Арденската операция
През декември 1944 година почнала военна интервенция на немския Вермахт в Арденския планински масив, по време на която англо-американските сили посрещнали удара на немците в Северна Белгия и Южна Белгия. Днес историците означават, че при положение на сполучлива атака Адолф Хитлер се надявал да наложи сепаративен мир на Англия и Съединени американски щати при условия, удобни за Райха.
През декември 1944 година немската армейска група „ В “ под командването на фелдмаршал Валтер Модел почнала нахлуване против позициите на англо-американските войски в труднодостъпна зона на границата сред Белгия и Франция. Това нахлуване положило началото на Арденската интервенция. Въпреки, че силите на нацистка Германия били доста изтощени за 6 години война, немците съумели да пробият съюзническата защита и да се устремят към мостовете през река Маас. Целта била да бъде разсечен фронтът по линията Лиеж – Антверпен, а по-късно съюзническата група в Северна Белгия и Южна Холандия да бъде унищожена. Адолф Хитлер вярвал, че при положение на сполучлива атака ще успее да изхвърли англо-американските войски в Атлантическия океан и да сътвори условия, удобни за сепаративен мир.
Нацисткото командване трансферирало в Ардените най-модерна военна техника и най-много налични бойни съединения. Немците разчитали на повтаряне на „ светкавичната война “ – блицкриг, в районен вид.
Офанзивата била предшествана от дейности на немски парашутисти и диверсионни групи. Повечето парашутисти след приземяването били унищожени, само че диверсантите работили сполучливо. Облечени в американски униформи и снабдени с американски коли, те правили саботажи, като предизвиквали суматоха и предизвикали тапи по пътищата.
Сутринта на 16 декември 1944 година войски на Вермахта и Секретен сътрудник, обединени в група „ В “, минали в нахлуване. То се развило много бързо. Само за няколко дни немските елементи пробили фронта и напреднали на 90 км в дълбочина на съюзническите позиции. Съюзниците почнали паническо оттегляне, което тук-там прераствало в искрено бягство.
Първата цел на германците била да превземат мостовете през река Маас, след което да се развие офанзива против Антверпен и Брюксел. В хода на напредването си те възнамерявали да завладяват хранилища с гориво и муниции. 101-а въздушно-десантна дивизия на Съединени американски щати, която не предала град Бастон, се трансформирала в сериозна спънка на пътя им. Германците обаче съумели да завладяват белгийския град Сен Вит, който имал значимо стратегическо значение. Нацистите не достигнали до река Маас единствено на няколко километра. Настъплението им спряло на 25-26 декември 1944 година За това имало доста значим фактор, само че той бил надалеч от Ардените. Защото на 20 декември обстановката за немците в региона на Будапеща се усложнила. На 26 декември нацистката група в унгарската столица била изцяло блокирана от Червената войска. Немците трябвало незабавно да трансферират към Унгария запасите, които били планували за настъплението в Ардените.
В края на декември 1944 година съюзническите сили контраатакували нацистите, които към момента били задоволително мощни. На 1 януари немски самолети нанесли масирани удари по летищата на съдружниците. Близо 500 американски и английски самолета били унищожени или развалени. Същия ден германците почнали локално нахлуване в Елзас.
„ На 3 януари 1945 година съдружниците на собствен ред минали в огромна атака – само че с цел да не се стигне до злополука, те се нуждаели от поддръжка. На 5 и 6 януари Уинстън Чърчил изпратил на Сталин обезверени молби да стартира нахлуване на Източния фронт, с цел да отвлече немски сили.
Бой в арденските гори, декември 1944 година Снимка: Уикипедия
Според проектите на руското командване Червената войска трябвало да премине в нахлуване едвам през втората половина на януари. Офанзивата към момента не била готова, а времето било неприятно за дейности на авиацията. Все отново Сталин дал отговор позитивно на молбите на Чърчил, като го уведомил за това на 7 януари 1945 година
В резултат на 12 януари Червената войска почнала Висло-Одерската, а на 13 януари – Източно-пруската стратегическа настъпателна интервенция. Нацистите нямали различен излаз, с изключение на да стартират прекачване на войски от Западния фронт на Източния. Така руските войски избавили съдружниците.
На 23 януари съюзническите сили освободили Сен Вит. На идващия ден те затворили обръча към 300-хилядната хитлеристка група в Белгия. На 29 януари арденската дъга била ликвидирана и съдружниците получили опция да стартират всеобщо навлизане в Германия.
Оценките на силите и загубите в борбата при Ардените се двоумят. Силите на съдружниците при започване на януари 1945 година възлизали на към 30 дивизии и 700 хиляди души, а на немците в този сектор – 23 дивизии и 400 хиляди персонален състав.
При операцията в Ардените англичаните и американците изгубили от 90 хиляди до 110 хиляди души убити, ранени и пленени, а германците – от 60 хиляди до 125 хиляди.
