Отровната мъгла в Лондон от 1952 г.
През декември 1952 година в Лондон се появява „ мъгла “, от която умират минимум 4000 души, а се разболяват към 100 000.
Но не е ли Лондон по принцип прочут с мъглата си? Да, само че това не е елементарна мъгла. „ Големият пушек “ или „ Големият смог на 52-ра “ в действителност е тежко замърсяване на въздуха, което е резултат от съвършеното стичане на няколко събитията и няколко разнообразни факторa. Тъй като беше зимно време и надлежно температурите бяха по-ниски, лондончани горяха повече въглища, в сравнение с нормално, с цел да се стоплят. Към това прибавяме и антициклон, щръкнал над Лондон, плюс съвсем изцяло тихи и безветрени условия – по този начин в действителност над Лондон се образува пласт от леден, застоял въздух под пласт от по-топъл въздух. По-студеният пласт над града събира замърсители във себе си от въглищата и останалия пушек изпод. Това образува компактен пласт от мъгла и смог над Лондон, който обгръща града близо седмица.
В първия миг това не изглеждаше като кой знае какво. На лондончани сигурно не им е непозната мъгла. Тази обаче беше друга – за начало, беше надалеч по-дебела от нормално. Това предизвиква огромни нарушавания на видимостта, затруднявайки шофирането и даже ходенето пешком. Твърди се, че даже прониква в домовете на хората и се вижда в затворени пространства. Хората стартират да усещат зной и да имат разнообразни респираторни недоволства.
В добавка към това беше фактът, че по това време въглищата, които се употребяват най-често, бяха на ниска цена, нискокачествен вид, който беше изключително сярен и нездравословен. Това фрапантно увеличи количеството серен диоксид и други замърсители във въздуха. По това време в Лондон също по този начин има и доста електроцентрали, които работят с въглища, които усилват замърсяването на въздуха. Автомобилите с дизелово гориво също изпускат токсични газове, а индустриалните и търговски обекти към този момент допълват картинката идеално…
Мъглата най-сетне се разчиства след към 5 дни, когато времето внезапно се трансформира и появилите се ветрове я разпръснаха. Въпреки това, през идващите седмици държавните медицински отчети пресмятат, че минимум 4000 души са умряли прибързано като директен резултат от частици, вдишани от смога. 100 000 души се разболяват заради резултата на нечистата мъгла върху белите дробове и дихателната система. Повечето от засегнатите са били или доста млади, доста възрастни или са имали предходни дихателни проблеми. По-скорошните проучвания рисуват още по-мрачна картина за събитието като някои оценки показват смъртните случаи на „ Големия пушек “ – 12 000!
Повечето от смъртните случаи са породени от хипоксия, която довежда до инфекции на дихателните пътища. Имаше и хора с задръстване на въздушните канали с гной, което е резултат от белодробните инфекции. Те нормално са били или бронхопневмония, или изострен гноясал бронхит, в случай че индивидът преди този момент е имал продължителен бронхит.
Централата „ Батълсий “
Когато смогът най-сетне се повдигна, на съвсем всички външни повърхности имаше тъничък черно-сив пласт от сажди. Тази нечистотия остана няколко дни, до момента в който най-после не пристигнаха първите дъждове след мъглата и не измиха пласта сажди от града, в улуци и канализации. Из града имаше и острата миризма, която някои описваха като сходна на едри, влажни сажди, която кара очите и ноздрите да горят.
Този случай се смята за най-лошия случай със замърсяване на въздуха в историята на Англия. Той също по този начин оказа надълбоко влияние върху повишението на осведомеността за връзката сред качеството на въздуха и здравето. Той повлия на екологичните проучвания за качеството на въздуха, времето и замърсяването, които ще попаднат на вниманието на доста различен страни. Също имаше и забележителен резултат върху държавните практики и регулации за повишение на качеството на въздуха, които ще бъдат създадени в по-късни години.
Тази покруса подхрани актуалния подтик към екологията. Замърсяването на въздуха стартира да се приема съществено, защото смогът ясно показва своя гибелен и драматичен капацитет. Бяха приложени нови разпореждания, които не разрешиха потреблението на мръсни горива в индустрията. Твърдите горива в домовете също бяха заместени с газ и електрическа топлота.
Дори при всички промени, десетилетие по-късно се случва още веднъж сходно събитие в Лондон, макар че нямаше толкоз смъртни случаи. По време на смога от 1962 година обаче са регистрирани най-високите равнища на серен диоксид във въздуха в града.
