Денят 17 юли в българската история
През 813 година българската армия обсажда Константинопол. В хода на масираното нахлуване в Тракия хан Крум поверява обсадата на Одрин на своя брат и продължава военния марш към византийската столица. Огромна българска войска обкръжава града от Влахерните до Златните врата. През 1279 година войските на цар Ивайло разрушават в Котленския проход изпратената от император Михаил VІІІ Палеолог 10 000-на войска, отпред с пълководеца Мурин, която би трябвало да стабилизира властта на Иван Асен ІІІ в Търново. През 1393 година след тримесечна блокада войските на османския султан Баязид I навлизат в Търново. Столицата на Втората българска страна е завладяна. Градът е изцяло опустошен. По заповед на Баязид I са посечени 100 видни търновски боляри. През 1821 година край река Прут в стълкновение с турската войска умира Индже челник (Стоян) - бунтовник и челник, бранител на угнетеното население. През 1877 година в хода на Руско-турската освободителна война Предният отряд освобождава Казанлък, различен отряд освобождава Ловеч, а габровският отряд подхваща опит да овладее Шипченския проход, само че след тежки сражения е заставен да се завърне в Габрово. През 1879 година с княжески декрет са регламентирани структурата на държавното управление и на обособените министерства по френски пример.
На 17 юли са родени: артистът и режисьор Венцислав Кисьов, общественикът и политик Михаил Неделчев, литературният критик Александър Филипов, трагичният актьор Щилиян Попов.
На 17 юли умират: литературоведът Руска Гандева, икономистът Тодор Владигеров, княз Алеко Богориди (Алеко паша) - генерал-губернатор на Източна Румелия, Индже челник (Стоян) - бунтовник и челник, бранител на угнетеното население.
2015 година
Президентът на Република България Росен Плевнелиев присъжда медал „ Стара планина “ втора степен на господин Шаул Камиса Раз, ексклузивен и пълномощен дипломат на Държавата Израел в Република България, „ за изключителния му принос за развиването и задълбочаването на българо-израелските връзки “.
2002 година
Икономическият консултант и нобелов лауреат Джоузеф Стиглиц подлага на критика икономическата политика на българското държавно управление и предизвестява, че конюнктурата за приватизация на БТК е неподходяща.
2002 година
Тридесет и деветото Народно заседание приема енергийната тактика на България.
2002 година
Проф. Андре Майсьо от Международния синдикат на атомните физици декларира в България, че няма никакви софтуерни аргументи за закриване на реакторите на АЕЦ " Козлодуй ".
2000 година
Фондът за историческото завещание и Арбитражния съд в Израел вземат решение да бъдат отстранени всички паметни плочи от гората на България край Ерусалим и да бъдат сменени с един монумент, с който да бъде маркирана паметта на над 11 000 евреи от Македония и Тракия и да бъде изразена признателност към българския народ за спасяването на към 50 000 български евреи. Този акт е провокиран от острите разногласия по отношение на премахването на паметната плоча на цар Борис III и кралица Йоанна. Решението е провокирано от митингите на наследниците на избитите евреи от Македония и Тракия и от зов на български интелектуалци до израелския президент, подписан от заместник-председателя на XXXVIII Народно заседание акад. Благовест Сендов, Анжел Вагенщайн и други
1998 година
България е призната за седми член на ЦЕФТА (Central European Free Trade Association – CEFTA) дружно с Унгария, Чехия, Словакия, Словения, Полша и Румъния. Членството влиза в действие от януари 1999 година и дава опция на България да влезе в пазар на 100 000 000 население.
1996 година
България получава от Съединени американски щати непрекъснат статут на най-облагодетелствана нация в търговията сред двете страни. Най-облагодетелствана страна е статут, който дава на една страна търговски привилегии – например освобождение от митнически такси и други
1979 година
На пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия са одобрени тезиси за развиване на просветителното дело в България и е решено да се свика Първи конгрес на националната култура. Без да са закон за националната култура, при съществуващото обединение на страната с Българска комунистическа партия, тезисите на процедура имат силата на закон. Създаден е нов учебен модел, който се резервира до 1991 година Той има три степени: I степен - 10-годишен общообразователен курс (първи–десети клас); II степен - едногодишен курс за приемане на професионална подготовка с необятен профил от несъмнено професионално направление (11. клас) и III степен - едногодишен курс за преодоляване на съответна специалност от необятното професионално направление (12. клас). Втората и третата степен се получават в така наречен Учебно-професионални комплекси (УПК). Моделът обаче се оказва неупотребим и продължителността на междинното обучение остава 11 класа (10 + 1). Провъзгласено е 12-класно наложително за всички деца от 6 до 18 година обучение, само че това не е осъществено. На пленума Людмила Живкова става член на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия.
1973 година
Провежда се пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия, на който се разисква външната политика и социалистическата интеграция. Основният отчет е изнесен от Тодор Живков, а пленумът приема документ, озаглавен " Основни насоки за развиване на всестранното съдействие със Съюз на съветските социалистически републики в стадия на създаване на развито социалистическо общество в НР България ". Това е втори опит за добиване на съответни дивиденти посредством уверения във верноподаничество и заявления за " тясно доближаване " със Съюз на съветските социалистически републики. В съпоставяне с писмото от 1963 година до Хрушчов за " сливането " в този документ декларациите са сложени напълно в границите на интеграционния развой в Съвет за икономическа взаимопомощ - на напред във времето е изведено икономическото съдействие с цели в енергетиката, суровините, машиностроенето, химическата индустрия и така нататък
1970 година
Секретариатът на Централен комитет на Българска комунистическа партия приема решение " За националното осъзнаване и патриотичното образование на българите мохамедани ". Направен е извод, че това население попада под мощното въздействие на ислямския фундаментализъм, заради което е нужно да се вземат ограничения за " цялостно избистряне на съзнанието му ". За първи път в формален документ се слага въпросът за промяна на имената, въпреки и с ангажимента това да става без административен напън и при цялостна доброволност и увереност.
1963 година
Подписана е културна конвенция с Алжир.
1946 година
Публикуван е закон за образуване на статистиката в България.
1944 година
На 13 юли българското държавно управление получава руска нота против прекарването на руски военнопленници от немските войски през българска територия. България се съгласява с нотата на 17 юли.
1942 година
По незаконната радиостанция “Христо Ботев ” е оповестена програмата на обществено-политическа организация Отечествен фронт (ОФ). С програмата се насочва апел за сливане на патриотичните и демократичните сили в България, без разлика на политическа и верска принадлежност, за обща битка против хитлеристите и техните български поддръжници. В програмата се слагат общонационални външнополитически задания: разкъсване на съюза с Германия и други страни от оста, евакуиране на немските войски от България, прекъсване износа на храни и материали за Германия, възобновяване на дипломатическите връзки със Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Англия и други Задачите, свързани с демократизацията на страната, са: неотложно освобождение на цивилните и военните лица, преследвани поради техните идейни убеждения, унищожаване на противоконституционните и противонародни закони, разрушение на фашистките организации, пречистване на държавния уред. Определена е и икономическата политика, която би трябвало да се следва: опазване на националните благосъстояния и труд от непознато посягане, осъществяване на политика, с която да се подсигурява работа за всички, основаване условия за развиване на стопанството на България и други В програмата се показва и най-близката цел: срутване на противонародното държавно управление и основаване държавно управление на Отечествен фронт, което да подсигурява независимостта, свободното обществено-политическо и икономическо развиване на страната. До края на 1942 година са образувани над 100 локални комитети на Отечествен фронт. През септември 1943 година е формиран Национален комитет на Отечествен фронт от представители на Българската работническа партия, Българския аграрни национален съюз " Пладне ", Политическия кръг " Звено ", Българската работническа социалдемократическа партия и самостоятелни интелектуалци. След 9 септември 1944 година се сформира първото държавно управление на Отечествен фронт, в което влизат представители на Българска работническа партия (к), пладненци, звенари, социалдемократи и самостоятелни общественици. Министър-председател става К. Георгиев. На Първия конгрес на Отечествен фронт (март 1945 г.) се обрисуват най-важните задания на външната и вътрешната политика: привършване на присъединяване на България в окончателния погром на хитлеристка Германия 1944–1945 година, осъществяване на парламентарни избори, подсилване на народнодемократичната власт и други На Втория си конгрес (февруари 1948 г.) Отечествен фронт прави съществени промени в организационното си устройство. От междупартийна коалиция се трансформира в всеобща обществено-политическа организация, която възприема програмата на БРП(к) за създаване на социализма по сталински модел. Печатен орган: в. " Отечествен фронт ".
1879 година
С княжески декрет са регламентирани структурата на държавното управление и на обособените министерства по френски пример. Създадени са Военното министерство, Министерство на външните работи и изповеданията (МВнРИ), Министерство на вътрешните работи (МВР), Министерство на националната култура (МНП), Министерство на правораздаването (МП). Създадено е Военното министерство. Според Привременното състояние за българската армия от 17 декември същата година изпълнителната власт по военното ръководство принадлежи на военния министър, който работи под надзора и управлението на княза. Във Военното министерство се концентрират ръководството и командването на войските, щабовете и военните институции. Организационната конструкция на Военното министерство от 1879 година до 1911 година търпи непрекъснати промени. В началото на ХХ в. (според Закона за устройството на въоръжените сили на България от 1903 г.) тя придобива следния тип: Щабът на армията с оперативно, военноинженерно и мобилизационно поделение, картографска и топографска част, административна и военностроителна част, контрольор на пехотата, Артилерийска ревизия, Кавалерийска ревизия и военносъдебна част. През 1905 година при военния министър се основава Военен съвет със съвещателни функционалности. Има за задача да преглежда въпроси от законодателен и административен темперамент. От 11 юли 1911 година Военното министерство е преименувано на Министерство на войната. Създадено е Министерство на външните работи и изповеданията (МВнРИ). Министерството е основано като централна държавна институция, занимаваща се с външната политика на страната и нейните духовни проблеми. Контактите с другите страни се поддържат посредством български дипломатически представителства в чужбина и представители на други страни в България. До прокламиране на независимостта на България (1908 г.) българските представителства в чужбина са с сан на дипломатически агентства. След акта на прокламиране на независимостта дипломатическите агентства се въздигат в сан на легации, а дипломатическите сътрудници – в пълномощни министри. Организационната конструкция на министерството търпи непрекъснати промени. През 1898 година към него се основава Телеграфната организация, която през 1936 година се преобразува в Дирекция на печата (по-късно и в Българска телеграфна агенция). Поредицата от мирни контракти, които България подписва през 1912–1918 година и по-късно, постанова разкриване на специфичен Съдебен отдел по осъществяване на договорите за мир, който е закрит през 1936 година и още веднъж открит през 1943 година След края на Първата международна война (1914–1918 г.) към това министерство се учредява и длъжността комисар, който да бъде в непосреден контакт с представителите на Междусъюзническата контролна комисия в България, настояща в страната по силата на член 130. от Ньойския кротичък контракт. МВнРИ съществува до 1947 година Създадено е Министерство на вътрешните работи (МВР). Министерството е основано на съображение член 161. от Търновската конституция под наименованието Министерство на вътрешните каузи. Основната му задача е да се грижи за опазване реда и сигурността на жителите и за осъществяването на законите. Непосредствено след Освобождението в неговото ведомство се намират още националното здраве и ветеринарното дело, както и пощите, телеграфите и публичните здания. През 1893 година отпада и ветеринарното дело. Устройството и активността на полицията се основават на специфични закони и устави, които се основават през средата на 80-те година на ХIХ в., само че през идващите години търпят непрекъснати промени в Търновската конституция. През 1911 година Министерство на вътрешните работи се преименува в Министерство на вътрешните работи и националното здраве. Създадено е Министерство на националната култура (МНП). МНП има за задача да провежда и управлява просветителното дело в страната. Първоначално в него са обособени два отдела: за първичните учебни заведения и за междинните образователни заведения. В началото на ХХ в. (1908 г.) организационната му конструкция придобива следния тип: поделение за междинното и висшето обучение, поделение за прогимназиите, поделение за главното обучение и поделение за културните каузи, редом с които съществува и едно финансово поделение и така наречен основни инспектори. През 1922 година се основава Съвет по специфичното обучение. От началото на 30-те години към МНП минават и музеите. Според реорганизацията от 1939 година в Министерството се обособяват следните структурни звена: работа за ревизия на всички подведомствени на Министерството институции, бюро за обща регистрация и експедиция, общи служби, отдел за учебно обучение и образование с отделения за висшите, междинните и главните учебни заведения, детските градини и домове, институтите за слепи и глухонеми и други, работа за частните учебни заведения, поделение за културните институции и действия със работа за театри, кина, музеи, читалища и литература, както и поделение за телесно и държавно-гражданско образование. След 9 септември 1944 година по силата на специфична наредба-закон някои от посочените отделения и служби се прегрупират. С княжеският декрет е основано Министерство на правораздаването (МП). То има за задача да провежда и направлява правосъдното дело в страната. Според признатия през 1880 година Закон за съдопроизводството в Княжество България се построява следната конструкция на правосъдната власт: мирови, окръжни и апелативни съдилища като първа инстанция и Върховен касационен съд – като втора. Предвиждат се прокурори и помощник-прокурори като обвинители и пазители на закона, правосъдни следователи – за привеждане в осъществяване на правосъдните решения и постановления, както и присъединяване на правосъдни заседатели при разглеждане на углавните каузи за тежки закононарушения. Съществуването на институцията на правосъдните заседатели се отстранява през 1922 година със Закона за правосъдното съдопроизводство. За назначение на съдии и прокурори се изисква учебен и длъжностен ценз. Организационната конструкция на самото Министерство на правосъдието включва 3 отдела (отделения): гражданско, углавно и счетоводно. Първото се занимава с разработване на първичните планове по гражданското съдопроизводство и нотариалната част, управление активността на мировите съдии и прокурорите по Закона за настойничеството, проверка на съдилищата и нотариусите и други Второто поделение създава законопроекти за углавни закони и се занимава с преследването на нарушаванията по към този момент признатите такива закони, с недоволствата по такива каузи, с въпросите по екстрадикцията, с контрола върху активността на прокурорите, с организирането на работата в пандизите и други Третото поделение сформира бюджета на министерството и се занимава с водене на счетоводните книги, с инспекция на всички ведомства и други С всяка минала година тази организационна конструкция на министерството се уголемява. Така да вземем за пример през 1903 година към Гражданското поделение минава службата за поданството, която до тогава е била към Министерството на външните работи и изповеданията. Още през 1880 година се вкарва и правосъдната статистика, като се учредява и особено Статистическо поделение. В началото на ХХ в. (1903 г.) се появява Централно бюро за съдимост, което работи под надзора на началото на Наказателния отдел. От 1915 година се слагат основите и на кодификационната активност на министерството и други Към 1940 година организационната конструкция на Министерство на правосъдието има следния тип: Наказателно поделение – за обща администрация на пандизите, и Бюро за съдимост на лицата, родени отвън България; Гражданско поделение – за общата администрация и личния състав на правосъдното ведомство и за правосъдната статистика; Бюджетно поделение, Инспекторат и Кодификационен съвет с 3 отдела: за частно право и гражданско съдопроизводство, за наказателно право и наказателно съдопроизводство и за обществено право. След 9 септември 1944 година тази конструкция в съществени линии остава непокътната, като се основава единствено една краткотрайна правосъдна институция – Народният съд.
1877 година
В хода на Руско-турската освободителна война Предният отряд освобождава Казанлък, съветски отряд освобождава Ловеч, а габровският отряд подхваща опит да овладее Шипченския проход, само че след тежки сражения, е заставен да се завърне в Габрово. Руско-турско освободителната война се води в годините 1877 - 1878 година Тя довежда до освобождението на по-голямата част от българския народ от османско господство и до възобновяване на българската страна. Войната е провокирана от подема на националноосвободителните придвижвания на Балканите (въстанието в Босна и Херцеговина 1875-1878 година, с което стартира така наречен Източна рецесия, Старозагорското въстание 1875 година, Априлското въстание 1876 година в България) и необятното публично придвижване в тяхна поддръжка. Целта на Русия е да подкрепи революционното придвижване в устрема си да ускори своето въздействие на Балканите и да отстрани някои неподходящи за нея последствия от Кримската война 1853 - 1856 година
1875 година
В Букурещ се организира учредително заседание на " Славянска тайфа ". Сред участниците в събранието са Кириак Цанков, Христо Ботев и други представители на революционната емиграция.
1393 година
След тримесечна блокада войските на османския султан Баязид I навлизат в Търново. Столицата на Втората българска страна е завладяна. Градът е изцяло опустошен. По заповед на Баязид I са посечени 100 видни търновски боляри. Българските извори оповестяват, че за жителите му появяването на голяма османска войска е изненадваща. Малкото извори и тяхната неразбираема информация дават огромни благоприятни условия за хипотези и полемики, в които се оферират разнообразни разновидности за последните дни от историята на Търново като българска столица. Някои модерни създатели реконструират целия ход на османския взлом и рисуват героичната опозиция на бранителите на града въз основата на догатки. Други, анализирайки данните от изворите, настояват, че след мъчителната и дълга блокада градът е заставен да капитулира. Аргументът им е примирителното и неразбираемо известие на Григорий Цамблак: “варварите реализираха задачата си и превзеха града, само че не посредством силата си, а тъй като Божията воля позволи ”. С влизането на завоевателите в Търново са премахнати всички български институции, а с тях и българската власт. Градът е подложен в състояние на военна окупация. Цялата власт е предадена в ръцете на османски боен шеф, пълководец на многочислен отряд, който е оставен в някогашната българска столица.
1279 година
Войските на цар Ивайло разрушават в Котленския проход изпратената от император Михаил VІІІ Палеолог 10 000-на войска, отпред с пълководеца Мурин, която би трябвало да стабилизира властта на Иван Асен ІІІ в Търново. Разширяването на въстанието на Ивайло през лятото на 1279 година, освобождението на огромни области от византийски завоевания и надвисналата над Търновград опасност принуждават император Михаил VIII Палеолог да изпрати против въстаническата войска 10-хилядна войска отпред със стратега Мурин. Тя се разполага под стените на крепостта Диавена, преобладаваща Котленския проход. Разчитайки на изненада, Ивайло подхожда с войските си от север и прикрито ги разполага към византийския лагер. Атакувайки ромеите, той съумява да ги разгроми изцяло. Ивайло (Бърдоква, Лахана) е лидер на селско антифеодално въстание в България. Биографичните данни за него са нищожни. Знае се, че той е селяндур от Североизточна България. Като се възползва от комплицираната политическа обстановка набезите на татарите, слабата царска власт и феодалните междуособици, Ивайло провежда селяните за протест. През пролетта на 1277 година образува първата въстаническа тайфа, която разрушава татарите и ги прогонва оттатък Дунав. През есента на същата година войската му се разраства и Ивайло я повежда към столицата Търново. В стълкновение с войската на Константин Асен (1257-1277 г.) царят е погубен. Ивайло се дами за брачната половинка му Мария и е приет за цар. През лятото на 1278 година отбива настъпващите от юг византийски войски, а през есента се насочва на север против нахлуващите татарски дружини. В продължение на 3 месеца войските му са обсадени в Дръстър (Силистра) от татарите. Там Ивайло научава за осъществения в Търново прелом, вследствие на който на престола е подложен Иван Асен III. След разгрома на татарите се насочва с войските си към Търново. През лятото на 1279 година разрушава византийските армии в старопланинските проходи. През 1280 година Ивайло е победен от обединените сили на болярите. Търси съюзничество при татарите. Убит е по време на гуляй по разпореждане на хан Ногай.
813 година
Българската армия обсажда Константинопол. В хода на масираното нахлуване в Тракия хан Крум поверява обсадата на Одрин на своя брат и продължава военния марш към византийската столица. Огромна българска войска обкръжава града от Влахерните до Златните врата. От крепостните стени уплашените поданици на Константинопол следят ритуалните жертвоприношения, които българският държател прави в качеството си на висш сановник на господ Тангра. По време на почналите договаряния ромеите устройват засада и вършат опит да убият българския държател. Разярен от това, хан Крум подрежда да бъдат опожарени и разграбени покрайнините на Константинопол. Хан Крум ръководи в годините сред 803-814 година Той е считан за основоположник на нова ханска династия и огромен военачалник. Първоначално води политика на мир с Византия и насочва своето внимание към северозападните граници на българската страна, които са застрашени от франките. През 805 година се възползва от тяхната победа над аварите и съумява да включи в рамките на България източната част от страната им. Разширяването на българските владения на запад провокира съществено безпокойствие в Цариград и през 807 година император Никифор I Геник подхваща поход, като стига с войските си до Одрин. Като се възползва от нарушаването на добросъседските връзки, хан Крум на собствен ред потегля на юг. През 808 година се насочва по долината на р. Струма и разгромява посрещналите го там византийски войски, а през 809 година завладява Сердика (днес София). Обезпокоен от неговите триумфи, през 811 година византийският император нахлува в рамките на България с огромна армия. Като отхвърля оферти му от хан Крум мир, Никифор I Геник минава старопланинските проходи и стигна до столицата Плиска. След като взима със себе си съкровищата на българския държател, я опожарява и потегля обратно. По пътя неговите бойци ограбват и опустошават българските земи. Хан Крум съумява да провежда огромна армия и да притегли на помощ аварите. Той посреща византийския император при Върбишкия проход. В сражението на 26 юли 811 година византийските войски са изцяло разрушени, умира и Никифор I Геник дружно със своите военачалници. След сражението хан Крум заповядва да отрежат главата на Никифор I Геник, която няколко дни е държана на показ, набита на прът. След това, още веднъж по заповед на хан Крум, черепът на императора е обкован със сребро. От него хан Крум пие в чест на своята победа. През идната година българският хан подхваща нови дейности срещу Византия. Тъй като не разполага с задоволително сили, с цел да я разгроми дефинитивно, той предлага мир на новия византийски император Михаил I Рангаве. От Цариград следва отвод. Византийският държател потегля на поход срещу България, само че при Версиникия, покрай Одрин, неговите войски претърпяват проваляне (22 юни 813 г.). След тази победа българският държател стига гладко до Цариград. Той още веднъж предлага на византийския император мир. Но откакто схваща желанието на византийците да го унищожават, се отдръпва и стартира да се готви за окончателното завземане на византийската столица. По време на тази усилена подготовка ненадейно умира.
На тази дата са родени:
1946 година
Роден е Венцислав Кисьов - български сценичен и кино артист и режисьор. В киното е известен от филмите: “Младостта на Карл Маркс ” (тв, 1979), “Вкус на бисер ” (1984), “Ешелоните ” (1986). Работи интензивно и в телевизионния спектакъл - “Хъшове ” (1982), “Рози за доктор Шомов ” (1984), “Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес ” (1981 - 1988) и други Театрални функции: “Къща ” (1993), “Железният светилник ” (1999), “Тази вечер импровизираме ” (1999). Автор е на стихосбирката “Недосънувана деликатност ” (1993), алманах “Откъснати страници ”.
1942 година
Роден е литературният критик, държавник и политик Михаил Неделчев. През 1968 година приключва славянска лингвистика в СУ “Св. Климент Охридски ”. Редактор в сп. " Родна тирада " (1968), " Литературен фронт " (1970), изд. " Български публицист " (1974 - 1990). Депутат е от листата на Съюз на демократичните сили (Радикалдемократическа партия) в VII Велико Народно заседание (1990) и в ХХХVII Народно заседание (1991). Дебютира с обява върху публичната активност на доктор Кр. Кръстев в сп. " Литературна мисъл " (1965). Някои от проучванията му целят актуализиране на подценени, забравени или преднамерено обсъждани в предишното създатели. Във вестник " Век 21 " разгласява публикации по проблеми на либерализма и радикалдемокрацията. Редактор е на съчинения на български писатели, критици и поети, издадени през `70 - `80-те години на ХХ в. в отдел " Литературно завещание " към издателството " Български публицист ". Главен редактор е на сп. " Демократически обзор " (от 1993); заместник-председател на Общобългарския комитет " В. Левски " ; ръководител на Сдружение на българските писатели. Член е на Департамента по нова българистика на Нов български университет. Автор е на: " Критически страници " (1978), " Социални стилове, критически сюжети " (1988 г.), " Участие в политиката " (1993), " Раздробяване на наивния консенсус: Критика на политика и на неговия медиен облик " (1998), " Краевековните тъги на България " (1998) и други
1895 година
Роден е Александър Томов Филипов - български книжовен критик. През 1916 година приключва лингвистика в Софийски университет “Св. Климент Охридски ”. Работи в Народната библиотека в София. Работи и като преподавател и шеф на учебно заведение. Той е пръв редактор на вестник “Просветно единение ”. Автор е на трудовете “Хр. Ботев. Биография и опит за характерност ” (1930 г.), студии за М. Георгиев и Г. П. Стаматов (в сп. “Български писатели ”, т. IV и VI) и други Умира на 18 май 1940 година в София.
1891 година
Роден е Щилиян Стоянов Попов – български трагичен актьор. Професионалната си активност стартира през 1909 година в пътуващата натрупа " Свободно изкуство ", ръководена от Г. Енфеев. В интервала 1910-1944 година е актьор в разнообразни извънстолични и пътуващи театри. Ръководи театрални колективи в Габрово (1921 г.) и читалищен спектакъл в Сливен (1918-1919 г.). Изпълнява длъжностите: шеф и режисьор на Пловдивския регионален спектакъл (1929-1938 г.), режисьор в театъра в Хасково (1940-1941 г.) и в Скопския национален спектакъл (1941-1944 г.). Организира театрални трупи във Враца, Разград, Русе, Сливен и Бургас. От октомври 1944 година постъпва в Русенския спектакъл, където е актьор до 1961 година Една от най-значителните функции на Попов е Юрталана ( " Снаха " по Г. Караславов). Умира в Русе на 7 юли 1968 година
На тази дата умират:
2001 година
Умира литературоведът Руска Гандева (1911 - 2001). Родена е на 2 август 1911 година в Пловдив. През 1934 година специализира антична просвета в Карловия университет в Прага. Тя е първият професор по римска литература в България. След гибелта на брачна половинка и проф. Христо Гандев подарява на Фонд " 13 века България " целия кабинет (книги и обзавеждане) на огромния български историк.
1967 година
Умира икономистът Тодор Владигеров (1898 - 1967). Роден е на 28 август 1898 година В интервала 1938 - 1944 година е професор е във Висшия финансово-счетоводен институт в София, след което и във Висшия стопански институт. От 1948 година до 1951 година е дипломат на България във Франция. Автор е на писания по проблемите на политикономията. Съчинения: " Ръководено стопанство " (1937), " Основни течения в политическата спестовност " (1946), " Фиктивният капитал " (1957), " Аграрикономически учения " (1961).
1910 година
Умира княз Алеко Богориди (Алеко паша) - генерал-губернатор на Източна Румелия, върховен турски служител. Роден е в Котел през 1822 година Син е на княз Ст. Богориди. Първоначално учи в гръцката Велика школа в Цариград, след това в Яш и във Франция. Завършва право в Германия. Дълго време заема висши административни и дипломатически служби в Османската империя – член е на Върховния държавен съвет, министър на публичните здания, пощите и телеграфите, дипломатически сътрудник в Молдова, консултант при посолството в Лондон. На 13 март 1879 година Алеко Богориди е назначен от султана със единодушието на Великите сили за пръв генерал-губернатор на Източна Румелия. По време на неговото петгодишно ръководство се утвърждава българският темперамент на Областта. Алеко Богориди се сближава с Либералната (казионна) партия, която има прозападна ориентировка. През 1886 година, след абдикацията на княз Александър I Батенберг, се кандидатира за княз на България, само че не е определен.
1821 година
Край река Прут в стълкновение с турската войска умира Индже челник (Стоян) - бунтовник и челник, бранител на угнетеното население. Роден е в Сливен. В края на XVIII и началото на XIX в. е кърджалийски предводител. По-късно напуща кърджалийските орди и става челник на огромна хайдушка чета. През 1806 година се трансферира в Сърбия, а от 1818 година става доброволец в отряда на видния деятел на гръцкото националноосвободително придвижване Ал. Ипсиланти и взе участие във въстанието на дунавските княжества през 1821 година Възпят е в доста национални песни като самоуверен покровител на българския народ от османските поробители. Някои от тях са употребявани от Й. Йовков за описа му “Индже ”, поместен в сборника “Старопланински митове ” (1927 г.).
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
На 17 юли са родени: артистът и режисьор Венцислав Кисьов, общественикът и политик Михаил Неделчев, литературният критик Александър Филипов, трагичният актьор Щилиян Попов.
На 17 юли умират: литературоведът Руска Гандева, икономистът Тодор Владигеров, княз Алеко Богориди (Алеко паша) - генерал-губернатор на Източна Румелия, Индже челник (Стоян) - бунтовник и челник, бранител на угнетеното население.
2015 година
Президентът на Република България Росен Плевнелиев присъжда медал „ Стара планина “ втора степен на господин Шаул Камиса Раз, ексклузивен и пълномощен дипломат на Държавата Израел в Република България, „ за изключителния му принос за развиването и задълбочаването на българо-израелските връзки “.
2002 година
Икономическият консултант и нобелов лауреат Джоузеф Стиглиц подлага на критика икономическата политика на българското държавно управление и предизвестява, че конюнктурата за приватизация на БТК е неподходяща.
2002 година
Тридесет и деветото Народно заседание приема енергийната тактика на България.
2002 година
Проф. Андре Майсьо от Международния синдикат на атомните физици декларира в България, че няма никакви софтуерни аргументи за закриване на реакторите на АЕЦ " Козлодуй ".
2000 година
Фондът за историческото завещание и Арбитражния съд в Израел вземат решение да бъдат отстранени всички паметни плочи от гората на България край Ерусалим и да бъдат сменени с един монумент, с който да бъде маркирана паметта на над 11 000 евреи от Македония и Тракия и да бъде изразена признателност към българския народ за спасяването на към 50 000 български евреи. Този акт е провокиран от острите разногласия по отношение на премахването на паметната плоча на цар Борис III и кралица Йоанна. Решението е провокирано от митингите на наследниците на избитите евреи от Македония и Тракия и от зов на български интелектуалци до израелския президент, подписан от заместник-председателя на XXXVIII Народно заседание акад. Благовест Сендов, Анжел Вагенщайн и други
1998 година
България е призната за седми член на ЦЕФТА (Central European Free Trade Association – CEFTA) дружно с Унгария, Чехия, Словакия, Словения, Полша и Румъния. Членството влиза в действие от януари 1999 година и дава опция на България да влезе в пазар на 100 000 000 население.
1996 година
България получава от Съединени американски щати непрекъснат статут на най-облагодетелствана нация в търговията сред двете страни. Най-облагодетелствана страна е статут, който дава на една страна търговски привилегии – например освобождение от митнически такси и други
1979 година
На пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия са одобрени тезиси за развиване на просветителното дело в България и е решено да се свика Първи конгрес на националната култура. Без да са закон за националната култура, при съществуващото обединение на страната с Българска комунистическа партия, тезисите на процедура имат силата на закон. Създаден е нов учебен модел, който се резервира до 1991 година Той има три степени: I степен - 10-годишен общообразователен курс (първи–десети клас); II степен - едногодишен курс за приемане на професионална подготовка с необятен профил от несъмнено професионално направление (11. клас) и III степен - едногодишен курс за преодоляване на съответна специалност от необятното професионално направление (12. клас). Втората и третата степен се получават в така наречен Учебно-професионални комплекси (УПК). Моделът обаче се оказва неупотребим и продължителността на междинното обучение остава 11 класа (10 + 1). Провъзгласено е 12-класно наложително за всички деца от 6 до 18 година обучение, само че това не е осъществено. На пленума Людмила Живкова става член на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия.
1973 година
Провежда се пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия, на който се разисква външната политика и социалистическата интеграция. Основният отчет е изнесен от Тодор Живков, а пленумът приема документ, озаглавен " Основни насоки за развиване на всестранното съдействие със Съюз на съветските социалистически републики в стадия на създаване на развито социалистическо общество в НР България ". Това е втори опит за добиване на съответни дивиденти посредством уверения във верноподаничество и заявления за " тясно доближаване " със Съюз на съветските социалистически републики. В съпоставяне с писмото от 1963 година до Хрушчов за " сливането " в този документ декларациите са сложени напълно в границите на интеграционния развой в Съвет за икономическа взаимопомощ - на напред във времето е изведено икономическото съдействие с цели в енергетиката, суровините, машиностроенето, химическата индустрия и така нататък
1970 година
Секретариатът на Централен комитет на Българска комунистическа партия приема решение " За националното осъзнаване и патриотичното образование на българите мохамедани ". Направен е извод, че това население попада под мощното въздействие на ислямския фундаментализъм, заради което е нужно да се вземат ограничения за " цялостно избистряне на съзнанието му ". За първи път в формален документ се слага въпросът за промяна на имената, въпреки и с ангажимента това да става без административен напън и при цялостна доброволност и увереност.
1963 година
Подписана е културна конвенция с Алжир.
1946 година
Публикуван е закон за образуване на статистиката в България.
1944 година
На 13 юли българското държавно управление получава руска нота против прекарването на руски военнопленници от немските войски през българска територия. България се съгласява с нотата на 17 юли.
1942 година
По незаконната радиостанция “Христо Ботев ” е оповестена програмата на обществено-политическа организация Отечествен фронт (ОФ). С програмата се насочва апел за сливане на патриотичните и демократичните сили в България, без разлика на политическа и верска принадлежност, за обща битка против хитлеристите и техните български поддръжници. В програмата се слагат общонационални външнополитически задания: разкъсване на съюза с Германия и други страни от оста, евакуиране на немските войски от България, прекъсване износа на храни и материали за Германия, възобновяване на дипломатическите връзки със Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Англия и други Задачите, свързани с демократизацията на страната, са: неотложно освобождение на цивилните и военните лица, преследвани поради техните идейни убеждения, унищожаване на противоконституционните и противонародни закони, разрушение на фашистките организации, пречистване на държавния уред. Определена е и икономическата политика, която би трябвало да се следва: опазване на националните благосъстояния и труд от непознато посягане, осъществяване на политика, с която да се подсигурява работа за всички, основаване условия за развиване на стопанството на България и други В програмата се показва и най-близката цел: срутване на противонародното държавно управление и основаване държавно управление на Отечествен фронт, което да подсигурява независимостта, свободното обществено-политическо и икономическо развиване на страната. До края на 1942 година са образувани над 100 локални комитети на Отечествен фронт. През септември 1943 година е формиран Национален комитет на Отечествен фронт от представители на Българската работническа партия, Българския аграрни национален съюз " Пладне ", Политическия кръг " Звено ", Българската работническа социалдемократическа партия и самостоятелни интелектуалци. След 9 септември 1944 година се сформира първото държавно управление на Отечествен фронт, в което влизат представители на Българска работническа партия (к), пладненци, звенари, социалдемократи и самостоятелни общественици. Министър-председател става К. Георгиев. На Първия конгрес на Отечествен фронт (март 1945 г.) се обрисуват най-важните задания на външната и вътрешната политика: привършване на присъединяване на България в окончателния погром на хитлеристка Германия 1944–1945 година, осъществяване на парламентарни избори, подсилване на народнодемократичната власт и други На Втория си конгрес (февруари 1948 г.) Отечествен фронт прави съществени промени в организационното си устройство. От междупартийна коалиция се трансформира в всеобща обществено-политическа организация, която възприема програмата на БРП(к) за създаване на социализма по сталински модел. Печатен орган: в. " Отечествен фронт ".
1879 година
С княжески декрет са регламентирани структурата на държавното управление и на обособените министерства по френски пример. Създадени са Военното министерство, Министерство на външните работи и изповеданията (МВнРИ), Министерство на вътрешните работи (МВР), Министерство на националната култура (МНП), Министерство на правораздаването (МП). Създадено е Военното министерство. Според Привременното състояние за българската армия от 17 декември същата година изпълнителната власт по военното ръководство принадлежи на военния министър, който работи под надзора и управлението на княза. Във Военното министерство се концентрират ръководството и командването на войските, щабовете и военните институции. Организационната конструкция на Военното министерство от 1879 година до 1911 година търпи непрекъснати промени. В началото на ХХ в. (според Закона за устройството на въоръжените сили на България от 1903 г.) тя придобива следния тип: Щабът на армията с оперативно, военноинженерно и мобилизационно поделение, картографска и топографска част, административна и военностроителна част, контрольор на пехотата, Артилерийска ревизия, Кавалерийска ревизия и военносъдебна част. През 1905 година при военния министър се основава Военен съвет със съвещателни функционалности. Има за задача да преглежда въпроси от законодателен и административен темперамент. От 11 юли 1911 година Военното министерство е преименувано на Министерство на войната. Създадено е Министерство на външните работи и изповеданията (МВнРИ). Министерството е основано като централна държавна институция, занимаваща се с външната политика на страната и нейните духовни проблеми. Контактите с другите страни се поддържат посредством български дипломатически представителства в чужбина и представители на други страни в България. До прокламиране на независимостта на България (1908 г.) българските представителства в чужбина са с сан на дипломатически агентства. След акта на прокламиране на независимостта дипломатическите агентства се въздигат в сан на легации, а дипломатическите сътрудници – в пълномощни министри. Организационната конструкция на министерството търпи непрекъснати промени. През 1898 година към него се основава Телеграфната организация, която през 1936 година се преобразува в Дирекция на печата (по-късно и в Българска телеграфна агенция). Поредицата от мирни контракти, които България подписва през 1912–1918 година и по-късно, постанова разкриване на специфичен Съдебен отдел по осъществяване на договорите за мир, който е закрит през 1936 година и още веднъж открит през 1943 година След края на Първата международна война (1914–1918 г.) към това министерство се учредява и длъжността комисар, който да бъде в непосреден контакт с представителите на Междусъюзническата контролна комисия в България, настояща в страната по силата на член 130. от Ньойския кротичък контракт. МВнРИ съществува до 1947 година Създадено е Министерство на вътрешните работи (МВР). Министерството е основано на съображение член 161. от Търновската конституция под наименованието Министерство на вътрешните каузи. Основната му задача е да се грижи за опазване реда и сигурността на жителите и за осъществяването на законите. Непосредствено след Освобождението в неговото ведомство се намират още националното здраве и ветеринарното дело, както и пощите, телеграфите и публичните здания. През 1893 година отпада и ветеринарното дело. Устройството и активността на полицията се основават на специфични закони и устави, които се основават през средата на 80-те година на ХIХ в., само че през идващите години търпят непрекъснати промени в Търновската конституция. През 1911 година Министерство на вътрешните работи се преименува в Министерство на вътрешните работи и националното здраве. Създадено е Министерство на националната култура (МНП). МНП има за задача да провежда и управлява просветителното дело в страната. Първоначално в него са обособени два отдела: за първичните учебни заведения и за междинните образователни заведения. В началото на ХХ в. (1908 г.) организационната му конструкция придобива следния тип: поделение за междинното и висшето обучение, поделение за прогимназиите, поделение за главното обучение и поделение за културните каузи, редом с които съществува и едно финансово поделение и така наречен основни инспектори. През 1922 година се основава Съвет по специфичното обучение. От началото на 30-те години към МНП минават и музеите. Според реорганизацията от 1939 година в Министерството се обособяват следните структурни звена: работа за ревизия на всички подведомствени на Министерството институции, бюро за обща регистрация и експедиция, общи служби, отдел за учебно обучение и образование с отделения за висшите, междинните и главните учебни заведения, детските градини и домове, институтите за слепи и глухонеми и други, работа за частните учебни заведения, поделение за културните институции и действия със работа за театри, кина, музеи, читалища и литература, както и поделение за телесно и държавно-гражданско образование. След 9 септември 1944 година по силата на специфична наредба-закон някои от посочените отделения и служби се прегрупират. С княжеският декрет е основано Министерство на правораздаването (МП). То има за задача да провежда и направлява правосъдното дело в страната. Според признатия през 1880 година Закон за съдопроизводството в Княжество България се построява следната конструкция на правосъдната власт: мирови, окръжни и апелативни съдилища като първа инстанция и Върховен касационен съд – като втора. Предвиждат се прокурори и помощник-прокурори като обвинители и пазители на закона, правосъдни следователи – за привеждане в осъществяване на правосъдните решения и постановления, както и присъединяване на правосъдни заседатели при разглеждане на углавните каузи за тежки закононарушения. Съществуването на институцията на правосъдните заседатели се отстранява през 1922 година със Закона за правосъдното съдопроизводство. За назначение на съдии и прокурори се изисква учебен и длъжностен ценз. Организационната конструкция на самото Министерство на правосъдието включва 3 отдела (отделения): гражданско, углавно и счетоводно. Първото се занимава с разработване на първичните планове по гражданското съдопроизводство и нотариалната част, управление активността на мировите съдии и прокурорите по Закона за настойничеството, проверка на съдилищата и нотариусите и други Второто поделение създава законопроекти за углавни закони и се занимава с преследването на нарушаванията по към този момент признатите такива закони, с недоволствата по такива каузи, с въпросите по екстрадикцията, с контрола върху активността на прокурорите, с организирането на работата в пандизите и други Третото поделение сформира бюджета на министерството и се занимава с водене на счетоводните книги, с инспекция на всички ведомства и други С всяка минала година тази организационна конструкция на министерството се уголемява. Така да вземем за пример през 1903 година към Гражданското поделение минава службата за поданството, която до тогава е била към Министерството на външните работи и изповеданията. Още през 1880 година се вкарва и правосъдната статистика, като се учредява и особено Статистическо поделение. В началото на ХХ в. (1903 г.) се появява Централно бюро за съдимост, което работи под надзора на началото на Наказателния отдел. От 1915 година се слагат основите и на кодификационната активност на министерството и други Към 1940 година организационната конструкция на Министерство на правосъдието има следния тип: Наказателно поделение – за обща администрация на пандизите, и Бюро за съдимост на лицата, родени отвън България; Гражданско поделение – за общата администрация и личния състав на правосъдното ведомство и за правосъдната статистика; Бюджетно поделение, Инспекторат и Кодификационен съвет с 3 отдела: за частно право и гражданско съдопроизводство, за наказателно право и наказателно съдопроизводство и за обществено право. След 9 септември 1944 година тази конструкция в съществени линии остава непокътната, като се основава единствено една краткотрайна правосъдна институция – Народният съд.
1877 година
В хода на Руско-турската освободителна война Предният отряд освобождава Казанлък, съветски отряд освобождава Ловеч, а габровският отряд подхваща опит да овладее Шипченския проход, само че след тежки сражения, е заставен да се завърне в Габрово. Руско-турско освободителната война се води в годините 1877 - 1878 година Тя довежда до освобождението на по-голямата част от българския народ от османско господство и до възобновяване на българската страна. Войната е провокирана от подема на националноосвободителните придвижвания на Балканите (въстанието в Босна и Херцеговина 1875-1878 година, с което стартира така наречен Източна рецесия, Старозагорското въстание 1875 година, Априлското въстание 1876 година в България) и необятното публично придвижване в тяхна поддръжка. Целта на Русия е да подкрепи революционното придвижване в устрема си да ускори своето въздействие на Балканите и да отстрани някои неподходящи за нея последствия от Кримската война 1853 - 1856 година
1875 година
В Букурещ се организира учредително заседание на " Славянска тайфа ". Сред участниците в събранието са Кириак Цанков, Христо Ботев и други представители на революционната емиграция.
1393 година
След тримесечна блокада войските на османския султан Баязид I навлизат в Търново. Столицата на Втората българска страна е завладяна. Градът е изцяло опустошен. По заповед на Баязид I са посечени 100 видни търновски боляри. Българските извори оповестяват, че за жителите му появяването на голяма османска войска е изненадваща. Малкото извори и тяхната неразбираема информация дават огромни благоприятни условия за хипотези и полемики, в които се оферират разнообразни разновидности за последните дни от историята на Търново като българска столица. Някои модерни създатели реконструират целия ход на османския взлом и рисуват героичната опозиция на бранителите на града въз основата на догатки. Други, анализирайки данните от изворите, настояват, че след мъчителната и дълга блокада градът е заставен да капитулира. Аргументът им е примирителното и неразбираемо известие на Григорий Цамблак: “варварите реализираха задачата си и превзеха града, само че не посредством силата си, а тъй като Божията воля позволи ”. С влизането на завоевателите в Търново са премахнати всички български институции, а с тях и българската власт. Градът е подложен в състояние на военна окупация. Цялата власт е предадена в ръцете на османски боен шеф, пълководец на многочислен отряд, който е оставен в някогашната българска столица.
1279 година
Войските на цар Ивайло разрушават в Котленския проход изпратената от император Михаил VІІІ Палеолог 10 000-на войска, отпред с пълководеца Мурин, която би трябвало да стабилизира властта на Иван Асен ІІІ в Търново. Разширяването на въстанието на Ивайло през лятото на 1279 година, освобождението на огромни области от византийски завоевания и надвисналата над Търновград опасност принуждават император Михаил VIII Палеолог да изпрати против въстаническата войска 10-хилядна войска отпред със стратега Мурин. Тя се разполага под стените на крепостта Диавена, преобладаваща Котленския проход. Разчитайки на изненада, Ивайло подхожда с войските си от север и прикрито ги разполага към византийския лагер. Атакувайки ромеите, той съумява да ги разгроми изцяло. Ивайло (Бърдоква, Лахана) е лидер на селско антифеодално въстание в България. Биографичните данни за него са нищожни. Знае се, че той е селяндур от Североизточна България. Като се възползва от комплицираната политическа обстановка набезите на татарите, слабата царска власт и феодалните междуособици, Ивайло провежда селяните за протест. През пролетта на 1277 година образува първата въстаническа тайфа, която разрушава татарите и ги прогонва оттатък Дунав. През есента на същата година войската му се разраства и Ивайло я повежда към столицата Търново. В стълкновение с войската на Константин Асен (1257-1277 г.) царят е погубен. Ивайло се дами за брачната половинка му Мария и е приет за цар. През лятото на 1278 година отбива настъпващите от юг византийски войски, а през есента се насочва на север против нахлуващите татарски дружини. В продължение на 3 месеца войските му са обсадени в Дръстър (Силистра) от татарите. Там Ивайло научава за осъществения в Търново прелом, вследствие на който на престола е подложен Иван Асен III. След разгрома на татарите се насочва с войските си към Търново. През лятото на 1279 година разрушава византийските армии в старопланинските проходи. През 1280 година Ивайло е победен от обединените сили на болярите. Търси съюзничество при татарите. Убит е по време на гуляй по разпореждане на хан Ногай.
813 година
Българската армия обсажда Константинопол. В хода на масираното нахлуване в Тракия хан Крум поверява обсадата на Одрин на своя брат и продължава военния марш към византийската столица. Огромна българска войска обкръжава града от Влахерните до Златните врата. От крепостните стени уплашените поданици на Константинопол следят ритуалните жертвоприношения, които българският държател прави в качеството си на висш сановник на господ Тангра. По време на почналите договаряния ромеите устройват засада и вършат опит да убият българския държател. Разярен от това, хан Крум подрежда да бъдат опожарени и разграбени покрайнините на Константинопол. Хан Крум ръководи в годините сред 803-814 година Той е считан за основоположник на нова ханска династия и огромен военачалник. Първоначално води политика на мир с Византия и насочва своето внимание към северозападните граници на българската страна, които са застрашени от франките. През 805 година се възползва от тяхната победа над аварите и съумява да включи в рамките на България източната част от страната им. Разширяването на българските владения на запад провокира съществено безпокойствие в Цариград и през 807 година император Никифор I Геник подхваща поход, като стига с войските си до Одрин. Като се възползва от нарушаването на добросъседските връзки, хан Крум на собствен ред потегля на юг. През 808 година се насочва по долината на р. Струма и разгромява посрещналите го там византийски войски, а през 809 година завладява Сердика (днес София). Обезпокоен от неговите триумфи, през 811 година византийският император нахлува в рамките на България с огромна армия. Като отхвърля оферти му от хан Крум мир, Никифор I Геник минава старопланинските проходи и стигна до столицата Плиска. След като взима със себе си съкровищата на българския държател, я опожарява и потегля обратно. По пътя неговите бойци ограбват и опустошават българските земи. Хан Крум съумява да провежда огромна армия и да притегли на помощ аварите. Той посреща византийския император при Върбишкия проход. В сражението на 26 юли 811 година византийските войски са изцяло разрушени, умира и Никифор I Геник дружно със своите военачалници. След сражението хан Крум заповядва да отрежат главата на Никифор I Геник, която няколко дни е държана на показ, набита на прът. След това, още веднъж по заповед на хан Крум, черепът на императора е обкован със сребро. От него хан Крум пие в чест на своята победа. През идната година българският хан подхваща нови дейности срещу Византия. Тъй като не разполага с задоволително сили, с цел да я разгроми дефинитивно, той предлага мир на новия византийски император Михаил I Рангаве. От Цариград следва отвод. Византийският държател потегля на поход срещу България, само че при Версиникия, покрай Одрин, неговите войски претърпяват проваляне (22 юни 813 г.). След тази победа българският държател стига гладко до Цариград. Той още веднъж предлага на византийския император мир. Но откакто схваща желанието на византийците да го унищожават, се отдръпва и стартира да се готви за окончателното завземане на византийската столица. По време на тази усилена подготовка ненадейно умира.
На тази дата са родени:
1946 година
Роден е Венцислав Кисьов - български сценичен и кино артист и режисьор. В киното е известен от филмите: “Младостта на Карл Маркс ” (тв, 1979), “Вкус на бисер ” (1984), “Ешелоните ” (1986). Работи интензивно и в телевизионния спектакъл - “Хъшове ” (1982), “Рози за доктор Шомов ” (1984), “Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес ” (1981 - 1988) и други Театрални функции: “Къща ” (1993), “Железният светилник ” (1999), “Тази вечер импровизираме ” (1999). Автор е на стихосбирката “Недосънувана деликатност ” (1993), алманах “Откъснати страници ”.
1942 година
Роден е литературният критик, държавник и политик Михаил Неделчев. През 1968 година приключва славянска лингвистика в СУ “Св. Климент Охридски ”. Редактор в сп. " Родна тирада " (1968), " Литературен фронт " (1970), изд. " Български публицист " (1974 - 1990). Депутат е от листата на Съюз на демократичните сили (Радикалдемократическа партия) в VII Велико Народно заседание (1990) и в ХХХVII Народно заседание (1991). Дебютира с обява върху публичната активност на доктор Кр. Кръстев в сп. " Литературна мисъл " (1965). Някои от проучванията му целят актуализиране на подценени, забравени или преднамерено обсъждани в предишното създатели. Във вестник " Век 21 " разгласява публикации по проблеми на либерализма и радикалдемокрацията. Редактор е на съчинения на български писатели, критици и поети, издадени през `70 - `80-те години на ХХ в. в отдел " Литературно завещание " към издателството " Български публицист ". Главен редактор е на сп. " Демократически обзор " (от 1993); заместник-председател на Общобългарския комитет " В. Левски " ; ръководител на Сдружение на българските писатели. Член е на Департамента по нова българистика на Нов български университет. Автор е на: " Критически страници " (1978), " Социални стилове, критически сюжети " (1988 г.), " Участие в политиката " (1993), " Раздробяване на наивния консенсус: Критика на политика и на неговия медиен облик " (1998), " Краевековните тъги на България " (1998) и други
1895 година
Роден е Александър Томов Филипов - български книжовен критик. През 1916 година приключва лингвистика в Софийски университет “Св. Климент Охридски ”. Работи в Народната библиотека в София. Работи и като преподавател и шеф на учебно заведение. Той е пръв редактор на вестник “Просветно единение ”. Автор е на трудовете “Хр. Ботев. Биография и опит за характерност ” (1930 г.), студии за М. Георгиев и Г. П. Стаматов (в сп. “Български писатели ”, т. IV и VI) и други Умира на 18 май 1940 година в София.
1891 година
Роден е Щилиян Стоянов Попов – български трагичен актьор. Професионалната си активност стартира през 1909 година в пътуващата натрупа " Свободно изкуство ", ръководена от Г. Енфеев. В интервала 1910-1944 година е актьор в разнообразни извънстолични и пътуващи театри. Ръководи театрални колективи в Габрово (1921 г.) и читалищен спектакъл в Сливен (1918-1919 г.). Изпълнява длъжностите: шеф и режисьор на Пловдивския регионален спектакъл (1929-1938 г.), режисьор в театъра в Хасково (1940-1941 г.) и в Скопския национален спектакъл (1941-1944 г.). Организира театрални трупи във Враца, Разград, Русе, Сливен и Бургас. От октомври 1944 година постъпва в Русенския спектакъл, където е актьор до 1961 година Една от най-значителните функции на Попов е Юрталана ( " Снаха " по Г. Караславов). Умира в Русе на 7 юли 1968 година
На тази дата умират:
2001 година
Умира литературоведът Руска Гандева (1911 - 2001). Родена е на 2 август 1911 година в Пловдив. През 1934 година специализира антична просвета в Карловия университет в Прага. Тя е първият професор по римска литература в България. След гибелта на брачна половинка и проф. Христо Гандев подарява на Фонд " 13 века България " целия кабинет (книги и обзавеждане) на огромния български историк.
1967 година
Умира икономистът Тодор Владигеров (1898 - 1967). Роден е на 28 август 1898 година В интервала 1938 - 1944 година е професор е във Висшия финансово-счетоводен институт в София, след което и във Висшия стопански институт. От 1948 година до 1951 година е дипломат на България във Франция. Автор е на писания по проблемите на политикономията. Съчинения: " Ръководено стопанство " (1937), " Основни течения в политическата спестовност " (1946), " Фиктивният капитал " (1957), " Аграрикономически учения " (1961).
1910 година
Умира княз Алеко Богориди (Алеко паша) - генерал-губернатор на Източна Румелия, върховен турски служител. Роден е в Котел през 1822 година Син е на княз Ст. Богориди. Първоначално учи в гръцката Велика школа в Цариград, след това в Яш и във Франция. Завършва право в Германия. Дълго време заема висши административни и дипломатически служби в Османската империя – член е на Върховния държавен съвет, министър на публичните здания, пощите и телеграфите, дипломатически сътрудник в Молдова, консултант при посолството в Лондон. На 13 март 1879 година Алеко Богориди е назначен от султана със единодушието на Великите сили за пръв генерал-губернатор на Източна Румелия. По време на неговото петгодишно ръководство се утвърждава българският темперамент на Областта. Алеко Богориди се сближава с Либералната (казионна) партия, която има прозападна ориентировка. През 1886 година, след абдикацията на княз Александър I Батенберг, се кандидатира за княз на България, само че не е определен.
1821 година
Край река Прут в стълкновение с турската войска умира Индже челник (Стоян) - бунтовник и челник, бранител на угнетеното население. Роден е в Сливен. В края на XVIII и началото на XIX в. е кърджалийски предводител. По-късно напуща кърджалийските орди и става челник на огромна хайдушка чета. През 1806 година се трансферира в Сърбия, а от 1818 година става доброволец в отряда на видния деятел на гръцкото националноосвободително придвижване Ал. Ипсиланти и взе участие във въстанието на дунавските княжества през 1821 година Възпят е в доста национални песни като самоуверен покровител на българския народ от османските поробители. Някои от тях са употребявани от Й. Йовков за описа му “Индже ”, поместен в сборника “Старопланински митове ” (1927 г.).
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ