Преследват Човека птица от Италия до Беларус 10 години
През февруари 2017-а, след 10 година търсене, наказаният за ликвидиране Стайко Иванов от Кърджали застана пред хасковските окръжни магистрати. Той е с влезнала в действие 8-годишна ефикасна присъда. Окръжна прокуратура - Кърджали поискала от съда да дефинира в затворническо общежитие от какъв вид да търпи присъдата си. Към момента на определянето на наказването му Темида не е била длъжна да прави това.
„ Не тичам от правораздаването. Присъдата ми е несправедлива. Нарушени са ми процесуалните права. Невинен съм ”, съобщи 54-годишният мъж и добави, че ще внесе молба пред Върховния касационен съд за преразглеждане на делото.
Достойната за филмиране история се случва на 11 май 1997 година Тогава Стайко е на 31 години, преглежда Пловдивския механически панаир. Интересът му е към летателните машини, защото самият той е делтапланерист, конструктор и откривател, приятелите го назовават Човека птица. Решил да се прибере към Кърджали на стоп. На протегнатата му ръка стопира македонски бус. С водача Киро Тодоровски беседват по разнообразни тематики, когато край хасковското село Клокотница ги стопира мъж. Македонецът качва и него и не престават. " На отклонението за Димитровград помолих водача да спре, с цел да продължа към Кърджали. Тодоровски понамали скоростта и тъкмо тук стана дивотията ", споделя пред проверяващите Иванов. " Другият стопаджия извади револвер, стреля от упор в слепоочието на водача и го умъртви в придвижване. Нямам и доста ясни мемоари. Единственото, което съумях да направя, е да извъртя кормилото, само че челно се ударихме в едно крайпътно дърво ", споделя делтапланеристът.
Първоначално служителите на реда считали, че Стайко е в потрес и че македонецът е умрял от инфаркт. След аутопсията обаче станало ясно, че Тодоровски е погубен. Вторият стопаджия не е открит и Иванов става главен обвинен. Седем месеца лежи в ареста. Там се разболял от туберкулоза. На 20 декември 2005 година прокуратурата приключва наказателното произвеждане против него. Иванов, който от самото начало твърди, че е почтен, взема решение да почисти името си и завежда дело против страната за нелегално задържане. Ответната реакция на държавното обвиняване е обновяване на следствието против кърджалиеца.
Делото бе импортирано в съда през 2006 година Година по-късно Хасковският областен съд постанова 8 година решетки за Стайко. Наказанието е доказано от Пловдивския апелативен съд и от Върховен касационен съд. През 2011-а присъдата влиза в действие. " Отказвам да поема непозната виновност. Аз съм почтен и ще дам живота си, с цел да го потвърдя ", споделя Иванов на приятелката си Славка Динева и изчезва крепко пушек.
След дни на тел. 112 се обажда мъж, показал се за Стайко Иванов, който оповестява, че е сложил бомби в Хасково. Взривни устройства не са открити. " Направи го с вярата обществото и медиите да извърнат внимание на случая му. Видяхте и сагата с Ивайло Зартов - едвам когато си отряза пръст, бяха заложени въпроси по отношение на пропуски в процеса против него ", показа Динева, която и до през днешния ден има вяра в невинността на Иванов. Славка е участник във фейсбук група в поддръжка на Стайко. „ Бил е до полицейска кола, когато е стопирал микробуса. Ако е имал желание да убива, щеше ли да стои умерено до патрулката ”, разяснява Динева.
След бягството Стайко Иванов съумял да се добере до Италия. Заживял в Анкона с променено име. Сръчният мъж си намерил работа в машиностроителна фабрика. Извоювал си популярност на човек със златни ръце. Спокойствието му завършило, откакто се свързал със собствен остарял прочут от Банкя. Дължал му дребна сума от години и решил да му се реваншира. Предложил му да му спомага за реализирането на бизнес контакт с италианския му шеф. Мъжът съобщил в полицията къде се крие Стайко. По искане на нашите управляващи посредством Интерпол подготвили арест. В последния миг Иванов се усетил какво става и се измъкнал, без да успее да вземе нито пари, нито облекла.
През 2016-а обаче търсеният е задържан в Беларус. Там прекарал 5 месеца. „ Условията в ареста били отвратителни. После го върнали в Полша, откъдето го екстрадираха у нас ”, показа Славка.
Същата година Човека птица бил пребит в килията си в Пазарджишкия затвор. Нападението станало в неделя. За случилото се тогава алармираха негови близки в обществените мрежи, а по-късно информацията им беше доказана от пресцентъра на Министерството на правораздаването.
Иванов бил настанен в лечебницата на мястото за отнемане от независимост с комоцио. Споделил, че офанзивата е поръчкова и в случай че се върне в килията си, ще бъде погубен. Затова околните му упорстваха да бъде изместен в Пловдив.
Пак през 2017-а афишира гладна стачка, при която смъква над 30 кг. Подава молба за опрощение, само че тя е отхвърлена от вицепрезидента Илияна Йотова, която показва в отговора си: „ Не намирам учредения да упражня правото си на опрощение “.
Преди това е отказана и молбата му да бъде изместен в Пловдивския затвор с претекста, че там той няма родственици, въпреки че и в Пазарджик няма. Близките му са писали и до омбудсмана Мая Манолова, която им дава отговор, че няма право да се намесва при произнесена присъда.
Най-накрая Стайко е изместен в пандиза под тепетата.
Това лято пък Административният съд в Пловдив отхвърли жалбата на делтапланериста Стайко Иванов, с която желае да бъде изместен от „ непоколебим “ на „ общ “ режим под тепетата. Човекът птица стачкува против отхвърли на началника на пандиза в Пловдив гл. контрольор Запрян Илиев за подмяна на режима му.
„ Не тичам от правораздаването. Присъдата ми е несправедлива. Нарушени са ми процесуалните права. Невинен съм ”, съобщи 54-годишният мъж и добави, че ще внесе молба пред Върховния касационен съд за преразглеждане на делото.
Достойната за филмиране история се случва на 11 май 1997 година Тогава Стайко е на 31 години, преглежда Пловдивския механически панаир. Интересът му е към летателните машини, защото самият той е делтапланерист, конструктор и откривател, приятелите го назовават Човека птица. Решил да се прибере към Кърджали на стоп. На протегнатата му ръка стопира македонски бус. С водача Киро Тодоровски беседват по разнообразни тематики, когато край хасковското село Клокотница ги стопира мъж. Македонецът качва и него и не престават. " На отклонението за Димитровград помолих водача да спре, с цел да продължа към Кърджали. Тодоровски понамали скоростта и тъкмо тук стана дивотията ", споделя пред проверяващите Иванов. " Другият стопаджия извади револвер, стреля от упор в слепоочието на водача и го умъртви в придвижване. Нямам и доста ясни мемоари. Единственото, което съумях да направя, е да извъртя кормилото, само че челно се ударихме в едно крайпътно дърво ", споделя делтапланеристът.
Първоначално служителите на реда считали, че Стайко е в потрес и че македонецът е умрял от инфаркт. След аутопсията обаче станало ясно, че Тодоровски е погубен. Вторият стопаджия не е открит и Иванов става главен обвинен. Седем месеца лежи в ареста. Там се разболял от туберкулоза. На 20 декември 2005 година прокуратурата приключва наказателното произвеждане против него. Иванов, който от самото начало твърди, че е почтен, взема решение да почисти името си и завежда дело против страната за нелегално задържане. Ответната реакция на държавното обвиняване е обновяване на следствието против кърджалиеца.
Делото бе импортирано в съда през 2006 година Година по-късно Хасковският областен съд постанова 8 година решетки за Стайко. Наказанието е доказано от Пловдивския апелативен съд и от Върховен касационен съд. През 2011-а присъдата влиза в действие. " Отказвам да поема непозната виновност. Аз съм почтен и ще дам живота си, с цел да го потвърдя ", споделя Иванов на приятелката си Славка Динева и изчезва крепко пушек.
След дни на тел. 112 се обажда мъж, показал се за Стайко Иванов, който оповестява, че е сложил бомби в Хасково. Взривни устройства не са открити. " Направи го с вярата обществото и медиите да извърнат внимание на случая му. Видяхте и сагата с Ивайло Зартов - едвам когато си отряза пръст, бяха заложени въпроси по отношение на пропуски в процеса против него ", показа Динева, която и до през днешния ден има вяра в невинността на Иванов. Славка е участник във фейсбук група в поддръжка на Стайко. „ Бил е до полицейска кола, когато е стопирал микробуса. Ако е имал желание да убива, щеше ли да стои умерено до патрулката ”, разяснява Динева.
След бягството Стайко Иванов съумял да се добере до Италия. Заживял в Анкона с променено име. Сръчният мъж си намерил работа в машиностроителна фабрика. Извоювал си популярност на човек със златни ръце. Спокойствието му завършило, откакто се свързал със собствен остарял прочут от Банкя. Дължал му дребна сума от години и решил да му се реваншира. Предложил му да му спомага за реализирането на бизнес контакт с италианския му шеф. Мъжът съобщил в полицията къде се крие Стайко. По искане на нашите управляващи посредством Интерпол подготвили арест. В последния миг Иванов се усетил какво става и се измъкнал, без да успее да вземе нито пари, нито облекла.
През 2016-а обаче търсеният е задържан в Беларус. Там прекарал 5 месеца. „ Условията в ареста били отвратителни. После го върнали в Полша, откъдето го екстрадираха у нас ”, показа Славка.
Същата година Човека птица бил пребит в килията си в Пазарджишкия затвор. Нападението станало в неделя. За случилото се тогава алармираха негови близки в обществените мрежи, а по-късно информацията им беше доказана от пресцентъра на Министерството на правораздаването.
Иванов бил настанен в лечебницата на мястото за отнемане от независимост с комоцио. Споделил, че офанзивата е поръчкова и в случай че се върне в килията си, ще бъде погубен. Затова околните му упорстваха да бъде изместен в Пловдив.
Пак през 2017-а афишира гладна стачка, при която смъква над 30 кг. Подава молба за опрощение, само че тя е отхвърлена от вицепрезидента Илияна Йотова, която показва в отговора си: „ Не намирам учредения да упражня правото си на опрощение “.
Преди това е отказана и молбата му да бъде изместен в Пловдивския затвор с претекста, че там той няма родственици, въпреки че и в Пазарджик няма. Близките му са писали и до омбудсмана Мая Манолова, която им дава отговор, че няма право да се намесва при произнесена присъда.
Най-накрая Стайко е изместен в пандиза под тепетата.
Това лято пък Административният съд в Пловдив отхвърли жалбата на делтапланериста Стайко Иванов, с която желае да бъде изместен от „ непоколебим “ на „ общ “ режим под тепетата. Човекът птица стачкува против отхвърли на началника на пандиза в Пловдив гл. контрольор Запрян Илиев за подмяна на режима му.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ