Орденът на Слънчевия храм: Ритуалният култ, който уби десетки в Европа и Канада
През 90-те години на предишния век Европа и Канада бяха разтърсени от поредност от мистериозни пожари, ритуални подиуми и десетки открити тела, подредени в кръгове и облечени в церемониални одежди. Разследванията водят към една злокобна организация –, чийто мистицизъм и апокалиптични вярвания се трансформират в едно от най-трагичните религиозни придвижвания в края на XX век.
Началото: мистицизъм, тамплиери и „ висше измерение “
Орденът е учреден през 1984 година в Женева от белгийския доктор Люк Журе и френския бижутер Жозеф Ди Мамбро. Двамата основават обучение, което съчетава християнска символика, митове за рицарите тамплиери, астрология и апокалиптични пророчества. Последователите са убеждавани, че човечеството е в крах и че спасението е „ пренос “ към по-висше равнище на битие – духовно пътешестване към звездата Сириус, което се реализира посредством ритуална гибел.
Организацията притегля най-вече заможни и образовани хора – лекари, архитекти и предприемачи. Срещите са добре проведени, с впечатляваща сценография и строго йерархично устройство, което последователно изолира членовете от външния свят.
1994 година: първата вълна на ужаса
През октомври 1994 година светът научава за първата покруса: 53 души са открити мъртви в Швейцария и Канада, в това число деца. Много от телата са облечени в ритуални наметала, подредени в алегорични позиции, а постройките са съзнателно подпалени. Разследванията откриват, че не всички смъртни случаи са доброволни – някои почитатели са били простреляни или упоени преди да бъдат убити. Сред починалите са и самите създатели на ордена.
1995–1997 година: нещастието продължава
Въпреки първия потрес, нещастията не стопират. През декември 1995 година във френските Алпи са открити още 16 тела, а през март 1997 година в Канада умират пет почитатели, измежду които и деца. Общият брой на жертвите доближава към 74 души.
Случаят провокира интернационалните диспути за границата сред религиозна независимост и рискова операция. Експерти по нови религиозни придвижвания показват, че Орденът употребява типичен механизми на психическо въздействие – възприятие за избраност, изолираност от външния свят, подстрекателство за световна злополука и заричане за „ висше избавление “.
Наследството на култа
Днес Орденът на Слънчевия храм остава предизвестие за заплахите от харизматично водачество, мистицизъм и апокалиптични идеологии. Случаят се учи в книги, документални филми и журналистически следствия като един от най-ужасяващите образци за това по какъв начин интелигентни, финансово постоянни хора могат да бъдат подведени до гибел посредством религиозни операции.
Историята на Слънчевия храм е мъчително настояща и през днешния ден, тъй като слага въпроса: Какво е границата сред духовното търсене и смъртоносната операция?
Източник: Vesti.bg
Началото: мистицизъм, тамплиери и „ висше измерение “
Орденът е учреден през 1984 година в Женева от белгийския доктор Люк Журе и френския бижутер Жозеф Ди Мамбро. Двамата основават обучение, което съчетава християнска символика, митове за рицарите тамплиери, астрология и апокалиптични пророчества. Последователите са убеждавани, че човечеството е в крах и че спасението е „ пренос “ към по-висше равнище на битие – духовно пътешестване към звездата Сириус, което се реализира посредством ритуална гибел.
Организацията притегля най-вече заможни и образовани хора – лекари, архитекти и предприемачи. Срещите са добре проведени, с впечатляваща сценография и строго йерархично устройство, което последователно изолира членовете от външния свят.
1994 година: първата вълна на ужаса
През октомври 1994 година светът научава за първата покруса: 53 души са открити мъртви в Швейцария и Канада, в това число деца. Много от телата са облечени в ритуални наметала, подредени в алегорични позиции, а постройките са съзнателно подпалени. Разследванията откриват, че не всички смъртни случаи са доброволни – някои почитатели са били простреляни или упоени преди да бъдат убити. Сред починалите са и самите създатели на ордена.
1995–1997 година: нещастието продължава
Въпреки първия потрес, нещастията не стопират. През декември 1995 година във френските Алпи са открити още 16 тела, а през март 1997 година в Канада умират пет почитатели, измежду които и деца. Общият брой на жертвите доближава към 74 души.
Случаят провокира интернационалните диспути за границата сред религиозна независимост и рискова операция. Експерти по нови религиозни придвижвания показват, че Орденът употребява типичен механизми на психическо въздействие – възприятие за избраност, изолираност от външния свят, подстрекателство за световна злополука и заричане за „ висше избавление “.
Наследството на култа
Днес Орденът на Слънчевия храм остава предизвестие за заплахите от харизматично водачество, мистицизъм и апокалиптични идеологии. Случаят се учи в книги, документални филми и журналистически следствия като един от най-ужасяващите образци за това по какъв начин интелигентни, финансово постоянни хора могат да бъдат подведени до гибел посредством религиозни операции.
Историята на Слънчевия храм е мъчително настояща и през днешния ден, тъй като слага въпроса: Какво е границата сред духовното търсене и смъртоносната операция?
Източник: Vesti.bg
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ