През 90-те години, Елза Парини е живата легенда на нощния

През 90-те години, Елза Парини е живата легенда на нощния живот в България.
Тя е една от първите мил кралици у нас и дружно с още 6 свои „ посестрими ” прави прощъпулника на травестит шоутата в благата ни родина, които през днешния ден се назовават мил празненства.

Песните и танците на мъжете, облечени като дами, докарват публиката до възторг. Елза Парини се занимава и със световна публицистика и е основен редактор на уебсайт за шоубизнес и начин на живот.
На 24 декември атрактивната русокоска, която не крие годините си, посрещна своя 51-ви рожден ден в компанията на своето многолюдно семейство.

- Госпожо Парини, по какъв начин отбелязахте тазгодишния си рожден ден? Имаше ли тежки тостове, пожелания, обещания?
- Ох, родена съм на 24декември и съвсем всеки рожден ден извозвам със фамилията си във Варна, тъй като човечеството чества с изключение на моето раждане, и Рождество Христово.
На тази дата мъчно групирам всичките си другари. Случвало се е да поканя 50 души, пък да дойдат 5, тъй като другите са със фамилиите си или на топли места по света. Поради тази причина предходната година юбилея си направих чак на 7 януари. Изчаках приятелите да се върнат от чужбина. Родила съм се на хубава дата, която обаче е кофти за купони. 24-ти декември е ден за постни храни. В моето семейство всички са традиционалисти. Спазваме разпоредбите. Никога не сме спазвали цялостния пост, само че на 24-ти декември държим на постната софра.

- Любимо ядене?
- Обичам да си глезя. Харесвам шкембе супа, само че я хапвам рядко. Услажда ми се мусаката, другите типове кебап, всякаква мръвка.

- Какво е отношението Ви към подаръците? Казвате ли на околните какво желаете, или обичате изненадата?
- Подаръците са другата ми тъга. Обикновено гостите минават с един подарък и за рождения ден, и за Коледа. Понякога споделям какво желая, различен път си мълча. По-възрастните ми дават пари, тъй като не им се занимава с извършване на покупки. Настояват да си взема нещо по мой избор. Екскурзии не желая, тъй като самичка си ги провеждам. В последно време ми подаряват златни бижута. Установих, че постепенно се обвързвам към златото, въпреки че като по-млада харесвах сребро и сребърни украшения. Стигнах до такава степен, че да боготворя златни пръстени, обеци, огърлици, гривни. Помня кой какво злато ми е подарил и съм му признателна, тъй като бижутата са непреходни. Имам много приятелки в бижутерския бизнес, те ме глезят със злато, с диаманти. Това са движимости, които имат стойност напред във времето. Дрехите са преходни, минават и отпътуват. Дори не помниш кой ти е дал пуловер, кой сутиен и кой – чорапи. 

- Има ли нещо, което да ви тормози с днешна дата?
- Нестабилността в света. Мисля, че това тормози всеки човек. Разделението на небогати и богати, на разнообразни отзиви не ме тормози изключително – постоянно го е имало. Виждам, че върви едно конфигуриране на религиозна, верска, етническа, че даже и на полова война. Безпокоя се. Аз до неотдавна си ходех умерено по улиците, само че към този момент взех да се оглеждам. В последните години има групи хора, които нямат цели, нестабилни са душевен, елементарно се манипулират и бързо се настройват да ненавиждат. Да, ненавиждат грубо всеки, който е по-различен от тях. Тийнейджърските групи са извънредно рискови, освен за нас, другите, само че и за възрастните хора, за майките с деца. У нас законите са прекомерно демократични по отношение на насилието в обществото.

- Кой е най-хубавият ви рожден ден?
- Веднъж чествах в Банког, беше незабравимо. След това чествах с Дим Дуков, светла му памет. С него сме родени на една дата. Без да се наговаряме, се срещнахме за празненства за рождените си дни в един гей клуб, на който бях управител. И двамата бяхме поканили много хора. Получи се паметен ваучър. Годината да е била 2007-2008. И двамата се бяхме постарали да бъдем топ бомбастик. Иначе рожденият ми ден постоянно е засенчван от този на Христос (смее се – б.а.)

- Какво е чувството да си родена на 24 декември?
- Не се схващам като Господ. Хората споделят, че датата е хубава. Според термина на майка ми е трябвало да се родя на 20 януари 1974 година, в случай че са го пресметнали вярно. Защо съм избързала и съм се родила при започване на 9-ия месец, не зная. Майка ми е била на прием на 23 декември. Танцувала е доста. Вероятно от танците на сутринта й изтекли водите и се озовала в родилното. Така че родила съм се след фирмения прием и може би по тази причина се стремя постоянно да ми е радостно, празнично, еуфорично (смее се – б.а.)

- Любим филм?
- Падам си по фантастиката вид „ Хари Потър “, „ Междузвездни войни “, „ Дюн “ и други сходни. 

- Любима книга?
- Вече нямам време за четене. Някога харесвах криминалета. Чела съм всичко от Стивън Кинг. После открих един френски публицист хуморист Сан Антонио, който написа забавно-пиперливо с извратени съпоставения за обстановките. „ Закуска в Тифани “ на Труман Капоти също ми е обичана. 

- На каква възраст станахте независима и започнахте да изкарвате пари?
- Всеки родител с дете Козирог ще ви каже, че не може да излезе на глава с него и че то си прави каквото си желае. Всяко хлапе от тази зодия е независимо по един или различен метод от малко. Първите си пари заработих на 14-15 години. Движех се в компанията на какички – художествени гимнастички. Това бяха нашите шампионки от Сараево, девойки на Нешка Робева. Когато те приключваха с кариерата си, ставаха балерини и доста рядко треньорки. Част от тези каки си направиха балет и ме влачеха с тях, тъй като им помагах с озвучаването. Бях нещо като тяхна асистентка. След присъединяване ми даваха. парички. Много. се радвах, тъй като можех да отивам на сладкарница, да си взема сама кафе и пасти. Бях дребна и по никакъв начин не бях спестовна. Харчех всичко. Знаех, че мама и тате ще ми оказват помощ, в случай че закъсам за пари.

- Притеснявате ли се от старостта?
- Не. По-притеснително е загубата на младежкия дух, на младежкото неблагоразумие. Човек стартира да уляга с годините, да се замисля над постъпките си, става обран. Аз съм била водеща на десетки шоупрограми. И признавам, имах много пиперлив и свадлив език. Сега даже и приятелите ми виждат, че не съм толкоз провокативна и заядлива. Искали са остарялата Елза, която имала огромна уста и непрестанно нареждала хората. Е, и аз желая да съм, само че не ми идва този метод на държание. Идва ми да се държа тежко като Анахид Тачева на „ Златният Орфей ”.

- Как виждате себе си след 5 години?
- Не съм от тези, които живеят по тактика, по бизнес проект. Карам я ден за ден. Близките ми вършат забележка, само че съм си такава. Старая се да пребивавам добре, да имам това, което желая.

- Какво е за Елза Парини любовта?
- Любовта е самонавиване. 90% самонавиване и 10% отсрещния да те предразположи, тъй като, в случай че ти пусне кукичката, ще я налапаш и ще се влюбиш. Ако няма кукичка и се влюбиш, значи имаш психологични отклонения. Аз съм прагматичен човек и намирам любовта за загуба на време, страсти, сила. Винаги приключва със премеждия (смее се – б.а.). Случвало ми се е да бъда и влюбена. Житейският ми опит демонстрира, че без обич е по-добре. Може да има партньорство, другарски връзки и без обич. Любовта е краткотрайна. А когато си доста влюбен, след разлюбването неизбежно страдаш.

- Любим парфюм?
- Традиционалистка съм. Харесвам горски и цитрусови миризми, одобрявам на „ Ермес “ някои от ароматите. 

- Получавали ли сте оферти за брак?
- Не, няма такива смелчаци, които да ми предложат. Казват ми, че съм толкоз студена, че се опасяват да кажат какъв брой ме обичат. След години са ми признавали, че са били бясно влюбени в мен, само че не са събрали кураж да ми го кажат в очите.

- Как гледате на международните конспирации – като почнем от пръскането на самолетите, минем през войните и стигнем до имунизациите?
- Това с пръскането ми идва допълнително. Относно имунизациите – дали са интрига или проект, не се наемам да предсказвам. Не се имунизирах, не си вадих подправен документ. Майка ми, татко ми, брат ми, племенникът ми, всички родственици се имунизираха, те се бодат и за сезонните грипове. Моята имунна система е необикновено мощна, само че се заразих, без да излизам от у дома. Беше по време на пика. Тогава у дома да са идвали двама-трима другари. Аз 10 дни не бях излизала. Как стана и до през днешния ден не зная. Звъннах на един другар от ВМА – лекар. Питах го какво да върша, отговори ми да пия по едно уиски вечер. Послушах го. Не вземам опиати, не повеждам кой знае какъв вреден метод на живот, пийвам си обикновено като за българин.

- Мечтаете ли и защо?
- Аз съм огромна мечтателка. Интересното е, че фантазиите ми не се сбъдват. Сбъдва се това, за което съм си споделила, че в никакъв случай няма да ми се случи. В последно време е съвременно човек да пресъздава, проектира, манифестира фантазиите си, но по какъв начин да стане?! Манифестирам си на терасата и желая някой да ми направи ремонт на жилището. Как ще стане това, в случай че сама не го направя или най-малко не го провеждам?! Тези положителни неща при мен, уви, не работят.
Източник: Уикенд