Кой уби Анри ІV?
През август 1572 година, след десетилетие на кървави цивилен войни, във Франция най-сетне просветнала вяра за мир.
Било решено тя да бъде закрепена посредством брака на един от водачите на протестантския лагер – кралят на Навара Анри Бурбон, със сестрата на френския крал Шарл IX, Маргарита Валоа (известната „ кралица Марго “ от едноименния разказ на Александър Дюма).Стотици благородници-хугеноти (протестанти) пристигнали в Париж за празненствата. Този опит за помиряване приключил с кървавата Вартоломеева нощ. По заповед на краля и майка му Екатерина Медичи 3000 хугеноти били избити на разсъмване на 24 август, деня на Свети Вартоломей. Кървавите кланета се популяризирали и в други френски градове. Анри Наварски избавил живота си, като се трансферирал към католицизма (щом заплахата отминала, отново станал протестант).
Вартоломеевата нощ не се оказала смъртен удар за хугенотите. Гражданските войни траяли с предходното озлобление.
Накрая даже самата френска аристокрация изпитала потребност от мир, изключително откакто в страната почнали да полъхват пламъците на селските въстания. Анри Наварски още веднъж сменил религията си и станал католик с фамозната фраза: „ Париж си коства една меса! “ („ меса “ – католическата литургия). После бил коронясан. Властта на новия крал Анри IV скоро била приета в цяла Франция.
Анри IV стартира да води политика, ориентирана към подсилване на кралската власт. Така незабавно трябвало да се изправи срещу съпротивата на благородниците, в това число и на тези, които се сражавали на негова страна против Католическата лига.
През цялото си царуване Анри IV се борел против голям брой заприказва: ту се опитвали да го смъкват и да сложат на трона някой от противозаконните му синове, ту да предадат на врага Марсилия или Нарбона. Зад съвсем всички стояли Испания и Орденът на йезуитите.
На 27 декември 1595 година се пробвали да го убият с нож, само че тъкмо в този миг кралят се навел, с цел да вдигне един от коленичилите придворни. Кинжалът единствено избил един от зъбите му.
На 14 май 1610 година кралят, в който се преплитали черти на радостен гуляйджия и умен общественик, тръгнал в открита карета на разходка в Париж. Оставали единствено 5 дни до заминаването му на война, с която желал да отстрани хегемонията в Европа на испанските и австрийските Хабсбурги, които притискали Франция от три страни.
На тясната парижка улица, по която се движела кралската карета, някакви каруци ненадейно заградили пътя й. Към нея притичал висок червенокос мъж и блъснал краля три пъти с кинжал. Раните били смъртоносни.
Убиецът бил Жан Франсоа Равалляк, писар от Ангулем, разгорещен католик, който безрезултатно опитал да се причисли към йезуитския медал и не криел недоволството си от толерантността, с която се употребили хугенотите по заповед на Анри. Раваляк опитал няколко пъти да получи визита при краля, с цел да го предизвести против тази рискова, съгласно него, политика – и като не съумял, взел кинжала. Той твърдял, че е работил самичък. През 1610 година съдиите явно нямали изключително предпочитание да стигнат до дъното на истината.
Но още тогава изникнал въпросът: кой, в действителност, е провел убийството? Няколко години по-късно се оказало, че някоя си Жаклин д’Ескоман, която служила при фаворитката на Анри, маркиза дьо Верней, се пробвала да предизвести краля за вероятен опит за ликвидиране. Освен фамилията на Верней, в заговора взел участие и влиятелният херцог д’Епернон, който мечтаел за трона. Д’Ескоман се опитал да заяви всичко това на краля посредством брачната половинка му Мария Медичи, само че тя в последния миг отпътувала от Париж за Фонтенбло. Скоро след този диалог Жаклин била упрекната, че се пробва да убие бебето си, тъй като няма средства да го устоя. Била застрашена от смъртно наказване. Но съдиите се оказали добродушни: изпратили я задълго в пандиза, а след това в манастир. Дали това състрадание не било платата й за това, че в съда тя не загатнала заговора против Анри IV?
Защо Мария Медичи избягвала среща с Жаклин д’Ескоман? Защото имала свои аргументи да желае да отстрани краля. При гибел на Анри, Медичи ставала владетелка на Франция до пълнолетието на сина й Людовик XIII, който тогава бил единствено на 9 години. Действителната власт би била предоставена на съпрузите Кончини – италианци, които оказвали голямо въздействие върху Мария Медичи (всъщност, събитията се развили тъкмо така).
През януари 1611 година Жаклин д’Ескоман напуснала манастира и още веднъж се пробвала да разкрие заговорниците. Тя отново била хвърлена в пандиза и предадена на съд. Процесът против д’Ескоман обаче поел нежелателна за управляващите посока. Въпреки натиска от тях страна за смъртна присъда на д`Ескоман, гласовете на съдиите се разделили поравно. Жената била наказана на пожизнен затвор. Жаклин д’Ескоман твърдяла, че заговорниците поддържали връзка с Мадрид.
Това оповестява в записките си и Пиер дьо Жардин, който се наричал капитан Лагард. Те са написани в Бастилията, където Лагард бил затворен през 1616 година Той бил освободен след края на ръководството на Мария Медичи.
Лагард схванал за заговора, до момента в който бил в Южна Италия, откъдето енергичният испански наместник граф Фуентос водел тайната война против Франция. Лагард дошъл в Париж и съумял да предизвести Анри за идния опит за ликвидиране, само че кралят безгрижно не взел никакви защитни ограничения. Възможно е Анри IV да е станал жертва на „ испански скрит план “, в който взели участие и французи.
Това съмнение се поддържа от упорити клюки за убийството на френския крал, които се разпространявали в чужбина няколко дни ПРЕДИ самото ликвидиране на 14 май.
Че френският крал е станал жертва на скрит план, управителен от испанците, след това твърдяла и такава осведомена персона като самият кардинал Ришельо. Но би трябвало да се признае, че това ликвидиране си остава неразкрито до дъно.
