През есента на 1923 г. Мари Лорансен, важна фигура на

През есента на 1923 година Мари Лорансен, значима фигура на парижкия авангард, рисува една от най-влиятелните персони на 20. век – Коко Шанел.Бунтарството и новаторството са в същността и на двете, само че по доста друг метод. Шанел не харесва портрета и отхвърля да го заплати. Лорансен, ядосана, отхвърля да нарисува различен, а този резервира при себе си. Днес картината е в Musee de l’Orangerie.   Чувствената естетика от пастелни нюанси на зелено, синьо и розово-лилаво е доста присъща за парижката художничка, както и очите на рисуваните от нея дами – постоянно с големи, разширени зеници, магнетични бездни, които основават чувството, че изобразените модели са същества от други светове.През 1923 година Мари Лорансен проектира костюмите и декорите за Les Biches, режисура на триумфиращия по света Руски балет на Сергей Дягилев. Коко Шанел пък прави дизайна на костюмите за Le Train Bleu, едноактен балет на същата натрупа. Така се пресичат пътищата им. Вече богата и известна, Шанел поръчва на Мари Лорансен да нарисува неин портрет. Обичайната мека палитра е подсилена с изключение на от очите и от черната линия на шала.А гълъбът, подгонен от тъмното куче, може да се пояснява като знак на свободния дух. Явно обаче Шанел не е видяла в този портрет себе си и своята дръзка философия за смели рационални и прочувствени взаимоотношения с мъжкия свят, в това число и с детайлите на мъжката мода. Мъжете не съставляват необикновен интерес за Лорансен и това неизбежно води до друго чувство и пресъздаване на женствеността. Художничката, бързо станала известна в авангардните кръгове поради нетрадиционната си прелест и персона, въплъщава независимостта на „ новата жена “ по друг от Коко метод. Пикасо не харесвал нейната екстравагантност. За Аполинер обаче, с който имат бурна любовна спекулация, тя е муза, малко слънце, чистата женственост, оставаща вярна на себе си.Първата си творба продава на писателката и колекционерка Гертруд Стайн. Подобно на Шанел, Лорансен е внезапна и предизвикателна във усетите си. „ Мразя слаби светлокоси дами без вежди. Отдавна взех решение, че ще рисувам единствено брюнетки “, са нейни думи, също както и: „ От дребна обичам перлите и панделките. Бих желала да имам доста деца, с цел да мога да ги труфя с панделки и да ги рисувам “. Така и няма деца. Животът ѝ е удължен от картините. Става една от дребното дами, на които е отдаден цялостен музей (открит през 1983 година в Токио, съхраняващ повече от 600 нейни работи). През 2011 година е ентусиазъм за пролетно-лятната сбирка на Карл Лагерфелд за Chanel. Какво ли би споделила Коко?