„Галъп интернешънъл“: 56% доверие има институцията на президента
През декември доверието в президентската институция е предстоящо високо, а доверието в държавното управление е по-високо от това в Народното събрание. Най-харесвани са личностите, които са по-далеч от ежедневния политически развой. Това сочат данни от ежемесечния „ Политически и стопански показател на „ Галъп интернешънъл “– самостоятелното от външно финансиране проучване, извършено сред 30 ноември и 7 декември 2017 година с добавка от миналата вълна – през ноември, както и с ретроспекция от осем години.
Институцията на президента приключва годината с равнища на доверие от 56% против 29% съмнение. Личното доверие на Румен Радев е на закономерно сходни равнища с доверието в институцията. Вицепрезидентът Илияна Йотова пък се употребява с персонално доверие от 25%, което е относително висока оценка на фона на доверието за останалите политически фигури у нас.
През декември държавното управление има 31% доверие и съмнение от 58%. Това са нива, които се повтарят относително стабилно през годината. Така първите няколко месеца на кабинета „ Борисов 3 “ се оказват с нива на доверие малко по-добри спрямо началните месеци на предходния му мандат, по-благоприятни от началните месеци на мандата „ Орешарски “ и доста по-неблагоприятни спрямо началните равнища на първия кабинет „ Борисов “ през 2009 година Налице е нормалното за всяка власт „ изхабяване “ на поддръжката, само че и задоволително знаци, че ГЕРБ има продължително въздействие.
Около изгубените от ГЕРБ избори за президент Бойко Борисов ненапълно загуби и персонален рейтинг и слезе на равнища под 30% доверие. Пролича и общоприетата за такива случаи наклонност изгубилият избори да продължава с ниски равнища на доверие. Следващите месеци обаче демонстрираха, че Борисов е в положение относително бързо да „ наваксва “ утвърждение и то се върна на равнища над 30%. Това го прави един от одобряваните политици у нас. Разбира се, няма ги трагичните амплитуди от по-ранните му политически години, когато беше новонавлизащ, респективно по-харесван, политик.
Парламентът, по традиция, е с по-ниско доверие от държавното управление в края на годината – 70% отрицателни и 22% положителни оценки. През 2017 година се долови известно подсилване на доверието в Народното събрание. Вероятно повлия присъщото за цялата година активизиране на електората на ръководещите партии, които имат по-сериозна външна страна.
Нивата на позитивните оценки останаха относително трайно над 20%, а на отрицателните – под и към 70%. Подобен вид оценки за последно бяха регистрирани през 2009 и 2010 година – първите години на първия мандат „ Борисов “.
Отношението към институцията на Народното събрание стана по-благосклонно още след идването на служебното държавно управление в края на януари 2017 година Парадоксално, по-благоприятни стойности на утвърждение в Народното събрание пристигнаха в интервал, когато той на процедура отсъстваше. Това се дължеше на общото утешение, което всекидневно идваше след разрешаване на политически рецесии, като тази с подадената от Борисов оставка през есента на 2017 година
В края на годината най-харесваните от българите политически персони са Румен Радев, Мая Манолова и Йорданка Фандъкова. Това са и трите политически персони, които имаха позитивен рейтинг в годината, т.е. доверието надвишава недоверието. Сравнително високо доверие има и Бойко Борисов, както и един „ пакет “ от персони като Илияна Йотова, Лиляна Павлова, Мария Габриел, Красимир Каракачанов, Томислав Дончев, Корнелия Нинова, Екатерина Захариева и други
В последната една година се вижда растеж на доверието при Мая Манолова – поради интензивността и поради опциите, които позицията на омбудсмана дава. От двайсетина % при встъпването в служба, в този момент доверието е 51%.
Укрепване на доверието има и при Корнелия Нинова – трайно под 20% преди година, до трайно над 20% в този момент.
Известно подсилване на доверието в границите на последните две години има и при Красимир Каракачанов – от 10 – 15% през 2016 година до 20 – 25% в този момент.
Класирането на персони съгласно доверието в тях демонстрира повече за всеобщия усет, а не толкоз за това кой по какъв начин си прави работата. Различните фигури са в разнообразни по компликация на дилемите ресори и по тази причина директните съпоставения постоянно би трябвало да са деликатни, показват от „ Галъп “.
Институцията на президента приключва годината с равнища на доверие от 56% против 29% съмнение. Личното доверие на Румен Радев е на закономерно сходни равнища с доверието в институцията. Вицепрезидентът Илияна Йотова пък се употребява с персонално доверие от 25%, което е относително висока оценка на фона на доверието за останалите политически фигури у нас. През декември държавното управление има 31% доверие и съмнение от 58%. Това са нива, които се повтарят относително стабилно през годината. Така първите няколко месеца на кабинета „ Борисов 3 “ се оказват с нива на доверие малко по-добри спрямо началните месеци на предходния му мандат, по-благоприятни от началните месеци на мандата „ Орешарски “ и доста по-неблагоприятни спрямо началните равнища на първия кабинет „ Борисов “ през 2009 година Налице е нормалното за всяка власт „ изхабяване “ на поддръжката, само че и задоволително знаци, че ГЕРБ има продължително въздействие. Около изгубените от ГЕРБ избори за президент Бойко Борисов ненапълно загуби и персонален рейтинг и слезе на равнища под 30% доверие. Пролича и общоприетата за такива случаи наклонност изгубилият избори да продължава с ниски равнища на доверие. Следващите месеци обаче демонстрираха, че Борисов е в положение относително бързо да „ наваксва “ утвърждение и то се върна на равнища над 30%. Това го прави един от одобряваните политици у нас. Разбира се, няма ги трагичните амплитуди от по-ранните му политически години, когато беше новонавлизащ, респективно по-харесван, политик.
Парламентът, по традиция, е с по-ниско доверие от държавното управление в края на годината – 70% отрицателни и 22% положителни оценки. През 2017 година се долови известно подсилване на доверието в Народното събрание. Вероятно повлия присъщото за цялата година активизиране на електората на ръководещите партии, които имат по-сериозна външна страна. Нивата на позитивните оценки останаха относително трайно над 20%, а на отрицателните – под и към 70%. Подобен вид оценки за последно бяха регистрирани през 2009 и 2010 година – първите години на първия мандат „ Борисов “.
Отношението към институцията на Народното събрание стана по-благосклонно още след идването на служебното държавно управление в края на януари 2017 година Парадоксално, по-благоприятни стойности на утвърждение в Народното събрание пристигнаха в интервал, когато той на процедура отсъстваше. Това се дължеше на общото утешение, което всекидневно идваше след разрешаване на политически рецесии, като тази с подадената от Борисов оставка през есента на 2017 година
В края на годината най-харесваните от българите политически персони са Румен Радев, Мая Манолова и Йорданка Фандъкова. Това са и трите политически персони, които имаха позитивен рейтинг в годината, т.е. доверието надвишава недоверието. Сравнително високо доверие има и Бойко Борисов, както и един „ пакет “ от персони като Илияна Йотова, Лиляна Павлова, Мария Габриел, Красимир Каракачанов, Томислав Дончев, Корнелия Нинова, Екатерина Захариева и други
В последната една година се вижда растеж на доверието при Мая Манолова – поради интензивността и поради опциите, които позицията на омбудсмана дава. От двайсетина % при встъпването в служба, в този момент доверието е 51%.
Укрепване на доверието има и при Корнелия Нинова – трайно под 20% преди година, до трайно над 20% в този момент.
Известно подсилване на доверието в границите на последните две години има и при Красимир Каракачанов – от 10 – 15% през 2016 година до 20 – 25% в този момент.
Класирането на персони съгласно доверието в тях демонстрира повече за всеобщия усет, а не толкоз за това кой по какъв начин си прави работата. Различните фигури са в разнообразни по компликация на дилемите ресори и по тази причина директните съпоставения постоянно би трябвало да са деликатни, показват от „ Галъп “.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ