Шпионажът през 18 век: Един френски шпионин в Лондон
През април 1787 година френският посланик Франсоа Бартлеми написа на началниците си, с цел да оправдае неуспеха да вербува шпиони в нова мрежа във Англия. Англо-френските връзки през втората половина на 18 век са надалеч от сърдечни. Двете народи се бият между тях в Седемгодишната война (1754 – 1763), а по-късно от 1778 до 1783 водят война още веднъж в Американската война за самостоятелност, когато Франция е в съюз с непокорната колония на Англия. Проблемът на Бартлеми, твърди той, е, че по време на тази война Анри-Франсоа дьо Ла Мот е обесен за шпионаж на английските корабостроителници и това кара на евентуалните новобранци да не им се рискува.
Син на недодялан юрист, Моранде участва в Седемгодишната война, а по-късно отива в Париж, където с дребни измами и сводничество издържа хобитата си да играе хазарт и да върви по дами. През 1770 година бяга в Лондон, с цел да не го арестуват. Там разгласява обилна листовка, атакуваща любовницата на Луи XV, мадам Дю Бари, и стартира да изнудва френски знатни лица като се заканва да отпечата абсурден роман за изкачването на Дю Бари от обществените домове до кралското легло.
Разгневен Луи XV се пробва да екстрадира или отвлече Моранде, само че когато това се проваля, френският крал взема решение да подписа договорка с него – а индивидът, който изпраща да договаря, е Пиер-Огюстен Карон дьо Бомарше. Най-известен като драматургът, основал Фигаро, Бомарше е в недружелюбност през 1774 година, откакто губи две правосъдни каузи. Най-добрият късмет да си стъпи още веднъж на краката, съгласно него, е да предложи услугите си на краля като разузнавач.
В това си качество малко по-късно Бомарше наема Моранде, помагайки му да снабдява с оръжия съпротивата на английските колонисти, да следи английските докове и да извършва други задания.
Но какво кара френското държавно управление да наеме човек като Моранде? Дипломатическата преписка допуска, че външният министър Шарл де Верген се надява да го умиротвори. Верген обаче постоянно употребява мошеници и отстъпници. Идеята е, че французите, които видимо не харесват родината си, са отвън съмненията, но всъщност те скрито са съгласни на жертви, с цел да бъдат признати още веднъж във Франция. Освен това, както разбрахме от памфлетите му, Моранде от дълго време търгува с информация.
Освен това Моранде набира служащи с опит в изработването на английски морски макари, които са по-ефективни от френските. Той съумява да притегли известните инженери Матю Бултън и Джеймс Уат във Версай и даже предлага да вършат индустриални саботажи.
През 1784 година Моранде става редактор на Courier de l’Europe, вестник на френски език, редактиран в Лондон – ход, който в допълнение оправдава неговото потребление като разузнавач. Courier de l’Europe е препечатан в Boulogne-sur-Mer и е публикуван необятно в Европа. По време на Американската война за самостоятелност, той е упрекнат в парламента в „ обществен шпионаж “ поради новините си за английските разпоредби. Износът му е съответно неразрешен, само че притежателят му – шотландският морски офицер и бизнесмен, Самюел Суинтън – го изнася контрабандно през канала и го препечатва.
Обвиненията срещу Courier de l’Europe са по-верни, в сравнение с някой би могъл да си показа. Освен че е сполучлив предприемач, Суинтън е и английски разузнавач, който употребява вестника, с цел да следи от близко Бомарше и американските представители в Париж и да отразява честите си пътувания до Франция.
Що се отнася до Бомарше, той употребява вестника като мундщук като постоянно разгласява публикации и изпраща анонимни и ласкави мнения за личната си работа.
Дори американците употребяват Courier de l’Europe, с цел да напреднат в дипломатическите си цели с антибританска агитация. Всъщност точно във вестника е оповестен първият френски превод на Декларацията за самостоятелност на Съединени американски щати.
Моранде подкупува един заместник-редактор, с цел да разгласява параграфи с кодирани известия до Франция.
Но заблуждава ли всичко това британците? Почти сигурно не. Те подозират, че Моранде работи за Бомарше към края на 1776 година, само че им липсват твърди доказателства. Така, когато Франция афишира война през 1778 година, лорд Норт безшумно го предизвестява да напусне Лондон. Моранде слуша намека на премиера и се мести в Станмор в Мидълсекс.
Освен това през 1783 година във френска листовка се твърди, че по време на американската война Моранде и Бомарше са правили схеми с флотилиите на двете страни. Брошурата разгневява Моранде, само че има малко влияние върху неговите шефове във Версай. Те не престават да имат позитивно мнение за него до завръщането му във Франция през 1791 година
Няма надеждни доказателства, които да допускат, че Моранде е двоен сътрудник. По-вероятно британците, подозирайки неговата активност, го държат под наблюдаване и може би понякога му подават погрешна информация. Но морското разузнаване също може да е изпълнило задачите си, защото подхранва решителността на Франция в една неустойчива за нея конкуренция за морско въоръжение. Резултатът е банкрут и гражданска война, която ще унищожи както монархията, по този начин и шпионската кариера на Моранде.
