През четвъртото тримесечие на 2022 г. брутният вътрешен продукт на

През четвъртото тримесечие на 2022 година брутният вътрешен артикул на страната ни е повишен с 2.1 % на годишна база, съгласно кспресните оценки на Национален статистически институт. Това се показва в постоянния месечен преглед за българската стопанска система, изготвян от Министерството на финансите (МФ). В обзора, който преглеждат главните макроикономически индикатори, са употребявани данни към 15 февруари тази година. Отчита се ускорение на растежа на крайното ползване до 4.7 %, намаление на вложенията в главен капитал с 3.3 %, покачване в износа със 7.2 %. Краткосрочна бизнес статистика През декември растежът на краткосрочни знаци се забави, се отбелязва в разбора. Промишленото произвеждане набъбна с 1 % на годишна база, движено от производството на железни произведения, питиета, електрически уреди. В същото време се регистрира спад при производството на енергийни артикули и машини и съоръжение. Растежът на оборота в индустрията е 23.1 %, с главен принос от енергийните и питателните артикули. Индексът на строителната продукция спадна с 6.3 %, най-много поради сградното строителство. При оборота в търговията на дребно е регистрирано закъснение в растежа до 3.4 %, което се дължи на търговията с нехранителни артикули, се отбелязва в разбора. Отчита се леко покачване през януари на знака за бизнесклиматa по отношение на декември, само че и утежняване на доверието на потребителите. Показателят за бизнес климата се увеличи с 0,4 пункта заради по-благоприятни упования за бъдещото бизнес положение на предприятията от индустрията и търговията на дребно. Същевременно се утежниха оценките за настоящото бизнес положение в услугите и строителството. Потребителите бяха по-песимистично настроени по отношение на общото икономическо положение в страната и бъдещото си финансово положение, показват от МФ, като регистрират намаляване в индикатора за доверието на потребителите с 3.3 пункта. Пазар на труда Според данните от Наблюдението на работната мощ, през последните месеци на предходната година пазарът на труда се резервира в доста положително положение, като главните индикатори остават на по-добро ниво спрямо края на 2019 година, се отбелязва в разбора. При броя на заетите сред 15 и 64 година се отбелязва годишен напредък от 3.5 %, а коефициентът на претовареност доближава 71.5 % през последното тримесечие на годината. Икономическата интензивност на популацията сред 15 и 64 година бе 74.4 %. Очакваните годишни стойности на коефициентите на икономическата интензивност и на заетостта на популацията са 73.6 % и 70.4 % или с към 0.3-0.4 процентни пункта (пр.п.) по-високи по отношение на съответните стойности за 2019 година, последната година преди КОВИД-19, се отбелязва в обзора. Коефициентът на безработица за тази възрастова група остава под границата от 4 % (3.9 процента), като индикаторът е доста покрай своето естествено равнище. Това е знак, че пазарът на труда е затегнат и нарасналото търсене на труд не може да се посрещне само посредством поток от безработни към претовареност, а е належащо и по-силно активиране на част от лицата отвън работна мощ, е извод от разбора. Доходи Динамиката на действителната заплата в страната минава на позитивна територия през четвъртото тримесечие на 2022 година Номиналният напредък на междинната работна заплата общо в стопанската система се форсира до 16.6 % на годишна база по отношение на 14.7 % през третото тримесечие. Заедно със задържането на растежа на потребителските цени, действителната заплата, дефлирана с ХИПЦ (хармонизирани показатели на потребителските цени), се увеличи с 1.8 % на годишна база. От МФ показват, че ускореното повишаване на заплатите спрямо предходните три месеца на годината се дължи в по-голяма степен на частния бранш (17.7 процента), до момента в който номиналният напредък на заплатите в обществения бранш, макар ускоряването, остава относително по-нисък – 13.5 %. Отчита се, че най-голям ритъм на напредък на заплатите се следи в селското стопанство (23.4 процента), производството на сила (23.1 процента), търговията (20.1 процента) и финансовите и застрахователни действия (20.0 процента). Инфлация По предварителни данни месечната  инфлация съгласно ХИПЦ за януари т. година е 1.0 %, означават от МФ. Цените на енергийните артикули и храните се покачиха надлежно с 2.6 % и с 1.5 % и способстваха най-вече за покачването на общия показател по отношение на предходния месец, се отбелязва в разбора. Отчита се растеж в цените на транспортните горива от 5.1 % след отпадането от началото на годината на отстъпката от 0.25 лева на литър за елементарните горива, пропанбутан и метан. Ръстът способства с 0.31 пр.п. към общия показател. Цените на суровия нефт също се покачиха с 2.7 % в доларово изражение през месеца, само че покачването им беше отчасти обезщетено от по-силното евро по отношение на щатския $. Природният газ за бита нарастна с 19.2 % през месеца по отношение на решението на КЕВР, се отбелязва в разбора. Базисната инфлация (общият показател без енергийни артикули, храни, алкохол и цигари) се увеличи с 0.4 % по отношение на декември 2022 година, с принос най-много от неенергийните промишлени артикули. Техните цени се покачиха с 0.7 %, до момента в който тези на услугите набъбнаха минимално с 0.1 %, означават от МФ. Отчита се закъснение в годишния ритъм на инфлация съгласно ХИПЦ до 14.1 %, защото повишаването при храните и услугите се сви - до 25.1 % и 11.5 % на годишна база. След наклонността на закъснение през втората половина на м.г., инфлацията при енергийните артикули се форсира до 13.6 % през януари 2023 година най-много заради анулацията на отстъпката върху горивата. Спрямо година по-рано, базисната инфлация се забави за първи път от август 2021 година до 10.7 %, показват от МФ. Салдото по настоящата сметка доближи остатък от 0.5 % от Брутният вътрешен продукт в интервала януари–ноември 2022 година, се отбелязва още в обзора. Отчетеният през ноември недостиг е по-малък в съпоставяне със същия месец на миналата година, с усъвършенстване на салдото на всички подстатии като се изключи вторичния приход. Търговският недостиг се сви, като растежът на износа на артикули (37.6 % на годишна база) надвиши този на вноса (29.4 процента). Брутният външен дълг възлезе на 51.9  % от Брутният вътрешен продукт в края на ноември, регистрират от МФ. Съотношението остава съвсем непроменено по отношение на месец по-рано, защото понижението на задграничната валута и депозитите на финансовите институции е обезщетено от леко нарастване на задлъжнялостта на останалите институционални браншове. Общото равнище на дълга се увеличи по отношение на миналата година, само че съотношението към Брутният вътрешен продукт се усъвършенства заради по-силния номинален напредък на Брутният вътрешен продукт, се показва в обзора. Финансов бранш В разбора се регистрира закъснение в растежа на заемите за частния бранш до 12.7 % на годишна база през декември по отношение на 13.5 % през предходния месец, като се показва, че за първи път от юни м. година, темпът на напредък е под 13 %. За забавянето способстват и нефинансовите предприятия, и семействата. Отчита се повишаване на заемите за покупка на жилище със 17,8 % или едвам 0,2 прочие п. по-малко по отношение на предходния месец. Забавянето при потребителските заеми е по-ясно изразено - от 14,1 % през ноември до 12,4 % през декември м. година Отбелязва се, че спадът на неприятните и преструктурирани заеми е главен фактор за забавянето. Отчита се и закъснение в растежа на фирмените заеми до 10,4 % при 11,1 % месец по-рано. По предварителните данни дефицитът по Консолидираната фискална стратегия през предходната година възлиза на 0.8 % от Брутният вътрешен продукт или 1.3 милиарда лева, показват от МФ. Отрицателното салдо по държавния бюджет е единствено отчасти обезщетено от остатъка при средствата от Европейски Съюз, до момента в който другите институционални браншове резервират съвсем уравновесени позиции. Отчита се покачване в приходите на касова основа с 23.7 % през 2022 година, основно заради по-високи данъчни доходи, като в съвсем всички съществени подгрупи са регистрирани двуцифрени темпове на напредък и превишение на проекта. Повишението при косвените налози с 13.5 % на годишна база е предопределено от по-високите приходи от Данък добавена стойност при импорт. Отбелязва се намаляване в приходите от Данък добавена стойност от покупко-продажби в страната с 3.9 % и повишаване на постъпленията от директни налози и социалноосигурителни вноски - със надлежно 20.2 % и с 12.4 %. Увеличението на неданъчните приходите отрази целевите вноски на държавните компании от енергийния бранш във Фонда за сигурност на електроенергийната система, които по-късно бяха разпределени като дотации към частния бранш за облекчение на негативното влияние от високите цени на електрическата енергия. В интервала юли-декември вноските възлязоха на 3,1 милиарда лева, се отбелязва в разбора. Посочва се, че даже и при изключването им от приходите, неданъчните приходи биха се нараснали. Помощите също набъбнаха, отразявайки първия транш по Националния проект за възобновяване и резистентност, получен през декември. Общите разноски се усилиха със 17.5 %, основно заради ограниченията за фискална поддръжка по отношение на високите цени на силата, като дотациите се усилиха с 32.8 % на годишна база. Социалните разноски се удвоиха. Капиталовите разноски и средствата за настояща прехрана също набъбнаха, само че останаха под плануваните за годината, означават от МФ. Отчита се още, че държавният дълг възлиза на 22.9 % от Брутният вътрешен продукт при 23.9 % от Брутният вътрешен продукт в края на 2021 година.