Ако Крим стане руски по документи: Прецедентът, който може да сри...
През април администрацията на Тръмп повдигна концепцията за признание на Крим като съветски в юридически смисъл като част от вероятно съглашение за преустановяване на войната в Украйна, написа Politico.
„ Много рисков казус е даже самото слагане на такива неща на масата за договаряния “, предизвести Ирина Марчук, доцент по интернационално наказателно право в Университета в Копенхаген. „ Това въобще не би трябвало да бъде предмет на разискване “.
На карта е заложен принцип, който управлява интернационалните връзки след края на Втората международна война – че границите не могат да бъдат променяни със мощ.
Посланието „ силата основава право “ няма да се отнася единствено до Русия, само че и до опасността на Китай да завладее Тайван, както и до страните, за които Тръмп се е шегувал, че Съединени американски щати биха могли да анексират – като Гренландия, Канада и Панама.
„ Това оформя мисленето ни за разпоредбите “, сподели Лаури Мялксоо, професор по интернационално право в университета в Тарту, Естония. „ Къде ще се прояви този казус? Става по-трудно да се подлага на критика една междинна по мярка страна за сходни дейности в личния й район, тъй като тя ще може да уточни този случай и да каже: ‘Вижте какво стана там – за какво аз да не направя същото?’ “.
Юридическият напън на Кремъл
Русия от години се пробва да узакони анексията си и реагира остро на всяка правна спънка. Когато Международният углавен съд класифицира дейностите на Русия в Крим като „ окупация “, Москва отдръпна подписа си от Римския статут – алегоричен жест, защото в никакъв случай не го е утвърдила.
Русия упорства формалното признание на Крим – който от 2014 година се е трансформирал в голяма военна база – да е наложително изискване за разрешаване на войната. В несполучливите мирни договаряния след пълномащабното й навлизане през 2022 година, Москва сложи като изискване Украйна да признае Крим като част от Руската федерация.
В същото време Украйна води правосъдни борби против съветската експанзия още от 2014 година, печелейки редица решения, които постановяват, че Крим и елементи от източна и южна Украйна са краткотрайно и нелегално окупирани.
През 2021 година Европейският съд по правата на индивида постанови, че Русия носи отговорност за нарушавания на човешките права в Крим – в това число изтезания, противозаконни арести и насилствени изгубвания. Това сътвори казус, признавайки, че Москва дейно е завзела полуострова със мощ на 27 февруари 2014 година, а не посредством юридически невалидния референдум от март същата година, както твърди Кремъл.
Последици за интернационалното право
Същата правна логичност – че Русия нелегално окупира украинска територия – лежи в основата на други основни каузи, в това число за насилственото депортиране на украински жители. Ако се признае, че Русия е суверен над Крим, тези нарушавания няма да могат да бъдат правно оспорвани, изяснява Дария Свиридова, юристка от Киев, родом от Крим.
На процедура това значи, че политики като наложително налагане на съветски паспорти или депортиране на украинци в затвори на хиляди километри в Русия повече няма да се считат за нарушавания на интернационалното право. Русия ще се възприема като упражняваща суверенитет, в това число правото да трансформира конституцията и да постанова поданство – стига тези дейности да „ почитат “ главните права, показва Марио Паскуале Аморозо, юридически консултант в Международната комисия по право на Организация на обединените нации.
Украинските правни старания не целят единствено отчетност – те разобличават и кремълската агитация. По време на чувания в Европейски съд по правата на човека преди 2022 година, Русия редовно употребява изказванията, че Крим се е включил посредством „ самоопределяне “ или че „ пази рускоезичните “.
„ Нашите правосъдни каузи целят да открият истината. Това е борба освен за правдивост, само че и за истина “, споделя Маргарита Сокоренко, представителка на Украйна пред Европейски съд по правата на човека.
„ Червената линия “ на Украйна
С възходящия напън за мирни договаряния, Украйна изрично изключи отстъпки по статута на Крим. „ Тук няма защо да се приказва. Това е срещу нашата конституция “, сподели президентът Володимир Зеленски във връзка изявленията на Тръмп.
„ Това е нашата алена линия: никакво признание “, съобщи Антон Кориневич, специфичен дипломат на Украйна и началник на главната група за основаване на Специален арбитражен съд за експанзията, пред Politico.
Тази безапелационна позиция е в синхрон с международноправните старания за привличане на Русия към отговорност. Европейски страни неотдавна оповестиха основаването на нов арбитражен съд за закононарушението на експанзия, който може да даде на Украйна ново средство за отбрана.
Прецедентът и бъдещата заплаха
Трибуналът ще бъде под егидата на Съвета на Европа и може да стартира работа още през идната година. Основен въпрос е дали ще обгръща единствено събития след 2022 година, или и анексията от 2014 година Кориневич акцентира, че Украйна държи да се преглеждат и събитията отпреди пълномащабната инвазия.
Но Съединени американски щати под ръководството на Тръмп се отдръпват от тези старания – отхвърлиха поддръжка за трибунала и даже застанаха на страната на Москва в две резолюции на Организация на обединените нации. Това намаляване на интернационалния консенсус може да има дълготрайни политически и стопански последствия.
„ От юридическа позиция Крим остава окупиран “, акцентира Свиридова, „ само че ще се трансформират политическите разкази, ще се трансформират икономическите оценки и това ще сложи напрегнат консенсуса в доста страни “.
В кратковременен проект компании, които до момента са били глобени, могат да се опитат да възобновят активността си в Крим. В дълготраен – сходен акт би подкопал интернационалното право.
„ Очевидно е, че това ще бъде казус и прелъщение за други страни да повдигнат териториални искания със мощ “, споделя тя.
Първите, които ще пострадат от подобен поврат, ще са хората, останали под окупация, предизвестява Нариман Джелял – някогашен кримски политически пандизчия, в този момент украински дипломат в Турция. „ Ако Тръмп направи това, което загатва, ще е извънредно освен от световна вероятност, а и за съответни хора “, споделя той.
„ Дори в случай че Съединени американски щати признаят Крим за съветски, това няма да спре Путин – тъй като задачата му не е единствено Крим. Тя е доста по-голяма “.
„ Много рисков казус е даже самото слагане на такива неща на масата за договаряния “, предизвести Ирина Марчук, доцент по интернационално наказателно право в Университета в Копенхаген. „ Това въобще не би трябвало да бъде предмет на разискване “.
На карта е заложен принцип, който управлява интернационалните връзки след края на Втората международна война – че границите не могат да бъдат променяни със мощ.
Посланието „ силата основава право “ няма да се отнася единствено до Русия, само че и до опасността на Китай да завладее Тайван, както и до страните, за които Тръмп се е шегувал, че Съединени американски щати биха могли да анексират – като Гренландия, Канада и Панама.
„ Това оформя мисленето ни за разпоредбите “, сподели Лаури Мялксоо, професор по интернационално право в университета в Тарту, Естония. „ Къде ще се прояви този казус? Става по-трудно да се подлага на критика една междинна по мярка страна за сходни дейности в личния й район, тъй като тя ще може да уточни този случай и да каже: ‘Вижте какво стана там – за какво аз да не направя същото?’ “.
Юридическият напън на Кремъл
Русия от години се пробва да узакони анексията си и реагира остро на всяка правна спънка. Когато Международният углавен съд класифицира дейностите на Русия в Крим като „ окупация “, Москва отдръпна подписа си от Римския статут – алегоричен жест, защото в никакъв случай не го е утвърдила.
Русия упорства формалното признание на Крим – който от 2014 година се е трансформирал в голяма военна база – да е наложително изискване за разрешаване на войната. В несполучливите мирни договаряния след пълномащабното й навлизане през 2022 година, Москва сложи като изискване Украйна да признае Крим като част от Руската федерация.
В същото време Украйна води правосъдни борби против съветската експанзия още от 2014 година, печелейки редица решения, които постановяват, че Крим и елементи от източна и южна Украйна са краткотрайно и нелегално окупирани.
През 2021 година Европейският съд по правата на индивида постанови, че Русия носи отговорност за нарушавания на човешките права в Крим – в това число изтезания, противозаконни арести и насилствени изгубвания. Това сътвори казус, признавайки, че Москва дейно е завзела полуострова със мощ на 27 февруари 2014 година, а не посредством юридически невалидния референдум от март същата година, както твърди Кремъл.
Последици за интернационалното право
Същата правна логичност – че Русия нелегално окупира украинска територия – лежи в основата на други основни каузи, в това число за насилственото депортиране на украински жители. Ако се признае, че Русия е суверен над Крим, тези нарушавания няма да могат да бъдат правно оспорвани, изяснява Дария Свиридова, юристка от Киев, родом от Крим.
На процедура това значи, че политики като наложително налагане на съветски паспорти или депортиране на украинци в затвори на хиляди километри в Русия повече няма да се считат за нарушавания на интернационалното право. Русия ще се възприема като упражняваща суверенитет, в това число правото да трансформира конституцията и да постанова поданство – стига тези дейности да „ почитат “ главните права, показва Марио Паскуале Аморозо, юридически консултант в Международната комисия по право на Организация на обединените нации.
Украинските правни старания не целят единствено отчетност – те разобличават и кремълската агитация. По време на чувания в Европейски съд по правата на човека преди 2022 година, Русия редовно употребява изказванията, че Крим се е включил посредством „ самоопределяне “ или че „ пази рускоезичните “.
„ Нашите правосъдни каузи целят да открият истината. Това е борба освен за правдивост, само че и за истина “, споделя Маргарита Сокоренко, представителка на Украйна пред Европейски съд по правата на човека.
„ Червената линия “ на Украйна
С възходящия напън за мирни договаряния, Украйна изрично изключи отстъпки по статута на Крим. „ Тук няма защо да се приказва. Това е срещу нашата конституция “, сподели президентът Володимир Зеленски във връзка изявленията на Тръмп.
„ Това е нашата алена линия: никакво признание “, съобщи Антон Кориневич, специфичен дипломат на Украйна и началник на главната група за основаване на Специален арбитражен съд за експанзията, пред Politico.
Тази безапелационна позиция е в синхрон с международноправните старания за привличане на Русия към отговорност. Европейски страни неотдавна оповестиха основаването на нов арбитражен съд за закононарушението на експанзия, който може да даде на Украйна ново средство за отбрана.
Прецедентът и бъдещата заплаха
Трибуналът ще бъде под егидата на Съвета на Европа и може да стартира работа още през идната година. Основен въпрос е дали ще обгръща единствено събития след 2022 година, или и анексията от 2014 година Кориневич акцентира, че Украйна държи да се преглеждат и събитията отпреди пълномащабната инвазия.
Но Съединени американски щати под ръководството на Тръмп се отдръпват от тези старания – отхвърлиха поддръжка за трибунала и даже застанаха на страната на Москва в две резолюции на Организация на обединените нации. Това намаляване на интернационалния консенсус може да има дълготрайни политически и стопански последствия.
„ От юридическа позиция Крим остава окупиран “, акцентира Свиридова, „ само че ще се трансформират политическите разкази, ще се трансформират икономическите оценки и това ще сложи напрегнат консенсуса в доста страни “.
В кратковременен проект компании, които до момента са били глобени, могат да се опитат да възобновят активността си в Крим. В дълготраен – сходен акт би подкопал интернационалното право.
„ Очевидно е, че това ще бъде казус и прелъщение за други страни да повдигнат териториални искания със мощ “, споделя тя.
Първите, които ще пострадат от подобен поврат, ще са хората, останали под окупация, предизвестява Нариман Джелял – някогашен кримски политически пандизчия, в този момент украински дипломат в Турция. „ Ако Тръмп направи това, което загатва, ще е извънредно освен от световна вероятност, а и за съответни хора “, споделя той.
„ Дори в случай че Съединени американски щати признаят Крим за съветски, това няма да спре Путин – тъй като задачата му не е единствено Крим. Тя е доста по-голяма “.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ