През 2015 г. полицаите протестираха, за да запазят ранното пенсиониране, сега искат да работят до 60
През есента на 2015 година хиляди чиновници на Министерството на вътрешните работи излязоха на митинги в огромните градове на България, а десетки от тях подадоха молби за пенсиониране. Причината бе предлагането на тогавашния финансов министър Владислав Горанов за увеличение на осигурителния стаж за пенсия с две години и понижаване на компенсациите при пенсиониране от 20 на 10 брутни заплати.
Прочетете още
Синдикалните водачи " късаха ризи " пред медиите, обяснявайки, че служителите на реда не стачкуват против промяната по волност. Те се позоваваха на тежкия и неприветлив труд, обвързван с рискови обстановки, непрекъснати закани, натоварени нощни смени и работа в неподходящи условия. Заявиха, че обезщетенията, които получават, не са " привилегии ", а заслужено обезщетение за специалност, която износва индивида бързо.
Валентин Попов, тогавашен синдикален водач, заключи позицията по този начин: „ Професията на служителя на реда е извънредно мъчно конвертируема. Идеята на тези плюс 10 заплати е тъкмо в това - да се даде някакъв старт отвън системата на Министерство на вътрешните работи на човек, който я напуща относително млад. И аз и вие можем да си представим един ослепителен правист или икономист на 70 години, нали? А в този момент си представете един патрулен служител на реда на 60 години. “
Тази промяна по този начин и не бе осъществена, а обезщетенията бяха непокътнати в остарелия си тип. Държавата отстъпи пред митинга в името на " тежкия " труд и обществената правдивост.
Днес, 10 години по-късно, след въвеждането на друга промяна, която разреши на служителите на реда да работят до навършване на 60 години, " изтощените пенсионери " все още заемат близо 6700 щатни бройки в Министерство на вътрешните работи. А синдикални водачи, които в това време също са навъртяли нужния стаж за пенсия, застанаха на противоположни позиции и се наскърбяват на мненията, че с възрастта физическата форма се губи, а някои умения се амортизират. Същите причини, с които резервираха опцията за по-ранно пенсиониране. Започнаха да приказват за " отдаденост и резултати, образование, предаване на опит ".
В същото време 5 000 чиновници в Министерство на вътрешните работи са с ТЕЛК / по данни на някогашния министър Веселин Вучков/, а 2 600 души не са взели изпита си по физическо.
Този конфликт на причини от 2015 година с днешната действителност разкрива дълбока структурна неефективност и финансова тежест. Бюджетът на Министерство на вътрешните работи е повишен от малко над 1 милиард лв. през 2015 година до 4.2 милиарда лв. в проектобюджет 2026 година – нарастване от над 400% без съответна промяна, като 90% от тези средства отиват за заплати.
Финансовият абсурд: Заплати без промени
Масираното нарастване на заплатите (с към 50% единствено през последната година) беше целесъобразно като приоритет за бранш " Сигурност ". Въпреки това, тази инжекция от милиарди не е ориентирана към рационализация или успеваемост, а най-вече към задържане на статуткво и обезпечаване на мира.
Пенсионираните служители на реда, които с всяка минала година се усилват, провокират преди всичко демотивация. За младия сержант, който стартира с 2296 лв. стартова заплата и работи 3 пъти повече от пенсионирания контрольор, чиито приходи към този момент са към 7 000 лева на месец, резултатът е демотивиращ. Той вижда, че системата възнаграждава не упоритостта за развиване, а оптималното удължение на престоя.
В същото време в МВР страната изплаща едни от най-високите осигуровки в страната – 68% върху възнаграждението. И по този начин дружно със здравните осигуровки на всеки 1000 лв. заплата страната заплаща по още 740 лв. осигуровки. Това е рисково висока цена за задържане на личен състав с ниска мотивация за смяна.
Замръзналото кралство
Докато милиардите се наливат за личен състав, успеваемостта на Министерство на вътрешните работи остава закотвена в предишния век. В основата на системата стои раздута администрация с 54 регионални дирекции, която работи най-вече с документи на хартия. Липсва даже обикновена вътрешна електронна съгласуваност, а за връзка с другите основни държавни институции можем единствено да мечтаем.
Планираните ограничения за облекчение на товара, като изваждането на Пожарната в обособена организация и отделянето на дейностите по издаване на персонални документи, по този начин и не видяха бял свят. Министерство на вътрешните работи настойчиво се държи за всяка своя функционалност, без значение какъв брой административен безпорядък провокира това.
Но това не е всичко. Всеки жанр полиция – охранителна, гранична, пожарна – разполага със лична, обособена складова база. Това е територия, в която царува " складова безредица ", тъй като неналичието на единна, обикновена стратегия за наличност значи едно: по-лесно използуване с наличностите и улеснено бракуване, без никой да дава напън за надзор.
И най-после, само че не по значимост: скритата администрация. Вместо да са на улицата, да проверяват или да обезпечават реда, хиляди служители на реда извършват несвойствени действия – вкарват наказателни постановления, работят като домакини, разнасят призовки. Това е директно доказателство за неефективно ръководство, което генерира фиктивна претовареност, само че не и сигурност.
Сектор " Сигурност " - сигурност за статуквото
Политиците настояват, че " бранш " Сигурност " е предпазен ", и гледайки бюджета от 4.2 милиарда лв., това наподобява правилно единствено от позиция на финансовото му зареждане. Но дали тази " отбрана " е ориентирана към жителите, или към самата неефективна система? Парите текат, само че дали са предпазени от структурна корупция и корист, от софтуерна назадничавост, от демотивацията на младите фрагменти и от безнаказаното хабене на обществени средства? Отговорът, който системата дава през днешния ден, е горчив. Министерство на вътрешните работи се трансформира в първокласен дом за възрастни. Този модел не обезпечава съвременна сигурност на жителите, а подсигурява успокоение на политическия хайлайф. Цената, която плащаме, не е цена за промяна и развиване, а тежка дан за поддържане на едно скъпо и неработещо статукво.
Прочетете още
Синдикалните водачи " късаха ризи " пред медиите, обяснявайки, че служителите на реда не стачкуват против промяната по волност. Те се позоваваха на тежкия и неприветлив труд, обвързван с рискови обстановки, непрекъснати закани, натоварени нощни смени и работа в неподходящи условия. Заявиха, че обезщетенията, които получават, не са " привилегии ", а заслужено обезщетение за специалност, която износва индивида бързо.
Валентин Попов, тогавашен синдикален водач, заключи позицията по този начин: „ Професията на служителя на реда е извънредно мъчно конвертируема. Идеята на тези плюс 10 заплати е тъкмо в това - да се даде някакъв старт отвън системата на Министерство на вътрешните работи на човек, който я напуща относително млад. И аз и вие можем да си представим един ослепителен правист или икономист на 70 години, нали? А в този момент си представете един патрулен служител на реда на 60 години. “
Тази промяна по този начин и не бе осъществена, а обезщетенията бяха непокътнати в остарелия си тип. Държавата отстъпи пред митинга в името на " тежкия " труд и обществената правдивост.
Днес, 10 години по-късно, след въвеждането на друга промяна, която разреши на служителите на реда да работят до навършване на 60 години, " изтощените пенсионери " все още заемат близо 6700 щатни бройки в Министерство на вътрешните работи. А синдикални водачи, които в това време също са навъртяли нужния стаж за пенсия, застанаха на противоположни позиции и се наскърбяват на мненията, че с възрастта физическата форма се губи, а някои умения се амортизират. Същите причини, с които резервираха опцията за по-ранно пенсиониране. Започнаха да приказват за " отдаденост и резултати, образование, предаване на опит ".
В същото време 5 000 чиновници в Министерство на вътрешните работи са с ТЕЛК / по данни на някогашния министър Веселин Вучков/, а 2 600 души не са взели изпита си по физическо.
Този конфликт на причини от 2015 година с днешната действителност разкрива дълбока структурна неефективност и финансова тежест. Бюджетът на Министерство на вътрешните работи е повишен от малко над 1 милиард лв. през 2015 година до 4.2 милиарда лв. в проектобюджет 2026 година – нарастване от над 400% без съответна промяна, като 90% от тези средства отиват за заплати.
Финансовият абсурд: Заплати без промени
Масираното нарастване на заплатите (с към 50% единствено през последната година) беше целесъобразно като приоритет за бранш " Сигурност ". Въпреки това, тази инжекция от милиарди не е ориентирана към рационализация или успеваемост, а най-вече към задържане на статуткво и обезпечаване на мира.
Пенсионираните служители на реда, които с всяка минала година се усилват, провокират преди всичко демотивация. За младия сержант, който стартира с 2296 лв. стартова заплата и работи 3 пъти повече от пенсионирания контрольор, чиито приходи към този момент са към 7 000 лева на месец, резултатът е демотивиращ. Той вижда, че системата възнаграждава не упоритостта за развиване, а оптималното удължение на престоя.
В същото време в МВР страната изплаща едни от най-високите осигуровки в страната – 68% върху възнаграждението. И по този начин дружно със здравните осигуровки на всеки 1000 лв. заплата страната заплаща по още 740 лв. осигуровки. Това е рисково висока цена за задържане на личен състав с ниска мотивация за смяна.
Замръзналото кралство
Докато милиардите се наливат за личен състав, успеваемостта на Министерство на вътрешните работи остава закотвена в предишния век. В основата на системата стои раздута администрация с 54 регионални дирекции, която работи най-вече с документи на хартия. Липсва даже обикновена вътрешна електронна съгласуваност, а за връзка с другите основни държавни институции можем единствено да мечтаем.
Планираните ограничения за облекчение на товара, като изваждането на Пожарната в обособена организация и отделянето на дейностите по издаване на персонални документи, по този начин и не видяха бял свят. Министерство на вътрешните работи настойчиво се държи за всяка своя функционалност, без значение какъв брой административен безпорядък провокира това.
Но това не е всичко. Всеки жанр полиция – охранителна, гранична, пожарна – разполага със лична, обособена складова база. Това е територия, в която царува " складова безредица ", тъй като неналичието на единна, обикновена стратегия за наличност значи едно: по-лесно използуване с наличностите и улеснено бракуване, без никой да дава напън за надзор.
И най-после, само че не по значимост: скритата администрация. Вместо да са на улицата, да проверяват или да обезпечават реда, хиляди служители на реда извършват несвойствени действия – вкарват наказателни постановления, работят като домакини, разнасят призовки. Това е директно доказателство за неефективно ръководство, което генерира фиктивна претовареност, само че не и сигурност.
Сектор " Сигурност " - сигурност за статуквото
Политиците настояват, че " бранш " Сигурност " е предпазен ", и гледайки бюджета от 4.2 милиарда лв., това наподобява правилно единствено от позиция на финансовото му зареждане. Но дали тази " отбрана " е ориентирана към жителите, или към самата неефективна система? Парите текат, само че дали са предпазени от структурна корупция и корист, от софтуерна назадничавост, от демотивацията на младите фрагменти и от безнаказаното хабене на обществени средства? Отговорът, който системата дава през днешния ден, е горчив. Министерство на вътрешните работи се трансформира в първокласен дом за възрастни. Този модел не обезпечава съвременна сигурност на жителите, а подсигурява успокоение на политическия хайлайф. Цената, която плащаме, не е цена за промяна и развиване, а тежка дан за поддържане на едно скъпо и неработещо статукво.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ