През есента на 1885 г. телеграфните агенции по света разнасят

„ През есента на 1885 година „ телеграфните организации по света разнасят една странна вест – дребната славянска страна, която напълно неотдавна е престанала да бъде османски вилает край Дунава, сама подхваща първа решителна стъпка, с която демонстрира, че няма никакво желание да следва ориста, предписана й от императивите на европейската дипломация. Вместо бариера българо-румелийската граница става мост сред българите, устремени към обединяване и напредък. Изкуственото име „ румелийци “, направено на Берлинския конгрес от „ мъдростта “ на неприятелите на българската самостоятелност, е изоставено вечно от самите тях. “

Това пишат в своя книга историците Андрей Пантев и Елена Статулова във връзка 100 години от Съединението. 
Днес, на 6 септември 2025-а, България отбелязва към този момент 140 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Това е сполучливата стъпка към реализирането на националния блян. Събитието, което трансформира България в най-голямата християнска страна на Балканите. „ Звездният момент “ на една млада страна – единствено седем години след Освобождението и появяването на европейската карта. 

Високият прочувствен градус на този ден е разбираем и оневинен. 
На 6 септември 1885 година българите със лични сили вършат голяма стъпка напред в решаването на националния си въпрос, остър от несправедливите клаузи на Берлинския контракт. 
Санстефанският контракт очерта границите с българско население, Берлинският го раздели. 

Още през 1884 година в. „ Народний глас “ написа: „ Нашата задача е ясна, избрана и лежи на нашите плещи. За осъществяването й би трябвало да се надяваме единствено на себе си “.

Днешните историци назовават събитието „ звездният момент на България “, „ триумф на българската дипломация “, „ мирна гражданска война “, осъществена единствено седем години след подписването на Берлинския контракт, който разпокъсва българските земи. 

Съединението на България е напълно наше дело, осъществено от българи, надделели политически пристрастия и нарцисизъм. Показателна е оценката на огромния Иван Вазов, съгласно който Съединението е една от най-лесните революции, тъй като беше победило в душите на хората. 

Годините на двете „ Българии “

На Берлинския конгрес действително са основани две „ Българии “ - Княжество България и Източна Румелия, които поемат по сходни пътища на своето развиване. 

Княжеството се ръководи съгласно Търновската конституция, Източна Румелия – съгласно Органически правилник. И двата документа са признати през април 1879 година. 

Според устава Източна Румелия се ръководи от генерал-губернатор, назначаван от турското държавно управление с утвърждението на Великите сили. 
Законодателна власт се упражнява от Областно заседание с 56 членове, 36 от които се избират директно от народа. На първите избори 31 от определените са българи, 2-ма турци и 3-ма гърци.

Първият губернатор с петгодишен мандат е Алеко Богориди, посланик с българо-гръцки генезис, който пази ослепително българските ползи. 

В годините на разделянето „ втората България “ напълно резервира българския си темперамент – факт с решаващо значение за триумфа на съединисткото дело.

Според Устава Източна Румелия е многонационална област с три публични езика – български, турски и гръцки. Допълнителна корекция прокарва текст, съгласно който формален е езикът на преобладаващото локално население. Така българският език се постанова съвсем на всички места.  

Подготовката на обединяването

Същинската подготовка за обединяването стартира още през 1880 година, когато е основан Таен централен комитет. На учредителното заседание от страна на Княжеството участва и Стефан Стамболов. За ръководители са  определени Константин Величков и Георги Странски. 

Княжеството се заема с дипломатическата подготовка, българите в Източна Румелия – с вътрешната организация.  
Дипоматически задачи на български пратеници в европейските столици – Лондон, Париж и Виена, демонстрират обаче, че великите сили се отнасят хладно към съединисткото дело. 

През 1885 година българите потеглят по нова линия.
През февруари 1885 година отпред на Българския скришен централен революционен комитет (БТЦРК) застава Захари Стоянов – революционерът и таланливият журналист, който единствено година по-рано е разгласил първия том на своите „ Записки по българските въстания “. 
Събитията към съединението се изпълват с духа и ентусиазма на Априлското въстание. 

Актът на Съединението

През юли на заседание в Дермендере (сега Първенец, Пловдивско) БТЦРК взема решение да се пристъпи към съединението под егидата на княз Александър Батенберг.
За делото са привлечени и източнорумелийски офицери - Данаил Николаев, Райчо Николов, Димитър Филов, Сава Муткуров и други Изготвя се проект за завладяване на Пловдив.

Борбата стартират панагюрци. На 2 септември цялата област е украсена поради рождения ден на султана. Ученици от Панагюрската гизназия смъкват и изгарят украсата. БТЦРК приканва за незабавни дейности. Въстаници от Пазарджик, Чирпан, Асеновградско се устремяват към Пловдив. 

Четата на Продан Тишков (Чардафон) с развято знаме на Съединението, ушито от годеницата му Недялка Шилева, се насочва от днешния град Съединение към Пловдив.

Събитията в Пловдив на 6 септември стартират в ранната заран с крясъци „ Ура “ и „ Долу Румелия “. Въстаниците и войската арестуват регионалния шеф Гавраил Кръстевич – един от българите, съдействал доста за постигането на църковната ни самостоятелност. 

В този ден Кръстевич произнася крилатата фраза: „ Аз съм българин, и аз съм за Съединението! Не мога да не усещам задоволство в тази минута! ” 

Друга негова заслуга е, че не повикал османските войски в Източна Румелия. По-късно Англия осуетява нахлуването на османските войски в региона, когато Княжеството е нападнато от сръбските войски – единствената Велика мощ тогава, която по свои съображения поддържа съединистката концепция.  

Пред войската и народа била прочетена прокламацията, която Захари Стоянов написал. С нея се обявяло несъществуването на Източна Румелия, провъзгласявало се Съединението – страна с българско княжество под скиптъра на Александър I, а жителите се призовавали към „ ред и тишина “ до идването на княжевските войски. Било основано краткотрайно държавно управление с членове от БТРЦК и на двете партии в Източна Румелия. То изпратило до княза следната депеша: „ Днес Съединението прогласено по цяла Румелия в името на Ваше височество. Правителството съборено. Живейте. Ваши правилни жители. “

Ролята на княз Александър Батенберг

Новото държавно управление отпред с доктор Георги Странски публично афишира Съединението на Източна Румелия с Княжество България. На 8 септември княз Александър Батенберг признава акта. На идващия ден е посрещнат възторжено в Пловдив. С манифест първият български княз утвърждава присъединението на региона и приема да бъде титулуван княз на Северна и Южна България.

На 11 септември князът открива изключителната сесия на Народното събрание с тронно слово, прочетено от Каравелов. Парламентът пък приел, че българите не ще щадят „ нито парцел, нито живот за опазване свободата и независимостта на общото родно място “.

„ Успехът на Съединението се дължи на комбинацията от фактори, които доста рядко се срещат и по-късно не се повтарят в българската история. От една страна има хора, които към момента помнят революционните си години, като Захари Стоянов. Има военни, които са взели участие в Сръбско-турската война (1876 г.) и по-късно в Руско-турската (1877/78 г.). Имат опит от две войни зад тила си. Има един много съдбоносен общественик като Стефан Стамболов. Има неповторима композиция от външнополитически фактори, в които главните страни, които имат интерес на Балканите, скрито са се разбрали, че няма да се намесват, в случай че се съединят България и Източна Румелия. Стига вълненията да не се трансферират в Македония “, твърди историкът проф. Иван Илчев. Но, акцентира той, дейците от Съединисткия комитет, отпред със Захари Стоянов, не са знаели за тайната спогодба сред Великите сили и безусловно са рискували главите си.

Войната

Създаването на по-голяма българска страна (около 97 хиляди квадратни километри), с по-многобройно население и с повече вероятности за стопанско развиване провокира обаче острата реакция на Сърбия. На 2 ноември крал Милан афишира война на България. Сръбско-българска война българите пазят политическото си дело със силата на своето оръжие – в борбите при Сливница, Три уши, Гургулят, Комшица.  
 
На 5 април 1886 година в двореца „ Топхане “ в Цариград представители на Великите сили - Германия, Австро-Унгария, Франция, Англия, Италия, Русия, и Турция подписват българо-турска конвенция, с която се признава Съединението. Княжество България и Източна Румелия към този момент имат общо държавно управление, парламент, администрация, войска.  

Делото на съединистите е дефинитивно приключено с провъзгласяването на Независимостта през 1908 г. 

Денят на Съединението е разгласен за формален празник през 1998 година с решение на Народното събрание.