Салам с 2 дни трайност беше хит в НРБ
През 80-те години колбасарската промишленост в България доближава своя разцвет. Растящото ползване налагало нуждата от нови артикули, които да разнообразят към този момент познатите " Камчия “, " Телешки “, " Хамбургски “, луканка, шунка и кренвирши.
Един от новите артикули, които държавното дружество " Родопа “ пуснало на пазара, бил " Болярски колбас “. Той се произвеждал в София, Ловеч, Пловдив, Русе и Шумен, само че станал изключително известен във Велико Търново поради звучното си име.
Саламът бил краткотраен — издържал единствено до четири дни в ледник, защото не съдържал никакви консерванти. Оригиналната рецепта включвала едносортно свинско месо, сланина, готварска сол, червен пипер, кимион, кориандър и канела. Цената му била 3 лева и 20 стотинки за кг. Въпреки дребната си продължителност, доста консуматори оценявали продукта поради естествения му състав — нещо, което през днешния ден е съвсем немислимо.
Освен " Болярския колбас “, месокомбинатите почнали да развиват и нови типове салами, наречени " структурни “. Те имали мозаечен прорез и включвали с изключение на първокачествени съществени първични материали и спомагателни съставки като свински езици, телешко месо на едри части, сърца, мариновани гъби и чушки. Трайността на тези артикули също била към 4 дни.
Особен интерес предизвиквал саламът " Кричим “, прочут през днешния ден като " Мортадела “. Той се изработвал от 90% съществена месна маса и 10% камби или капия, с подправки като бял пипер, кардамон и люти чушки. Малотрайният салам издържал единствено две денонощия, само че все пак се харчел на всички места в страната на цена 3 лева за кг.
Тези артикули са образец за епохата, когато качеството и естественият състав били приоритет, а малотрайните деликатеси се ценяли от хората, които следели деликатно периода на валидност.
