация за най-хубав документален филм от Европейската кино академия Пеева получава и за идната си лента „ Развод по албански “, отличен с общо 12 награди.
Срдд най-популярните ѝ в България филми са „ В търсене на Списаревски “ и „ Кметът “, които също получават голям брой оценки.
През 2018 година нейният филм „ Да живее България “, отдаден на въпроса дали и по какъв начин се възражда национализмът в България, провокира остри полемики в общественото пространство. Заради това режисьорката изтегля лентата от няколко фестивала в страната.
Адела Пеева е част от разнообразни журита на фестивалите в Кан, Берлин, Локарно, Сараево, Мумбай и други. Член е на Европейската кино академия (EFA) и на Изпълнителния комитет на Федерацията на Европейските режисьори (FERA).
Тя е носителка на медал „ Стара планина “ - първа степен „ за извънредно огромните ѝ заслуги в региона на културата и изкуството “, както и на медал „ Св. св. Кирил и Методий “.
И до през днешния ден Пеева помни едно предписание от образованието си в Югославия: „ Не би трябвало да започваш да правиш филм, до момента в който не си приключил, тъй като, в случай че направиш един неприятен филм, за втори няма да ти бъде даден късмет. “
В момента режисьорката работи по следващия си план със заглавие „ Общински консултант “.
„ Моите истории не ме намират. Аз съм любопитен човек. Като котка. Непрекъснато чувам и си разтварям очите “, изяснява Адела Пеева в отговор на въпроса по какъв начин съумява да намира нови сюжети и герои, на които да се посвети.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ