Данни от „Вояджър 2“ отпреди 38 години дават отговор на една от дългогодишните загадки на Уран
През далечната 1986 година „ Вояджър 2 “ на НАСА минава около Уран, седмата планета в Слънчевата система. По време на прелитането си сондата прави фотография на магнитосферата на планетата, чието разшифроване озадачи учените. Конфигурацията на магнитосферата на Уран била толкоз непредвидена, че нямаше ясно научно пояснение за нея – най-малко до момента.
Ново проучване на архивните данни от „ Вояджър 2 “ оказа помощ за разрешаването на тази дългогодишна мистерия.
Магнитосферата на планетите ги защищава от потока галактически частици и частици на Слънцето – плазма или безоблачен вятър. Това, в частност води до образуването на слаби радиационни пояси към планетите, в които се натрупват високоенергийни частици. Такъв пояс към Земята се назовава пояс на Ван Алън. От данните, получени преди 38 години от „ Вояджър 2 “ следва, че Уран има мощно компресирана магнитосфера, лишена от плазма и най-мощния радиационен пояс, който по активност на лъчение отстъпва единствено на поясите на Юпитер. Това просто не можеше да бъде правилно.
Ново изследване на архивните данни на сондата най-сетне разреши да се разбере повода за това противоречие – става известно, че това е рядко съвпадане.
Магнитосферата на Уран остава в положението, записано от сондата единствено през към 4% от времето и „ Вояджър 2 “ е имал шанса (или нещастието) да прелети около планетата през този необичаен интервал от време. През останалото време магнитосферата на Уран е „ естествена “ и нейната динамичност не се разграничава доста от динамичността на магнитосферата на Земята, да вземем за пример.
Уран в естествения си цвят – фотография от 1986 година, направена от сондата „ Вояджър 2 Няколко дни преди прелитането на на сондата Уран планетата е ударена от мощен безоблачен вятър. Слънчевата плазма мощно компресира магнитосферата и радиационните пояси на Уран и измества локалната плазма – водни йони, предавани от луните на планетата. Между другото, неналичието на данни за локалната плазма в записите от „ Вояджър 2 “ накара учените да предположат, че всичките пет най-близки луни на Уран са геологически мъртви. Сега обаче има опция да се опровергае това изказване. Сондата просто е прелетяла около планетата в несъответствуващ миг. Това е добра вест за планетолозите – наподобява, че в системата на Уран има доста забавни неща и планетата чака своите първооткриватели.
