Борислав Михайлов: Не познавам вкуса на цигарите и алкохола, обичам хубавата музика
През далечната 1983-а година Борислав Михайлов завоюва купата на вестник " Кооперативно село " за най-хубав вратар в " А " група. ТОПСПОРТ предлага на вашето внимание публикация в известния тогава ежедневник, в която има и доста забавно изявление с обещаващия пазач, който след време щеше да стане един от най-хубавите в света на своя пост. Истинска легенда!
Трите мача напролет на 1985 година, които върнаха България на международната сцена
Един роман за " пакетното напредване ", Пламен Гетов, хубавото време и още нещо
" Няма да не помни Борислав Михайлов тази година. И в случай че за българския футбол, както е към този момент в последно време, не бе по никакъв начин великодушна, за стройния пазач на " синята " врата тя ще остане паметна. Седем минути преди края на предишното състезание къдрокосият юноша се " размина " с купата на вестник " Кооперативно село ", само че в този момент тя не му убегна. Безспорният му гений накара наставниците на националния тим да го включат в състава, мотиви за доста наслада имаше и в персоналния му живот.
Засега биографията на Борислав Михайлов е къса. Тя стартира на 12 февруари 1963-а година в София, където пламва всеотдайната му обич към футболната топка. Скоро излиза наяве, че тази любов е взаимна и първият триумф идва с републиканската купа на юношите на " Левски-Спартак ". Интересното е, че татко му - известният вратар на " Левски " Бисер Михайлов, напълно не е насърчавал детската му пристрастеност към топката и едвам когато Борислав дебютира при мъжете се помирява с упоритостите му. Две години към този момент младежът охранява зорко " синята " врата, в юношеския народен отбор записа 20 участия, при младежите 15, измежду олимпийците - 4. Единствено графата " народен тим " за в този момент стои празна...
Кой е най-щастливият момент във вашата кариера?
- Те са два - завоюваната купа на Народна република България предходната година след безапелационното 4:0 против ЦСКА и несъмнено купата на в. " Кооперативно село ".
А в персоналния живот?
- Бракът, който сключих на 2 май тази пролет. Кум ми беше " армейският " вратар Велинов.
Какво ви даде татко ви?
- Благодарен съм му за огромните старания да ме направи същински човек и състезател. Предпазва ме от самозабравяне, оказва помощ ми с навременни препоръки, поради него не познавам усета на цигарите и алкохола. И брат ми Руслан пое фамилната щафета - на 14 години пази по-добре вратата на " Левски-Спартак ", в сравнение с аз на неговите години. Майка ми мощно претърпява нашите изяви, тъй че на стадиона сме към този момент " цялостен комплект ".
Колегата ви Делчев бе вторият притежател на купата ни?
- Отличен състезател, превъзходен сътрудник и другар, само че при двама равностойни вратари, единият би трябвало да седи на пейката. Жалко, че го преследват и толкоз травми.
Силните и слабите ви страни на вратарския пост?
- Имам положителни физически данни, мисля, че съм мощен в ловенето на топката и в пласирането. Не съм удовлетворен от това по какъв начин въвеждам топката в игра, би трябвало да модернизирам и концентрацията си за всеки дуел.
Най-сериозните ви съперници в елитната група?
- Велинов, Пейчев, Вълов, от младите ми харесват славистите Ананиев и Никленов.
Вашите мостри?
- От нашите вратари Велинов, от чуждестрнните - Дасаев (СССР), Н`Коно (Камерун), Шумахер (ФРГ).
С коя защитна четворка бихте желали да играете?
- Пл. Николов, Г. Димитров, Арабов, Марков (Локомотив).
Нещо отвън спорта?
- Обичам хубавата музика, забавната книга, а когато съм в чужбина, мисля повече за професионалната си подготовка - диря материали, изучавам се от опита на другите.
И вашето мнение за българския футбол?
- Много е нужен един пробив на интернационалното поле, с цел да се върне духът и вярата в силите. Потребна е и по-здравословна, по-благоприятна атмосфера, тъй като без самочувствие не можем да дадем и това, на което сме способни.
Към какво се стремите?
- Да стана първенец с моя тим, да облека и националния екип, да завърша ВИФ, където стартирам да последвам от есента. И най-важното - да основа крепко семейство, да се веселя на положителни дни.
Желаем ви това да се сбъдне и честита купа!
Източник:
Трите мача напролет на 1985 година, които върнаха България на международната сцена
Един роман за " пакетното напредване ", Пламен Гетов, хубавото време и още нещо
" Няма да не помни Борислав Михайлов тази година. И в случай че за българския футбол, както е към този момент в последно време, не бе по никакъв начин великодушна, за стройния пазач на " синята " врата тя ще остане паметна. Седем минути преди края на предишното състезание къдрокосият юноша се " размина " с купата на вестник " Кооперативно село ", само че в този момент тя не му убегна. Безспорният му гений накара наставниците на националния тим да го включат в състава, мотиви за доста наслада имаше и в персоналния му живот.
Засега биографията на Борислав Михайлов е къса. Тя стартира на 12 февруари 1963-а година в София, където пламва всеотдайната му обич към футболната топка. Скоро излиза наяве, че тази любов е взаимна и първият триумф идва с републиканската купа на юношите на " Левски-Спартак ". Интересното е, че татко му - известният вратар на " Левски " Бисер Михайлов, напълно не е насърчавал детската му пристрастеност към топката и едвам когато Борислав дебютира при мъжете се помирява с упоритостите му. Две години към този момент младежът охранява зорко " синята " врата, в юношеския народен отбор записа 20 участия, при младежите 15, измежду олимпийците - 4. Единствено графата " народен тим " за в този момент стои празна...
Кой е най-щастливият момент във вашата кариера?
- Те са два - завоюваната купа на Народна република България предходната година след безапелационното 4:0 против ЦСКА и несъмнено купата на в. " Кооперативно село ".
А в персоналния живот?
- Бракът, който сключих на 2 май тази пролет. Кум ми беше " армейският " вратар Велинов.
Какво ви даде татко ви?
- Благодарен съм му за огромните старания да ме направи същински човек и състезател. Предпазва ме от самозабравяне, оказва помощ ми с навременни препоръки, поради него не познавам усета на цигарите и алкохола. И брат ми Руслан пое фамилната щафета - на 14 години пази по-добре вратата на " Левски-Спартак ", в сравнение с аз на неговите години. Майка ми мощно претърпява нашите изяви, тъй че на стадиона сме към този момент " цялостен комплект ".
Колегата ви Делчев бе вторият притежател на купата ни?
- Отличен състезател, превъзходен сътрудник и другар, само че при двама равностойни вратари, единият би трябвало да седи на пейката. Жалко, че го преследват и толкоз травми.
Силните и слабите ви страни на вратарския пост?
- Имам положителни физически данни, мисля, че съм мощен в ловенето на топката и в пласирането. Не съм удовлетворен от това по какъв начин въвеждам топката в игра, би трябвало да модернизирам и концентрацията си за всеки дуел.
Най-сериозните ви съперници в елитната група?
- Велинов, Пейчев, Вълов, от младите ми харесват славистите Ананиев и Никленов.
Вашите мостри?
- От нашите вратари Велинов, от чуждестрнните - Дасаев (СССР), Н`Коно (Камерун), Шумахер (ФРГ).
С коя защитна четворка бихте желали да играете?
- Пл. Николов, Г. Димитров, Арабов, Марков (Локомотив).
Нещо отвън спорта?
- Обичам хубавата музика, забавната книга, а когато съм в чужбина, мисля повече за професионалната си подготовка - диря материали, изучавам се от опита на другите.
И вашето мнение за българския футбол?
- Много е нужен един пробив на интернационалното поле, с цел да се върне духът и вярата в силите. Потребна е и по-здравословна, по-благоприятна атмосфера, тъй като без самочувствие не можем да дадем и това, на което сме способни.
Към какво се стремите?
- Да стана първенец с моя тим, да облека и националния екип, да завърша ВИФ, където стартирам да последвам от есента. И най-важното - да основа крепко семейство, да се веселя на положителни дни.
Желаем ви това да се сбъдне и честита купа!
Източник:
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ