Мистерията около „Вълшебните лампи“
През април 1485 година в Рим, близо до Апиевия път, бил открит пантеон със саркофаг. В него лежало младо момиче, очевидно от антично семейство на патриции по времето на Римската империя. Тя била съвсем като жива – червени устни, нежна кожа, стройна фигура. Когато отворили запечатаната гробница, хората видели светеща лампа, която горяла към този момент 1500 години.
Днешните историци, които се пробват да обяснят този регистриран в хрониките факт, се пробват да обяснят превъзходното положение на тялото на девойката точно с бактерицидното деяние на лампата – т.е., нейните изпарения убивали микробите и по този начин консервирали човешките тъкани. Но, несъмнено, огромният въпрос тук е малко по-друг: по какъв начин по този начин една лампа, за която се допуска, че е била напълнена с 200-300 грама масло, ще гори хилядолетие и половина?
Днес към този момент доста създатели разказват в своите книги най-различни следи от високи достижения на науката и технологиите при от дълго време изчезнали цивилизации. И когато, нормално инцидентно и фрагментарно, бъдат открити сходни артефакти, на часа избухват следващите разгорещи полемики от кое място изобщо е било допустимо да се вземат сходни произведения или способи на обработка.
Естествено, другите откриватели застъпват разнообразни хипотези: Атлантида, още по-древни цивилизации от времето на динозаврите, загадъчни „ учители “ от Шамбала и тям сходни райони, даже отдолу под земята. И, несъмнено, безконечните извънземни. Всички тези тайнствени антични жители били донесли на примитивните племена главните правила на занаятите и селското стопанство, архитектурата и законодателството, изкуството и технологиите.
Впрочем, за извънземните. Тази увереност, че те не съществуват, е напряко умилителна – започваме да приличаме на туземците, които наричали своето островче „ Център на света “; само че след това настъпила епохата на Великите географски открития, и съответните туземци били, меко казано, изненадани…
Едни от най-впечатляващите произведения, основани с антични технологии, са „ безконечните лампи “. Както е известно, даже някои археологически находки, по-специално такива в Ирак, които могат да се употребяват като акумулаторни акумулатори, дават учредения да се счита, че античните хора фактически са познавали електричеството в някои негови форми.
В творбите на античните класици има доста споменавания за съществуването на такива неугасими лампи. За страдание, тези описания по предписание са прекомерно къси и повърхностни, което не ни разрешава да установим дали тези лампи са били електрически или са работили благодарение на някаква друга, непозната за нас сила.
Вторият цар на Рим – Нума Помпилий (715-693 година прочие Хр.), имал светилник, който непрекъснато блестял под купола на храма.
Плутарх написа за лампа над входа на храма на Юпитер Амон, чиито жреци го уверили, че тя гори към този момент няколко века.
Гръцкият публицист Лукиан (120-190 г.), който постоянно описвал в детайли и достоверно своите пътешествия, видял в Хелиополис статуята на богинята Хера, върху челото със драгоценен камък, който през нощта сияел и осветявал целия храм.
Павзаний (ІІ в.) разказва красива златна лампа в храма на Минерва, която горяла непрекъснато.
Свети Августин (354-430 г.) ни разказва вълшебна лампа, която се съхранявала в Египет, в храма на богинята Изида. Самият Августин персонално се убедил, че нито вятър, нито вода могат да я угасят.
Неугасима лампа имало и в Антиохия по време на ръководството на Юстиниан Велики (VI век). Надписът до нея свидетелствал, че тя светела към този момент 500 години.
В Ранното Средновековие в Англия, в антична гробница покрай Бристол, разкрили лампа, която горяла към този момент няколко епохи.
Когато през 1401 година наоколо до Рим отворили гроба на Евандър, прочут от Вергилий в „ Енеида “, се оказало, че погребалната камера се осветява от фенер, пламнал 2 хиляди години.
В своята книга „ Едип Египтянинът “ (Рим, 1652 г.) йезуитът Атанасий Кирхер разказва неугасими лампи, открити в подземията на античния египетски град Мемфис.
За страдание, до наши дни не са достигнали такива лампи. Дали към този момент са угаснали?
