Алекса Чънг: „Носих почти само горещи панталони“
През двадесетте години носех съвсем извънредно горещи панталони. По-конкретно горещи дънкови панталони, които скъсах от остарели дънки, нишките, които висяха от тях, бяха усърдно подбрани, с цел да основат илюзията за носене в продължение на десетилетия, тъй като даже костюмът да беше нов, несъмнено трябваше да наподобява остарял. Тези вълшебни къси панталони означаваха, че мога да подцени неуместните си бойни панталони от епохата на Вси светии, комфортно да не помни анимационните тениски, които обичах в шеста форма, и да дойде на сцената като изцяло завършен рок поддръжник от друго време.
Късите ми панталони бяха толкоз високо изрязани начело, че вътрешните памучни джобове изскочиха от тях. Лятото ги носих в натурален тип. През зимата черни непрозрачни чорапогащи бяха поставени изпод, с цел да ми държат „ топло “. Вярвам, че се пробвах да канализирам една развратна Анита Паленберг в Мароко към ’67; постоянно приличах повече на някой, пресечен по време на обличане. Бях толкоз завързан към моит...
Прочетете целия текст »
