Животът на Елизабет II преди да стане кралица
През април 1926 година Англия е на ръба на генералната стачка, организирана от Конгреса на синдикатите. Настъпва икономическа стихия: следвоенният срив в цените на въглищата в композиция с въвеждането на златния стандарт във Англия, подлага миньорския отрасъл на страховит напън. След като държавна комисия предлага понижаване на заплатите на миньорите, се основават условия за цялостна стачка на въпросните миньори, както и други служащи, обхванати от Синдиката, в това число от железопътния и транспортния бранш.
Но макар че царува рецесия, министърът на вътрешните работи сър Уилям Джойнсън Хикс няма как да не участва на раждането на кралското бебе. Херцогът и херцогинята на Йорк – вторият наследник на Джордж V, Бърти и брачната половинка му, бившата Елизабет Боуз-Лайън – чакат първото си дете. Въпреки че то не е директен правоприемник на трона, сър Уилям въпреки всичко би трябвало да пътува до улица Мейфеър, където би трябвало да се роди детето.
Момиченцето е родено посредством цезарово сечение в 2,40 ч. сутринта на 21 април. „ Отдавна желаеме едно детенце да направи щастието ни пълноценно “, написа херцогът. То е „ малко съкровище с прелестен загар “, казва кралица Мери. „ Надявам се, че вие сте толкоз щастливи, колкото и ние, че имате внучка. Или по-скоро бихте желали внук? “, написа херцогът на татко си Джордж V. Бебето е публично трето по ред за трона, само че защото тя е дете на втория наследник на Джордж V – и е жена – ще бъде изпреварена в този ред от всеки неин братовчед или брат.
През 1933 година, когато Елизабет е на седем, тя получава нова гувернантка, мис Марион Крофорд. Тя е представена на херцогинята на Йорк като „ селско момиче, което е добър преподавател, с изключение на когато става въпрос за математика “. За благополучие херцогинята не търси провокационен научен график. И тя, и брачният партньор й ненавиждат учебно заведение (херцогът даже е осмиван като глупак). Това, което кралската двойка желае за дъщерите си, е „ в действителност щастливо детство, с доста приятни мемоари “, което значи минимални уроци. Режимът на мис Крофорд е гальовен: Елизабет е на уроци от 9:30 до 11 сутринта, а останалата част от деня й е отдадена на игри навън, танци и пеене, с интервал на отмора от час и половина.
За разлика от родителите си, Елизабет обаче има способността да учи и се радва на история и литература, само че няма доста благоприятни условия за по-продължително образование. В свободното си време Елизабет се забавлява с кучетата и конете. Тя споделя, че желае да се омъжи за фермер, с цел да има доста „ крави, коне и кучета “.
Уолис Симпсън
Джордж V умира през януари 1936 година и принцът на Уелс поема трона като Едуард VIII. Като крал той е по-зависим от любовницата си Уолис Симпсън от всеки път. Но макар че задграничната преса дълго разисква връзките му с американката, английските вестници резервират безмълвие. В края на октомври Уолис подава молба за бракоразвод с втория си брачен партньор и към този момент е ясно, че кралят счита да се ожени за нея. Правителството е твърдо решено да го спре, защото се счита, че хората няма да одобряват разведена брачна половинка.
На 10 декември 10-годишната Елизабет таман записва бележките си от урока по плуване, когато извън чува скандиране „ Бог да пази краля “. Тя попита един от лакеите какво се е случило и той й споделя, че чичо й е абдикирал и татко й към този момент е крал. Тя тича да заяви новината на сестра си. „ Това значи ли, че ще би трябвало да бъдеш идната кралица? “ – пита Маргарет. „ Да, някой ден “, дава отговор Елизабет. „ Горката ти “, споделя Маргарет. Изправена пред рецесията и смяната, Елизабет възприема техника, която ще употребява през целия си живот: тя се придържа към своята рутина, пробвайки се да наподобява спокойна. Тя написва бележките си от плуването и в горната част на страницата отбелязва: „ Деня на абдикацията. “
Веселият живот на Пикадили 145 завършва. Семейството се реалокира в Бъкингамския замък, а татко й и майка й – които постоянно са били мощно обвързани с живота на момичето – към този момент са погълнати от срещи, приеми и политика. Бившият крал, в този момент херцог на Уиндзор, чичо Дейвид, който децата толкоз обичаха, е изпратен в Европа. Елизабет участва на коронацията на татко си, съпроводена от кралица Мери, като написва, че абатството е покрито с „ някаква мъгла от омайност, когато баща е коронясан, най-малко аз по този начин мислех “.
Сега Елизабет към този момент е правоприемник на трона. Кралица Мери ускорява образованието й и даже е въведена повече история. През 1938 година Елизабет стартира да получава уроци от вицеректора на Итън Хенри Мартен по конституционна история. Ученията на Мартен са значими за възприемането на ролята на Елизабет: той й споделя, че една монархия се укрепва от адаптивността и й приказва за значимостта на това да приказва непосредствено със своите жители.
