Освобождението на Враца в историческите хроники
През есента на 1877 година, в хода на Руско-турската война (1877–1878), Врачанският край се оказва значим стратегически пункт.
На 9 ноември (28 октомври остарял стил) Враца е освободена от османска власт.
Днес Враца си напомня Деня на освобождението си от турско иго.
Врачани всяка година отдават респект на хилядите съветски, украински, беларуски, финландски и румънски войни, взели участие в Руско-турската война от 1877-1878 година, донесла мечтаната от българите независимост.
На 9 ноември 1877 година съветска войска, предвождана от ген. Леонов предава ръководството на град Враца в ръцете на привременно локално ръководство, под командването на ген. Кетхудов.
Денят е обвързван с Паметника на Вестителя – глашатай Иван Петлак, който е известил врачани за свободата на 9 ноември 1877 година
Тръбачът, този елементарен боец от летящия десен отряд на военачалник майор Николай Леонов, е доста обичан от локалните хора, а паркът се намира на нагорнище над града, от което се открива красива гледка на Враца.
Всяка неделя от там се носят звуците на бойна тръба, с която съветският боец е алармирал Освобождението на Враца.
Статуята е неповторима и поради това, че е единственият монумент, изработен не за военачалник или изтъкнат военачалник от руско-турската освободителна война, а за най-обикновен боец. Паметникът е повдигнат през 1961 година, като ваятел е Владимир Цветков, а проектант — Стойко Дончев.
Ето къси исторически обстоятелства за това, по какъв начин се стига до Освобождеието на Враца:
рачанският османски гарнизон е център на формиращата се Орханийска войска и поддържа съобщителните линии в направлениетоСеверозападна България-Сърбия.
Превземането на града от съветските сили е необходимо и е част от дейностите при Плевен.
За задачата е сформиранДесен летящ отряд(командиргенерал-майорНиколай Леонов) на основата на кавалерийски елементи от II Гвардейска Кавалерийскадивизия. Съсредоточава се при с. Махалата.
На 26 октомври/7 ноември 1877 година отрядът излиза от с. Махалата в направление на град Враца.
Отхвърля османските разезди и на идващия ден доближава града. Генерал-майор Леонов разделя отряда на две колони.
На 28 октомври/9 ноември обгръща двата фланга на противниковите позиции. Османските сили са сюрпризирани от дръзкото нахлуване и оказват разпокъсана опозиция. Изоставят обилни количества снабдяване и безредно отстъпват в направление на с.Згориград.
В 15:30 часа, частите на генерал-майор Леонов влизат в града. Командирът на II Гвардейска Кавалерийска дивизия,генерал-лейтенантЙосиф Гуркоустановява своя щаб във Враца.
Първата работа на коменданта на града полк. Кетхудов, пълководец на конно-гренадирския полк е да сътвори дванадесет членен съвет, в който влизат будните и образовани врачани Николчо Хаджиантонов, Костадин Хаджиниколчов, Захари Н. Печеняков, Ангел Д. Йоцов, Иванчо Николакев, Кръстьо Хадживасилов, Николчо Василов, Костаки Ив. Анков, Тодораки Димитров, Георги Пенчов, Симеон Подбалкански и Николчо Първанов.
В края на януари 1878 година за врачански областен шеф е назначен от съветското гражданско ръководство на България полковник Михаил Иванович Лукашов. Той има специфична управническа подготовка. Полковник Лукашов заварва цялостна безредица в стопанския и публичния живот на града.
Заема се бързо да постави ред в администрацията и нормира цените на питателните артикули. Успява за няколко месеца да възвърне естествения живот и да успокои бедното население, което стартира да се бунтува срещу спекулантите на хранителни артикули.
След освобождението в града се основава Привременно гражданско ръководство, което поема организацията на публичния живот и поставя основите на модерното самоуправление.
В идващите години Враца претърпява интервал на възобновление – построяват се учебни заведения, читалища, публични и културни институции, които бележат началото на новото развиване на града.
На 9 ноември (28 октомври остарял стил) Враца е освободена от османска власт.
Днес Враца си напомня Деня на освобождението си от турско иго.
Врачани всяка година отдават респект на хилядите съветски, украински, беларуски, финландски и румънски войни, взели участие в Руско-турската война от 1877-1878 година, донесла мечтаната от българите независимост.
На 9 ноември 1877 година съветска войска, предвождана от ген. Леонов предава ръководството на град Враца в ръцете на привременно локално ръководство, под командването на ген. Кетхудов.
Денят е обвързван с Паметника на Вестителя – глашатай Иван Петлак, който е известил врачани за свободата на 9 ноември 1877 година
Тръбачът, този елементарен боец от летящия десен отряд на военачалник майор Николай Леонов, е доста обичан от локалните хора, а паркът се намира на нагорнище над града, от което се открива красива гледка на Враца.
Всяка неделя от там се носят звуците на бойна тръба, с която съветският боец е алармирал Освобождението на Враца.
Статуята е неповторима и поради това, че е единственият монумент, изработен не за военачалник или изтъкнат военачалник от руско-турската освободителна война, а за най-обикновен боец. Паметникът е повдигнат през 1961 година, като ваятел е Владимир Цветков, а проектант — Стойко Дончев.
Ето къси исторически обстоятелства за това, по какъв начин се стига до Освобождеието на Враца:
рачанският османски гарнизон е център на формиращата се Орханийска войска и поддържа съобщителните линии в направлениетоСеверозападна България-Сърбия.
Превземането на града от съветските сили е необходимо и е част от дейностите при Плевен.
За задачата е сформиранДесен летящ отряд(командиргенерал-майорНиколай Леонов) на основата на кавалерийски елементи от II Гвардейска Кавалерийскадивизия. Съсредоточава се при с. Махалата.
На 26 октомври/7 ноември 1877 година отрядът излиза от с. Махалата в направление на град Враца.
Отхвърля османските разезди и на идващия ден доближава града. Генерал-майор Леонов разделя отряда на две колони.
На 28 октомври/9 ноември обгръща двата фланга на противниковите позиции. Османските сили са сюрпризирани от дръзкото нахлуване и оказват разпокъсана опозиция. Изоставят обилни количества снабдяване и безредно отстъпват в направление на с.Згориград.
В 15:30 часа, частите на генерал-майор Леонов влизат в града. Командирът на II Гвардейска Кавалерийска дивизия,генерал-лейтенантЙосиф Гуркоустановява своя щаб във Враца.
Първата работа на коменданта на града полк. Кетхудов, пълководец на конно-гренадирския полк е да сътвори дванадесет членен съвет, в който влизат будните и образовани врачани Николчо Хаджиантонов, Костадин Хаджиниколчов, Захари Н. Печеняков, Ангел Д. Йоцов, Иванчо Николакев, Кръстьо Хадживасилов, Николчо Василов, Костаки Ив. Анков, Тодораки Димитров, Георги Пенчов, Симеон Подбалкански и Николчо Първанов.
В края на януари 1878 година за врачански областен шеф е назначен от съветското гражданско ръководство на България полковник Михаил Иванович Лукашов. Той има специфична управническа подготовка. Полковник Лукашов заварва цялостна безредица в стопанския и публичния живот на града.
Заема се бързо да постави ред в администрацията и нормира цените на питателните артикули. Успява за няколко месеца да възвърне естествения живот и да успокои бедното население, което стартира да се бунтува срещу спекулантите на хранителни артикули.
След освобождението в града се основава Привременно гражданско ръководство, което поема организацията на публичния живот и поставя основите на модерното самоуправление.
В идващите години Враца претърпява интервал на възобновление – построяват се учебни заведения, читалища, публични и културни институции, които бележат началото на новото развиване на града.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ