От нашите пратеници: Животът в Одеса - сирени за тревога, неизвестност и надежда
През днешния ден в Одеса на няколко пъти беше известена паника със сирени.
Продължава да е в действие комендантския час. Вечер улиците опустяват, няма никакво придвижване в града.
Специалните пратеници на Българска национална телевизия Айше Сали, Миглена Гайдарова и Робърт Вецов минаха границата към Украйна.
Към Украйна или отвън родината. Пътят и в двете направления минава през дълго очакване и инспекции.
Идвам от Украйна. От Одеса съм. Сега всичко е умерено, само че след 3-4 паники през нощта и 2 денем, наподобява ужасно. Сега нямам работа. Затвориха завода, в който работих. Парите ни свършиха. Мои родственици от Молдова се обадиха и ми споделиха да дойда, споделя Таня.
Стъпвайки в Паланка стартира неизвестността. На метри от границата палатковият лагер приютява тези, които нямат къде да отидат. Повечето идват през нощта. Режисьорът Павел Браила ги снима от първия ден.
Ситуацията е ужасна. Животът им е разрушен и се трансформира вечно. Някои хора са смели, само че множеството като Вера нямат концепция за това. Тя си мисли, че всичко ще бъде, както преди, споделя той.
С вяра да си върнат чувството, което им носи родното място и през днешния ден мнозина потеглиха към Украйна.
Въпреки усложненията, в магазините на път за Одеса, не липсваха артикули от първа нужда, само че имаше недостиг на други.
Цените спаднаха с 30%. Солта да вземем за пример, не че липсва, само че няма толкоз, колкото ни се желае, споделя Мариана.
Витрината с алкохол е празна, тъй като е неразрешена продажбата му по време на война, споделя Марина.
Шест военни пункта ревизираха колите, а звукът на сирените за паника незабелязано се трансформира в всекидневие.
Продължава да е в действие комендантския час. Вечер улиците опустяват, няма никакво придвижване в града.
Специалните пратеници на Българска национална телевизия Айше Сали, Миглена Гайдарова и Робърт Вецов минаха границата към Украйна.
Към Украйна или отвън родината. Пътят и в двете направления минава през дълго очакване и инспекции.
Идвам от Украйна. От Одеса съм. Сега всичко е умерено, само че след 3-4 паники през нощта и 2 денем, наподобява ужасно. Сега нямам работа. Затвориха завода, в който работих. Парите ни свършиха. Мои родственици от Молдова се обадиха и ми споделиха да дойда, споделя Таня.
Стъпвайки в Паланка стартира неизвестността. На метри от границата палатковият лагер приютява тези, които нямат къде да отидат. Повечето идват през нощта. Режисьорът Павел Браила ги снима от първия ден.
Ситуацията е ужасна. Животът им е разрушен и се трансформира вечно. Някои хора са смели, само че множеството като Вера нямат концепция за това. Тя си мисли, че всичко ще бъде, както преди, споделя той.
С вяра да си върнат чувството, което им носи родното място и през днешния ден мнозина потеглиха към Украйна.
Въпреки усложненията, в магазините на път за Одеса, не липсваха артикули от първа нужда, само че имаше недостиг на други.
Цените спаднаха с 30%. Солта да вземем за пример, не че липсва, само че няма толкоз, колкото ни се желае, споделя Мариана.
Витрината с алкохол е празна, тъй като е неразрешена продажбата му по време на война, споделя Марина.
Шест военни пункта ревизираха колите, а звукът на сирените за паника незабелязано се трансформира в всекидневие.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ




