През август 2001 година Бойко Борисов става главен секретар на

През август 2001 година Бойко Борисов става основен секретар на Министерство на вътрешните работи Точно преди 20 години с декрет на президента Петър Стоянов, Бойко Борисов е назначен на служба основен секретар на Министерство на вътрешните работи. Година по-късно той към този момент е генерал-майор от силовото ведомство, а през 2004 година е почетен със званието генерал-лейтенант.  Борисов стартира стремително в редиците на Министерство на вътрешните работи, като още първоначално е поканен в Съединени американски щати по покана на специфичните служби, по-късно в Русия, Англия, Испания, Белгия, Австрия, Франция, Германия, Нидерландия – централата на Европол, Румъния – Специалната работна група по наркотрафик, Гърция и Турция. Именно усилената му работа спомага за положителното взаимоотношение в реализирането на взаимни интервенции по разкриването на закононарушения, свързани с трафик на хора и МПС, опиати, противозаконни печатници, разпространители на фалшифицирани парични знаци и кредитни карти, контрабанда и други След четири извънредно сполучливо години в Министерство на вътрешните работи, Борисов навлиза в политиката, като става претендент за депутат в два многомандатни изборни региона, повдигнат в листите на Национално придвижване Симеон Втори. В резултат от изборите, Национална движение „Симеон Втори" вкарва 53 депутати в 40-ото Народно заседание, измежду които и Бойко Борисов. Той обаче се отхвърля от депутатския мандат в интерес на работата си в Министерство на вътрешните работи, която напуща на 19 септември 2005 година след спор с тогавашния вътрешен министър Румен Петков. След овакантяване на силовото ведомство Борисов взема решение да взе участие в изборите за кмет на София като самостоятелен претендент и е определен с безапелационно болшинство от 68,5%. Полага клетва като кмет на Столичната община на 10 ноември 2005 година. В началото на април 2006 година е учредено съдружие с нестопанска цел за общественополезна активност „ Граждани за европейско развиване на България “ (ГЕРБ), в което Бойко Борисов публично не взе участие, само че което е обвързвано с близки до него хора. На 3 декември същата година е основана партия ГЕРБ,  която първоначално е ръководена от Цветан Цветанов, защото Борисов не може да стане началник на партията, заради законова спънка, само че на процедура е неин „ неофициален водач “. На 10 януари 2010 година Редовното отчетно-изборно делегатско Национално заседание на Политическа партия ГЕРБ избира Бойко Борисов за ръководител на партията, а Цветан Цветанов поема новосъздадения пост заместник-председател. В постоянните избори за локална власт на 28 октомври 2007 година Бойко Борисов печели на първи тур с 53,58% четиригодишен мандат за кмет на София към този момент от партия ГЕРБ. Кандидатите за общински съветници на партия ГЕРБ също печелят болшинство в Столичния общински съвет. На 27 юли 2009 година 41-вото Народно заседание със 162 гласа „ за “, 77 „ срещу “ и 1 „ въздържал се “ избира Бойко Борисов за министър-председател в държавното управление, излъчено от Политическа партия ГЕРБ. На 9 септември 2009 година министър председателят Бойко Борисов, отпред на държавна делегация, отпътува на първо работно посещаване в Брюксел, с цел да се срещне с шефа на Европейската работа за битка с измамите (ОЛАФ) Франц-Херман Брюнер, а също с ръководителя на Европейската национална партия Вилфрид Мартенс и с ръководителя на групата на ЕНП в Европейския парламент (ЕП) Жозеф Дол. По време на визитата са отблокирани 109 млн. евро по стратегия САПАРД, защото на 23 юли 2008 ЕК е спряла междинните заплащания по фонд „ Пътища “ поради съмнения в спор на ползи и некадърност на тогавашните управляващи за битка с корупцията. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и Бойко Борисов декларират, че са се споразумели комисията да поддържа българското искане за спомагателни 300 млн. евро за справяне с последствията от затварянето на блокове 3 и 4 на АЕЦ Козлодуй. На 27 октомври 2009 това искане е задоволено. На 18 ноември 2009 Европейската комисия размразява заплащания по стратегия ФАР за близо 82,6 млн. евро. Решението е „ резултат от напъните, положени от българските управляващи, в тясното съдействие с Европейска комисия, за изваждане на минали нарушавания и препоръчаните дейности за промяна “. През 2012 година икономическата и обществена рецесия в страната се изостря. В тази връзка през февруари 2013 година стартират митинги. Първоначално те са дребни, само че по-късно прерастват в манифестации. Макар първоначално настояванията на протестиращите да не са политически, след това те стартират да желаят и оставката на държавното управление. На 19 февруари в София полицията влиза в конфликт с протестиращите и ранява няколко от тях, което е предавано по националните малките екрани. На идващия ден, 20 февруари 2013 година Бойко Борисов на изключителна конференция, оповестява, че подава оставка, като не желае да става мотив за конфликти с хората и не желае да гледа парламент, ограден с ограда и кръв по улиците: „ Няма да вземам участие в ръководство, в което полицията ще се бие с хората “. След малко, само че знаково ръководство от страна Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи с министър председател Пламен Орешарски, страната още веднъж е обхваната от митинги, които не престават месеци наред. След дълга мъка, Движение за права и свободи взема решение да отдръпна поддръжката си и на процедура взима главата на Орешарски и на държавното управление. На 7 ноември 2014 година 43-тото Народно заседание със 149 гласа „ за “ и 85 „ срещу “ избира Бойко Борисов за министър-председател в държавното управление, излъчено с мандата на Политическа партия ГЕРБ. Борисов е подсилен от депутатите на ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт, АБВ и Българския либерален център (парламентарната група на коалиция България без цензура).   След загубата на президентските избори през 2016 година, Борисов за следващ път потвърждава, че властта не е самоцел и не е непременно. На 16 ноември той афишира, че се отдръпва и е гласувана оставката на втория му кабинет, с цел да изиска „ избор на доверие от жителите “ на нови избори.  След длъжностен кабинет назначен от Румен Радев, на 4 май 2017 година, Борисов и ГЕРБ още веднъж печелят изборите. Този път държавното управление е в коалиция с Обединени патриоти, в които влизат Вътрешна македонска революционна организация, НФСБ и Атака.  2018 година, в третия мандат на Борисов, България провежда европейското председателството на Европейски Съюз. Тогава се слага публично тематиката за приемането на Западните Балкани в Европейски Съюз. През този интервал България подкрепя интензивно присъединението на Северна Македония към НАТО, като поддържа разрешаването на разногласието ѝ с Гърция. По време на председателството в София идват всички водачи на страните членки, както и на Европейски Съюз и Европейска комисия. Външната политика на страната за първи път е на извънредно високо равнище, като България става главен състезател във вземането на значими решения. Към края на третия мандат на Борисов страната ни е публично призната в чакалнята на еврозоната. На 15 април 2020 година, след изцяло изкаран мандат, държавното управление на Борисов остава да ръководи още няколко месеца в оставка. Причината е, че няма излъчено държавно управление. На изборите ГЕРБ е първа политическа мощ, само че заради невъзможността да се проведат политически диалози, партията на Слави Трифонов, Демократична България и Мая Манолова, както и Българска социалистическа партия не съумяват да сформират постоянен кабинет. Има Такъв Народ връща мандата на Румен Радев. Така страната навлезе в серпантина от избори, а на последните извършени на 11 юни 2021 година, Борисов и ГЕРБ бяха втора политическа мощ с минимална разлика от първия. С днешна дата партиите, които обявиха смяна в страната ни, не съумяха да стигнат до съгласие.