През двата дни, 9 и 10 юни, се състояха едновременно

През двата дни, 9 и 10 юни, се състояха по едно и също време две събития: в Квебек се срещнаха държавните глави на Г-7, а в Циндао (Китай) бе извършена срещата на държавните глави от Шанхайската организация за съдействие (ШОС). За пръв път членките на ШОС бяха 8, тъй като присъединяване взеха признатите на предходната среща Индия и Пакистан. Своя ред в качеството на наблюдаващи и сътрудници по разговора (нещо като кандидат-членки) чакат още десетина страни, измежду които изпъкват Иран и Турция. Други десетина са подали кандидатурата си за наблюдаващи, само че техният статус не е контролиран.

Броят на претендентите за участие в ШОС не е неочакван, като се има поради, че по съвкупното си Брутният вътрешен продукт членките на ШОС към този момент са се изравнили със страните от Г-7: по данни за 2017 година съвкупният Брутният вътрешен продукт на страните от Г-7 е 38,692 трлн. $, а този на страните от ШОС – 38,369 трлн. $ /1/ с наклонност местата да се сменят към края на 2018 година Наистина, по Брутният вътрешен продукт на глава от популацията шанхайци към момента изостават, само че разликата сред тях и страните от Г-7 бързо се топи. Освен това би трябвало да се има поради, че в страните от ШОС, заемащи ок. 60% от територията на Земята живее повече от половината население на планетата, тъй че капацитетът за по-нататъшен напредък надали може да се сложи под подозрение.

За тази среща на ШОС бе особено, че в случай че преди страните-членки се занимаваха основно с финансово-икономически проблеми, спорадично засягайки някои районни политически въпроси, този път те взеха решение да създадат програмни политически заявки по въпроси, излизащи официално отвън рамките на ШОС:

Призоваха всички страни по иранската нуклеарна договорка да съблюдават поетите отговорности

Позитивно оцениха контактите сред КНДР и Китай

Потвърдиха безалтернативността на политическото контролиране на сирийската рецесия въз основа на договореностите в Астана

Заявиха привързаността си към решаването на украинската рецесия на основата на Минските споразумения.
Петър Клисаров, политолог и създател на книгата "Игрите на властта" /2012 г./ / БГНЕС
Това е явен сигнал за тектоничните разбърквания в международната политика. Както се вижда нагоре, страните и от Г-7, и от ШОС създават по ок. 30% от международния Брутният вътрешен продукт, който за предходната година възлезе на 127 трлн. $ /2/. Очертаващият се № 1 в международната стопанска система дефинира и своите световни политически цели, поредно и праволинейно работи за преформатирането на световното политическо пространство. Трупа сили, привличайки нови и нови съдружници.

Ликвидирайки превъзходството на Глобалния Запад във военно-политическата и икономическата сфери, ШОС навлиза решително в политическата. Сега страните от ШОС могат да поддържат своите апели с действителни дейности. На 10 юни чрез взаимната декларация ШОС оповести своята воля и визията си освен за уреждането на настоящите рецесии, само че и за разпоредбите, по които ще бъде преформатирано международното политическо пространство.

Как отговори на това Глобалният Запад? Никак. По-добре да не бяха се събирали в Квебек, с цел да не се набива на очи цялостният контрастност. Всъщност дневният ред на Г-7 се състоеше от 2 съществени точки: по какъв начин да се избегне комерсиалната война, провокирана от американските мита върху съществени артикули от европейския, канадския и японския импорт, а също какво да вършат с Русия, без която нито един от огромните проблеми в интернационалните връзки не могат да бъдат решени.

По първия въпрос Г-6 (всички без САЩ) се пробваха да проведат групово нахлуване против Тръмп. На което последният в нормалния си жанр отговори, че „ шесторката “ е привикнала да печели за сметка на Съединени американски щати, само че повече не би трябвало да разчита на сходно нещо. С което разискванията по въпроса завършиха. За шестте страни остана алтернативата дали да влязат в комерсиална война със Съединени американски щати, или да размахат на часа бялата забрадка. Като се има поради, че Тръмп – с изключение на всичко друго – съумя да обиди персонално съвсем всеки участник в срещата, алтернативата за достолепието и примирението става още по-болезнена.

Във връзка с първия въпрос бе доста забавно по какъв начин ще се развие разискването на втория въпрос. Тръмп не се поколеба да хване бика за рогата, предлагайки Русия да бъде върната в групата на „ най-богатите “, разширявайки формата от Г-7 до Г-8. В поддръжка на това предложение се изрече италианският министър председател, само че всички останали отхвърлиха тази радикална смяна. В подмяна на това подписаха следващото безсмислено заявление, призовавайки Русия да достави наслаждение на Глобалния Запад, като се откаже от своите позиции по всички световни проблеми от международната политика. Но Тръмп се изхитри да отзове подписа си и под това заявление, летейки на своя Air Force 1 към Сингапур.
Тръмп си потегли първи от Г-7 и отдръпна подписа си от взаимната декларация. / БГНЕС
Впрочем, явно графикът на американския президент бе формиран по този начин, че той при всяко състояние трябваше да напусне заключителния стадий на срещата на Г-7 поради срещата си с Ким Чен Ун. И това единствено по себе си е прекомерно показателно. Лидерът на Запада заряза основните си съдружници, с цел да не закъснее за срещата с ръководителя на КНДР, който единствено допреди година никой въобще не забелязваше. При това би трябвало да се вземе поради, че срещата с Ким Чен Ун бе планувана, когато датата и протоколът на срещата на Г-7 бяха известни минимум от няколко месеца. Излиза, че Тръмп преднамерено е възнамерявал да се измъкне от нея преди края й, с цел да не се занимава с разсърдените си сътрудници. Инак надали е имал проблем да насрочи срещата си със севернокорейския водач ден-два по-късно.

Трябва обаче да сме наясно, че Доналд Тръмп не е селският глупак, а президентът на Съединени американски щати, пристигнал на власт с поддръжката на забележителна част от политическия и икономическия хайлайф, както и с гласовете на съвсем половината жители. Тоест логиката на неговото държание, в случай че ще и ненапълно невъздържано и скандално, не отразява персоналната му позиция по отношение на европейските сътрудници на Съединени американски щати, а отношението на хората, контролиращи властта в Съединени американски щати през днешния ден и планиращи да я управляват още най-малко 6 години.

Всъщност държанието на Доналд Тръмп отразява като в погрешно огледало международни процеси, които вървят повече от 2 десетилетия. Най-важният от тези процеси е фрапантното понижаване на икономическата мощност на Глобалния Запад и противоположното – бързият напредък на стопанските системи на техните съперници от Изтока и най-много от Евразия. Както бе посочено нагоре, страните от Г-7 създават през днешния ден не повече от 30% от международния Брутният вътрешен продукт.

А единствено 20 години по-рано са произвеждали ок. 65%. Същото се отнася и за военната, и за политическата им мощност. И вероятностите сочат, че процесът ще се развива все по-бързо във все по-негативна за Съединени американски щати и съдружниците му посока.

Така опитът за бързо плячкосване на Русия и Китай посредством превръщането им във второстепенни политически формирания, провеждащи преференциална за Запада и най-много за Съединени американски щати външна и икономическа политика, се провали. По липса на други донори на запаси за поддържане на международната надмощие, Съединени американски щати бяха принудени да се извърнат за задачата към своите евроатлантически и тихоокеански съдружници, на които бе препоръчано да подпишат договорите Транс-тихоокеанско партньорство (ТТП) и Трансатлантическо партньорство за търговия и вложения (ТПТИ). Но съдружниците взеха да се съпротивляват и администрацията на Обама съумя да подпише ТТП, само че не в нужния тип, а ТПТИ по този начин и остана неподписан.

Тръмп незабавно се отхвърли от договарянията по ТПТИ и анулира американското присъединяване в ТТП. Нещо повече, сложи под подозрение и настоящото от 1994 година Северноамериканско съглашение за свободна търговия (НАФТА) сред Съединени американски щати, Канада и Мексико. Това бе знак за нова политика на Съединени американски щати към своите съдружници. Щом не оказаха задоволителна помощ, с цел да бъде смачкана Русия и укротен Китай, щом не направиха нищо за обезпечаване на нужните за продължение на хегемонията запаси, те най-малкото би трябвало да бъдат изхвърлени зад борда като непотребен баласт. А при още по-негативен сюжет – да станат донори самите те. Всъщност виждаме, че стартира да се разиграва вторият сюжет, защото бяха наложени мита над някои артикули и упорито бе поискано увеличението на военните бюджети до 2% от Брутният вътрешен продукт на страните от НАТО. За глобите против крупни компании като „ Фолксваген “ или „ БНП Париба “ въобще не загатвам.

При това в думите и дейностите на Тръмп се следи желязната англо-саксонска логичност: Западът настъпваше срещу Русия и Китай като обединен фронт, само че главната мощ бяха Съединени американски щати, те понасяха и най-големите загуби, до момента в който европейците брояха облагите от това. Съединени американски щати се охарчиха и не могат повече да обезпечават с нужните запаси груповата политика на Запада. Ще бъде почтено, в случай че Европейски Съюз, Япония, Канада, Австралия и другите съдружници поотворят кесиите си и подкрепят хегемона материално. А в случай че не желаят, хегемонът има цялостното право да прибира от васалите си всичко, от което се нуждае, без даже да ги пита.
Путин, Си и Моди - водачите на ЩОС. / БГНЕС
Като цяло, стана ясно, че Съединени американски щати не разчитат повече на останалите страни от Г-7, подготвени са да разрушат особените връзки с Канада, специфичното партньорство с Англия, трансатлантическия съюз със Западна Европа, само че да запазят своята независимост в световната игра. Засега не са склонни да се лишат единствено от своето военно наличие на териториите на своите съдружници, и то основно с цел да запазят този коз при бъдещите геополитически пазарлъци.

Тръмп сложи своите европейски сътрудници в доста неловка обстановка, когато и да не отговориш на наглостта му, не трябва, и да отговориш – няма с какво. Засега Европа е в ступор и не знае накъде да поеме. Ръководена от слаби, мущровани в мантрите за демократичната народна власт и за трансатлантическите „ полезности “, извънредно подвластни от Съединени американски щати политици, тя не е в положение да откри излаз от създалата се обстановка.

Необходима е цялостна замяна на европейския политически естаблишмънт, което е сложна и продължителна задача. Те би трябвало да потърсят други съдружници, други вектори и други полезности, нови модели на развиване, в случай че желаят да спасят Европа и да я запазят като велика мощ и цивилизация. Засега това наподобява подозрително. Но Европа има колосална историческа памет, велики култури и е изцяло способна да изведе на напред във времето нужните хора. Да забележим дали това ще се случи. /БГНЕС

------------------

1. Данните са за Брутният вътрешен продукт по паритет на покупателната дарба и са взети от уеб страницата на Централно разузнавателно управление на САЩ The World Factbook: htps://www.cia.gov/ l ibrary/publ icatons/resources/the-wor ld-factbook/rankorder/rankorderguide.html

2. Вж. същия източник.

------------------------------------

Петър Клисаров, политолог и създател на книгите "Игрите на властта" /2012 г./, "Огледалото на митингите 2013 – 2014 година " и др.