Задълженията на жените по време на бубонната чума
През дългите, мрачни месеци на 1665 година бубонната чума вилнее сполучливо из Лондон. Докато хиляди лежат заболели и умиращи, някой би трябвало да извърши нежеланата работа да се грижи за страдащите през последните мигове от живота им. И тази задача непроменяемо се пада на дамите.
Когато чумата избухва, се чака обособени енории да постановат ограничения в целия град, една от които планува две дами да бъдат назначени да служат като „ пазачки “ (или медицински сестри) на тези, за които е открито, че са инфектирани.
Тези дами нормално са възрастни или овдовели енорийски пенсионерки, които живеят от щедрост, и могат да бъдат принудени да извършват задачата със закани за милостинята им, храната или пенсията. Една жена, която чака изтезанието в Пул, Дорсет, поема ролята на здравна сестра в подмяна на пролонгация от присъдата си.
Работата на тези дами е една от най-трудните, които може да си представим, само че съчувствието и възхищението към медицинските сестри, наподобява, не са в обилие. Тъй като те са едни от дребното чиновници, които могат да влизат при инфектираните – което и вършат – те вдъхват боязън и омерзение измежду ужасеното население. За лекаря Натаниел Ходжис те са „ нещастни хора, които от лакомия да плячкосват мъртвите, удушават пациентите си “. Тези дами също бяха упрекнати, че „ скрито придвижват нездравословното леке от раните на инфектираните на тези, които са добре “. За една здравна сестра даже се носи легенда, че е смазана под тежестта на предметите, които краде от жертва на чума.
И такава известност е мъчно да се разклати. Повече от 200 години откакто Голямата чума взема последната си жертва, Флорънс Найтингейл се оплаква от обстоятелството, че кърменето обичайно е било оставено на „ тези, които са прекомерно остарели, прекомерно слаби, прекомерно пияни, прекомерно мръсни, прекомерно глупави или прекомерно неприятни, с цел да вършат нещо друго “.
Когато чумните медицински сестри не могат да създадат повече за някой инфектиран пациент, време е „ търсачите “ да се нанесат. Търсачите са дами, натоварени със задачата да инспектират трупове и да рапортуват „ доколкото им е известно “ какво тъкмо ги е умъртвило. Заповедите плануват всяка енория да избира свои лични търсачки, а те да бъдат дами с „ почтена известност “.
Но за какво тази задача рядко се пада на мъжете? Вероятно тъй като дамите обичайно поемат грижата за умрелия – мият, бръснат и обличат натрупа на индивида, подготвен за заравяне.
Това е най-мрачната задача. На търсачките е даден лист със признаци, за които би трябвало да наблюдават при мъртвите, в това число съществуването на отичане към врата, карбункули и известните черни петна. Те нормално работят по двойки, получават възнаграждение на тяло и би трябвало да се разпознават с алена пръчка.
1665 се оказва необикновено натоварена година за тези дами. По време на Голямата чума те записват не по-малко от 68 596 смъртни случая от заболяването.
Подобно на медицинските сестри, търсещите постоянно провокират омерзение измежду своите съграждани – и антипатията единствено се ускорява от способността им да осъдят цялото домакинство на карантина. Може би тази мощ довежда до убеждението, че търсачките могат елементарно да бъдат покварени морално. Според Томас Декер, писал по време на епидемията от 1603 година, хората могат да дадат „ малко рушвет на търсещите “, с цел да избегнат карантината. Статистикът от Кралското общество Джон Граунт – чиято популярност се основава точно на самите данни, събрани от търсачките – счита, че дамите са ненадеждни и подвластни от „ чаша ейл и подкупа от два грота “.
