През есента на 2021 г. руският учен Сергей Зоненко беше

През есента на 2021 година съветският академик Сергей Зоненко беше арестуван на българо-гръцката граница.

Както медиите писаха, той и цялото му семейство бяха упрекнати в промишлен шпионаж и вкарани в български затвор, напомня. Случаят получи необятна публичност. Докато към момента е в Русия, Зоненко прави няколко значими открития в региона на теорията на детонацията, по-специално той създаде своя лична доктрина за кумулацията.

През 2007 година основава компанията Zonenko Shaped Charges, която създава устройства за рандеман на петрол и газ. Тогава ученият стартира да търси приложения за проучванията си в отбранителната промишленост, а през 2015 година той и фамилията му се местят в България и получават работа в оръжейната компания "Арсенал ". През октомври 2021 година Зоненко взема решение да напусне, само че е упрекнат в кражба на военни разработки и хвърлен в пандиза.

Популярният съветски уебсайт Lenta.ru разгласява детайлности по този случай.

На 5 октомври 2021 година българската полиция задържа съветския ученСергей Зоненко. Заедно със сина си и брачната половинка си той се опита да премине границата с Гърция. Преди това Зоненко, брачната половинка му, литовската гражданка Олга Гелдке, и синът Вениамин, също жител на Литва, са работили в оръжейния цех „ Арсенал “ в град Казанлък, Старозагорска област. Българската прокуратура упрекна цялото семейство в кражба на информация от завода.

По време на ареста ученият към този момент е болен от рак. На 10 октомври български съд постанови цялото семейство Зоненко да бъде сложено под арест в пандиза в град Стара Загора. В същото време публикациите, по които е повдигнато обвиняването, не бяха разкрити. Според материалите по делото, до които българските публицисти се снабдиха по незнайни способи, Зоненко и фамилията му са упрекнати в кражба на вериги и аварийни елементи за разработките им от цех „ Арсенал “, както и за достъп до информация, съхранявана на сървърите на завода. Наказателен кодекс планува до 10 години затвор.

През декември 2021 година фамилията съумя да се измъкне, като заплати гаранция. Делото обаче към момента не е завършено, а ученият и фамилията му са принудени да останат в България.

Адвокатът на Зоненко Станимир Ченалов сподели пред Lente.ru, че малко преди случая ученият и фамилията му са поискали да изоставен работата в „ Арсенал “. Сергей реализира съглашение за уволняване с управлението на завода по телефона, до момента в който бил в отпуск. На Зоненко било позволено не върви на работа, само че по-късно управлението уведомило Министерство на вътрешните работи, че чертежите, както и елементи от боеприпасите, сякаш липсват от завода.

Освен това в осведомителната система на предприятието, съгласно жалбоподателите, е проникнато нелегално за заличаване и кражба на поверителни данни. Администрацията на „ Арсенал “ упрекна съветския физик за случилото се. На въпрос какви са претекстовете за сходно държание, Ченалов допусна, че управлението на завода е разочаровано, че губи подобен експерт от висок клас.

След като се свърза персонално със Сергей Иванович, Lenta.ru се опита да разбере от първа ръка детайлностите по случая, както и дали Руската федерация оказва помощ на своя жител, който се намира в такава необикновена обстановка.

Lenta.ru: Обвинени сте в промишлен шпионаж. Защо мислите, че това се случи?

Сергей Зоненко: Това се случи по самодейност на публицисти. Ще бъдете доста сюрпризирани, само че в действителност думата "шпионаж " на никое място не попада в делото. Да, доста информация изтече в пресата, в медиите, изключително българските, и то безусловно в първия ден, когато още нямаше детайлности. Това се случи без моя виновност. Нищо за шпионаж не е правилно.

- Защо съгласно вас е изтекла информация от прокуратурата?

- Като цяло никой не е наясно по какъв начин се е стигнало до следствие. За тях това също беше изненада, те самите не го харесват. Обяснете тогава каква е същността на повдигнатите против вас обвинявания? Като начало ще опиша по какъв начин действаха българските правоохранителни органи. Направиха някакви неуместни обвинявания (общо бяха пет-шест), след това се проточиха колкото се може по-дълго с експертизата. Няма истина в обвиняванията. До момента делото не е завършено.

- Е, по какъв начин няма доказателства... Бяхте упрекнати в незаконно разпространяване на класифицирана информация: някои данни бяха изтрити от осведомителната система на цех „ Арсенал “, някои данни са били откраднати. Това се оказва...

- Не е правилно. Що се отнася до изтеглянето на данни от осведомителната система на „ Арсенал “, даже не е допустимо да се извърши експертиза по това обвиняване. Все отново компютърът ми даже не беше обвързван с осведомителната система на завода. Когато ми предложиха да го свържа преди 4-5 години, споделих, че не е нужно.

Но, явно, някой човек, който не знаеше за това, написа, че сякаш имам кабел и съм теглил нещо там. Това няма по какъв начин да стане. Що се отнася до обвиняванията в заличаване на информация... Това също не може да се случи, тъй като бях в отпуск два месеца. Компютрите в завода са на налично място, без пароли - [служителите] там могат да създадат всичко.

Още по време на почивката взех решение да напусна фабриката, без да съм посещавал работното си място. Дори не знам какво се е случило там в мое неявяване. Реших въпроса [с уволнението] с управлението на „ Арсенал “. Те споделиха: „ Да, смятай, че си уволнен, не е нужно да идваш “. След това се прибрах вкъщи със фамилията си, взех документите и нещата. На излизане от България за Гърция бяхме арестувани. По принцип ти споделих всичко. Всичко, с което ни свързват, са някакви пресилени неща.

- Каква беше повода за уволнението и за какво решихте да напуснете България?

- Причината е доста елементарна. Разработих редица патрони и ги пуснах в произвеждане. „ Арсенал “ сполучливо ги създава и продава. След това седях на практика без работа. Те продължиха да ми заплащат заплата, а аз просто правех техническа поддръжка: в случай че нещо спре да работи в производството, те ми се обаждат и аз намирам повода. Не ми хареса тази бесперспективна активност. И споделих, че към този момент не се интересувам от такава некреативна работа. Направих доста разработки, множеството от тях към момента не са осъществени. Затова взех решение да отида в Литва (имаме къща там), с цел да схвана по-късно накъде да отида.

- Защо отпътува за Литва през Гърция?

- Между другото, подобен въпрос породи и на процеса против човек, който евентуално в никакъв случай през живота си не е напускал България. За шест години съм пътувал 30 пъти от Литва до България, по всички страни. Най-лошият път е през Румъния, най-лесният е през Гърция. В Гърция можете да шофирате до пристанището и да вземете ферибот до Венеция. От там можете да стигнете до Литва през Австрия, Чехия и Полша. Това е къс и прелестен метод. Семейството ни обича да пътува с кола, пътуваме доста в Европа. И когато този случай завърши, ние ще отидем в Литва тъкмо по този път, през Гърция.

- Разкажете ни повече за задържането и последвалото отнемане от независимост. по какъв начин се лекувахте?

- Цялото ми семейство прекара повече от два месеца в ареста.

Срамно е да си спомня. Най-лошото е, че те [силите за сигурност] лишиха всичко, което беше и в двете коли, като доказателство. Например дисертацията ми от 1986 година, която апропо по този начин и не беше върната. Те видяха формули в нея и споделиха, че това е някаква секретна разработка, която съм откраднал от Арсенал. А тя е на руски…

Дори взеха научни книги, списък от фамилни фотоси, представяте ли си? Отнеха ми даже научните ръкописи. Писъл съм ги, когато още нямаше компютри. Тези решения на проблемите съществуват в един образец в света. И в този момент не ми ги връщат, търсят закононарушение във всичко това. Защото от позиция на процедурата те не нарушават нищо. Те трябвало да ревизират. Ами проверете за два месеца.

- Властите съобразиха ли се с вашето онкологично заболяване?

- Разбира се, написах недоволства, че съм тежко болен. Идва фелдшер в пандиза, вижда, че човек може да върви, което значи... (сдържа сълзите - доп. "Лента.ру ") Добре, че това към този момент мина.

- Имало ли е превишаване на пълномощия от страна на чиновниците на реда? Имаше ли свирепост към теб?

- В пандиза няма любезности. Това може да се случи някъде в норвежки затвор, само че в пандиза в Стара Загора... Там всички арестувани се третират еднообразно.

- В какъв юридически статус се намирате сега?

- Обвинен. Пуснаха ни под гаранция, много огромна: 5000 евро на човек. Сега живеем обикновено, можем да работим, чакаме продължението на следствието. Това не е домакински арест.

- Има ли особено отношение на българските управляващи към този случай или към вас персонално?

- Случаят притегля доста внимание в България и има особено отношение. Не толкоз към мен персонално, а към бизнеса. Много хора знаят за това, значимо е за управляващите. Много хора вземат участие в това от органите. Прокурори, следователи, специалисти... Фактът, че сме руснаци е преди всичко за тях.

- Смятате ли, че казусът е неточност на органите на реда?

- Не мога юридически да настоявам нищо. Но естественият човек схваща всичко. Мисля, че читателят ще разбере какво се случи. Не мога да приказвам.

- Български публицисти опитваха ли се да се свържат с вас?

- Да, само че прокурорът им забрани.

- Мислите ли, че ще съумеете да докажете своята непорочност?

- Да. аз съм безусловно сигурен. Единственото тъпо е, че губим време в България, към този момент щях да работя другаде, всичко щеше да е наред. Разбира се, че ще потвърдим, че сме почтени. Няма да встъпвам в детайлности, само че е несъмнено.

- Имате ли оферти за работа в други страни?

- Другаде не създават тези неща. В България мисля, че ще съумея да намеря работа. Не в този момент, само че след време.

- През последните три години имаше към три случая с детонации в цехове и хранилища в завода на „ Арсенал “. В последните два (2020 и 2021 г.) те се пробваха да намерят съветска диря. Бяхте ли взели участие по някакъв метод в следствието на произшествия?

- Не, само че първият заместник-главен изпълнителен шеф ме попита за какво може да се е случило това. Предполагах, че заради нарушение на софтуерни процеси.

- Посочвали ли сте неведнъж нарушавания?

- Да, и в този момент те не са отстранени.

- И какви бяха тези нарушавания?

- Това е загадка.

- Бяхте ли обвинени за случилото се?

- Не не. Само в случай че публицистите са на равнището „ едни баби си приказват на пейката “. Изобщо не ме подозират.

- Разкажете ни повече за кариерата си в България?

- България е милитаризирана страна, има доста оръжейни заводи. За първи път пристигнах в една фабрика за дребни оръжия, работих по-малко от година - не ми хареса, тъй като имаха стеснен подбор. Няма да кажа коя. След това отидох в „ Арсенал “. Поговорих с управлението и те схванаха какъв експерт съм. Като цяло има доста малко такива експерти в тази област. След това ме назначиха за шеф на отдела за кумулативни муниции. Работих доста добре, образовах български чиновници в тези технологии. Много ми хареса. Всички ме обичаха, имах страхотни връзки. Затова случилото се през октомври предходната година след уволнението ми меко казано ме изненада.

Преди това връзките с всички бяха отлични. На равнище хора руснаците в България като цяло са добре третирани. Говорих съветски с всички, не научих български, тъй като не трябваше. Всички ме разбираха и хората даже харесаха, че съветският дизайнер изяснява на съветски по какъв начин се вършат гранати.

За мен беше наслаждение да работя там, да вкарвам технологиите си там. Аз самият сътворих посоката на кумулативни муниции и я управлявах. Имахме положителни благоприятни условия. Беше от изгода и за „ Арсенал “, тъй като заводът произвеждаше доста от моите артикули. Сега „ Арсенал “ спря производството.

- С какво е обвързвано това?

- Липса на контракти, скъпи енергийни запаси през зимата и ковид.

- Като се има поради, че вашите проучвателен ползи са директно свързани с военната промишленост, имахте ли въпроси по отношение на връзките с съветското държавно управление, когато се присъединихте към „ Арсенал “?

- Това, че съм руснак? Напротив, всички ме харесаха в „ Арсенал “. Формално България е в НАТО, само че управлението на „ Арсенал “ доста обича Русия, непрекъснато пътува до Русия, има контакти с съветски военни предприятия и даже беше приветстван фактът, че съм руснак. Може би са го употребявали, с цел да усилят репутацията си. Те обичат руснаците, подписват контракти с Русия.

- Пътувахте ли до Русия, до момента в който работихте в България? Имаше ли контакти с съветски експерти?

- Имам доста другари в Русия. Но до момента в който работех в България, не общувах с тях, с цел да не ги слага в внимателно състояние. Разбирам, че съм на работа.

- В Русия имахте личен бизнес, в Русия си направихте име в международната просвета. Защо реши да напуснеш?

- Прост въпрос, елементарен отговор. Исках нещо ново. Освен това брачната половинка ми възвърне литовското си поданство. Беше авантюризъм: да пътуваш, да видиш света. Зарязах всичко, продадох жилището, отидохме в Литва. Но изобщо не си открих работа там. Нито в Литва, нито в Латвия. Когато парите свършиха, отидохме в България. Ходих там, когато бях студент, на продан. Представих си каква страна е това. Освен това има доста военни заводи. Но в този момент разбирам, че това беше огромна неточност. Просто ме използваха и тогава беше формирано наказателно дело, когато желаех да си потегли. Ръководството искаше в никакъв случай повече да не напущам България. Може би моят урок ще бъде потребен на тези, които мислят къде е по-добре да се занимават с просвета и да ползват своите хрумвания. Би било по-добре да продължа да вкарвам кумулацията си в съветските заводи.

- Значи желаете да се върнете в Русия?

- Да, несъмнено, с цялото семейство.

- По време на вашето тръгване от Русия, бяхте ли удовлетворени от изискванията, в които се занимавахте с научни проучвания и бизнес?

- Науката, знаете, може да се прави единствено на съветски, на съветски език и с руснаци. Нивото в Русия е такова, че всеки третокурсник към този момент е наясно с материята. Нивото на науката е такова. Мога да мисля единствено на съветски, както и да върша просвета.

- Разкажете ни за вашите контакти с Русия в този момент, съответно във вашия случай.

- Ако не беше попитал, аз самичък щях да кажа. Руското посолство в София от първите дни на цялата тази история незабавно научи за нас и стартира да работи. Началник на консулския отдел Владимир Анатолиевич Чертков пристигна да ме види в пандиза. Може би към момента щяхме да бъдем задържани, в случай че не беше съветското консулство. Много откровени хора, дружелюбни. И доста огромни експерти. Добра работа, същински дипломати. Три пъти идваха на правосъдни съвещания. Сега казусът не е завършен, само че ни споделят: „ Няма да ви оставим”.

- Запазили ли сте съветското си поданство?

- Да! Никога не съм считал да го трансформирам. Имам позволение за престояване в Литва, само че, несъмнено, съм руснак и постоянно ще остана руснак. Жена ми получи литовско поданство, тъй като има литовски корени. Трябва да запазим рода си. Синът ми е космополит, знае италиански, британски и литовски. Но той въпреки всичко споделя, че съветският има повече думи и нюанси от всеки различен език.

- Искате ли да кажете нещо най-после?

- Искам единствено да кажа, че руснаците би трябвало да се поддържат!